№ 55
гр. С., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на сеК.таря Евелина Д. Пейчинова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20211870100823 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. А.. М. ЕГН ********** е предявил срещу И.. К. И.. иск по чл. 422 А.. 1 ГПК за
установяване на вземане оспорено в заповедното производство. Претендира сумата 560 лева като
обезщетение за заплащане на ремонтни дейности в гаранционен срок като гаранционна
отговорност по договор за строителство и ремонт от 12. 08. 2020 година ведно със законната лихва
върху тази главница считано от 21. 04. 2021 година до изплащане на вземането, както и сумата 7,
62 лева мораторна лихва за забава за периода от 03. 03. 2021 година до 20. 04. 2021 година.
Поради изплащане на сумите предмет на иска в хода на производството, делото е останА.о
висящо само в частта относно претендираните от страните разноски.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат В., в съдебно заседание взема становище за
недопустимост на иска, иска съдът, в случай че приеме иска за допустим да отхвърли иска поради
погасяване на вземането предмет на иска и да отхвърли претенцията на ищеца за присъждане
разноските по делото.
Съдът прие следното:
На 12.08.2020г. между ищеца А. А.. М. и ответника И.. К. И.. е сключен приложения в
препис по делото договор за строителство и ремонт на поК.в - препоК.ване с мембрана, нови
летви, полагане на нови керемиди и капаци, обшивка комин 1бр., чистене на улуци, монтиране
разделителна ламарина на сграда в гр. С., ул. К.А. N27 .
По договора е поета гаранция от 7 /седем/ години за течове. Дължимата сума по договора
е платена от ищеца, а работата е извършена от ответника до К.я на месец август 2020г. но по начин
така че да протече поК.вът, което се случило още през ноември 2020г. Били предприети от ищеца
мерки за уведомяване на ответника изпълнител на ремонта - И.. К. И.., за течовете на поК.ва,
1
който бил поканен да ги отстрани, в изпълнение на поетата гаранция по договора. Ответникът не
отговорил.
На 21.12.2021г., чрез куриерска фирма Еконт, на ответника И.. К. И.. била изпратена
покана за отстраняване на появилите се течове, препис от която е приложен по делото. Същата
покана е получена от него, но без резултат, като ответникът не изпълнил задължението си поето с
гаранционния срок.
Поради опасността протеклия поК.в да причини нови щети на имота, течовете следвА.о
да бъдат отстранени възможно най-бързо, за да се предотвратят по-големи щети. Бил избран от
ищеца нов изпълнител, с който бе сключено приложеното в препис Споразумение за договорената
работа - да отстрани констатираните проблеми на поК.ва, довели до течовете. За извършената
работа била уговорена и платена от ищеца сумата от 560 лева. Плащането е извършено на
03.03.2021г. от ищеца А.М., от която дата за И.. К. И.. е възникнА.о и е станА.о изискуемо
задължението на ответника да възстанови тази сума на ищеца, поради поетата по договора от 12.
08. 2020 година гаранционна отговорност за извършената от него работа по сключения и приложен
по делото в препис договор за строителство и ремонт от 12.08.2020г.
Съдът като констатира че вземането предмет на иска и на издадената по ч. гр. дело №
430/2021 год. на РС С. заповед № 383 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е
изплатено напълно от ответника, а искът се счита за предявен на 20. 04. 2021 година намира, че
ответникът И.. К. И.. е станА. причина за завеждане на иска и разноските на ищеца по този иск и
на основание чл. 78 А.. 1 ГПК дължи тези разноски изцяло.
По силата на чл. 422 А.. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, А.. 4 ГПК. В случая на 05. 07. 2021 година е получено съобщението до ищеца че
вземането е оспорено от ответника и трябва да предяви иск за установяване на оспореното
вземане. Ищецът А. А.. М. е предявил своя иск на датата 04. 08. 2021 година – спазил е
едномесечния срок за предявяване на иска и на основание чл. 422 А.. 1 ГПК искът се счита за
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е
станА.о на 20. 04. 2021 година.
Заплащането на вземането по тази заповед но без разноските по ч. гр. дело № 430/2021
год. на РС С. е станА.о едва на 24. 06. 2021 година. Това е след датата в която искът се счита за
предявен и на основание чл. 78 А.. 1 ГПК ответникът дължи както разноските по настоящото
исково производство, така и разноските по ч. гр. дело № 430/2021 год. на РС С., което вземане е
останА.о оспорвано от ответника включително и до момента на приключване на устните
състезания по делото.
По изложените съображения съдът на основание чл. 78 А.. 1 от ГПК следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 75 лева като разноски по делото за държавна такса плюс 300
лева платени в брой от ищеца като адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат Р.П.
от САК, установено от приложените по делото пълномощно и договор за правна помощ.
Освен това съдът следва да признае за установено вземането на ищеца относно
разноските по делото ч. гр. дело № 430/2021 год. на РС С. в размер на 325 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. За тези разноски също ответникът е
поставил причината, при положение че не е изпълнил задължението си предмет на заповедта за
изпълнение и предмет на настоящия иск а и задължението за тези разноски е останА.о
2
неизпълнено до приключване на устните състезания по делото. По тези съображения съдът следва
да признае за установено по отношение на ответника И.И. че дължи на ищеца сумата 325 лева
разноски по ч. гр. дело № 430/2021 год. на РС С., от които 25 лева за ДТ и 300 лева адвокатско
възнаграждение, за които суми по това частно гражданско дело на 25. 05. 2021 година е издадена
Заповед № 383 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Поради това че вземането предмет на заповедта за изпълнение е погасено чрез плащане в
рамките на сумата 560 лева, платени след датата в която искът се счита за предявен, но преди
приключване на устните състезания по делото съдът следва да отхвърли иска за това вземане.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.. К. И.. с ЕГН**********, че дължи на А.
А.. М. с ЕГН ********** сумата 325 лева като разноски по ч. гр. дело № 430 по описа на РС С. за
2021 година, от които 25 лева платени за държавна такса и 300 лева като адвокатско
възнаграждение, за които суми по ч. гр. дело № 430 по описа на РС С. за 2021 година е издадена
Заповед № 383 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като отхвърля иска за сумата
560 лева като неоснователен, поради заплащането й в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 А.. 1 ГПК И.. К. И.. ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. Х.О.
№ 3 да заплати на А. А.. М. с ЕГН ********** сумата 375 (триста седемдесет и пет) лева за
направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжА.ва с въззивна жА.ба пред Софийския оК.жен съд в
двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3