МОТИВИ към присъда № 231/19.12.2019 г. по НОХ дело
№ 208/2018 г. по описа на БРС, 4-ти
състав.
Срещу подсъдимата Н.А.Д. *** е повдигнато обвинение
затова, че през м.
август 2014 г., на неустановена дата, в
гр.Б., обл.В., с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц.А.И., че ще й
върне взетата от нея сума пари, в размер на 600,00 лв. - до края на 2015 г., и
с това й причинила имотна вреда в размер на 600,00 лв. - престъпление по чл.209
ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна, извършено
е както при смекчаващи / чисто съдебно минало на подсъдимата/, така и при
наличие на отегчаващи вината обстоятелства / не възстановени щети, и то поради
липса на средства, непризнаване на вина и авторство/, иска от съда да кредитира
показанията на свидетелите, макар и да не сочи кои точно – от съдебното или
досъдебно производство, заявява наличието на косвени доказателства, отличаващи
казуса от гражданско-правен спор.
Подс. Д. не признава вината си и
авторството на деянието, счита че не е извършила престъплението, което й се
приписва, дава обяснения по казуса – отричайки получаване на каквито и да е
пари от свид. Цв. И. в заем. Защитникът
на подсъдимата излага доводи за липса на съставомерност на деяние по чл.209 ал.1 НК, алтернативно – наличие на обикновен гражданско-правен спор дори, като прави
подробна обосновка на тезата си.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. Н.А.Д.
е родена на ***г***, обл. С., българка, български гражданин, с висше образование,
вдовица, не осъждана, пенсионер, с ЕГН **********.
Подс. Н.Д. / „Я.“ , както я нарича свид. И. –с предходно
фамилно име очевидно - от данните за родители, според свидетелството за
съдимост/ и свидетелката Ц.И. се познавали от деца, т.к. семействата им били
приятелски и всички живеели тогава в гр.Б.. Д. и И.
продължили това приятелство и след години, когато подс. Д. ***, но посещавала и
градът на предишното си живеене. При такива посещения, се срещали с И.. След
2015 г. обаче отношенията им се развалили. Д. дочула за „приказки“ по града,
изречени от страна на И., които не одобрила и решила да се отдръпне от това
приятелство. Св. И. пък, твърдяла, че е дала парична сума от 600 лв. в заем на
подсъдимата, като трябвало тази сума да й се върне до края на 2015 г., но не
било сторено. По повод това свое искане,
И. посещавала Д. в наследствения й имот в гр.Б. – било
сама, било с дъщеря си, за да търси сумата от 600 лв. Д. категорично отказвала
да й даде пари, тъй като не признавала , че е получавала такива от И..
На 01.11.2016 г. св.
Цв. И. сезирала полицията – РУ-Белоградчик, с жалба, съдържаща оплакване в
горния смисъл – че по молба на Н. Ал. Я., й
предоставила сумата от 600 лв. в заем, за лечение на съпруга на Я., като
парите изтеглила от банка, а Я.обещала да ги върне до края на 2015 г., но не
сторила това.
По повод тази жалба, било отпочнато ДП № 35/2017 г. на
РУ-Белоградчик. В хода на същото, била изискана и приложена справка от
движението по банкова сметка *** – П. Б. И.,
удостоверяваща преводи, плащания на ПОС терминал и тегления от АТМ или банков офис от
сметката, за период 01-29.08.2014 г. /сметка с № BG57UBBS80021001307340 /
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: частично
показанията на свид. Цв. И. и А. Б., обясненията на подс. Н. Д., писмените доказателства, приобщени в процеса –
събирани в хода на досъдебното производство – справка - извадка от състояние на
банкова сметка ***.Иванов, за период 01-29.08.2014 г., вкл. извършвани
транзакции /преводи, плащания чрез ПОС
терминал, дебитни карти, и тегления на суми от АТМ /, жалба от 27.10.2016 г. до
РУ-Белоградчик, и свидетелство за съдимост на подсъдимата.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, обсъждайки и преценявайки всички
събрани доказателства по делото, изпълнявайки задължението си да направи за
себе си аргументиран извод – дали е осъществено или не, престъплението, което
се приписва на подсъдимата, съдът прие, че по делото не се установи извършването
от обективна и субективна страна на деянието, за което се повдига обвинение,
респ. не се установи осъществяването на обективните и субективни признаци на
престъплението по чл.209 ал.1 НК, в сочения от прокуратурата период.
Не се спори по делото, че подсъдимата Д. и свид. Цв. И. са
познати от дълги години, като до 2015 г. са били и приятелки, в много добри
отношения, които след това развалили. Единствено в тази насока съдът възприема
за достоверни показанията на свид. И. и Б., съвпадащи и с обясненията на Д..
От тук насетне обаче, съдът не кредитира показанията /никои/
на свидетелите по делото, тъй като не може да ги приеме за обективни. И. и Б.,
в близка родствена връзка – майка и син, изпаднаха в пълно противоречие в твърденията
си относно съществени обстоятелства , излагани от прокурора в обвинителния акт.
И то противоречия, както по между си, така и със собствените си думи, казани в
хода на досъдебното производство, пред разследващ орган - четени в хода на
съдебното такова. Тези противоречия, както съдът по-долу ще конкретизира, не
бяха преодолени в крайна сметка и не изясняват по никакъв начин твърдяната
фактическа обстановка от прокурора, респ. не доказват по безспорен начин
повдигнатото обвинение.
Свидетелката И. на първо място пред съда, не потвърди да са
й искани пари от подсъдимата. На няколко пъти тя заяви, че Д. не й е искала
никакви пари, а И. – сама е решила да й предостави такива. Това твърдение не
може да обуслови елементи от състава на престъпно поведение у подсъдимата, тъй
като, за да е налице „измама“ по чл.209 ал.1 от НК спрямо И., то следва първо
тя да е мотивирана от „извършителя“, да направи разпореждане с имущество, а за
да е мотивирана – следва „извършителят“ на измамата да я е заблудил относно
факти/обстоятелства и след това да е поискал да се направи разпореждането в
негова полза, укривайки намерението си да не връща даденото. И. пред съда
твръдя, и че уговорките й с Д. –„обещанието на И.“ да даде пари, и тегленото на
пари от сметка на съпруга на И., след което незабавно предоставяне парите на Д.
– не били в един и същи ден, което също поставя въпроса за момента кога би
могло да е извършена евентуална „измама“ .
Самата И. е сезирала компетентните органи – с оплакване
/жалбата й от 27.10.2016 г./, за невърнати й пари – 600 лв., които е изтеглила
със сина си от банка, и предоставила на подсъдимата Д., в присъствието отново
на сина й – св. А. Б..
Св. И.
в с.з. твърди, че при тегленото, но от банкомат, на сумата от само 400 лв. / тъй като 200 лв.
имала в себе си/, е била със сина си -
свид.Б., а и след това – веднага отишли да предадат парите на Д. / но не
определили срок за връщане !/ . Тези факти не се потвърждават от самия Б. –
който пред съда заяви, че за проблема между майка си и Д. знае от самата И., че
не си спомня да е ходил да теглят пари заедно, с тази именно цел, че не е ходил
при Д. / у тях/ да й предават пари и т.н. След прочитане на показанията им от
досъдебното производство, свид. И. – всъщност не потвърди истинността на
дадените тогава / м.05.2017 г./, напротив – заяви, че не е чела това което е подписала, т.е. сега пред съда говори
истината. Св. Б. пък също не се ориентира кое е „истината“ в думите му – дали
са достоверни дадените през 2017 г., но прави впечатление, че думите на И. и Б.
от 2017 г. са почти идентични по между им, докато сега, пред съда, И. изложи
други обстоятелства , а Б. не си спомни повечето важни факти, но сметна, че
тогава - 2017 г. трябва да е казал истината.
Съдът, вземайки под внимание така
дадените от И. и Б. показания, както в с.з., така и прочетените - от 2017г.,
констатира пълна неориентация на самите свидетели /тези двама/ по делото –
относно това имало ли е въобще и какви договорки между Цв. И. и Н. Д. през м.
август 2014 г., кой , колко пари е имал,
изтеглил, давал или не, присъствал или не на такова даване на парична сума на Д.
/Б./, имало ли е уговорки за срок за връщане на пари, както и чии са били те –
парите !
Ето защо, оценявайки съвкупно всички
показания, на двамата свидетели по делото – И. и Б., съдът не приема същите за
безспорни и достоверни , и не ги цени.
Липсва писмено доказателство- документ, от
какъвто и да било вид, който да спомогне да се установят фактите – кой, кога и
какви суми е теглил , от къде, с каква цел и как са употребени/разходвани после.
По делото бе ангажирано
едно доказателство – извадка от движение по банкова сметка, ***, че е сметка на
трето лице, предполагаемо – съпруг на св. И. и баща на св. Б., не може да
посочи кой и за какво е теглил суми от сметката през целия месец август 2014 г.
Действително е възможно максималният размер на изтеглената еднократно сума през
посочения период да е бил 400 лв., но подобни тегления са правени многократно
през месеца, а неколкократно двойните
последователни тегления на тази сума / маркирани неизвестно от кого в справката/
, не съответстват на твърденията на свидетелите – че е теглена сума от 400 лв.
само, тъй като останалите пари – до 600 лв., били налични у И.. Самата справка
не е заверена от издателя й, нито е ясно от коя банка е издадена, респ. къде е
била открита и подържана сметката.
Още
повече – в обвинителния акт се твърди, че сметката е в една банкова институция
/ „ОББ“/, което не се доказва от самата извадка
– липсват такива данни, а пък свидетелите – твърдяха, че са теглени пари от банкомат,
и то на банка ДСК. Не е ясно и на кого е
причинена имотната вреда при това положение – на И. или на титуляря на
сметката, ако тя си е лична негова, и ако въобще са теглени пари от там с
последствие – предаване на Н. Д..
На съда не е ясно и защо обвинението е за деяние, извършено
неизвестно точно кога през месец август 2014 г., а движения по сметка, от която
според прокурора са теглени пари за Д., са проследявани в по-малък период – от
01 до 29-ти. / при условие, че този календарен месец има 31 дни/.
Съдът отчита и показанията на разпитания в с.з. трети
свидетел по случая - свид. В.А. – няма причина да не се приемат за достоверни
думите на А., тъй като те не противоречат на останалите гласни доказателства –
които съдът посочи защо не възприема пък. А. указва на постоянно пребиваване на
подс. Д. ***, през периода м.03-м.10.2014 г., и почти такова – до края на
годината 2014-та, с ежедневна ангажираност към близък на самата А., което също препятства
съда да направи безспорен извод, че през м.08.2014 г. Д. ***, още повече –
имала ли е срещи и с какви уговорки точно тогава , със свид. Цв. И..
При това положение повдигнатото
обвинение срещу Н. Д. – че през м.08.2014 г., неизвестно в кой ден точно, е
въвела в заблуда свид. Цв. И., вземайки от нея сумата от 600 лв., обещавайки да
й я върне до края на 2015 г. и причинявайки й с това имотна вреда в същия
размер – се явява несъстоятелно и недоказано най-вече.
Съдът
иначе се съгласява принципно и с алтернативното становище на защитника на
подсъдимата, че дори и да са предоставени от И. пари в заем /което не се
установи безспорно/ на Н. Д., то това би бил един гражданско-правен спор. Съдът възприема за напълно
основателен този довод на защитата. Това би било така, тъй като липсват
всякакви доказателства, при налични добри, приятелски отношения до този момент
между Д. и И., първата да е възбудила заблуда у втората – че мъжът й има нужда
от медицинска интервенция, че Д. няма финансови средства, и че с намерението да
не ги връща – е взела такива средства от И.. Напротив, събраха се
доказателства, че Д. е получавала възнаграждение по това време за извършвани услуги на свид. В. А. в гр.С. В тази насока
прави впечатление, че свид. Цв. И. неколкократно в с.з. заяви, че пари Д. не й
е искала, а сама И. е била решила да й даде такива. Няма как при това
положение, Д. да е осъществила деяние „измама“ по смисъла на НК, т.е. у нея не
е бил изначално наличен умисъл да заблуждава – че желае да получи парична сума,
а след като я получи, ще я върне до края на 2015 г. И. също така показа в с.з.
– че уговорка за срок за връщане – не е имало – „ обеща, че ще ги върне,
колкото е възможно по-бързо, срок не определихме“. Съдът и при такава фактическа обстановка, не
открива никакви елементи – субективни или обективни на противоправно деяние по
НК, в частност „измама“. Ако свид. И. е предоставила някаква парична сума на
своята позната, без да й е искана изрично и обещавано кога ще се върне тази
сума, то биха били налични единствено гражданскоправни отношения между тези две
физически лица.
При недоказан
по безспорен начин състав на престъпление по чл.209 ал.1 НК или друго въобще по
НК от подс. Н. Д., за времето за което й се повдига обвинение, съдът не може да
постанови осъдителна присъда, поради което на основание чл.304 от НПК, призна
подс. Д. за невинна и я оправда по повдигнатото обвинение.
Воден от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: