Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора …………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №2071/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление №20-1085-003369/20.10.2020г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против Й.С.И., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл. 178д от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Й.И., която е допустима като подадена в законоустановеният срок. В нея същата твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител – адв.Т.Б., поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.08.2020г., около 11,20 часа в гр. Русе,  св.Ж.И. и жалб. И.  се намирали в управлявания от жалбоподателя л.а.”БМВ 530 И“, с ДК № ****, като се движили с него по ул.“Алея Възраждане“ /посока център/ и т.к. св.И. /съпруга на жалбоподателя/ му направила забележка, че горната улица била еднопосочна, а те се движат в забранената посока, жалб.И., при първата му възможност, направил маневра за да не се движи по този начин с автомобила, като направил маневра със задната част на автомобил и движейки се на заден ход към паркомясто предназначено за хора с трайни увреждания и обозначено със знак „Д 21“, след което потеглил по разрешената по еднопосочната улица посока. Същевременно, в момента в който автомобила бил се ситуирал със задната си част до знака „Д-21“, бил заснет с телефон от лицето К. К., който подал чрез ел. поща до ОДМВР – Русе сигнал, придружен от 1 бр. снимка, относно това, че според него автомобила на жалбоподателя е бил паркирал, а не престоявал на горепосоченото паркомясто. Въз основа на данните по сигнала на К., св.К.Д. преценил, че описаното в него е достоверно и издал против жалбоподателя АУАН бл.№841059/08.09.2020г., с който констатирал извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП,  редовно връчен на жалбоподателя, който посочил бланкетно в него, че има възражения без да ги посочва, а въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, според които в АУАН и НП следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и  законните разпоредби, които са нарушени виновно.

В АУАН и НП е посочено като правната квалификация за нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, съответстваща на словесното описание на извършеното нарушение, изразяващо се в това, че жалб.И. бил паркирал на предназначено за хора с трайни увреждания и обозначено със знак „Д-21“ паркомясто.В с.з. обаче, св.И. потвърждава изцяло развитите подробни съображения на жалбоподателя, които са изложени при съставянето на АУАН, а именно, че автомобила не е бил паркиран от жалбоподателя на процесното паркомясто, а е бил ситуиран там с оглед извършване на обратен завой по ул.“Алея Възраждане“, като двамата не са напускали автомобила. Напълно възможно е, лицето К. К. да е направило няколко снимки, от които да избрало една единствена, която да изпрати по ел. път на Сектор „ПП“ – Русе, като за да има доказателствена тежест снимковия материал, е следвало да бъдат изготвени повече от 1 снимка и/или видеоклип, доказващ паркирането на автомобила, а не моментния му престой. Поради това съдът допуска като достоверни показанията на св.И., които подкрепят възраженията на жалбоподателя, че автомобила е извършвал маневра, а не е бил паркиран, както е заснет моментно от лицето К..

Допуснатите нарушения по чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава на пътното платно, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в административното производство да реализира адекватно правото си на защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.

За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и виновно ли е извършено, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение в което е обвинен, че е извършила жалбоподателя. Горните съображения, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинен, поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.

Въз   основа   на   гореизложените   мотиви,   Съдът   намира,   че   са   налице  съществени основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Поради гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1085-003369/20.10.2020г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против Й.С.И., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл. 178д от ЗДвП.

 

Решението   може   да   бъде   обжалвано   пред   РАС   в   14-дневен   срок   от получаване на известието, че е изготвено.

 

 

Районен съдия: