№ 209
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 192 от 29.07.2021 г. по т. д. № 1563/ 2018 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 19 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София срещу Гаранционен фонд - гр. София : 1) искове
с правно основание чл. 499, ал. 5, във връзка с чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумите : 494 727.69
лева, дължима по претенции за възстановяване № 1-0875 от 3.04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане и 79 345.38 лева, дължима
по претенция за възстановяване № 1-1097 от 3.05.2018 г., ведно със законната лихва върху от
датата на исковата молба до окончателното заплащане ; 2) искове с правно основание чл. 86
от ЗЗД за сумите : 13 081.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главница от 494 727.69 лева, считано от деня на извършване на
превода - 20.04.2018 г. до датата на исковата молба и 1 568.42 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 79 345.38 лева,
считано от деня на извършване на превода - 14.05.2018 г. до датата на исковата молба ; 3)
предявени в условията на евентуалност от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София
срещу „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 82,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените
1
по - горе суми.
Срещу решението в частта, с която предявените срещу Гаранционен фонд - гр. София
искове са отхвърлени като неоснователни, е подадена въззивна жалба от „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Неправилно съдът отказал да изследва по същество въпроса дали за конкретния
застрахователен договор е налице валидно волеизявление за сключването му, като смесил
липсата на съгласие като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД с
невъзможността на страната да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на поведението. Неправилно се позовал на
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ат ТЗ, която била неприложима за случая. Управителят на
застрахованото лице „Адика ВД“ ЕООД - Е. М. К., починал преди датата на сключване на
застрахователната полица - на 29.03.2015 г., а договора бил сключен на 21.01.2016 г.
Въпреки това съдът приел, че не е налице основание за нищожност, при очевидна липса на
субект, от името на който да е изразена воля за сключване на сделката.
Неправилен бил извода, че ответника не е оспорвал действителността на договора, тъй като
приел плащането, регистрирал застрахователния договор в Гаранционен фонд и изплатил
обезщетенията по щети на пострадали лица - плащането на застрахователната премия по
полицата не можела да валидира договора, тъй като изпълнението на задължения по
нищожен договор не го превръщали в действителен, а единствено пораждали задължения за
всяка от страните да върне получената престация.
В пълно противоречие с материалния закон съдът приел, че възникването на спор за
валидността на застрахователния договор в хода на уреждане на претенцията по заплащане
на застрахователно обезщетение е елемент от фактическия състав на чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ.
Неправилен бил извода, че искът за неоснователно обогатяване на застрахователя спрямо
Гаранционният фонд е погасен в момента, в който застрахователят извърши самото плащане
на пострадалото лице, поради това, че застрахователят е получил премийният приход от
застрахователния посредник и не е повдигнал спор за валидността на застрахователния
договор. Подобна логика законът нямал и не можело да има.
- 3 -
Съдът превратно тълкувал императивната разпоредба на чл. 157, ал. 1 от ТЗ за да приеме, че
сключването на застрахователния договор след смъртта на едноличния собственик на
капитала на дружеството е извършване на действия без представителна власт, а не липса на
2
съгласие, затова и сделката не била нищожна. Не било проведено разграничение между
нищожността по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и висящата недействителност по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД.
Съдът не разгледал задълбочено възражението за нищожност на застрахователните договори
на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ
Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло и бъде постановено друго решение,
с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд - гр. София я оспорва като
неоснователна.
Правилно съдът приел, че не са нищожни договорите, сключени с юридически лица, в които
е положен подпис на застрахованото лице - липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2
ЗЗД имало тогава, когато волеизявленията на страните съвпадали, но някое от тях или и
двете са били направени при „съзнавано несъгласие“, тоест без намерение за обвързване. На
недействителността, която от висяща става окончателна, можело да се позове само лицето,
от името на което е сключен договора или от неговите универсални правоприемници. Затова
и застрахователят не бил активно легитимиран да предяви иск за прогласяване на
недействителността на договор, сключен без надлежна представителна власт.
Предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, извън настоящия процес изявления за
оспорване на действителността на изявлението в договора не били правени, а се виждало, че
полицата е вписана от самия застраховател в изпратената до Гаранционния фонд справка.
Осчетоводяването на премията касаело отношения на ищеца и съответния брокер и не
можело да бъде основание за липса на застрахователно покритие за съответния период, за
който е издадена полицата.
Съдът правилно съобразил чл. 499, ал.4 от КЗ относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице.
Молбата към съда е да потвърди решението.
Ответникът по въззивната жалба „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище не е
представил отговор и в хода на въззивното производство не е взел становище.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
3
В исковата молба ищецът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София твърдял, че по силата
на договор за застрахователно посредничество, сключен с ответника „Булром - Глобъл
Груп“ ЕООД, последният отчел при ищеца издадената в полза на „Адика ВД“ ЕООД (в
ликвидация) застрахователна полица ГОА № BG/30/116000383974 от 21.01.2016 г. и
сертификат Зелена карта № BG/30/116000383974/01, сериен № АВ 047379 за застраховка
към същата полица, за лек автомобил марка „Форд“, модел 5 „Фокус“ с рег. № ********, с
рама № WF0NXXGCDNYC72750.
Кореспондентът на ищеца във Ф Р Германия го уведомил за настъпило на 21.05.2016 г.
пътнотранспортно произшествие с участието на застрахования автомобил, по повод на което
била образувана преписка по щета с реф. № ЗК **********. Кореспондентът заявил искане
до ищеца за възстановяване на сумата 247 801.01 евро/ 484 656.65 лева за частичното
възстановяване на медицинските услуги и други разноски във връзка с настъпилите
неимуществени вреди на пострадалите. Ищецът отказал плащане, като се позовал на
нищожност на застрахователния договор, затова посочената сума била платена от Немското
застрахователно бюро, което, предявило претенция за обезщетяване пред Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), което му изплатило пълния
размер на претенцията на 14.02.2018 г.
Ищецът изплатил изцяло претенцията на НББАЗ за възстановяване на сумата 494 727.69
лева в предоставения му десетдневен срок - на 10.04.2018 г. На 14.05.2018 г. погасил и
друга претенция в размер на 79 345.38 лева, възстановена от НББАЗ на Немското
застрахователно бюро.
Посочените суми били недължимо платени, тъй като застрахователната полица и
международната карта за автомобилна застраховка не били подписани от юридическото
лице - страна по договора, документите били нищожни поради липса на съгласие за
сключването им и негодни да породят валидно застрахователно правоотношение с ищеца.
Посоченият в застрахователната полица като обичаен водач М. О., също не я бил подписал.
Едноличният собственик на капитала на „Адика ВД“ ЕООД (в ликвидация), не само че
- 5 -
не подписал полицата, но и бил починал преди нейното сключване. Освен това полицата
била сключена в нарушение на чл.349, ал.1 от КЗ и била нищожна поради липса на
застрахователен интерес.
Ответникът „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище нарушил чл.7, ал.2, т.7 и т.8 от
сключения на 4.03.2015 г. договор за застрахователно посредничество, както и разпоредбите
на чл.14 и чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.
При тези факти и обстоятелства молбата към съда била да постанови решение, с което да
осъди Гаранционен фонд - гр. София да му заплати, както следва : на основание чл. 499, ал.
5, във връзка с чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ сумите : 494 727.69 лева, дължима по претенции за
4
възстановяване № 1-0875 от 3.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното заплащане и 79 345.38 лева, дължима по претенция за
възстановяване № 1-1097 от 3.05.2018 г., ведно със законната лихва върху от датата на
исковата молба до окончателното заплащане ; на основание чл. 86 от ЗЗД сумите : 13 081.42
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от
494 727.69 лева, считано от деня на извършване на превода - 20.04.2018 г. до датата на
исковата молба и 1 568.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главница от 79 345.38 лева, считано от деня на извършване на
превода - 14.05.2018 г. до датата на исковата молба.
В условията на евентуалност поискал от съда да осъди ответника „Булром - Глобъл Груп“
ЕООД - гр. Търговище да му заплати посочените суми на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
във връзка с чл. 82, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Гаранционен фонд - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като
неоснователни, като твърдял, че с влязло в сила решение от 26.06.2017 г. по гр. д. № 1962/
2016 г. на Pайонен съд - Видин, по предявения от ищеца иск по чл. 124 от ГПК срещу
„Адика ВД“ ЕООД (в ликвидация) била прогласена нищожността на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/116000383974.
В случая ищецът приел плащането на застрахователната премия, подал информация за
сключения договор, впоследствие упражнил надлежно правото си да го прекрати, поради
което с оглед правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не можел да се позове на нищожност на
сделката.
Освен това ищецът нямал правен интерес да предяви иск срещу Гаранционен фонд, тъй като
неговите правоотношения със застрахователния брокер не можело да бъдат
противопоставяни на трети незаинтересовани страни.
Спорът не бил възникнал в хода на уреждане на претенцията, а това не се и твърдяло в
молбата, и ако ищецът поддържал тезата, че е платил обезщетението въз основа на нищожен
застрахователен договор следвало да претендира връщането на сумата по исковата
претенция като платена без основание.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
Ответникът „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище оспорил евентуалните искове
като неоснователни.
Оспорил твърдението за нищожност на застрахователния договор. Изтъкнал, че в молбата не
са изложени твърдения за наличието на пряка причинно - следствена връзка между
неподписването на застрахователната полица и настъпването на вредоносния резултат.
5
Нямало твърдения и за причините, поради което ищецът не предприел в продължение на
три години действия по санирането на полицата или по оспорването на действителността на
изявлението незабавно след получаването на полицата. Парадоксално било твърдението, че
застрахователят встъпва в правата на пострадалия срещу застрахователния брокер, поради
факта, че последният е сключил нищожна полица, въз основа на която са възникнали
задължения за изплащане на застрахователно обезщетение.
Освен това самият ищец отговарял за репарирането на вредите, причинени от действията
или бездействия на служители на евентуалния ответник, по сила на договор за застраховка
„Професионална отговорност на застрахователни брокери и застрахователни агенти“ с
период на действие 16.02.2015 г. - 16.02.2016 г. Затова в случай на основателност на
предявената срещу него претенция, за него щяло да възникне правото да получе същата по
размер парична сума от ищеца на основание чл. 229 от КЗ (отм.). С оглед изложените
обстоятелства ответникът заявил възражение за прихващане до размер на цялата сума по
исковата претенция на ищеца със вземането си срещу него, произтичащо от споменатия
застрахователен договор.
Установените от доказателствата факти и обстоятелства по делото са следните.
С договор за застрахователно посредничество, сключен на 4.03.2015г. (л. 73) „Булром -
Глобъл Груп“ ЕООД, притежаващо разрешение за извършване на дейност като
застрахователен брокер № 450- Б/23.02.2015г., се задължило да извършва застрахователно
посредничество от името и по възлагане от потребителите на застрахователни услуги, да
договаря условията и сключва застрахователни договори със застрахователя „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, като следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на
потребителя на застрахователни
- 7 -
услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.
В това си качество, с полица № BG/30/116000383974 от 21.01.2016 г. застрахователният
брокер сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
„Адика ВД“ ЕООД за лек автомобил марка „Форд“, модел 5 „Фокус“ с рег. № ********, с
рама № WF0NXXGCDNYC72750 и международна карта за автомобилна застраховка №
BG/30/116000383974/01, сериен № АВ 047379, издадена от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).
Според справката на л. 219 от делото застрахователната полица е била заявена от
застрахователя и включена в базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд.
С полица № ********** „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД сключило с „ДаллБогг: Живот
6
и Здраве“ АД договор за застраховка „Професионална отговорност на застрахователни
брокери и застрахователни агенти“ с покрити рискове съгласно специалните условия на
застрахователя, с период на действие 16.02.2015 г. - 16.02.2016 г. и лимит на отговорност за
всяко събитие 2 240 000 лева.
Във връзка с настъпило на 21.05.2016 г. във Ф Р Германия пътнотранспортно произшествие
с участието на застрахования автомобил и предявена претенция от пострадалото лице,
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи превело на „Дойчес Бюро
Грюне Карте Е.В.“ на 14.02.2018 г. сумата 247 801.01 евро и на 23.04.2018 г. сумата
50 607.36 евро.
С писмо изх. № 1 - 0875/ 3.04.2018 г. НББАЗ предявило срещу ищеца на основание чл.
12, т. 17 от Устава на НББАЗ претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
494 727.69 лева, а с писмо изх. № 1 - 1097/ 3.05.2018 г. претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от 79 345.38 лева.
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД превело на НББАЗ двете суми с платежни нареждания
от 20.04.2018 г. и от 14.05.2018 г.
С решение от 26.06.2017 г. по гр.д. № 1962/ 2016 г. на Pайонен съд - Видин договора за
застраховка, сключен с полица № BG/30/116000383974, е обявен за нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Според заключението на счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице С. Й., прието
без оспорвания от страните в съдебното заседание на 13.11.2019 г., „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД превело по сметката на НББАЗ с платежно нареждане от 20.04.2018 г. сумата
494 727.69 лева с основание „Претенция за възстановяване изх. № 1- 0875/ 3.04.2018 г. и с
платежно нареждане от 14.05.2018 г. сумата
79 345.38 лева с основание „Претенция за възстановяване изх. № 1- 1097/ 3.05.2018 г.
Лихвата за забава върху сумата 494 727.69 лева за периода от 20.04.2018 г. до 22.07.2018 г.
била 12 917.89 лева, а върху сумата 79 345.38 лева за периода от 14.05.2018 г. до 22.07.2018
г. - 1 542.83 лева.
В периода от 20.04.2018 г. до 29.10.2019 г. по сметката на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в
„УниКредит Булбанк“ АД нямало постъпило плащане от представителя на застрахователя
по презастрахователните договори презастрахователен брокер „Willis Limited“ по щета реф.
№ *********.
В кръга от правомощията, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, след обоснования
извод, че обжалвания акт е валиден и допустим, при извършването на преценката относно
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Спорът е пренесен
пред настоящата инстанция по оплакванията на въззивника за допуснати от съда нарушения
на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които са обусловили
7
необоснования краен извод за недължимост на претендираните с молбата суми.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните,
настоящият състав приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи и
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да
посочи и следното.
Правното основание на претенцията по главния иск е чл. 499, ал. 5 от Кодекса за
застраховането. Според цитираната разпоредба, когато застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой
трябва да обезщети увреденото лице, и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно
със законната лихва от датата на плащането.
По поставения от въззивника въпрос относно значението на наличието на спор в хода на
уреждане на претенцията между Гаранционен фонд и застрахователя, като елемент от
фактическия състав на приложимата правна норма, съдът приема следното.
- 9 -
От доказателствата по делото не се установява, а и не се твърди от страните, в хода на
уреждане на посочените претенции и преди деня, в който НББАЗ е платило на основание чл.
5 от Вътрешните правила на Бюрата сумите по искането за рембурсиране, да е имало спор
между Гаранционния фонд и застрахователя относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице. От изложението в писмото с изх. № 2- 2783/ 30.03.2018 г. (на л.53) може да
се приеме, че такъв спор е възникнал след датата на плащането, тъй като Гаранционният
фонд е отказал да възстанови на Бюрото сумата по щетата, позовавайки се на установеното
от справката от информационния център наличие на заявена от застрахователя полица.
Разпоредбата, на която е основана исковата претенция, по своята правна същност е
уредена в специалния закон частна хипотеза на отговорността за неоснователно
обогатяване.
Създадена е в изпълнение на задълженията, поети от държавите - членки, по силата на
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и кодифицираните с нея
предходни директиви относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
8
застраховка и по специално с разпоредбата на чл. 11 от Директивата, съгласно която в
случай на спор между органа и застрахователя на гражданската отговорност относно това
кой трябва да обезщети пострадалия, държавите-членки следва да приемат подходящите
мерки, така че една от тези страни да бъде посочена като задължена първоначално да
изплати обезщетението на пострадалия без забавяне.
Непосредствената цел на законовата разпоредба е осигуряването на бързина при
изплащане на обезщетението на увреденото лице, без да се изчаква разрешаване на наличен
спор между застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и Гаранционния фонд. Същевременно освен интереса на пострадалия тя защитава и интереса
на застрахователя, като регламентира правото му да претендира пълния размер на платеното
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на плащането, и по този начин лишава
Гаранционния фонд от възможността да оспори този размер, каквато последният би имал,
ако отговаряше по субсидиарния кондикционен иск. По този начин законът предоставя на
платилият застрахователното обезщетение застраховател по- засилена правна защита спрямо
тази, произтичаща от общата уредба на института на неоснователното обогатяване.
При така изяснената същност на приложимата правна норма, от съществено значение
за спора е да се установи дали застрахователят има
основание да претендира от Гаранционния фонд сумите по исковата претенция.
Ищецът се позовава на плащанията, които е извършил към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) за възстановяване на изплатеното от
Бюрото обезщетение по две претенции, предявени от „Дойчес Бюро Грюне Карте Е.В.“ за
изплатено обезщетение на лице, пострадало от виновното поведение на водача на моторното
превозно средство, чиято гражданска отговорност е била покрита от договора, сключен с
ищеца с посочената по - горе полица.
Фактът на настъпило извън територията на Република България застрахователното събитие,
във връзка с което е възникнало задължение за плащане по въпросната полица, както и този
на извършеното от бюрото по чл. 506 от КЗ плащане по реда на вътрешните правила на
Съвета на бюрата и последващото възстановяване от застрахователя на платените от бюрото
суми, се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства и от
заключението на счетоводната експертиза.
Тезата на ищеца е изградена на твърдението, че задължението да репарира вредите от
конкретното застрахователното събитие е било на Гаранционния фонд, който на основание
чл. 519, ал.1, т. 1 от КЗ извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени
от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Доводите на въззивника, че в случая това задължение произтича от влязло в сила съдебно
решение, с което застрахователния договор е бил обявен за нищожен поради липса на
9
съгласие, в хипотезата на чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, са несъстоятелни преди всичко с оглед
непротивопоставимостта на това решение на неучаствалия като страна в съдебния спор
ответник Гаранционен фонд. Поддържаната от ищеца теза очевидно противоречи на
разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на
ВКС, ОСТК, според които „съдебното решение, с което е прогласена недействителност на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е
противопоставимо на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 КЗ и на
Гаранционния фонд.“.
Съгласно аргументите, изложени в мотивите на тълкувателния акт, „общозадължителността
на решението не отнема на третите лица възможността да оспорват съответствието между
решението и действителното правно положение, щом противоречието заплашва техни права.
Това е така, защото зачитане силата на пресъдено нещо обезпечава действието
действителното правно положение, щом противоречието заплашва техни права. Всяко лице,
което не е участвало като страна или като помагач на една от страните по делото, по което
решението е
- 11 -
постановено, е трето лице спрямо силата на пресъдено нещо и не е обвързано от нея. То
може да оспорва съдебно установеното, като претендира по исков ред за себе си спорното
право (чл. 225 от ГПК), като отрича неговото съществуване или претендира, че то
съществува, въпреки съдебното му отричане“.
В отговора на исковата молба Гаранционен фонд е оспорил съответствието между
цитираното решение и действителното правно положение, което противоречие пряко засяга
неговата правна сфера, тъй като правните последици от прогласената със съдебния акт
нищожност на договора се свързват с ангажирането на установената в закона отговорност на
ответника да репарира вредите от застрахователното събитие.
Относно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд отказал да изследва по
същество въпроса дали е налице валидно волеизявление, обективиращо съгласие за
сключване на договора, и смесил липсата на съгласие като основание за нищожност на чл.
26, ал.2,пр.2 от ЗЗД с невъзможността на страната да се позовава на нищожността в
хипотезата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, която била неприложима за настоящия случай, съдът взема
в съображение следното.
Според твърденията в молбата липсата на съгласие произтичала от „очевидната липса на
субект, от името на който да е изразена воля за сключването на сделката“, предвид
обстоятелството, че договора е бил сключен на 21.01.20156 г. - след смъртта на 29.03.2015 г.
на Е. М. К. - управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, посочено като
застраховано лице. Доводите в подкрепа на това твърдение са, че при смърт на физическото
лице няма правен субект, който може да изяви воля и е налице „изначална, окончателна, без
10
възможност за саниране нищожност по чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД“. Срещу тях не могат да
бъдат противопоставени никакви правни аргументи, тъй като смъртта на физическото лице е
онзи юридически факт, с осъществяването на който закона свързва загубата на неговата
правоспособност и дееспособност, а оттам и на битността му на субект на правото.
Страна по обсъждания договор не е физическото лице Е. М. К., а търговското дружество
„Адика ВД“ ЕООД и този факт е от съществено значение за оборването на поддържаната от
ищеца теза. Вярно е, че на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ дружеството, в което капиталът се
притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго
или наследниците не поискат да продължат дейността. Това не означава обаче, че
прекратяването му в посочената хипотеза предпоставя загубването ex lege на неговата
правосубектност, защото
преди приключването на производството по ликвидация и заличаването му в търговския
регистър, то продължава да бъда носител на права и задължения в отношенията си с
останалите правни субекти. От справката по партидата на дружеството в търговския
регистър се установява, че към 21.01.20156 г. то не е било заличено, което насочва към
извода, че при описаните факти и обстоятелства и главно с оглед смъртта на органния
представител, застрахователния договор е бил сключен не при липса на съгласие, а при
липса на представителна власт, и настъпването на правните последици в патримониума на
застрахования е обусловено от потвърждаването им при условията на чл. 301 от ТЗ.
Въззивникът се съгласява с това, че „с прекратяването на дружествата на посоченото
основание, последните са със съхранена персонификация“, но според него са с „ограничена
способност, защото липсва орган, който да формира и изрази воля, поради което сключените
от тях сделки са нищожни поради липса на съгласие“.
Такова разбиране няма опора в конкретна законова разпоредба, нито може да бъде
обосновано по пътя на тълкуването на нормите в Глава седемнадесета на Търговския закон.
Не може да бъде споделено и виждането му, че с оглед момента на сключването на сделката
ликвидаторът е лишен от преценката дали да потвърди извършеното без представителна
власт действие, тъй като това не било сделка, „чието сключване е предназначено да обслужи
процеса по ликвидация“. Вярно е тъкмо обратното - дружеството, посочено като страна по
договора има пряк и непосредствен интерес от неговото саниране с оглед настъпилото
застрахователно събитие - липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ ще ангажира гражданската отговорност на собственика на автомобила за
репарирането на вредите, причинени при пътнотранспортното произшествие на основание
чл. 49 от ЗЗД или по регресния иск на Гаранционния фонд по чл.558, ал.7, във връзка с ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ. По този начин дружеството ще се сдобие с още един кредитор, което ще
рефлектира негативно на имуществото в неговия патримониум точно тогава, когато в
производството по ликвидация следва да се съберат вземанията, останалото имущество да
бъде превърнато в пари и да се удовлетворят кредиторите.
11
В обобщение трябва да се посочи, че основните опорни точки в тезата на въззивника
противоречат изцяло на разясненията в т. 2б от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г.
по тълк. д. № 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, според които „потвърждението, което по правното си
естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка,
има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо
на изискванията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, валидира договора към момента на неговото
сключване, както ако би бил
- 13 -
сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. При отказ на
потвърждаване договорът сключен без представителна власт (без знанието и волята на
представлявания) не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД“.
Освен казаното до тук, от още по - съществено значение за спора е принципното разрешение
в цитирания тълкувателен акт, че на недействителността, която от висяща става
окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден
и да породи целените с него правни последици, може да се позовe (съдебно или
извънсъдебно) само лицето, от името на което е сключен или универсалните му
правоприемници. По делото няма данни от името на дружеството, посочено в договора като
застраховано лице, да е направено изявление в посочения смисъл.
Крайният извод от изложените съждения е, че застрахователния договор, сключен с „Адика
ВД“ ЕООД, не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Оплакването срещу изводите на съда относно недействителността на договора на основание
чл. 349, ал. 2 от КЗ е основано на твърдението, че в хода на делото не се установила „връзка
между застрахованото МПС и конкретно физическо/ юридическо лице, което да е негов
собственик или ползвател“. Според въззивника лице, различно от собственика на МПС,
можело да сключи застрахователния договор, но трябвало да бъде „индивидуализирано пред
застрахователя, т.е. да е известно и да е ясно кое е“.
Оплакването е неоснователно поради следното.
Застрахователният интерес е дефиниран в чл. 349, ал. 1 от КЗ като правно призната
необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани са
12
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
Следователно всяко от изброените в закона като застраховани лица има правен интерес да
сключи договор за застраховка гражданска отговорност на моторното превозно средство, и в
тежест на ищеца е да докаже, че лицата, които са сключили конкретните договори за
застраховка, не са от кръга на изброените в цитираната разпоредба.
В полицата като обичаен водач или държател на моторното превозно средство е посочен М.
Й. О. с постоянен адрес в Република Румъния и тези данни в достатъчна степен
„индивидуализират“ лицето, което според твърденията на застрахователя било „неизвестно“
за него. Ищецът не е представил никакви доказателства, които да подкрепят твърдението му
в молбата от 26.10.2018 г. (на л. 71), че в случая била налице „очевидна застрахователна
измама“ - не отговорността на „Адика ВД“ ЕООД, а отговорността на друго, неизвестно за
застрахователя лице, реално била обект на застраховката гражданска отговорност на
автомобилистите, като по този начин се заобикалял чл. 477, ал. 1 от КЗ.
В заключение трябва да се изтъкне, че неоснователността на възражението произтича и от
принципното становище в т. 2в от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. по тълк. д. №
1/2018 г. на ВКС, ОСТК, според което липсата на уредена в закона забрана за деклариране
от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ,
само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, приложното поле на което е изключено и от специалното основание по чл. 349,
ал. 2 от КЗ, предвиждащо недействителност на застрахователен договор, сключен при липса
на застрахователен интерес. Законодателят е отдал приоритет на запазване на
застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на
пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от
правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му. Същото е в пълно
съответствие и с основната функция на гражданското право - да обезщетява и да гарантира
сигурност, а не да санкционира.
Изложените съждения обосновават крайния извод за наличието на валидно правоотношение
между застрахователя и собственика на лекия автомобил, при управлението на който е
настъпило застрахователното събитие и заради виновното поведения на чийто водач е била
ангажирана отговорността на застрахователя да репарира вредите, причинени на
пострадалото лице. Затова застрахователят е този, който е следвало да възстанови на
бюрото по чл. 506 от КЗ сумата, платена по реда на
13
- 15 -
вътрешните правила на Съвета на бюрата, като обезщетение за вредите от деликта, поради
което предявената срещу Гаранционния фонд претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските в
настоящето производство - сумата 200 лева, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 192 от 29.07.2021 г. по т. д. № 1563/ 2018 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 19 състав в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София срещу
Гаранционен фонд - гр. София : 1) искове с правно основание чл. 499, ал. 5, във връзка с чл.
519, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумите : 494 727.69 лева, дължима по претенции за възстановяване №
1-0875 от 3.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното заплащане и 79 345.38 лева, дължима по претенция за възстановяване № 1-
1097 от 3.05.2018 г., ведно със законната лихва върху от датата на исковата молба до
окончателното заплащане ; 2) искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумите : 13 081.42
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от
494 727.69 лева, считано от деня на извършване на превода - 20.04.2018 г. до датата на
исковата молба и 1 568.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главница от 79 345.38 лева, считано от деня на извършване на
превода - 14.05.2018 г. до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, с ЕИК
********* да заплати на Гаранционен фонд - гр. София, ул. „Граф Игтагиев“, № 2, ет.4 на
основание чл. 78, ал.3
14
от ГПК сумата 200 (двеста) лева, представляваща разноски, направени пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15