№ 2271
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110165929 по
описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 610,66 лв.,
представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги
за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до
04.02.2014 г.
Ищецът – В. К. ЕВТ., твърди, че не дължи на „С в” АД посочената сума, тъй
като нито той, нито наследодателят му ЕЗВ е бил потребител на водоснабдителна
услуга в посочения имот, въпреки което ответното дружество е открило партида на
името на наследодателя на ищеца. Твърди освен това, че не е изразходвана
водоснабдителна услуга, цената на която да е в размер на посочената във фактурата
сума. Сочи също така, че задължението е погасено по давност. Ето защо, предявява
посочения по-горе отрицателен установителен иск. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „С в” АД, твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска, тъй като ответникът никога не е претендирал от ищеца
заплащането на задължения за процесния имот, задължено лице по отношение на който
е бил наследодателят на ищеца. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което моли разноските по делото да бъдат разпределение по чл. 78, ал. 2 ГПК.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер 610,66
лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни
услуги за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до
04.02.2014 г.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество
твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е
отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно
релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават
твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на водоснабдителна услуга, че за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.
ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цена,
половината от която е в размер на 610,66 лв., изискуемост на вземането, че от
настъпване на изискуемостта на вземането са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Доколкото в отговора на исковата молба ответникът твърди, че титуляр на
партидата за процесния имот е ЕЗВ, като, видно от удостоверение за наследници на
ЕЗВ, същата е починала 01.12.2010 г. и е наследена от ищеца В. К. ЕВТ., то за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска.
В исковата молба ищецът оспорва факта, че между страните е налице
облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни
услуги. В тази връзка, съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника, че
следва да докаже посоченото обстоятелство. Въпреки посоченото, ответникът не е
ангажирал доказателства за наличието на договор за предоставяне на водоснабдителна
услуга между страните за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г., отнасящ се за имот,
намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********.
Във връзка с изложеното и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че между страните не съществува
облигационно отношение, поради което и ищецът не дължи на ответника сумата в
размер 610,66 лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за
водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода
2
от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.
Ето защо, съдът намира, че отрицателният установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 52,40 лв., представляваща разноски по
производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. СВ. Й. Д. – процесуален
представител на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 300 лв.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че В. К. ЕВТ., ЕГН ********** не дължи
на „С в“ АД, ЕИК ХХХ сумата в размер на 610,66 лв., представляваща 1/2 част от
претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр.
ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.
ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. ХХХ, да заплати на В. К. ЕВТ., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 52,40 лв.,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. ХХХ, да заплати на адв. С Й Д. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3