№ 24501
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20211110158481 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 68462/13.10.2021г. на ФИРМА за издаване на
заповед за изпълнение срещу АН. ТР. М. за сумата в размер на 390.05 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № 3815178/23.04.2020 г., ведно със законна
лихва за забава от подаване на заявлението на 13.10.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 17.17 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 01.05.2020 г. до 17.07.2020 г., сумата в размер на 45.35 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.07.2020 г. до 24.04.2021 г., както и сумите в размер
на 109.78 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата в
размер на 45 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 390.05 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № 3815178/23.04.2020 г., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявлението на 13.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 17.17 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.05.2020 г. до 17.07.2020 г. и сумата в размер на 45.35 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 18.07.2020 г. до 24.04.2021 г.
1
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Сключеният между „ФЕРМЯ и АН. ТР. М. Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.04.2020 г., по силата на който дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с ФИРМА за обезпечаване задълженията му по договор за
кредит, сключен със ФИРМА, срещу което длъжникът се е задължил да му заплати
възнаграждение в размер 119.76 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-
конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между АН. ТР. М. и ФИРМА е сключен договор за кредит в
размер на 400 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на
420.24 лева, платима на 12 седмични погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на
поръчителство е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под
формата на възнаграждение в размер на 119.76 лева, тоест почти 1/3 от размера на
предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение „ФЕРМЯ се е
задължило да сключи договор за поръчителство с ФИРМА, по силата на който евентуално да
заплати дължимите от АН. ТР. М. суми по договора за кредит при неизпълнение на
задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както
платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД).
2
Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по
договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на АН. ТР. М. и води
до неоснователно обогатяване на „ФЕРМЯ за сметка на длъжника. Тези съображения
налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което
същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за
възнаграждение в полза на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 45 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от АН. ТР. М. такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
3
размер на 225 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на ФИРМА възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 55.88 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на
ФИРМА срещу АН. ТР. М. за сумата в размер на 390.05 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № 3815178/23.04.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на заявлението на 13.10.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 17.17 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2020 г. до 17.07.2020 г., сумата в размер на 45.35 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.07.2020 г. до 24.04.2021 г., както и
сумата в размер на 55.88 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско
възнаграждение за процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 68462/13.10.2021г. на ФИРМА срещу АН. ТР. М. за сумата в размер на 109.78 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата в размер на 45 лева
за такси и разноски за извънсъдебно събиране на процесните вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4