№………………………..
2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна,
ВТОРИ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание на 03.06.2021 г. при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Александър
Атанасов разгледа докладваното от съдия
Г. Стоянова КНАХД № 863/2021 година по
описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна срещу Решение № 260392/17.03.2021 г., постановено от ІV-ти състав на ВРС по по НАХД № 384/2021 г., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 436а-409/10.10.2020 г.,
издадено от директора на ОДМВР Варна.
Със същото на основание чл. 209а, ал. 1 и за нарушение на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето във
връзка със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г.., на Д.Г.Д. ***. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, че извършеното
нарушение е безспорно установено и че за същото е наложена санкция в законовия
минимум. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на процесното НП.
Ответникът редовно уведомен, н чрез процесуалния
си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна. Моли съда
да потвърди решението на въззивния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна
също счита касационната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на
решението на ВРС.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на Д. Г.Д. е ангажирана за
това, че на 16.04.2020 г. в 13. 30 часа е установен на открито обществено място – ул. „Царевец“, до
ОУ „Найден Геров“ без поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил
въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Прието е, че с деянието си Д. виновно е нарушил
чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Съобразно
приетото и на осн. чл. 209а, ал. 4 от същия закон и след като е преценено, че деянието не осъществява хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като неизпълнението на въведените
противоепидемични мерки е предпоставка за разпространение на заразна болест,
опасно е за здравето на нарушителя и на околните, на Д.Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на
300 лв.
ВРС
приел за безспорна описаната в НП фактическа обстановка, не установил да са
допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон при провеждане на административнонаказателното производство, но
квалифицирал деянието като маловажен случай, като се аргументирал с
липсата на каквито и да е вредни последици
от деянието на нарушителя, както за него, така и за останалите граждани.
Степента на обществената му опасност определил като изключително ниска.
Отчитайки тези обстоятелства първоинстанционният съд е отменил като
незаконосъобразно процесното НП.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно, като мотивите на първоинстанционния съд напълно се
споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на осн. чл. 221, ал.
2, изр. 2 АПК.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на ВРС, че нарушението е правилно квалифицирано по
действащата съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН към датата на извършване на нарушението
редакция на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Нарушението в случая на чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето във връзка със Заповед № РД-0-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, се изразява в неспазване на установената със
заповедта на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, задължаваща
всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Извършването му
е безспорно
установено, доколкото изложената в НП фактическа обстановка по никакъв начин не
е оспорена от нарушителя. Съдът изцяло споделя мотивите на районния съд за
приложимост в случая на хипотезата на чл. 28 ЗАНН – по делото не се установява
от извършеното деяние да са настъпили вредни последици, като дори не е
установено нарушителят да се е намирал в непосредствена близост до други лица.
Макар и формално покриващо признаците на нарушението, описано в НП, деянието се отличава със степен на обществена
опасност, значително по-ниска от останалите нарушения от същия вид. С оглед
приложимостта на института на чл. 28 ЗАНН, издаденото НП се явява
незаконосъобразно и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Решението на ВРС е правилно, не са налице основания за неговата
отмяна.
При приетия по
спора краен правен резултат и своевременно претендираните за присъждане разноски от процесуалния представител на ответника съдът намира искането за
основателно и следва да бъде уважено, но в минималния размер от 300 лв.,
предвид основателното възражение на
касатора за прекомерност.
Мотивиран от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ІІ
касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260392/17.03.2021
г., постановено от ІV –ти състав при ВРС по НАХД № 384/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..