НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2089
гр.
Пловдив, 27.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16196 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕООД срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника А.К.Р. иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 4064/2018 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.07.2014 г.- 22.02.2018 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в ***, и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № ***, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя било монтирано измервателно устройство – ***. На измервателното устройство бил извършван отчет при условията на неизправно измервателно устройство по Тарифа.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 4064/2018 г. на ПРС, XVIII-ти гр. с-в. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение по № 4064/2018 г. на ПРС, XVIII-ти гр. с-в Претендират се разноските по ч. гр. д. и по настоящото производство.
На ответника А.К.Р. са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4064/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен лично препис от исковата молба и
приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
като призовката му е връчена по реда на чл.41, ал.2, ГПК.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 325 лева разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена държавна такса. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н. сумата в размер на 813.95 лева, представляваща стойността
на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода
за периода 01.07.2014 г. до 22.02.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в *** и сумата в размер на 106.44 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 30.09.2014 г. до 31.01.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2018
г. до окончателното погасяване на вземането, за които е издадена Заповед от 15.03.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 г. по ч.гр.д. № 4064/2018 г по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от *** С.Л.Н., сумата в общ размер на 75 лева, представляваща
разноски в исковото производство и 325 лева – разноски по ч.гр.д. 4064/2018 г. по описа на ПРС .
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
ЛШ