Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр.Русе, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 163 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба на С.С.Р. ***, чрез процесуалния му представител, против решение
№ 42/05.03.2021 г., постановено по АНД № 27/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К № 4150520, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на
жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно
решение поради това, че е постановено в нарушение на процесуалния и на
материалния закон. Доводите на касатора са за нарушена процедура по издаване на
санкицонния акт, описанието на нарушението и липсата на доказателства, които да
го подкрепят. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отмени
издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено възражение, в което изразява становище за нейната
неоснователност и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В проведеното въззивно
производство са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него електронен фиш,
районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Съдът е разгледал и отговорил
на всички възражения на жалбоподателя като е изложил мотиви за
неоснователността им. Идентични на изложените във въззивната жалба са и
възраженията, развити в касационната жалба. Касационната инстанция споделя
изцяло фактическите и правни изводи, изложени във въззивното решение. Те
съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния
закон.
Оспореният пред районния
съд електронен фиш е издаден за това, че на 12.11.2020 г., в 14:18 часа, по първокласен
път I-5 /гр.Русе – гр.В.Търново/, км. 7+400, при движение в посока гр.
Русе, лек автомобил „Мерцедес ГЛ 500 4 Матик“ с рег.№ СВ 0330 МХ, собственост
на „Медия Интер Груп“ ЕООД, със законен представител Свилен С.Р., бил
управляван със скорост 94 км/ч, при ограничение, въведено с пътен знак В 26, от
60 км/ч извън населеното място - гр. Русе.
С издадения електронен
фиш, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на С.С.Р.,
в качеството му законен представител на търговското дружество - собственик на
МПС, заснето да се движи с непозволена скорост, било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административно-наказателната преписка, както и от писмени доказателства,
събрани в хода на въззивното съдебно производство, които настоящият съд
кредитира изцяло. Според разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което правилно са кредитирани от
въззивната инстанция. Въз основа на събраните доказателства районният съд е
достигнал до напълно обосновани правни изводи, като касационната инстанция, разглеждайки
направените с касационната жалба възражения, може да допълни следното:
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Легалната дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи“ се съдържа в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът
на вътрешните работи е уредил условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Според
чл.10, ал.3 от тази
наредба, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В
настоящия случай по делото е налице протокол № 1085р-1112/30.12.2020 г.,
съставен по реда на цитираната норма, удостоверяващ използването на временно
разположена на участък от пътя АТСС.
Всички оспорени от касатора обстоятелства
относно използването на АТСС (вида й, мястото на поставянето й, посока на
засичане на скоростта, начин и стойност на въведеното в участъка ограничение на
скоростта и т.н.) са удостоверени в този протокол за използване на АТСС. В него
е отбелязано изрично, че снимка с разположението на уреда е изготвена, макар
същата да не е приложена по преписката, респ. по въззивното дело. Липсата й обаче не може да
дисквалифицира доказателствената сила на протокола, представляващ официален
удостоверителен документ, поради което неприобщаването й по делото не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е от
естество да доведе до отмяна на въззивното решение. Местоположението на
автомобила е ясно описано с посочване на GPS координати в снимката, на която,
както беше посочено, законът - чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично придава качеството
на доказателствено средство.
Не е налице и сочената от касационния
жалбоподател неправилна квалификация на извършеното административно нарушение.
Тезата му, че нормите на чл.21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП са взаимоизключващи се,
не кореспондира на тяхното съдържание и почива на едно неправилно тълкуване на
закона. Безспорно е установено по делото, че ограничението на скоростта, което
касаторът е превишил, е въведено с пътен знак, т.е. налице е хипотезата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, която норма е и правилно посочена като нарушена. Връзката
на тази норма с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП обаче е наложително, тъй
като именно в ал.1 е описано забраненото на водача поведение: „… на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта …“. Само чрез
посочването и на двете алинеи на чл.21 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка, би
било удовлетворено изискването по чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш да
съдържа и данни за „нарушените разпоредби“,
което изискване следва и от общия принцип за законоустановеност на
административното нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН. С оглед на това касационната
инстанция намира, че в настоящия случай извършеното от касатора административно
нарушение е правилно квалифицирано.
Оспореният пред районния
съд електронен фиш съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението като не се
установява твърдяното в касационната жалба разминаване в местоположението,
където е засечено движението на управляваното от касатора МПС. Посочено е точно
и ограничението на скоростта, действало за съответния пътен участък, както и
точната измерена от АТС скорост, от която е приспаднат в полза на нарушителя толерансът
от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. В ЕФ е отразена и разликата между установената и разрешената
стойност на скоростта, а именно превишението й от 34 км/ч. Противно на
твърденията на касатора, по въззивното дело са налице писмени доказателства за
годността на автоматизираното
техническо средство – протокол от проверка № 11-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“. Наложеното на С.С.Р. административно наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, чийто
размер е точно определен в закона.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касация за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН и чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 42/05.03.2021
г., постановено по АНД № 27/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.С.Р., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора Мирослав Йорданов Дамянов,
сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: