Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 27.10.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и четвърти септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретаря
Арсова и в
присъствието на прокурора Димитрова ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . А. Н. Д .
№ 2224
по описа за 2020 година , и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
решение от 07.03.18 г. по Н .А .Х .Д . № 21036
/ 17 г ., СРС, НО , 14 с - в е
признал обвиняемия К.М.П. за
невиновен за извършено престъпление по
чл. 343
ал.1 б. „ Б „ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК и на осн.
чл. 378 ал.4 т.2 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Срещу решението е
постъпил протест от СРП , с който
се иска да се отмени постановеното решение
и обвиняемия да бъде
признат за виновен по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени решението на първоинстанционния съд и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение като му се наложи административно наказание по чл. 78 А от НК – глоба в размер на 1000лв
В съдебно заседание упълномощеният защитник на обвиняемия К.М.П. - адв. Д. пледира да се потвърди решението на СРС и протеста да се остави без уважение .
В съдебно заседание обвиняемият К.М.П. подържа изложеното от своя защитник и сочи ,че няма какво да добави .
Съдът като обсъди доказателствата по делото
, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Протестът е
неоснователен .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
К.М.П. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, правоспособен водач на МПС, ЕГН: **********.
На 24.04.2017 г., около 08:25 часа, обвиняемият
П. управлявал л.а.“Киа Черато” с рег.№ ******* в гр.София, по бул. “Никола
Петков” в посока от ул.“Монтевидео” към бул.“Цар Борис Ш”. Пътното платно било
покрито с асфалт, сухо, без неравности и наклони, без дупки и посипаности. При
условията на интензивно движение, обвиняемият П. приближил кръстовището между
бул.„Никола Петков“ и ул.„Любляна“ и спрял на червен сигнал на светофарната
уредба в лявата от двете ленти на пътното платно, считано по посоката му на
движение с намерение да предприеме маневра за завиване наляво от бул.„Никола
Петков“ по ул.„Любляна“, която била покрита с паважна настилка, в посока към
ул.“Ливада“. Обвиняемият П. изчакал включването на зелен за него сигнал на светофарната
уредба и потеглил в посока на ляво към улица “Любляна“, на която също била
поставена светофарна уредба в района на кръстовището с бул.“Никола Петков“. Обвиняемият
П. ускорил автомобила до около 20 км/ч и приближил пешеходната пътека, която била
поставена по широчината на пътното платно на ул.“Любляна“, като по същото време
свидетеля В.Д.Ц.и свидетелката С.Г.С.започнали да преминават, първият с бърз
ход, а свидетелката Стамболийска с бавен ход, по пешеходната пътека на червен
за тях сигнал на пешеходния светофар в посока от дясно на ляво спрямо посоката
на водача- обвиняемият П.. Свидетелят Ц.стигал
до другият край на пешеходната пътека невредим, а свидетелката Стамболийска
изминала около 3-3,5 метра по пътното платно, считано от десния бордюр спрямо
посоката на завиващия автомобил, чийто водач обвиняемият П. не възприел
своевременно намиращата се на платното за движение пешеходка и реагирал със
закъснение на появилото се на пътя препятствие, в следствие на което ударил
пешеходката от лявата й страна с челната средна част на автомобила. В резултат
на удара, тялото на пешеходеца било отхвърлено напред по посоката на движение
на автомобила, след което свидетелката Стамболийска паднала на платното за движение и
при съприкосновението си с пътната настилка получила счупване на горния край на
лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник на пострадалата за срок по продължителен от 30 /тридесет/ дни.
Съгласно АТЕ от техническа и
професионална гледна точка за
причините за произшествието са: 1. субективното поведение на водача на
автомобила К.П., който завивайки
за да навлезе в друг път, е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно
на намиращата се на пешеходната пътека С.С.. 2 . субективното поведение на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение при червен сигнал
на светофарната уредба. Водачът К.П., движейки
се със скорост 20 км/ч при своевременно възприемане на намиращата се на
платното за движение пешеходка и адекватна реакция с аварийно спиране е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.Пешеходката е могла да
предотврати произшествието, като не предприема пресичане на платното за
движение при червен сигнал на светофарната уредба .
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства : протокол за оглед
на местопроизшествие ,скица и албум към него
, констативен протокол, показанията на свидетелката
С.Г.С., показанията на свидетеля В.Д.Ц., показанията на свидетеля Б.Д.М., съдебно
медицинска експертиза , автотехническа експертиза , справка
от Столична община с приложение ,
свидетелство за съдимост .
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемия , които имат значение за неангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционното решение , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Обвиняемият К.М.П. с деянието си не
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. “б”,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК , а
именно това, че на 24.04.2017 г.
около 08:25 часа в гр.София, на ул.„Любляна”, в района на кръстовището с бул.
„Никола Петков”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Киа”, модел „Черато” с per. № ******* по бул. „Никола Петков” в посока от ул. „Монтевидео” към бул.
„Цар Борис III”, при извършване на маневра завой на ляво от бул. „Никола
Петков” към ул. „Любляна”, нарушил правилата за движение по пътищата
регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл.5,
ал.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората ”, чл.5, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: т. 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците”, чл.20, ал. 1 от ЗДвП :
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.”, чл.20 , ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.”, чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”,
като реализирал пътнотранспортно произшествие е пешеходката С.Г.С.с ЕГН:**********,
пресичащата пътното платно на ул. „Любляна” от дясно на ляво спрямо посоката му
на движение и по непредпазливост причинил на пешеходката С.Г.С.средна телесна
повреда, изразяваща се в "счупване на горния край на лявата раменна кост”,
което е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни.
Противно на изложеното в протеста , въззивният съд намира
,че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства , и
докозателствени средства , не се установява обвиняемия по делото – водача на лекия
автомобил П. на инкриминираната дата и място при управление на МПС – то, а именно
лек автомобил марка „Киа”, модел „Черато” с per. № ******* по бул. „Никола Петков” в посока от ул. „Монтевидео” към бул.
„Цар Борис III”, при извършване на маневра завой на ляво от бул. „Никола
Петков” към ул. „Любляна”, да е нарушил инкриминираните от обвинението правила за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата. Това е така , тъй като визираният от обвинението чл.5, ал.1 от ЗДвП
сочещ, че : „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората”, не е бил
нарушен с извършената маневра от
обвиняемия , доколкото с извършената разрешена маневра на зелен сигнал на светофара с ниска и
разрешена скорост от 20 км в час , не се
установява по делото , същия с поведението си да
е създал опасности и пречки за
движението, както и да поставил в опасност живота и здравето на
хората. Не е нарушен и ”чл.5, ал.2 от ЗДвП , сочещ ,че : „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците”, доколкото по делото безспорно се установява , че
водачът - обвиняемия П. , се е движил с
разрешена скорост и е извършвал движение – маневра с лекия автомобил на разрешен зелен сигнал на светофара , а
пешеходката С.Г.С.се е движила на забранен – червен сигнал на светофара , при
което водачът автомобила е реагирал на нейното движение от момента , в който е можел да я забележи .
При наличието и на друг пешеходец на
пътното платно - свидетеля В.Д.Ц.също пресичащ на червено , не би могло
да се приеме безспорно ,че обвиняемия П. , не е
имало как да не възприеме пешеходката С.Г.С., пресичаща на червено и е реагирал
със закъснение в нарушение на цитираната
норма от ЗДвП , и следователно не е бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците - пострадалата пешеходката С.Г.С..
Съгласно АТЕ от техническа
и професионална гледна точка за
причините за произшествието са: 1. субективното поведение на водача на
автомобила К.П., който завивайки за да навлезе в друг път, е
възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращата се на
пешеходната пътека Станка Стамболийска. 2 . субективното поведение на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение при червен сигнал на светофарната уредба. Водачът К.П., движейки се със скорост 20 км/ч при
своевременно възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка и
адекватна реакция с аварийно спиране е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.Пешеходката е могла да предотврати произшествието, като не
предприема пресичане на платното за движение при червен сигнал на светофарната
уредба . Соченото
от АТЕ своевременно
възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка и адекватна
реакция с аварийно спиране , следва да бъде съобразено и с
наличието и на друг пешеход на пътното
платно пресичащ също на червено , който е възможно
да е ограничил видимостта на водача
и да е привлекъл неговото внимание . В тази връзка не е нарушен и чл.20, ал.1 от ЗДвП сочещ ,че : „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, доколкото по
делото не се установява от фактическа
страна , обвиняемия П. да не е
контролирал управляваното МПС, нито е налице нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП сочещ ,че : „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”. Видно е ,че скоростта на
обвиняемия П. е била съобразена с пътните условия и обстановка, а
именно около, но не повече от 20км/ч.,
при което не може да се приеме
нарушение в тази насока .Задължението
на водача по цитираната алинея
да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението , е обусловено от техническата възможност същия
да възприеме възникналата опасност на пътя . По настоящето дело се установява , че на
пътното платно заедно с пострадалата
пешеходка е пресичал и
друг пешеходец , при което
възможността на обвиняемия П. да
възприеме възникналата опасност на пътя
е била обусловена от
обстоятелството дали същия е могъл да възприеме възрастната жена –
пострадалата Станка Стамболийска, при наличие и на
друг пешеходец , зада изпълни вмененото
му задължение да намали скоростта и да спре. Съдът намира ,че не би могло да се приеме за безспорно ,че обвиняемия по настоящето дело , не е изпълнил това свое
задължение , доколкото на пътното платно пешеходката Станка Стамболийска,
която е пресичала с бавен ход , което
обстоятелство е било обусловено от нейната възраст, не е била единствената опасност , а е имало и друг пресичащ
с бърз ход пешеходец , при което
отсъства възможност да се направи
извод, че е нямало как обвиняемия да не
я види , доколкото неговото внимание е
било възможно да е било ангажирано от другия пешеход , успял да пресече преди
нея. . Не е нарушен чл.25, ал.1 от ЗДвП
сочещ ,че: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”, доколкото по
делото безспорно се установява ,че обвиняемия е извършвал маневрата си на
зелен сигнал на светофарната уредба
и следователно , не може да се
приеме , че същия не е следвало да извършва тази маневра и с нея е създал
опасност за другите участнице в движението . В тази връзка следва да се отчете
обстоятелството , че пострадалата е пресичала на червен сигнал на светофарната
уредба , с което същата е създала опасност за другите участници в движението .
Не е нарушен и чл.116 от ЗДвП , сочещ ,
че „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”, доколкото движението е било регулирано от работеща светофарна
уредба и следователно пешеходците , не
са имали право да пресичат на забранителен червен сигнал на светофара ,
при което задължението по тази норма
възниква от момента , в който водачът е могъл да възприеме наличието на
пешеходката С.С., която се е намирала на пътното платно , в нарушение на правилата за
движение по пътищата , при което
с оглед неустановянето по
делото на нарушение на нито едно от инкриминираните от обвинението правила за
движение по пътищата , то подсъдимия следва
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на
осн. чл. 304 от НПК .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционното
решение .
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваното решение на СРС е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено , а протестът да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение от 07.03.18 г. по Н .А .Х .Д . № 21036 / 17 г ., СРС, НО , 14 с - в .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.