Решение по дело №1268/2019 на Районен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №93/5.3.2020 г.

 

гр. Ямбол, 05.03.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, VI-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при секретаря М. М., разгледа докладваното от съдията АНД № 1268 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А.А.Г. ***, издадено от Директора на РДГ – С., с  което  на  основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят претендира за отмяна на НП първо, по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. В тази връзка изразява несъгласие с дадената от актосъставителя и от АНО правна квалификация на нарушението и с посоченото от последния основание за налагане на наказанието. Счита също, че акта и НП не съдържат обстоятелствата на вмененото нарушение, доколкото не е описано как е установено то и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Навежда и оплакване, че оспореното НП е издадено в нарушение на чл.17 от ЗАНН, като счита, че с издаденото от Директора на РДГ – С. НП № ***г. жалбоподателят е бил наказан за същото нарушение. По същество, с оглед липсата на доказателства относно участието му в извършване на сечта, намира за недопустимо да бъде санкциониран само поради качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи и уважителни причини за неявяването си.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспова жалбата, като я намира за неоснователна. Оспореното НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

Страните не претендират присъждане на разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят притежавал позволително за санитарна сеч № ***от 25.01.2019г. в сечище от 3000 хектара, находящо се в отдел ***, подотдел ***, имот № ***, *** в землището на с. Д., Община Т., обл. Я.. Съгласно издаденото позволително, му бил разрешен добив на *** плътни кубически метра лежаща дървесина от черен бор в периода от 28.01.2019г. до 28.02.2019г.

В последния ден от срока за извършване на сечта - на 28.02.2019г., свидетелите С. и Ч. – *** в РДГ – С., заедно с други свои колеги и с представител на Община Т., извършили проверка на сечището, при която установили наличие на 235 отсечени дървета от черен бор (43,56 куб. метра пл. лежаща маса), които не били маркирани с контролна горска марка. Затова, и тъй като позволително за сеч в това сечище притежавал само жалбоподателя, на 16.05.2019г. в присъствието на свидетелите Ч. и Л., св. С. му съставил АУАН серия ***г., № *** от същата дата за нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии. Жалбоподателят подписал акта и на мястото за възражения посочил, че не е извършил нарушението.

Впоследствие – на 09.10.2019г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

На 08.10.2019г. Директора на РДГ – С. издал срещу жалбоподателя и НП № *** от същата дата, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, му наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазнането на горските територии, изразяващо се в неизпълнение на задължението за спазване на одобрения технологичен план, вследствие на което 88 пр. куб. м дърва за огрев от черен бор били складирани на фигури по цялата площ на сечището, а не на определения с технологичния план временен склад.

От служебно извършената справка в САС се установява, че с Решение № ***г. по АНД № ***/2019г. на ЯРС, влязло в сила на 04.01.2020г., горепосоченото НП е отменено на процесуално основание, като издадено след сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С., Ч. и Л., и от приложените по делото писмени доказателства, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда. По същество, отразените в акта и в НП фактически положения относно наличието на отсечени 235 немаркирани дървета от черен бор в сечището, които се възприемат от съда, не се оспорват и от жалбоподателя. 

С оглед на  така  установената  фактическа  обстановка,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата  е  допустима - подадена е в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП е законосъобразно от процесуалноправна страна. Издадено е от компетентен орган и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са формата и реда на издаване на акта и НП, като и акта и НП съдържат всички реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. И в акта, и в НП изчерпателно, ясно и еднозначно са посочени всички съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение. Начинът на установяване на нарушението, вкл. и използваните от горските инспектори методи на изчисляване, са ирелевантни за вмененото нарушение, което се изразява в неизпълнение на контролни правомощия по отношение отсичането само на маркирани дървета. Поради това, липсата на факти по отношение на посочените в жалбата обстоятелства не представлява основание за отмяна на НП.

По същество съдът също не намери основание за отмяна на НП, доколкото доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. от страна на жалбоподателя. По отношение на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, на които е издадено позволително за сеч (какъвто безспорно е и жалбоподателят), цитираните разпоредби вменяват контролни правомощия относно законосъобразното добиване на дървесина. Едно от тях е задължението да следят за спазването на правилата за сеч, включително да следят да се извършва сеч само на дървета, които са определени и отбелязани за сеч със съответната марка. Или, видно от съдържанието на законовите разпоредби, субект на вмененото нарушение са само лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ и за неговата съставомерност не е необходимо деецът да участва в извършването на сечта. В този смисъл, след като особеното качество на субекта е нормативно установена предпоставка за ангажиране на отговорността, наведеното в жалбата оплакване за незаконосъобразно санкциониране на жалбоподоателя само поради качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, е неоснователно. А след като при огледа на сечището, за което позволително за сеч е било издадено само на жалбоподателя, е установено наличие на 235 бр. отсечени дървета от черен бор, немаркирани с контролна горска марка, се налага извод, че същият, в качеството си на лице, притежаващо позволително за сеч, не е изпълнил установеното с горепосочените разпоредби задължение да следи за спазването на правилата за сеч, като следи за това да се извършва сеч само на определени и отбелязани за сеч дървета. Т.е., с бездействието си по отношение на горепосочените задължения е извършил вмененото нарушение и е осъществил административнонаказателния състав на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.

За неизпълнение на контролни правомощия, възложени с подзаконов нормативен акт, каквото е и неизпълненото от жалбоподателя такова по чл.12, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г., съставът на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите предвижда административно наказание глоба от 300 до 5000 лева. Независимо от сравнително голямото количество отсечени немаркирани дървета и от наличието на данни за установени при проверката и други нарушения, АНО е определил наказанието в законовия минимум от 300 лева. Поради това, а и заради забраната за влошаване положението на обжалващия, липсва основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията. По същите съображения, с оглед настъпилите от деянието вредни последици, не може да се приеме, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Като неоснователно се преценя искането за отмяна на НП по съображения, че същото е издадено в нарушение на забраната за повторно наказване за същото нарушение, установена в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, тъй като видно от съдържанието на отмененото при съдебното оспорване НП № ***г. на Директора на РДГ – С., в рамките на това производство отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за друго нарушение и друго деяние, а именно, за нарушение по т.7 на чл.12, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г., изразяващо се в неизпълнение на задължението да следи за спазване на технологичния план.

Водим от горното, и, тъй като при извършената служебна проверка не се установи НП да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 09.10.2019г., издадено от Директора на РДГ – С., с което на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите на А.А.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

          

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: