Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 06. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети май през двехиляди и осемнадесета година в
състав:
***: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 2107 по описа за 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от А.Ц.П. *** против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ДРЕН“ ***. В молбата се твърди, че до 07. 09. 2015 год. ищецът е
работил в ответната кооперация на длъжността „***“. Твърди се, че след вписване
на нов *** на кооперацията трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено
със заповед № 54/ 07. 09. 2015 год. на
основание чл. 338 от КТ. Твърди се, че с оглед законовите разпоредби към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е бил длъжен да
изплати на ищеца обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск, но това не е сторено и до настоящия момент. Твърди се,
че дължимото, но неизплатено обезщетение за общо 58 дни /34 дни за 2014 година
и 24 дни за 2015 година/ е в размер на 4 725, 62 лв. В заключение ищецът
моли съда да осъди ответната кооперация да му заплати горната сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С определение от
23. 05. 2018 год. е допуснато изменение на предявения иск като е прието, че
същият е предявен за сумата от общо 3 962, 55 лв., от които 1 486, 80
лв. представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни за
2014 година, 2 147, 60 лв. представляващи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 26 дни за 2015 година и 328, 15 лв. представляващи
незаплатен ползван платен отпуск от 4 дни през 2014 год.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от приложеното
допълнително споразумение № 29/ 30. 04. 2014 год., че ищецът А.Ц.П. е работил
по трудово правоотношение при ответника ЗКПУ „Дрен“ *** на длъжността „***“. Безспорно
по делото е, че със заповед № 054/ 07. 09. 2015 год. трудовият договор на ищеца е бил
прекратен на основание чл. 338 от КТ, считано от 07. 06. 2015 год.
От заключението
на назначената в хода на съдебното дирене съдебно- счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че в платежната ведомост на ответната кооперация е начислено
обезщетение на ищеца по чл. 224 ал. 1 от КТ за общо 44 дни, от които за 2014
година- 18 дни на стойност 1 486, 80 лв. и за 26 дни за 2015 година на
стойност 2 147, 60 лв. Вещото лице е посочило, че горните суми не са били
заплатени на ищеца, както и не е бил заплатен начисленият и използван платен
отпуск за 4 дни през 2014 год., който е на стойност 328, 15 лв. Следва да се
отбележи, че в заключението на вещото лице е отразено, че начисленото на ищеца
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 2015 година е с 3 дни повече, отколкото
му се полага. Съдът счита, че това неправилно начислено обезщетение, което
възлиза на сумата от 247, 80 лв., не следва да се присъжда. Не е налице
хипотезата на чл. 271 ал. 1 от КТ, доколкото не се касае за добросъвестно
получена сума, а за допусната грешка в платежните ведомости на работодателя,
която следва да бъде съобразена от съда при определянето на действителния
размер на дължимото се на ищеца обезщетение.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че предявеният от А.Ц.П.
осъдителен иск следва да бъде уважен в размер на 3 714, 75 лв., от които 1 486, 80 лв.
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни за
2014 година, 1 899, 80 лв. представляващи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 23 дни за 2015 година и 328, 15 лв. представляващи
незаплатен ползван платен отпуск от 4 дни през 2014 год. За разликата до
претендираните 3 962, 55 лв. ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по
компенсация в размер на 386, 84 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 148, 59 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
По тези съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ДРЕН“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** И.В.В., да заплати на А.Ц.П. ***, ЕГН **********, сумата от 3 714,
75 лв., от които
1 486, 80 лв. представляващи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 18 дни за 2014 година,
1 899, 80 лв. представляващи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 23 дни за 2015 година и 328, 15 лв. представляващи незаплатен ползван
платен отпуск от 4 дни през 2014 год., ведно със законната лихва, считано от
26. 03. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
За разликата до 3 962, 55 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ДРЕН“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** И.В.В., да заплати на А.Ц.П. ***, ЕГН **********, сумата от 386, 84 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ДРЕН“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** И.В.В., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 148, 59 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: