Р Е
Ш Е Н
И Е
No320
гр. Ботевград, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 32 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “А. за с. на в.” ЕАД, гр. София твърди, че на 13.11.2014 г. е подписано Приложение No 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. между “А. Ф.” ООД и “А. за с. на в.” ООД, съгласно което “А. Ф.” ООД му е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за кредит “Бяла Карта” с No ****** от 09.07.2014 г., сключен между “И. А. М.” АД и В.И.П., като кредитополучателят е уведомен за цесията.
Твърди, че на 09.07.2014 г. между “И. А. М.” АД като кредитор и ответника В.И.П. като кредитополучател е сключен Договор за кредит “Бяла карта” с No ******. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Сочи, че съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Ищецът твърди, че ответникът е усвоил в периода 20.07.2014 г. – 09.09.2014 г. сума в общ размер на 1600.00 лв. Съгласно чл. 9 от договора, върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 6%, като начислената договорна лихва е в размер на 378.65 лв., за периода от 21.07.2014 г. до 06.04 2015 г. На основание чл. 10 от договора за кредит, на кредитополучателя е начислена и договорна лихва в увеличен размер на 15% поради неплащане до 5-то число на календарния месец на пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска, дължима от първия ден на забавата до датата на плащане на минималната вноска, като в случая на ответника е начислен увеличен размер на договорна лихва за периода от 06.08.2014 г. до 06.04 2015 г. в размер на 270.21 лв.
Сочи, че в случай, че до 5-то число на календарния месец, следващ месеца на усвояване на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница и начислената за периода лихва, дължи такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита, като такса револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва кредита, и се начислява на 6-то число на месеца върху общия размер на усвоения кредит, като в случая на ответника е начислена такса револвинг в общ размер на 510.67 лв. за периода от 06.08.2014 г. до 06.04 2015 г.
Твърди, че съгласно клаузите на договора за кредит, поради неплащане от кредитополучателя на минималната погасителна вноска в период от пет последователни месеци, цялото му задължение по договора за кредит е станало автоматично предсрочно изискуемо, като кредиторът не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.09.2015 г., като считано от тази дата ответникът дължи заплащането на законна лихва за забава. С подписване на договора кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочната изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 100.00 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. На ответника е начислена лихва за забава в размер на 262.60 лв. за периода от 06.09.2015 г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Сочи, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като погасената до момента на подаване на исковата молба сума е в размер на 1420.00 лв., с която са погасени следните вземания: такса револвинг – 319.24 лв., договорна лихва по чл. 10 от договора – 270.21 лв., договорна лихва по чл. 9 от договора – 28.15 лв., и главница – 802.40 лв.
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч. гр. д No 2315/2017 г. по описа на РС- Ботевград и е издадена заповед за изпълнение, като същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 797.60 лв. - главница, сумата от 350.50 лв. - договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит за периода от 10.08.2014 г. до 06.04.2015 г., сумата от 191.43 лв. – такса револвинг за периода от 06.02.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата от 100.00 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 262.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът- В.И.П. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. А.Б., изразява становище за допустимост на иска, както и за вероятната му основателност по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2315/2017 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 27.10.2017 г. съдът е издал заповед No 7075/07.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В.И.П.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 797.60 лв., представляваща главница по договор за кредит “Бяла карта” с No ****** от 30.06.2014 г., сумата от 350.50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 06.04.2015 г., сумата от 191.43 лв., представляваща такса револвинг, сумата от 100.00 лв., представляваща такса разходи за събиране, сумата от 262.60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2015 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 34.04 лева за платена държавна и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за кредит “Бяла карта” от 09.07.2014 г. се установява, че на същата дата
между “И. А. М.” АД от една
страна, в качеството на кредитодател, и от друга ответника В.И.П., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор, по силата на който кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 800.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно предвидените в договора условия. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора, с подписването му кредитодателят предоставя на кредитополучателя
следния платежен инструмент – кредитна карта с No ******
/картата/, издадена от “И. Ф.” АД, а като Приложение No 2 към договора страните
подписват Условия за ползване на международна платежна карта EasyCreditCard/Visa, които
съдържат Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта EasyCreditCard/Visa. Съгласно чл.
3, ал. 1, т. 2 договорът е сключен за неопределен срок. В чл. 9, ал. 1 и 2 от
договора страните са предвидили дължимост на договорна лихва от
кредитополучателя – месечна лихва в размер на 6% върху усвоения размер на
кредита, която лихва се начислява ежедневно върху усвоената и непогасена
главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с
продължителност от 30 дни, а в ал. 3 на чл. 9 е предвидено дължимост и на такса
револвинг в размер на 8 % от усвоения размер на кредита към последно число на
предходния месец, която не е погасена от кредитополучателя до пето число на
съответния месец – в случай, че същият до пето число на календарния месец,
следващ месеца на усвояване на кредита, не погаси усвоената главница и
начислената за периода лихва. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, в случай на
неплащане от кредитополучателя до 5-то число на всеки календарен месец на
пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска, то
кредитополучателят дължи увеличен размер на лихвата по чл. 9, ал. 1 – в размер
на 15%, която се начислява на ден за целия период от първия ден на забавата за
плащане на минималната месечна вноска до датата на плащането й. В чл. 3, ал. 1,
т. 7 е предвидено дължимост и на годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 108%.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, месечната минимална погасителна вноска
е в размер на 15% от максималния размер на кредита, но не повече от общото
възникнало задължение на кредитополучателя към 1-во число на съответния месец,
когато това задължение е по-малко от 15% от максималния размер на кредита, като
по силата на чл. 3, ал. 1, т. 3 датата на плащане на първата минимална месечна
вноска е 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършено усвояване на
кредита, ако до тази дата кредитополучателят не е погасил изцяло задълженията
си, а плащането на всяка минимална месечна вноска е от 1-во до 5-то число на
всеки месец по време на действие на договора, ако през предходния месец
кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до
тази дата. Страните по договора са се съгласили, че в случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, то сумата на тази транзакция увеличава
максималния размер на кредита /чл. 3, ал. 5, изр. 2/. Съгласно чл. 15, ал. 2 от
договора, при неплащане на минималната погасителна вноска в период от пет
последователни месеци, то цялото му задължение по договора става автоматично
предсрочно изискуемо, като страните се съгласяват предсрочната изискуемост да
настъпва автоматично с настъпването на тези условия, без да е необходимо
кредитодателят да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По силата
на чл. 15, ал. 5 от договора, след настъпване на предсрочната изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 100 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Към договора за кредит е приложено и Приложение No 1 към Договор за
кредит “Бяла карта” No ****** от 09.07.2014 г.,
съдържащо условията за ползване на международна платежна EasyCreditCard/Visa, включително и Тарифа за дължимите такси от
кредитодателя и кредитополучателя за кредитна карта EasyCreditCard/Visa Business,
като приложението е подписано от ответника в качеството му на кредитополучател.
Видно от заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г., между “А. Ф.” ООД и ищеца “А. за с. на в.” ООД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили “А. Ф.” ООД, в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, както и такива, сключени от “И. А. М.” АД и физически лица, които продавачът е придобил по силата на договор за цесия от 01.07.2014 г., като вземанията ще се индивидуализират в Приложение No 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Съгласно пар. 4, чл. 4.1 от договора, датата на подписване на съответното Приложение No 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени, и от този момент съответното Приложение No 1 става неразделна част от рамковия договор. В пар. 4, чл. 4.4 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като с подписване на договора продавачът упълномощава купувачът с правата за уведомяване на длъжниците, и допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно. На 01.03.2016 г. между “А. Ф.” ООД и ищеца “А. за с. на в.” АД е сключено и допълнително споразумение No 1 към рамковия договор, приложено по делото.
Представено е заверено копие на Пълномощно от “А. Ф.” ООД, с което последното е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели) по всички вземания на “А. Ф.” ООД, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014 г.
Видно от заверено копие на Приложение No 1/11.12.2015 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., със същото продавачът “А. Ф.” ООД е прехвърлил на купувача “А. за с. на в.” ООД изброени свои вземания, сред които е и вземането по кредит No ****** с длъжник ответникът В.И.П.. Посочено е, че усвоената и непогасена главница по кредита е 797.60 лв., непогасена такса револвинг – 191.43 лв., непогасена такса инкасатор – 100.00 лв., непогасена законна лихва – 55.00 лв. и лихва за забава към датата на продажбата – 350.50 лв., или дължимата общо сумата към тази дата е 1 494.53 лв.
От заверено копие на “Потвърждение” за сключена цесия е видно, че със същото “А. Ф.” ООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “А. Ф.” ООД на “А. за с. на в.” АД - цесионер, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., и които вземания са индивидуализирани в Приложение No 1/13.11.2014 г., представляващо неразделна част от договора за цесия.
С исковата молба е приложено и
Уведомително писмо за
прехвърляне на вземанията от “А.
Ф.” ООД чрез “А. за с. на в.” ЕАД
до ответника от 05.01.2016 г., като уведомлението е връчено на последния на 15.01.2016
г., видно от известие за доставянето му. В уведомлението е посочено, че “А. Ф.”
ООД е прехвърлило на “А. за с. на в.” ЕАД изцяло вземането си към
ответника, придобито по силата на
Договор за цесия с “И. А. М.” АД,
произтичащо от процесния
договор за кредит No ******, сключен с “И. А.
М.” АД, като съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД кредитор по това вземане е “А. за с.
на в.” ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 7075/07.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2315/2017 г. по описа на РС- Ботевград. Съдът намира, че така предявените искове са неоснователен по следните съображения:
По делото безспорно се установява, че между “И. А. М.” АД и ответника В.И.П. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за кредит “Бяла карта” с No ****** от 09.07.2014 г., по силата на който дружеството кредитодател е предоставило на ответника револвиращ потребителски кредит в размер на 800.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, и който размер на кредита се увеличава при извършване на транзакции от страна на кредитополучателя, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, а ответникът се е задължил да погаси задължението си по кредита, като заплаща усвоения размер на кредита, заедно с начислената договорна лихва до 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършено усвояване на кредита, а при непогасяването му – да заплати минимална погасителна вноска в срок до 5-то число на всеки календарен месец, през който ползва кредита, в който случай дължи и такса револвинг, както и лихва по чл. 10, ал. 1 от договора в размер на 15% от усвоения размер на кредита. От страна на ответника не е оспорено, че същият е изтеглил от отпуснатия му кредитен лимит и при условията на чл. 3, ал. 5, изр. 2 от договора сума общо в размер на 1600.00 лв. в периода от 20.07.2014 г. до 09.09.2014 г., както и че не е заплатил минималната погасителна вноска в период от пет последователни месеца, като общата погасена от него сума по заема е в размер на 1420.00 лв.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В случая по делото не са представени никакви доказателства за прехвърляне на вземанията към ответника по процесния договор за кредит “Бяла карта” с No ****** от 09.07.2014 г. от кредитора “И. А. М.т” АД на “А. Ф.” ООД – праводател на ищцовото дружество. При липса на доказателства за придобиване на вземанията към ответника по процесния договор от страна на “А. Ф.” ООД, то не може да се приеме за доказано, че последното е прехвърлило надлежно вземанията в полза на ищеца по силата на сключения между тях Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение No 1/11.12.2015 г. към него, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. При това съдът намира за недоказано в настоящото производство прехвърлянето на процесните вземания срещу ответника, респективно преминаването на тези вземания в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за последните. Последното обуславя извод за недоказаност на исковите претенции, които на това основание следва да бъдат отхвърлени.
Наред с това следва да се посочи, че по делото няма представени доказателства, а последното не се и твърди от ищеца, ответникът да е уведомен за договора за цесия, сключен между кредитора по договора за кредит “И. А. М.т” АД и “А. Ф.” ООД. Единственото твърдение на ищеца, за което е представено и съответно доказателство, е за съобщаване на ответника на договора за цесия, но сключен между цесионера по първата цесия “А. Ф.” ООД и ищеца “А. за с. на в.” ЕАД. Следователно не е изпълнено и изискването на разпоредба на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, вменяваща в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. След като ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането от първоначалния му кредитор, то същият не би могъл да бъде надлежно уведомен за последващата цесия, доколкото на цедента по втората цесия – в случая “А. Ф.” ООД, липсва качеството на кредитор по отношение на ответника при липса на уведомяване за първата цесия. При това спрямо ответника ищцовото дружество не се явява носител на вземанията към ответника, т.е. липсва активна материално правна легитимация на ищеца.
При тези съображения съдът намира исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца към ответника за неоснователни и като такива същите следва да бъдат изцяло отхвърлени – както за вземането за главницата, така и тези за договорна лихва, за такса револвонг, за такса разходи за събиране и за обезщетение за забава.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват недължими и не следва да му се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” No *, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, срещу В.И.П., с ЕГН **********,***, махала “М.”, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на В.И.П. съществуването на вземания на “А. за с. на в.” ЕАД към него, както следва: за сумата от 797.60 лв. /седемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница по Договор за кредит “Бяла карта” No ****** от 30.06.2014 г., сумата от 350.50 лв. /триста и петдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит за периода от 10.08.2014 г. до 06.04.2015 г., сумата от 191.43 лв. /сто деветдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща такса револвинг за периода от 06.02.2015 г. до 06.04.2015 г., сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща такса разходи за събиране, сумата от 262.60 лв. /двеста шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2015 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед No 7075/07.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2315/2017 г. по описа на РС-Ботевград, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :