№ 481
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500454 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 88833/27.11.2023г.
от Р. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес ********************, чрез особения
представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. З. Й., против решение №
3427/25.10.2023г. по гр.д. № 20223110109449 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с
което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземане на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна-тауърсГ” от Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес ***************, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7319/30.12.2021г. по ч.гр.д. №
18334/2021г. по описа на РС Варна, както следва: сумата от 175,80 лв., представляваща
главница на стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до
27.01.2020 г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********,
находящ се в **************, за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. -
12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,20
лв., представляваща мораторна лихва, начислена върхе главницата за периода от 01.11.2019
г. до 19.11.2021 г., като Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес *************** е осъдена да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г” разноски по
настоящото производство в размер на 775.00 лева и разноски по заповедното производство
ч.гр.д. 18334/2021г. на РС Варна в размер на 75.00 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК.
1
Счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, по
изложените във въззивната жалба съображения за това.
Моли се да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и постановено друго, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна-тауърс Г”, чрез юк Нина Иванова се моли да бъде оставена без уважение
въззивната жалба. Решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие с
материалния закон и съдопроизводствените правила, като също излага съображенията си.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли се да бъде определено и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Възразява за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът съобрази следното:
Производство пред ВРС е образувано по предявените от "Енерго - Про Продажби"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, "Варна Тауърс-Г", чрез юк Нина Иванова, срещу Р. Р. М. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в *********************, по реда на чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 175.80 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана
и незаплатена в обект с абонатен № **********, находящ се в *************, с клиентски
№**********, за която са издадени следните фактури: фактура №
ФП0285979740/14.10.2019г. на стойност 34.72лв. и неплатен остатък 17.72лв., фактура №
ФП0286798616/13.11.2019г. на стойност 45.08 лв., фактура № ФП0287954730/13.12.2019г. на
стойност 48.60лв., фактура № ФП0289123319/14.01.2020г. на стойност 42.78лв. и фактура №
ФП0290287131/12.02.2020г. на стойност 21.62лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер 32.20 лв., представляваща сбор от мораторна лихва
върху главницата по всяка фактура, от падежа й до 19.11.2021г. Според чл. 17, т. 2 от ОУ на
ДПЕЕ ответникът има задължение да заплаща стойността на използваната ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в договора. Същият не е изпълнил това свое задължение
и дължи на дружеството сумата от общо 175.80лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 14.10.2019г. до 12.02.2020г., за
която сума иска да бъде установено, че М. дължи, както и лихвата за забава в размер на
32.20лв., считано от падежа на всяка една фактура до 19.11.2021г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените разноски.
За вземанията срещу М. в посочения по-горе размер е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18334/2021г. на 51-ви състав на ВРС.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение обаче е било връчено на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което налага и обуславя и правния интерес на дружеството от
предявяване на искове за установяване на вземанията си.
В отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, Р. Р. М. ,ЕГН ********** с
адрес: ****************, чрез особения представител адв. З. Й. оспорва исковите
претенции. Твърди, че ищецът не установява реалното доставяне на ел.енергия и
потребяването й от ответницата. Неоснователността на главния иск определя
неоснователността и на акцесорния. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
2
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. № 18334/2021г. на 51-ви състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 7319/30.12.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК, в полза на „Енерго
Про Продажби“ АД, срещу Р. Р. М. ,ЕГН ********** с адрес: ****************, за сумата
от 175.80 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен № **********, находящ се в *************, с клиентски №**********, за която
са издадени фактури за периода от 14.10.2019г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в общ размер 32.20 лв., представляваща сбор от
мораторна лихва върху главницата по всяка фактура, от падежа й до 19.11.2021г., както и
сумата 75.00лв., представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК, чл. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Въпреки опитите на съда
да връчи на М. заповедта за изпълнение, не е открита и се е стигнало до врчане на осн. чл.
47, ал. 5 от ГПК.
От представените от ищеца доказателства - Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия, Извлечение за фактури и плащания за кл. № ********** към дата
19.11.2021г., копия на фактурите, описани в посоченото извлечение и посочени в исковата
молба, Справка за консумирана ел. енергия през последните 12/24/36м. към 22.06.2022г. за
кл.№ ********** и извлечение от сметка за кл. № ********** към 21.06.2022г. се
установява, че праводателят на ответницата фигурира като потребител на ел. енергия за
битови нужди, доставяна от ищцовото дружество за обект на потребление в
******************.
От представената справка № 1457756/23.11.2021г. за вписванията, отбелязванията и
заличаванията в Сл.по вписванията-Провадия се установява, че на 04.08.2010г. е вписана
покупко-продажба по силата на която Д. Х. М. е продал на Д. К. В. сграда с площ 51кв.м.,
построена върху общинско място, находящо се в ******************, а на 08.08.2014г. Д.
К. В. е продал придобития от него недвижим имот на Р. Р. М..
Видно от КП № 1271828/15.02.2019г., изд. от служители на „ЕРП Север“ АД,
извършена е проверка на СТИ на обекта с аб. № ********** и кл.№ ********** в
**************, видно от който захранването е възстановено ,като СТИ е подменен поради
изтекла метрология, като е поставено друго-електромер фабр. № 1125071210479485, в
присъствието на живущите на адреса С. Р. И. и Г. Г. Г.. Според протокол за последваща
периодична проверка № 2004764/14.12.2018. се установява, че електромер с фабр. №
1125071210479485 съответства на изискванията за одобрения тип електромери относно
метрологичните характеристики при посочените тестови условия, установено е съответствие
на отчитащото устройство и са определени грешките при работа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Най-напред следва да бъде посочено, че настоящият състав намира за допустим
предявения иск, с оглед оплакването на Р. Р. М. във въззивната жалба, че е недопустим,
понеже в заповедното производство длъжникът е търсен, но неоткрит на погрешно посочен
постоянен и настоящ адрес. Неоснователно е. От една страна с предявяването на иска е
използвана по-тежката форма на защита на нарушените права на ищеца, в сравнение с
облекчената такава по реда по заповедното производство, а от друга, видно при опитите по
делото да бъде призована ответницата на постоянния й и настоящ адрес в
*********************, същите са останали без успех, т.к. М. не е била открита на адреса
си при извършените посещения, призовкарят е установил, че къщата на адреса е необитаема
и тя не се е явила да получи книжата и след поставяне на уведомление, така, че се е
наложило да била призована по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Правата на ответницата на
защита са охранени.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК има за предмет да
3
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид характера на
иска, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдението си, че ответникът, в качеството си на потребител на ел. енергия му дължи
претендираните суми, представляващи главница за ползвана и незаплатена ел.енергия и
лихва за забава върху претендираната главница, за които суми е издадена заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
/ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕРП Север" АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Следователно ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел.
енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със
собствеността или с ползването върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6, ал. 2 от ОУ
на ДПЕЕ е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността
потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "Енерго-
Про Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за
определен срок. В този случай за задълженията към "Енерго-Про Продажби" АД
собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за
което е дал съгласието си. Според чл. 6, ал. 4 страна в отношенията с "Енерго-Про
Продажби" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. З и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, следват няколко извода: Първо, че
потребител на ел. енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при
общи условия договор за продажба на ел. енергия е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, захранван от дружеството- доставчик с ел. енергия. Второ, че с
изгубването на собствеността или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел.
енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си на потребител на ел. енергия
за битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор
за продажба на ел. енергия за този имот.
В случая е установено, че на 08.08.2014г. Р. Р. М. е придобила собствеността на
имота в ******************. Няма никакво основание за задължения, възникнали в периода
от 14.10.2019г. до 12.02.2020г. да отговаря предходен собственик Д. Х. М. или който да било
друг, доколкото не се твърди и не се установява по горепосочените правила да отговаря
ползвател.
Следва изводът, че М. дължи сумите по петте издадени фактури на обща стойност
175.80лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-25.11.2021г. и мораторна лихва в общ размер на 32.20лв., считано от
падежа на всяка фактура до 19.11.2021г.
Този извод се налага предвид заключението на вещото лице К.К. по допуснатата по
първоинстанционното дело ССчЕ и заключението на вещото лице инж. Л.Б. по допуснатата
СТЕ, дадени компетентно и безпристрастно и частично ценени от съда, като неоспорени от
страните.
Вещото лице К.К. поддържа, че правилно са остойностети сумите по процесните
фактури за потребеното количество ел.енергия по цени на КЕВР, действащи в процесния
период на потребление 28.08.2019г. до 27.01.2020г. За издадените фактури в периода от
14.10.2019г. до 12.02.2020г. за консумирана ел.енергия на обект за електромер №
1125071210479485 на обект с аб. № ********** съществуват просрочени неизплатени
4
задължения в общ размер на 175.80лв. Изчислило е също така мораторната лихва върху
всяка една главница по петте фактури, считано от датата на падежа им до 19.11.2021г. в общ
размер на 32.20лв.
Вещото лице-инженер от своя страна поддържа, че процесното количество ел.енергия
в общ размер на 971кВтч от 153 дни е възможно да се потреби през процесния период-
август-януари и съобразно техническите параметри на присъединителните съоръжения и
техния допустим продължителен ток на захранващите проводници при електромер тип
NP71E, какъвто е процесния, според КП № 1271828/15.02.2019г., ел.енергия в посоченото
количество може да бъде доставена. Не цени заключението на това вещо лице по т. 2 от
заключението, доколкото сочи друг номер на електромер и абонатен номер, както и, че
електромерът е с изтекла метрологична годност, а в о.с.з. на 02.10.2023г. е заявило, че
данните са взети от фактурата. Всичките пет фактури се отнасят до аб. № ********** и
електромер фабр. № 1125071210479485, т.е. процесните, а не посочените от вещото лице аб.
№ ********** и електромер фабр. № 1125071904337944. Последният електромер с фабр. №
1125071904337944 може да е с изтекла 2016г. метрологична годност, но процесният с фабр.
№ 1125071210479485 е метрологично годен, предвид данните в протокола за проверка №
2004764/14.12.2018г., извършена само няколко месеца преди процесния период на
потребление от 28.08.2019г. до 27.01.2020г.
След като доставимото количество ел.енергия от 971кВтч е регистрирано от
измервателната система на метрологично годният електромер с фабр. № 1125071210479485,
това означава, че е доставено до обекта на потребление и то е потребено реално, според
пропускателната способност на присъединителното съоръжение-електромер тип NP71E.
Количеството ел.енергия, отразени в справката за консумирана ел.енергия и във фактурите
са правилно остойностени, съгласно утвърдените от КЕВР за периода цени.
Исковите претенции са изцяло основателни. Дължима е сумата от общо 175.80лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на позавене на заявлението в съда-25.11.2021г.
Щом е основателен главният иск, то основателен е и акцесорния в общ размер на 32.20лв.,
считано от датата на падежа на всяка една от петте фактури до 19.11.2021г., както е
поискано.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските по заповедното и
първоинстанционното производства, съответно 75.00лв. и 775.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
С оглед изхода на спора, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззимаемото дружество разноски в размер на 300.00лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от
които 200.00лв. заплатен депозит за особения представител на насрещната страна и
100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид ниската
фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № № 3427/25.10.2023г. по гр.д. №
20223110109449 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с което е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съществуването на вземане на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърсГ” от
Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес ***************, за което е издадена Заповед за
5
изпълнение на парично задължение № 7319/30.12.2021г. по ч.гр.д. № 18334/2021г. по описа
на РС Варна, както следва: сумата от 175,80 лв., представляваща главница на стойността на
незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. за обект на
потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в
**************, за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. - 12.02.2020 г., а
именно: фактура № ФП0285979740/14.10.2019г. на стойност 34.72лв. и неплатен остатък
17.72лв., фактура № ФП0286798616/13.11.2019г. на стойност 45.08 лв., фактура №
ФП0287954730/13.12.2019г. на стойност 48.60лв., фактура № ФП0289123319/14.01.2020г. на
стойност 42.78лв. и фактура № ФП0290287131/12.02.2020г. на стойност 21.62лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 175.80лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 32,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г., като Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес
*************** е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-
тауърс-Г” разноски по настоящото производство в размер на 775.00 лева и разноски по
заповедното производство ч.гр.д. 18334/2021г. на РС Варна в размер на 75.00 лева, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес ********************, да
заплати на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, "Варна Тауърс-Г" разноски за въззивната инстанция
в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6