№ 2996
гр. Благоевград , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501063 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 2196 от 04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 510 по описа за 2019
г., РС Р., по иска с правно основание чл. 21 ал. 4 от СК, предявен от Б. С. Я., ЕГН
**********, гр. Р., ул. „ТТ.А.” № * против К. Я. Я., ЕГН **********, гр. Р., ул. „ТТ.А.”
№ *, е признал за установено, че ответникът не е собственик поради липса на принос
на следните недвижими имоти: 1) 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с
идентификатор 61813.756.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Р., общ. Р., обл. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 33 от 15.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Р., п. к. *, ул. „ТТ.А.“ № *,
целият поземлен имот с площ от 205.00 кв. м. трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план: 829, квартал: 61, парцел: XVIII, при съседи: ПИ с идентификатор
61813.756.322, ПИ с идентификатор 61813.756.131, ПИ с идентификатор
61813.756.129, ПИ с идентификатор 61813.756.320 и 2) 1/2 идеална част от втори
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гореописания поземлен
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Р., общ. Р., обл. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: град Р., п. к. *. ул. „ТТ.А.“ № *. етаж 2 (втори) с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ: 90.00 кв. м.
(деветдесет квадратни метра), ведно с принадлежащите на обекта: съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
1
имот. при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж —
няма. под обекта — обект с идентификатор 61813.756.132.1.1, над обекта - няма, който
самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 61813.756.132.1, разположена в
гореописания поземлен имот с идентификатор 61813.756.132, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Р., общ. Р., обл. Благоевград, одобрени със Заповед №
РД-18-33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК.
С решението е осъден К. Я. Я. да заплати на Б. С. Я. сумата от 876,50 лв.
(осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща направени
от ищцата разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна
такса и адвокатски хонорара за един адвокат.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„М.П.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителите А.И.Ф. и М.О..
Постъпила е въззивна жалба срещу това решение от „М.П.“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от управителите А.И.Ф. и М.О.,чрез адв. Т.В., с доводи, че същото е
недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно по следните
съображения:
Решението е недопустимо поради липсата на абсолютна процесуална
предпоставка за завеждането му, а именно липса на правен интерес от страна на
ищцата. Развити са съображения, че изводът на първоинстанционния съд в
обратна насока е незаконосъбразен, доколкото е базиран на хипотетична
възможност за насочване към изпълнение към процесния недвижим имот. Ако се
реализира според въззивника тази “хипотетична ” възможност за насочване на
изпълнение към процесния недвижим имот, то на основание чл. 440 ГПК ищецът
би могъл да защити твърдените си права.
Искането било свързано, съдът да се произнесе с Решение, с което да
установи, че към един минал момент, преди разпореждане с имота, ищцата е била
единствен собственик на имота поради липсата на принос при придобиването му
от страната на Ответника - т.е. предявен бил отрицателен установителен иск за
собственост. Още през 2016 г. двете страни Ищец и Ответник, в качеството си на
съсобственици на процесният имот се били разпоредили с него, като го дарили
на своята дъщеря. Ищцата не била титуляр на претендираното право към
момента на предявяване на исковата молба. Защитата на едно субективно право
била предоставена само на неговия носител, поради което и законодателят по
императивен начин бил забранил извън изрично уредените случаи да се
предявяват чужди права пред съд /чл.26 ал.2 ГПК/. Прави се извод, че след като
видно от представения нотариален акт за дарение Ищцата заедно с Ответника са
прехвърлили притежаваното от тях право на собственост върху процесиите
имоти на трето лице за спора - тяхната дъщеря М.Ч., то за Ищцата не
съществувал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
спрямо К.Я. за установяване, че последният не е собственик процесиите имоти.
Въззивникът се позовава на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2012 гр.София 27
ноември 2013 год.
Решението е неправилно като необосновано и незаконосъобразно поради
недоказаност на исковата претенция. Презумпцията за съвместен принос не била
оборена при условията на пълно и главно доказване. Направеното признание на
иска от страна на ответника доказвала, че целта на процеса е единствено да
осуети възможността третото лице да удовлетвори вземането си.
2
Отправено е искане за отмяна на атакуваното Решение № 2196/04.06.2020 г. на
Районен Съд Р. по гр.д. № 510/2019 г. като недопустимо и да бъде прекратено
производството по делото, евентуално съдът да постанови Решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Иска се заплащане на сторените
разноски в производството.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ищцата в първоинстанционното
производство Б.Я., чрез адв. А.К., с който се оспорва изцяло така предявената жалба,
като неоснователна. Наведени са доводи, че неоснователно се поддържа в жалбата,
липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 21, ал. 4 от СК от страна на
ищцата. Неоснователно във въззивната жалба третото лице помагач се позовавало на
ТР № 8 от 2012 г. на ВКС. В случая предявената претенция не касаела общия
отрицателен установителен иск по 1* от ГПК, а специален такъв, предявен по реда на
СК. Последният предвиждал специфични предпоставки, при които да се предявява
иска за липса на принос и по отношение на него постановките на цитираното ТР се
явявали неотносими. Неоснователни били твърденията във въззивната жалба, че се
цели установяване на права към минал момент по реда на чл. 1* от ГПК. Такъв иск не
бил предявяван и доводите за допустимостта му на практика били неотносими към
предмета на делото. Неоснователни били и възраженията, че се касае до предявени
чужди права. Искът можел да бъде предявен само от съпрузите, респективно от
наследниците им. В случая не се касаело до защита на чужди права, а до собствени
такива на ищцата Я., които възниквали именно поради факта, че третото лице помагач
твърди наличие на СИО за спорния имот и във връзка с това извеждало интереса си от
предявяване на иск по чл. 135 от ЗД относно сделка за същия недвижим имот. С
предявяването на собственически иск по реда на чл. 21, ал. 4 от СК на практика
ищецът щял да докаже наличието или липсата на права на длъжника- съпруг, каквато е
и целта на иска по чл. 440 ГПК.
Застъпва се тезата, изложена от РС Р., относно наличие на правен интерес от
иска, а именно: че не е спорно между страните, че между същите е образувано и към
момента е висящо дело по предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Именно в
рамките на това производство „М.П.“ ЕООД обосновавал правния си интерес от
предявяването му с твърдение, че имотът по атакуваната сделка е СИО. Единственият
начин за опровергаване на това твърдение, а от там и за отхвърляне на предявения
Павлов иск било успешното доказване с влязло в сила решение, че твърдяната СИО
липсва. По отношение на този тип общност, обаче и за опровергаване на наличието
или липсата и, били приложими специалните разпоредби на СК. С оглед на това,
предмет на настоящото дело бил именно иск по чл. 21, ал. 4 от СК, което обосновавала
неговата допустимост. От друга страна, правилни и обосновани били изводите на РРС,
че след като с влязло в сила определение, производството по Павловия иск е спряно до
приключване на настоящото дело, то на самостоятелно основание собственическият
иск е допустим. Ако се приемела за вярна тезата, поддържана във въззивната жалба, че
настоящият иск следва да се предяви едва след уважаване на Павловия иск, то това би
било равнозначно на насочване на принудително изпълнение към имот, който не е
собствен на длъжника, въпреки наличието на процесуална възможност тези действия
да се избегнат чрез предявяване на собственическия иск в рамките на висящото
производство по отменителната претенция. Нещо повече, в този случай, за да се спре
принудителното изпълнение и по аргумент от текста на чл. 390, ал. 4 от ГПК, ищцата
щяла да бъде принудена да внесе и пълния размер на задължението, предмет на изп.
производство, а от там и да погаси дълг на трето лице, без да са налице предвидените в
закона предпоставки за това. Не на последно място, при насочено принудително
3
изпълнение върху имота и до приключване на евентуално производство по чл. 21 от
СК, съществувал риск принудителното изпълнение да бъде реално проведено, като
имотът бъде продаден на трети лица.
Именно всички тези изложени обстоятелства и в своята съвкупност
обосновавали правния интерес на ищцата по настоящото дело от воденето му. В
случая не се касаело до хипотетична възможност за накърняване интересите на ищцата,
а от там и на приобретателите на атакуваната сделка в производството по чл. 135 от
ЗЗД, а до напълно реална такава с оглед факта, че делото по отменителния иск е
образувано и към момента висящо пред РРС.
Неоснователни и като такива се иска от тази въззиваема страна, да се отхвърлят
и възраженията във въззивната жалба, касаещи правилността на първоинстанционното
решение.От събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че
ответникът по иска няма принос и съдействие за придобиването на процесиите имоти.
Последните са били собственост на родителите на ищцата, ползвани били само от тях и
от дъщеря им, докато ответникът никога не е живял там. Имотите били прехвърлени
лично на ищцата /ответника Янакиев не бил страна по сделката/ с договор за издръжка
и гледане, срещу полагани от нея грижи, несвързани с разходи за осъществяването им,
които да направят имота СИО. Не се установявало ответникът преди прехвърлянето
или след това да е полагал каквито и да е грижи за праводателите на ищцата, нито да е
осигурявал издръжката им. Следователно, ако липсвал принос на единия съпруг, то и
имуществото не е в режим на съпружеска имуществена общност, а лично на единия от
съпрузите. На следващо място, по делото бил депозиран отговор на ИМ от страна на
ответника, в който се правело изцяло признание на иска.
Отправено е искане за потвърждаване на атакуваното решение на РРС.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемият К.Я. не е подал писмен отговор по въззивната жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Подадената въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване,
от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на
изискванията на закона и е редовна.
С оглед изразените от страните в процеса становища и събраните по делото
доказателства, Окръжен съд Благоевград приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 21, ал.4 СК.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са съпрузи и че по време
на брака си с ответника, ищцата е придобила чрез договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в
нотариален акт № 37, том 1, нотариално дело № 73 по описа за 1988 год. на Районен
съд – Р., вписан с вх. peг. № 77 от 02.03.1988 г. недвижими имоти с административен
адрес в гр. Р., ул. „ТТ.А.” № *, предмет на спора.
Сочи се, че прехвърлители по договора са родителите на ищцата и необходимите
им грижи, изразяващи се единствено в морална подкрепа и внимание, са били
4
предоставяни единствено от ищцата. Прехвърлителите не са имали нужда от издръжка
и такава не им е била престирана. Ищцата твърди, също така, че ответникът никога не
е ползвал процесните недвижими имоти.
Като излага тези обстоятелства Б.Я. твърди, че съпругът й – ответникът К.Я.
няма принос в придобиването на имотите, с което обосновава правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 21 ал. 4 от СК за отричане на
правото му на собственост върху процесните недвижими имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, с който да
изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание К.Я. депозира писмено становище, с
което прави признание на иска и фактите, на които той се основава.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от „М.П.“ ЕООД – София, чрез
процесуалния му представител адв. Т.В., съдържаща искане за конституиране на
дружеството като трето лице – помагач на ответника. Правният интерес за встъпване
като подпомагаща страна на ответника, пълномощникът на дружеството, мотивира с
твърдението, че е кредитор на К.Я.. Във връзка със събиране на вземанията си от
ответника по делото, „М.П.“ ООД е предявило иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
относителната недействителност на договор за дарение, с който К.Я. се е разпоредил в
полза на дъщеря си М.Ч. с имотите, които са предмет и на настоящето производство.
С определение № 5580 от *.11. 2019 г. на „М.П.“ ООД – София е конституирано
като трето лице – помагач на ответника.
В първото съдебно заседание пред районния съд, подпомагащата страна, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищцата и ответника са
съпрузи – сключили са граждански брак на 27.01.1980 г.
По време на брака им – на 02.03.1988 г., е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който С.И.Ф. и
съпругата му Е.Г.Ф. са прехвърлили на дъщеря си Б. С. Я. следните недвижими имоти:
1/2 идеална част от парцел XI (единадесети), планоснимачен номер 609 (шестстотин и
девет) в кв. 16 (шестнадесети) по регулационния план на гр. Р. и втория жилищен етаж
от жилищната сграда, построена върху него, със съответните общи части.
От съдържанието на приетите като писмени доказателства скица и схема на
поземлен имот, се установява, че гореописани имот и жилищен етаж по действащата
кадастрална карта представляват поземлен имот с идентификатор 61813.756.132 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2 по кадастрална карта
на гр. Р..
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № 55, том III, рег. № 4347,
нотариално дело № 543 по описа за 2016 г. на нотариус Н.М., рег. № 494 и район на
действие – Районен съд – Р., ищцата и ответникът са дарили на дъщеря си М.К.Ч. 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.132, ведно със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2 – втори жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, по кадастрална карта на гр. Р..
5
Третото лице – помагач на ответника е предявило иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо него на гореописания
договор за дарение. Не е спорно между страните, че производството, образувано по
този иск е спряно до приключване на настоящето производство с влязъл в законна сила
съдебен акт.
Събрани са гласни доказателства за ищцата, чрез разпита на свидетели.
При така установената фактическа обстановка, РРС намерил, че предявеният иск
с правно основание чл. 21 ал. 4 т. 1 от СК е допустим и основателен.
РС Р. направил извод, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на
иска за отричане на вещните права на ответника върху процесните имоти, които са
придобити от двамата по време на брака им, а доводите на третото лице – помагач в
противната насока за неоснователни, с оглед следните аргументи:
Не било спорно по делото, че към датата на предявяването и вписването на
исковата молба, инициирала настоящето производство Б.Я. и К.Я. са отчуждили
имуществото, за което ищцата претендира, че не е собственост на ответника, тъй като
той няма принос в придобиването му. Независимо, че страните в настоящето
производство не се легитимират като собственици на процесните имоти, според съда за
ищцата е налице интерес да иска съдебно установяване, че имотите не са придобити в
резултат на съвместен принос респ. не са притежание на съпруга – ответник по делото.
Този правен интерес е обусловен от висящността на производството по гражданско
дело № 1130 по описа за 2018 г. на Районен съд – Р.. Същото било образувано по иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от подпомагащата страна „М.П.“ ЕООД
против ответника и М.Ч.. С тази претенция се иска да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на „М.П.“ договор за дарение, с който К.Я. се е
разпоредил безвъзмездно в полза на М.Ч. с 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 61813.756.132, ведно с 1/2 идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2 по кадастрална карта на гр. Р.. Воденето на
горното производство, би обусловило възможността (в случай на уважаване на иска по
чл. 135 от ЗЗД) да се насочи принудително изпълнение спрямо недвижимите имоти, за
които Б.Я. отрича да са собственост на ответника. Към настоящия момент, тази
възможност била хипотетична, тъй като Павловият иск не е уважен и кредиторът не е
предприел принудително изпълнение по отношение на имуществото, за което ищцата
отрича да е собственост на ответника К.Я. – длъжник на третото лице – помагач.
Срещу имотите, които са предмет на атакуваната с Павловия иск сделка и на
настоящето производство, все още не било насочено принудително изпълнение, след
започването на което безспорно ищцата ще има правен интерес да претендира, че
същите не принадлежат на длъжника. Производството по гражданско дело № 1130 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Р., обаче било спряно до приключване на настоящето
дело и определението по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК е влязло в законна сила. По тази
причина, РС Р. приел, че и към настоящия момент за ищцата е налице правен интерес
да отрича правото на собственост на ответника с оглед евентуална възможност същото
да бъде обект на принудително изпълнение в случай на уважаване на иска по чл. 135
от ГПК. Ето защо, съдът приел, че Б.Я. притежава надлежна активна процесуална
легитимация да отрича правото на собственост на ответника върху 1/4 (една четвърт)
идеална част от поземлен имот с идентификатор 61813.756.132 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Р. и 1/2 идеална част от втори жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в гореописания поземлен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2 по
6
кадастралната карта и кадастралните регистри на град, респ. правото на третото лице –
помагач (кредитор на ответника) да удовлетвори вземането си от тези имоти, като
твърди, че същите не са притежание на длъжника му.
Разгледан по същество, РС Р. приел, че искът е основателен и че от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че родителите на ищцата, които са
прехвърлили имотите на Б.Я. срещу задължение за издръжка и гледане, не са имали
нужда нито да им бъде предоставяна издръжка, нито от непосредствено полагане на
грижи. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви
досежно обстоятелствата, че родителите на ищцата сами са се грижили за себе си,
покривали са всички свои разходи и дори са подпомагали семейството на дъщеря си.
Данните в гласните доказателства, кумулирани с направеното от К.Я. признание на
иска, водело до правния извод за недоказаност на наличието на принос на ответника
при придобиването на втория жилищен етаж от жилищна сграда, построена в парцел
XI, пл. № 609 в кв. 16 по регулационния план на гр. Р. и 1/2 идеална част от дворното
място.
Противен извод не можел да бъде направен и въз основа на отразеното в
нотариален акт № 55, том III, рег. № 4347, нотариално дело № 593 по описа за 2016 г.
на нотариус Н.М., рег. № 494 и район на действие – Районен съд – Р., че процесните
имоти са придобити от дарителите (ищцата и ответника) в законов режим на общност.
Удостоверяването в нотариалния акт, оформящ договора за дарение, с който страните в
настоящето производство са се разпоредили с процесните имоти, че същите
представляват съпружеска имуществена общност, не било достатъчно да се приеме
безусловно, че имотите са приети в резултат на съвместен принос на съпрузите и да се
отрече правото на който и да било от тях да оспорва наличието на принос на другия
съпруг при придобиването им.
Въззивинят съд не споделя направения извод от първоинстанционния съд за
доказан правен интерес от водене на иска по чл. 21, ал.4 СК. Съображения:
С исковата молба не са твърдени обстоятелствата, заявени от третото лице –
помагач на ответника. Твърденията на ищцата са били свързани с договора за
прехвърляне на имотите срещу задължение за гледане и издръжка на родителите на
ищцата по време на брака, както и че ответникът няма никакъв принос за придобиване
на тази собственост, като не и взел участие в издръжката и гледането приживе на
родетелите и. При така заявеното и при неизнесени данни, че всъщност имотите са
отчуждени, ищцата ще има правен интерес от водене на производството. Същата
обсновава вече правен интерес от водене на този иск при новите факти, заявени от
третото лице, че страните са се разпоредили с тези имоти, като са ги дарили още през
2016 г. на тяхната дъщеря, като както в първото по делото съдебно заседание, така и с
отговора по въззивната жалба се обосновава такъв с воденото производство по чл. 135
ЗЗД от третото лице помагач.
Въззивният съд намира, че това производство не обосновава правния интерес за
водене на този иск по чл. 21, 4 СК.
Съгласно доктрината и утвърдената съдебна практика /решение № 397 от
03.10.2012 г. ВКС, гр. д. № 538/2010 г.; определение № 674 от 02.10.2012 г. ВКС, гр. д.
№ 610/2012 г./ правото на иск принадлежи не само на носителя на материалното право,
засегнато от правния спор, но и на трети лица в изрично предвидени от закона случаи.
За да имат право на иск обаче те трябва да имат интерес от разрешаването на правния
7
спор. Предявен е установителен иск и той поставя изискване за правен интерес от
неговото провеждане. Правният интерес се явява положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, обуславя принадлежността на правото на иск и
процесуалната легитимация на ищеца. Посочената предпоставка следва да е налице,
както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на
решението по него.
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права
(на оригинерно основание или по реституция), ако отрече правата на ответника. При
липса на правен интерес производството се прекратява.
Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е
носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално
правоотношение, но неговото право да се засяга от правото претендирано от друго
лице. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от
различни пораждащи го факти, но при всеки случай ищецът следва да установи, че ще
настъпят определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера, ако
не проведе защитата си именно по този ред / така и в Определение № 56 от 26.01.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № *6/2015 г., III г. о., ГК /.
С мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2013 г., ОСГТК е дала разяснения, че : Павловият иск е облигационен, а не вещен
иск и че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и
приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по
отношение на кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл. 135
ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не
излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия
иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от
провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за
насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й
не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл.
135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.Уважаването на иска
не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното
задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя
като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави
имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да
се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението
на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от него. Предпоставка за
провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е
отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с
настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на
имота е третото лице - приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката
си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и
съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява.
8
С оглед на изложеното по-горе и придържайки се към разрешението, дадено с
това търкувателно решение, въззивният съд приема, че правен интерес от
установяването не е налице, тъй като решението по делото няма да се отрази на
правното положение на ищцата: целеният от нея резултат няма да бъде постигнат, тъй
като имотът няма да се върне в патримониума на ищцата. Имотът е отчужден чрез
дарение, не представлява към датата на завеждане на иска СИО, доколкото тази СИО
върху процесните имоти е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното
действие на разпореждането, станало преди завеждането на този иск по чл. 21, ал.4 СК
и собственик на недвижимите имоти е трето лице, а евентуално уважаване на иска по
чл. 135 ЗЗД няма да възстанови собствеността в патримониума на ищцата, нито би
могла да се възстанови темата за СИО върху това вече отчуждено имущество. С иска
по чл. 135 ЗЗД кредиторът не е оспорил, притежавано от ищцата самостоятелно право,
нито пък ищцата се позовава на фактическо състояние по отношение на процесната
недвижимост.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за въззникване на
правото на иск, като тежестта за установяването му се носи изцяло от ищеца. Липсата
на правен интерес обуславя недопустимостта на предявения иск.
Районният съд като е разгледал и се е произнесъл по същество по предявения
иск, въпреки липсата на абсолютната процесуална предпоставка за възникване правото
на иск у ищеца – правен интерес, т.е. по недопустим иск, то е постановил едно
недопустимо съдебно решение.
Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва проверка
относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на
недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в
разглеждане и произнасяне по недопустим иск, то въззивният съд следва да обезсили
постановеното порочно съдебно решение и да прекрати делото.
Макар и при този изход на спора, на третото лице помагач в
първоинстанционното производство и въззивник в настоящото не се дължат на
основание чл.78, ал.10 от ГПК, направените по делото разноски. Ирелевантно е, че то е
инициирано от третото лице помагач – такъв извод направен и с Решение № 131 от
04.11.2020 г. по т. д. № 2645/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2196 от 04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 510 по
описа за 2019 г. по описа на РС - Р., като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Б. С. Я., ЕГН **********, гр. Р.,
ул. „ТТ.А.” № * против К. Я. Я., ЕГН **********, гр. Р., ул. „ТТ.А.” № *, иск за
признаване за установено, че ответникът не е собственик поради липса на принос на
следните недвижими имоти: 1) 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с
идентификатор 61813.756.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Р., общ. Р., обл. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 33 от 15.05.2006 г. на
9
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Р., п. к. *, ул. „ТТ.А.“ № *,
целият поземлен имот с площ от 205.00 кв. м. трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план: 829, квартал: 61, парцел: XVIII, при съседи: ПИ с идентификатор
61813.756.322, ПИ с идентификатор 61813.756.131, ПИ с идентификатор
61813.756.129, ПИ с идентификатор 61813.756.320 и 2) 1/2 идеална част от втори
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гореописания поземлен
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.756.132.1.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Р., общ. Р., обл. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: град Р., п. к. *. ул. „ТТ.А.“ № *. етаж 2 (втори) с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ: 90.00 кв. м.
(деветдесет квадратни метра), ведно с принадлежащите на обекта: съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот. при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж —
няма. под обекта — обект с идентификатор 61813.756.132.1.1, над обекта - няма, който
самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 61813.756.132.1, разположена в
гореописания поземлен имот с идентификатор 61813.756.132, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Р., общ. Р., обл. Благоевград, одобрени със Заповед №
РД-18-33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК
и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО - като недопустимо,
поради липса на правен интерес .
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„М.П.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителите А.И.Ф. и М.О..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10