Решение по дело №185/2022 на Административен съд - Кюстендил

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 189

                                                 гр.Кюстендил, 04.10.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през  две  хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                     

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА    

    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

   

при  секретаря  Ирена Симеонова  и  с  участието  на  прокурора  Михаил Крушовски, като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 185  по  описа  за  2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Д.А.Г. ***, чрез пълномощника си адв. К.С., оспорва с касационна жалба  решение № 119 от 18.05.2022г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1216/2021г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление  № 21-1139-001330/01.10.2021г. на  началник група  в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Кюстендил в частта, с която на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП.   Релевирани са основанията по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.  Нарушението на закона се обосновава с доводи за липса на съставомерно деяние. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.  

Ответникът – Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд в частта, с която е потвърдено  Наказателно  постановление № 21-1139-001330/01.10.2021г., издадено от   началник  група  в  Сектор  “Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил в частта, с която на касатора  Д.  А.  Г.  са  наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00лв.  и  „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП.  

За деянието, както и за други констатирани нарушения,  е  съставен АУАН № АА106650/15.09.2021г. С акта и НП, в относимата им част, е ангажирана административнонаказателната отговорност  на  нарушителя  за  това, че на 15.09.2021год.,  около 11,10 часа   управлява  лек автомобил по улица „Цар Освободител”  в гр. Кюстендил  когато е спрян за проверка, като  същият отказва да изпълни  разпореждане на контролен орган, изразяващо се в това, че отказва да предостави документите си за проверка.  При горните  факти, на нарушителя е предявено обвинение по чл.103 от ЗДвП за отказ да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол.

 Със същия акт са  констатирани и други административни нарушения, които са извън предмета на оспорване с касационната жалба, но са съществени във връзка с проверката на предявеното обвинение  в аспекта на изискванията за яснота на същото. Видно е, че  АУАН е съставен  и за  нарушения на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно за това, че водачът не носи документите си - СУМПС, контролния талон към, както и свидетелството за регистрация на МПС.

В производството пред РС са разпитани полицейските служители, извършили проверката, които потвърждават констатациите в АУАН, като сочат, че водачът е спрял при подадения от тях сигнал; че е носил документите си, но е отказал да им ги предостави за проверка. 

При така установените факти по делото, районният съд потвърждава наказателното постановление в оспорената му част по съображения за законосъобразност. Формирани са изводи за надлежно проведено административнонаказателно производство и редовно съставени акт и наказателно постановление, а по същество - че нарушението  е доказано.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, въззивното  решение в оспорената му част е неправилно, поради което следва да се отмени, а на осн. чл.222, ал.1 от АПК следва да се отмени и наказателното постановление за процесното нарушение по чл.175,ал.1,т.3 вр. с чл.103 от ЗДвП. Съображенията са следните:

Правните изводи на районния съд  са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт в посочената  част е постановен в нарушение на  материалния закон, съставляващо  касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Обратно на приетото от въззивната инстанция, настоящият касационен състав счита, че наказателното постановление в частта относно процесното нарушение е незаконосъобразно поради неяснота на предявеното обвинение и несъответствие на същото с приложената санкционна разпоредба. Горните изводи се основават на анализ изцяло на съдържанието на АУАН и на НП.  Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН съответно в АУАН и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението, посочени в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил.

В случая в АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение описание на релевираното административно нарушение със съставомерните му признаци, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочено  е, че  на процесната дата, час и място, нарушителят Г.   отказва да изпълни разпореждане на контролен орган, изразяващо се в това, че отказва да представи документите си за проверка,  с което е нарушил чл.103 от ЗДвП, както че не носи документите си, с което е нарушил чл.100, ал.1,т.1 и 2 от ЗДвП.  От една страна, изложеното в обстоятелствената  част на АУАН и НП не кореспондира с фактическия състав на посочената като нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП. Според същата, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.  В случая изпълнителното деяние е посочено като  отказва да изпълни разпореждане на контролен орган като отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол”, с което е приета за  нарушена  разпоредбата на    чл.103 от ЗДвП, като нарушителя  е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Налице е едно непрецизно описание на нарушението, некореспондиращо в пълнота на посочената като нарушена норма, от което не става ясно дали  на Г. е вменено във вина отказът да изпълни полицейско разпореждане; да предаде документите си или санкционирането му е за осуетяването на проверката, както и дали осуетяването на извършването на проверка от органите за контрол е идентично по фактически състав с неизпълнение  на указания на контролните органи, какъвто е текстът на чл.103 от ЗДП.  

От друга страна, неяснота за нарушителя  допълнително пораждат  и  описаните  в АУАН и НП факти за нарушение на задължението по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП за носене на   документите - СУМПС, контролния талон към, както и свидетелството за регистрация на МПС. Касае се за взаимно изключващи се  нарушения, доколкото водач, който не носи документите си когато е спрян от контролните органи, не може да им ги предостави за проверка. В случая, анализът изцяло на съдържанието на АУАН и НП обосновава изводи за несъотвествие между описаните факти, предявеното обвинение по чл.103 от ЗДвП  и  приложената санкция по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.  Допуснато е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя до степен на невъзможност да разбера за какво съставомерно деяние е привлечен да отговаря и наказан по административен ред.  Освен това се препятства и съдебната проверка за законосъобразност на наказателното постановление.

Констатации в изложения смисъл липсват в оспореното въззивно решение, като съдът е ограничил изводите си само до това, че жалбоподателят е извършила релевираното нарушение от обективна и субективна страна.  Извън предмета на съдебен контрол са останали съществените за законосъобразността на НП изисквания за яснота на предявеното обвинение и за съответствието му с наложеното наказание. Съдебният  акт в оспорената му част е неправилен и касационната инстанция го отменя, ведно с наказателното постановление в частта относно наложените на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наказания - “глоба” в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. 

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

            ОТМЕНЯ  решение  № 119 от 18.05.2022г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1216/2021г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление  № 21-1139-001330/01.10.2021г., издадено от  началник група  в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил в частта, с която на Д.А.Г. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  № 21-1139-001330/01.10.2021г., издадено от  началник група  в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил в частта, с която на Д.А.Г., ЕГН **********,***,  са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП.

В останалата част,  решение № 119 от 18.05.2022г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1216/2021г.,  е влязло в сила.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

 Председател:                              Членове: 1.                            2.