Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 4223 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 256235 от 27.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 60806/2017 г., Софийски районен съд, III ГО, 148-ми състав, по предявения от П.Б.Д. срещу „Г.И.“
ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ е осъдил ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода 09.02.2016 г., както и
сумата от 8,64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.02.2016 г., ведно със
законната лихва за периода 30.05.2017
г., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 8,64 лв. до пълния
предявен размер от 14,90 лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответното дружество е осъдено да заплати на адв. Р. Н.П. сумата от 629,61
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна
правна помощ, съразмерно на уважената част от иска, като на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК е осъдено да заплати в полза на държавата сумата от 400 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, както и в
полза на Софийски районен съд сумата от 540,26 лв., представляваща държавна
такса и разноски за производството пред първата инстанция, съразмерно на
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 0,46 лв., представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Г.И.“ ЕООД, в която се излагат
подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят
намира определеното от съда обезщетение за прекомерно с оглед на действително
претърпените от пострадалия болки и страдания. Противопоставя се използвания от
първоинстанционния съд подход за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди въз основа на средната работна заплата за страната, като намира посочения
критерий за неотносим. На следващо място счита, че предвид степента на
проявената от пострадалия груба небрежност съдът е следвало да намали
обезщетението с повече от възприетата от него степен. Моли решението да бъде
отменено и вместо него бъде постановено друго, с което присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение бъде намалено. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба от П.Б.Д. не е постъпил такъв. Постъпила е писмена защита от
представителя на въззивника, в която
изразява становище да се потвърди първоинстанционното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният
съд споделя изводите, до които е
достигнал първоинстанционния съд относно наличието на фактическия състав на чл.
200, ал. 1 КТ, а именно наличие на трудово правоотношение между пострадалия и
ответното дружество; настъпване на трудова злополука, претърпяна от работника
или служителя в периода на трудовото правоотношение, причинила временна
неработоспособност; наличие на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от
работника в резултат на трудовата злополука, както и проявена от пострадалия
груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийски районен съд в
съответната част. Независимо от горното и във връзка с наведените доводи във
въззивната жалба срещу решението в обжалваната част, следва да се добави и
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова
злополука, причинила временна неработоспособност на пострадалия.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Основателността на така предявения иск се обуславя
на първо място от наличието на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия работник, претърпял трудова злополука, настъпила в периода на
трудовото правоотношение, причинила временна неработоспособност на пострадалия.
На следващо място са основателността на иска е необходимо установяването на претендираните
от пострадалия имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
трудовата злополука.
По делото не е спорно, че към 09.02.2016 г. П.Б.Д. и
„Г.И.“ ЕООД са били обвързани от трудов договор № 114 от 13.08.2013 г., по
силата на който работникът е заемал длъжността „автомонтьор“ при ответното
дружество.
С разпореждане № 19088 от 23.02.2016 г., издадено на
основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при Национален осигурителен
институт, Териториално поделение – София град, станалата на 09.02.2016 г. с
работника П.Б.Д. *** в база по проект „Софийска вода“ ЕАД при поставянето на
разглобени части от ремонтна дейност в микробуса злополука е призната за
трудова.
Приемането на злополуката за трудова с влязло в сила
разпореждане на Националния осигурителен институт, доколкото същата е довело до
трайна неработоспособност на пострадалия, обосновава отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Спорно между страните е дали са налице
предпоставките за намаляване на неговата отговорност, доколкото въззивникът се
позовава на приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като в този
смисъл на установяване подлежат обстоятелствата, включени в хипотезата на
посочената норма, в това число поведението на пострадалия, като в тежест на
въззивника ответник по делото в първа инстанция е да проведе доказване по
отношение на фактите, на които основава възражението си за проявена от
пострадалия груба небрежност, с което последният е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука (Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., IV
ГО на ВКС).
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за настъпване
на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса
на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил
при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа се извършва в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от
поведението на работника, съпоставено с това как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата ( Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV ГО на ВКС). Принос за настъпване на
трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност, като основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение е не всеки принос, а единствено този, който позволява
да се определи като груба небрежност.
Отчитайки механизма на настъпване на злополуката,
настоящият състав счита, че поведението на пострадалия следва да се
характеризира като груба небрежност – неполагане на дължима грижа, която и
най-небрежният би положил в подобна ситуация.
За установяване на механизма на трудовата злополука
по делото са събрани писмени доказателства, в това число писмени показания на пострадалия
и колегата му К.Л.Б., протокол № 1 от 18.02.2016 г. за резултатите от извършено
разследване на трудовата злополука по чл. 10 от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, въз основа на
които се установява, че около 11:30 часа на 09.02.2016 г. в базата на „Г.И.“
ЕООД *** след извършване на авторемонтна дейност по микробус марка „Ситроен“,
модел „Джъмпър“, обслужващ работещите по проект „Софийска вода“, след като се е
качил в микробуса, за да разтовари свалените при ремонтната дейност части за да
слезе от микробуса П.Б.Д. скача от микробуса от височина от около 50см, като
при приземяването стъпва накриво и изкълчва глезенната става на десния си крак.
При така установената по делото фактическа
обстановка, настоящият състав на въззивния съд намира, че Г.Б.Х.е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука, като е действал при условията на груба
небрежност – допускайки грубо нарушение на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, неполагайки дължимата грижа да предотврати
настъпването на злополуката, въпреки че е могъл и е следвало да стори това – с
оглед на което, предвид своевременно релевираното възражение на ответника,
приложение намира нормата на чл. 201, ал. 2 КТ. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на
злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на
приноса на пострадалия като изясни в какво се изразява проявената груба
небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при
пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да
определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде
намалено дължимото от работодателя обезщетение (решение № 290 от 18.11.2015 г.
по гр. д. № 15/2015 г., IV ГО на ВКС). За да определи степента, в която П.Б.Д.
е допринесъл за настъпване на трудовата злополука съдът съобразява
обстоятелството, че същата е предизвикано по негова вина, макар и пострадалият
да не е действал умишлено, с оглед на което настоящия състав на въззивния съд
намира, че значителната степен на проявената от пострадалия груба небрежност
обуславя намаляване на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от
настъпилата трудова злополука с 40%. Не се установява също така по делото от
работодателя да е извършван какъвто й да е инструктаж на работника при работа
на изнесено място при зимни условия, при качване и слизане от превозно средство
и с което да е правена оценка на риска и при работа на изнесено място и което
изрично е предвидено в необходимите мерки за недопускане на злополуки, посочено
в протокол за разследване на трудова злополука
и декларация за същата.
От представената по делото медицинска документация,
както и от първоначалното и повторното заключението по съдебно-медицинската
експертиза, приети като неоспорени от страните и възприети от настоящия съд
като компетентни и обективно дадени, се установява, че вследствие на
претърпяната трудова злополука, настъпила при скок от височина около 50 см от
микробус, при който пострадалият се е приземил върху външния ръб на дясното ходило,
П.Б.Д. е получил „тежко навяхване на дясната глезенна става с преразтягане и
частична лезия (разкъсване) на външните ставни връзки“. Установява е, че
пострадалият е получил голям оток, силна болка и нестабилност на дясната
глезенна става, като след около час е получил и външно кръвонасядане на кожата,
външно от глезена. За получената травма пострадалият е бил прегледан в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, като е била проведена рентгенография на дясната глезенна става
в две проекции, при която не са били установени фрактури на костите, изграждащи
ставата. Дясната подбедрица и глезенната става са били трайно обездвижени с
гипсова имобилизация за период от 20 дни, като на пострадалия е издаден
болничен отпуск за 60 дни и е назначено амбулаторно лечение с периодични
прегледи и предписани обезболяващи. Пострадалият при полученото тежко глезенно
навяхване е търпял силни болки през първите дни, невъзможност да стъпва на
крака си, поставената гипсова
имобилизация е ограничила естествения начин на живот, нуждаел се е от помощ при самообслужване и хигиена за срок от около
месец, а след сваляне на гипса болката е била умерена с временни изострания при
опит за стъпване с натоварване. На пострадалия били проведени два медицински
прегледа, съответно на 11.02.2016 г. и на 15.01.2018 г., като след извършено
рентгенографско изследване на дясната глезенна става и двамата специалисти са
категорични, че не са налице фрактури на костите, изграждащи глезенната става,
като не са налице данни да е проведена ядрено-магнитна резонансна томография за
установяване състоянието на външните ставни връзки. На 27.03.2017 г. е бил
прегледан от д-р Р.К.в Чехия, като в резултат на проведените изследвания на
мекотъканни увреди е установена „лека постравматична артроза на дясната
глезенна става“ и палпаторна болка в зоната на ставнаите връзки, като е
препоръчано лечение с кортиизонови препарати и хондропротектори. При проведен
на 29.03.2021 г. медицински преглед от вещото лице д-р Б., изготвило
заключението по повторната съдебно-медицинската експертиза, пострадалият се
оплаква от периодични болки във външната част на дясната глезенна става и нестабилност
при движение по наклонен терен, има ограничени движения и затруднения при
клякане. Дясната глзенна става е леко отточна и палпаторно болезнена,
деформирана по външната и в горната част. Движенията при флуксия са в норма, но
разгъването е в намален обем от 10 градуса, като ставата е хлабава при
подвиване на ходилото навътре. Вещото лице е посочило, че при ищеца сега има
артрозни изменения първо защото има
травма, но и второ защото травмата не е лекувана правилно след като не е
направен ядреномагнитен резонанс, а само ренгенова снимка и евентуално
операция и при които нямало да има последствия при правилно лечение. Посоченото от вещото
лице не изключва извода за тежко навахване и травма на глезената става при
трудовата злополука и наличие на артрозни изменения в следствие на нея.
Спорен между страните е въпросът относно
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на
работника в резултат на настъпилата трудова злополука. Съгласно чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Няма
съмнение, че при увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното ѝ общуване. Целта на обезщетението обаче е не да се поправят
вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции.
Настоящият състав намира, че при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди от първоинстанционния съд
правилно и в съответната степен са отчетени онези обстоятелства, от значение за
определяне на обезщетение в справедлив размер, в това число възрастта на
пострадалия при настъпване на злополуката – 35 години – характера на
уврежданията – тежко навяхване на дясната глезенна става с преразтягане и
частична лезия (разкъсване) на външните ставни връзки – продължителността и
интензитета на претърпените от него болки и страдания, временния характер на
неработоспособността, причинена от злополуката, както и остатъчните последици
за здравето на пострадалия. Независимо от ….. Правилно, на следващо място, е
отчетено, етапа на обществено-икономическо развитие, конкретната икономическа
конюнктура в страната, стандарта на живот и средно статистическият размер на
доходите. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищеца
болки и страдания в размер на 18 000 лв. отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД
и е справедливо. Съобразно приетият от настоящия съдебен състав принос на
пострадалия за настъпване на трудовата злополука в размер на 40 % на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
от 10 000 лв.
По отношение на претендираното от пострадалия
обезщетение за имуществени вреди по делото се установяват извършени във връзка
с трудовата злополука разходи, възлизащи в общ размер на сумата от 14,90 лв.,
от които 2,90 лв. – потребителска такса за преглед в спешен кабинет по
травматология, и 12 лв. – за компактдиск за резултатите от изследванията в
отделението по спешна образна диагностика. С оглед възприетия по делото принос
на пострадалия за настъпване на трудовата злополука в размер на 40 % на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
8,64 лв.
На основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
считано от датата на настъпване на трудовата злополука в тежест на работодателя
възниква задължение за заплащане законна лихва за забава върху обезщетенията по
чл. 200 КТ, като с оглед диспозитивното начало в процеса в полза на пострадалия
следва да се присъди законна лихва за забава за периода от 09.02.2016 г. –
върху отношение на обезщетението за неимуществени вреди, съответно за периода
от 30.05.2017 г. – върху обезщетението за имуществени вреди, до окончателното
погасяване на задълженията.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото не се дължат разноски на
въззивника, но и на въззиваемата страна на която е предоставена безплатна
правна помощ, но не е посочено при какви условия на чл.38, ал.1 от ЗА както и
не е подаден отговор на въззивната жалба и не е представлявана от пълномощник
по делото пред въззивна инстанция, за да се присъди на същия възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Г.И.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата от 100 лв., представляваща разноски за
вещо лице в производството пред въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256235 от 27.10.2019 г. на Софийски
районен съд, III ГО, 148-ми състав, постановено
по гр. дело № 60806/2017 г.
ОСЪЖДА
„Г.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, бизнес сграда „Г. Х.“ да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на Софийски градски съд сумата от 100 лв., представляваща разноски за
вещо лице в производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.