№ 24532
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110111575 по описа за 2022 година
Относно претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на
потребителя да предостави обезпечение на кредитора.
В чл. 8 от договора за заем е предвидено задължение за заемателя да заплати
неустойка в размер на 53,74 лева, чието плащане е разсрочено на вноски, заедно с вноските
по главница, за неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение в 3-дневен
срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на
поръчител, който да отговарят на посочени в договора изисквания или банкова гаранция или
запис на заповед.
Това допълнително задължение има за цел да се възстанови основния дълг (главница
и възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице или да улесни заявителят в
събиране на вземането му. Неизпълнението му може да доведе до: първо, липса на ликвиден
финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да
пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
(обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от съществуващото основно
задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да
се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението,
неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност
то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Така предвидената
неустойка заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което, обаче, пряко не произтичат вреди. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен,
"загубата" за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
1
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
(чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочената разпоредба на ЗПК.
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното
вземане за неустойка, поради което заявлението за това вземане следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Относно претенцията за неустойка в размер 50 лева, която се сочи, че начислена
еднокрантно, и е в размер 25 % от кредита, и се начислява за забава на плащането във връзка
с която забава кредиторът прави разходи относно действия по извънсъдебно събиране на
вземането. Въпреки че в ОУ е именувана „неустойка“, вземането на заявителя има характера
на такса – вземане, което заявителя желае да събере за извършването на допълнителна
дейност, произтичаща от договора, по събиране на вземането.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксите за: промяна падеж на вноските, смяна
датата на падежа, отлагане на вноските, Е свързана с управлението на кредита,
следователно, не се дължи. Таксата за приоритетното разглеждане на искането, НЕ е
предвидена в договора, поради което и не се дължи. Не се дължи и защото разпоредбата
предвижда потребителят да плаща за услуга, която не предвижда насрещна престация от
кредитора – а само възможност за потребителя. Разпоредбата е нищожна, защото
противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. Същото се отнася и за претендираната такса – видно от твърденията на
заявителя, същата се съдържа в ОУ, а не в самия договор, поради което и същата е
недължима.
На собствено основание, ако се приеме, че вземането всъщност има характера на
компенсаторна неустойка, същото отново е недължимо, тъй като съгласно чл.33,ал.1 ЗПК,
както се посочи, при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Тази
2
неустойка би съставлявала предварително подготвен от кредитора, едностранно, бъдещ
негов разход, напълно непредвидимо за потребителя при сключването на договора, дали
същият би бил извършен от кредитора, и то в какъв размер. Поради изложеното, разпоредба,
предвиждаща такъв разход, като „неустойка“ би била и нищожна, на основание чл.143 ЗЗП.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№41796/4.3.2022г. в частта му за заплащане на сумата
неустойка от 31,30 лева за период 24.2.2021г-12.5.2021г и неустойка от 50 лева, начислена
на 1.7.2021г
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3