РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Русе, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520103189 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Р. СТ. ХР. твърди, че към 26.04.2021 г. била в трудово правоотношение
с ответното дружество, като изпълнявала длъжностга „главен счетоводител“, с работно
място - шивашки цех на адреса на дружеството. С допълнително споразумение от
01.04.2021 г. работното и време било определено на 4 часа, а месечното трудово
възнаграждение на 337,50 лева. В предприятието работел и синът на управителката -
М.Н. К., на длъжност „моделиер конструктор".
На 26.04.2021 г. около 09.30 ч. ищцата влязла в офиса на управителката за
подписване на документи и М.К., който също бил там, започнал да я упреква, че лошо
се дьржала с него и затова щял да и намали заплатата. Р.Х. останала изненадана, не
знаела как да реагира. К. и казал с груб тон да напусне офиса. Излязла стресната,
притеснена, с огорчение и недоволство от това неоснователно поведение, както и от
липсата на реакция от управителката в нейна защита. Тръгнала към входната врата на
сградата, за да излязе и се съвземе. М. К. стигнал до вратата преди ищцата, заключил я
от вътрешната страна, взел ключа и й забранил да излиза. Разпоредил на портиера И. да
се махне, явно за да няма очевидци. Други лица наоколо нямало. На Р.Х. и прилошало,
загубила равновесие и се подпряла на стената. От офиса управителката викала на сина
си да не отключва, да не я пуска навън. Ищцата още повече се стресирала, започнала да
трепери, напрежението и се повишило, очите и се насълзили. К. стоял пред вратата и
1
отказвал да отключи. След около час ищцата се посъвзела и потърсила от телефона си
помощ на тел.112. Уведомила за случилото се и дъщеря си Б. Х.. Тя пристигнала със
съпруга на ищцата и отвън викали да се отключи. Управителката отказвала. В това
време дошъл полицейски автомобил, полицаите разпоредили осигуряване на достъп и
започнали проверка. Задържането й в сградата продължило около час. Р.Х. напуснала
месторабота и потърсила защита в Инспекцията по труда – сигнал, вх.№ *** г. След
няколко дни дала обяснения във Второ PПУ, където била уведомена за образувана
проверка с № *** г. След инцидента тя продължила изпълнението на трудовите си
задължения, но с огорчение и тревога. Душевното й състояние през различни
интервали се влошавало. Ищцата започнала да мисли за прекратяване на трудовите
отношения с ответника, потърсила и лекарска помощ. На 19.05.2021 г. й бил издаден
болничен лист с диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство" и отпуск 10
календарни дни. Решила след изтичането им да напусне работа, поради което на
28.05.2021 г. изпратила с куриерска фирма „Спиди" на работодателя писмено
изявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.l, т.3 от КТ, но
била уведомена от куриера, че управителката на адреса на управление на фирмата не
можела да бъде намерена. Поради това ищцата подала заявление на основание чл.327,
ал.2 KT в Инспекцията по труда на 02.06.2021 г. Междувременно – на 31.05.2021 г.
работодателят й връчил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение поради съкращаване от 10.05.2021 г. на щата й. Тъй като
негативното отражение на инцидента върху душевното й състояние продължило,
лекуващият я психиатър д-р Петя Несторова указала на ищцата да продължи лечението
с медикаменти, което продължавало и в момента.
Инцидентът възникнал поради виновни противоправни действия и бездействия
от служителя К. при или по повод изпълнението на възложената му от работодателя
работа, от което настъпили в сферата на ищцата отрицателни последици. Описаното
ограничаване свободата й на придвижване и упоритостта в извършването му било
недопустимо и престъпно.
Претендира да бъде постановено решение, с което „МИШЕЛА-Д" ЕООД бъде
осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди — негативни психични
преживявания, настъпили в резултат на противоправно ограничаване на свободата й в
предприятисто в гр.Русе на 26.04.2021 г., в размер на 4 000 лева, ведно със законната
лихва от 26.04.2021 г., както и направените деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността и
допустимостта на иска. Заявява, че възложителят на работа носи отговорност за
вредите, причинени при изпълнение на конкретно възложена работа, а не за всички
действия на изпълнителя. Липсвали твърдения при коя от възложените действия на К.
същият е причинил вреди на ищцата, за да бъде ангажирана отговорността на
2
ответното дружество като работодател. Твърди също, че не е имало период от време,
при който ищцата да е била притовозаконно задържана, да е ограничавана свободата й.
Полицейският патрул, дошъл на 26.04.2021 г., констатирал, че вратата е отключена и
нямало незаконно ограничаване свободата на ищцата. Липсвало противоправно
деяние, както и вредоносен резултат, който да се намира в причинна връзка с него.
Ответникът оспорва изцяло и изложените оплаквания за преживени страдания и
неблагоприятни емоции от страна на ищцата, която през предходната година ползвала
40 дни отпуск по болест. В последния й болничен лист от 19.04.2021 г. на същата била
вписана диагноза „синдром на вертебробазиларна артериална система“, чиито
симптоми също били свързани със световъртеж, главоболие и отпадналост. Претендира
отхвърляне на иска като необоснован и неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото били обвързани от трудово правоотношение, съгласно
трудов договор № *** г., по силата на който ищцата заемала длъжността „Главен
счетоводител“ в ответното дружество, с място на работа – Русе, шивашки цех. С
допълнително споразумение от 01.04.2021 г. трудовото й възнаграждение от 900 лв. е
намалено на 337.50 лв., а работното време от 8 е намалено на 4 часа.
От представените болнични листи с отговора на ответника е видно, че през 2020
г. ищцата е ползвала общо 35 дни болнични със следните диагнози: остър бронхиолит;
други уточнени вирусни болести; открита рана на други области на главата и
бронхопневмония. През 2021 г., в периода 19 – 23.04., Р.Х. е ползвала пет дни
болничен с диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална система“.
В „Мишела–Д“ ЕООД работи и синът на управителката Д.Н. К.а – М. Н. К.,
който през 2021 г. изпълнявал длъжността „Моделиер-конструктор“, съгласно
представеното допълнително споразумение към трудовия му договор от 01.01.2021 г.
Относно инцидента на 26.04.2021 г., станал в ответното предприятие между
ищцата, управителката Д К.а и синът й М.К., са събрани гласни доказателства –
свидетелските показания на Б. К. – дъщеря на Р.Х. и М.К..
Първата от тях излага твърдения, че на горепосочената дата майка й се обадила
сутринта по телефона притеснена, че с нея се държат грубо, че й крещят и че М.К. й е
казал „махай се от тук, ще те изритам от работа“. След 5 минути отново й звъннала,
гласът й треперел и казала, че й е зле, лошо й е, че са я заключили и не може да излезе.
Свидетелката взела такси и веднага отишла на място, след малко дошъл и баща й.
Видяла майка си заключена, олюлявала се и не можела да диша, а М.К. бил до нея. Б.
К. пробвала да отвори, но било заключено. Тя чула Д К.а да казва „няма да
отключваш“. Майка й вътре почервеняла и не можела да диша. Свидетелката звъннала
3
на тел.112 и дошли полицаи, които разпоредили да бъде отключено. Майка й
споделила, че спорът сутринта станал по повод някакви документи, майка й изразила
несъгласие и М. й казал, че ще й намали заплатата, защото той бил собственик и
управител. Когато тръгнала да излиза, защото й станало зле, той заключил вратата. На
свидетелката не й е известно да има втори вход във фирмата, макар да е влизала.
Свид.К. от своя страна твърди, че няма ръководни функции във фирмата на
майка си. Той й споделил, че от друга фирма узнал, че за „Мишела-Д“ не е подавана
декларация по ДДС. След известно време тя получила уведомление в същия смисъл.
От майка си знаел, че счетоводителката им не е приключила годината, че майка му не
знаела финансовия резултат и била много притеснена. На 26.04.2021 г. сутринта,
докато бил в офиса при майка си, за да му възложи задачите и какво трябва да свърши,
дошла и Р.. Започнали да коментират с майка му защо не е подала декларацията по
ДДС и че вероятно ще им бъде наложена глоба. Д К.а попитала ищцата кога
възнамерява да работи по приключването на годината. Изведнъж последната станала
много превъзбудена, започнала да обижда и да кълне майка му, при което двамата
много се стъписали и уплашили. Майката на свидетеля мълчала през цялото време.
Ищцата започнала пак да вика, излязла в коридорчето и започнала да звъни по
телефона. Казала, че ще се обади на всички инстанции да им направят проверка, че ще
излезе навън и ще каже, че майка му я изгонила. Говорила с някакъв адвокат и казала,
че ще докаже, че е била заключена. После се обадила на полицията, която като дошла
вратата не била заключена. Свид.К. заявява, че не е заключвал вратата, а връзката с
ключове си стояла на ключалката. Освен това сградата имала и два допълнителни
входа и изхода, така че всеки служител можел да влезе и излезе от тях. Свидетелят
отрича да е говорил с Р. и да я е заплашвал. Офисът на майка му бил на близко
разстояние от входната врата, нямало и метър. Ищцата дори излязла навън, направила
няколко крачки, после влязла вътре и си стояла.
По повод инцидента и посещението му от органите на полицията била
образувана преписка, вх.№ ***1 г. по описа на Второ РПУ при ОД на МВР Русе. В
същата се съдържат обясненията на участниците в конфликта, на работници в
„Мишела-Д“ ЕООД и на двамата полицейски служители, отзовали се на 26.04.2021 г.
на сигнала на тел.112, както и протоколи за полицейски предупреждения на М.К. и Д
К.а да не лишават противозаконно Р.Х. от свобода, да не извършват и казват неща,
унизителни за честта и достойнството й. С Постановление от 03.09.2021 г. на РП-Русе е
отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена поради
липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
На ищцата е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност от 19.05 до
28.05.2021 г. с диагноза „Смесено тревожно депресивно разстройство“. Видно от
представените амбулаторни листи, д-р Петя Несторова е прегледала ищцата на 01 и
4
09.06.2021 г., поставила й е диагноза „Остра стресова реакция“. В снетата анамнеза е
посочено, че споделя психотравмени събития на работното място, напрегната,
неспокойна, с ускорен мисловен процес, на моменти плачлива, съобщава кошмарни
сънища, фиксирана към унизителни моменти с нарушение на личната й свобода на
работното място. На Р.Х. е изписана медикаментозна терапия.
Свид.Б. К. твърди, че след инцидента майка й била много разстроена,
напрегната, тревожна, имала задух. Отивала на работа със страх, с треперене и паник
атаки. Първо ходила на личния си лекар, а след това и на психиатър, изписана й е
терапия, която продължава и до днес. И към настоящия момент тя не била напълно
стабилизирана.
Според М.К., след случилото се Р. си ходела на работа, била напълно спокойна.
И след прекратяването на трудовия й договор е идвала няколко пъти за кашкавал от
жените и изглеждала съвсем жизнена и добре.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, според което при ищцата е налице Посттравматично стресово
разстройство, изразяващо се в тревожно-депресивна симптоматика, придружена от
вегетативни оплаквания. Първите и последвалите признаци на това състояние говорят
за наличие на причинно-следствена връзка със сочения инцидент. Към момента на
изготвяне на експертизата се отчита подобрение в състоянието й на фона на прием на
медикаменти, както и постепенно възвръщане на обичайното функциониране.
В съдебно заседание експертът споделя, че дори при самото събеседване с
ищцата относно инцидента се демонстрира сърцебиене, зачервяване и изпотяване,
което говори, че това е свързано със случката. Такива оплаквания се появяват скоро
след нея, като преди това ги е нямала.
Анализът на установените фактически положения налага следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, ищцата следва да
докаже, че й е причинена вреда вследствие противоправни и виновни действия или
бездействия на лице, при или по повод извършването на работа, възложена му от
ответника. Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или от характера на работата; когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. В този случай
вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е
5
нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа.
В исковата молба и в първото съдебно заседание се твърди, че инцидентът с
ищцата възникнал вследствие противоправни действия и бездействия на служителя
М.К., изразяващи се в ограничаване свободата на Р.Х. чрез заключване на входната
врата на предприятието, а впоследствие управителката – неговата майка, му е казала да
не отключва вратата.
Съобразно ангажирания в хода на производството доказателствен материал
съдът приема, че в случая е осъществен вторият фактически състав на цитираната
правна норма. Безспорно свидетелят К. няма управленски функции в ответното
дружество, съгласно трудовия си договор, но на практика това очевидно не е така.
Съгласно длъжностната му характеристика, той трябва само да умее да крои по
зададени кройки и чертежи, след като получи основните материали от бригадира и да
предаде скроената продукция на организатора производство. Същият в съдебно
заседание признава, че основните му функции всъщност били да снабдява фирмата с
материали, да получава фактури и всяка сутрин посещава офиса на майка си, с която
коментират какво трябва да се върши и му възлага задачите. Тези обяснения на
свидетеля потвърждават твърденията на ищцата, че К. си позволява в присъствието на
майка си да държи сметка на главната счетоводителка относно изпълнението на
трудовите й функции, което очевидно не му е задължение по длъжностна
характеристика. Следователно, управителят на „Мишела-Д“ ЕООД възлага и
допълнителни, управленски функции на сина си, позволявайки му да заключи вратата,
за да не излезе ищцата и разпореждайки му да не отключва, въпреки молбите на Р.Х.,
на дъщеря й и на съпруга й. Твърденията на ищцата, че едва след идването на
полицаите К.и отворили вратата, се потвърждава и от показанията на и свид.Б. К.,
която се обадила на тел.112, а не майка й. В цитираното постановлението на РП-Русе
също се приема, че едва след идването на полицейските служители М. К. отключил
изходната врата на сградата. От друга страна, житейски нелогично звучат твърденията
на свид.К., че при разговора на тримата в офиса на майка му говорила само Р., а те се
стъписали и уплашили, че като излязла в коридора тя започнала да звъни на адвокат и
на полицията, че първо излязла навън и направила няколко крачки, но после влязла и
си стояла, а същевременно тя и дъщеря й викали да отворят.
Предвид всичко изложено съдът приема, че са налице всички кумулативно
необходими елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49
ЗЗД. По повод възложената на М.К. работа извън официалната по трудов договор,
същият е взел ключа за входната врата на предприятието и по нареждане на майка си
не е отключвал на ищцата да излезе, докато не дошла полиция. С тези си
противоправни действия и бездействия същият виновно е причинил неимуществени
6
вреди на ищцата.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се съобразят от съда, с оглед особеностите на всеки конкретен случай като: тежест
на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено, продължителност на възстановителния период, данни за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от ищцата в личния и социалния му
живот, както и други обстоятелства от значение за конкретния спор. Обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да
става обаче източник на неоснователно обогатяване.
В настоящия случай израз на търпените от ищцата неимуществени вреди е
установеното посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в тревожно
депресивна симптоматика, придружена с вегетативни оплаквания /тревожност,
сърцебиене, изпотяване, треперене/. Симптомите датират от инцидента и към м.юни
психиатърът преценява състоянието на Р.Х. като остра стресова реакция
/краткосрочно, но тежко психично разстройство от въздействие на силен стресор/. И
понастоящем, макар да се отчита подобрение в състоянието й, ищцата продължава да
приема Золофт, и все още, макар и рядко, получава пристъпи през нощта. При тези
данни съдът намира, че справедливият размер на неимуществените вреди следва да се
определи на 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента, съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД, а над тях, до претендираните 4000 лв. претенцията като неоснователна
подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съобразно уважената и отхвърлена част от
иска, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищцата деловодни
разноски в размер на 430 лв., а в полза на ответника – сумата 200 лв. След
компенсация на двете суми „Мишела-Д“ ЕООД следва да заплати на ищцата разноски
по делото от 230 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение, заплатено от ищцата, тъй като същото е
определено в предвидения минимум по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИШЕЛА – Д“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Димчо Дебелянов“ 6, представлявано от управителя Д.Н. К.а,
да заплати на Р. СТ. ХР., с ЕГН **********, от гр.Русе, сумата 2000 лв. - обезщетение
7
за неимуществени вреди, причинени от противоправното ограничаване на свободата й
на 26.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и 230 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди над сумата 2000 лв. до претендираните 4000 лв. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8