Р Е
Ш Е Н
И Е № 260330
гр. Хасково, 02.07.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията Гр.дело № 2028 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Р.К.К.,*** против „Яник Транс“ ЕООД – гр.Хасково
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ, чл.213, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.05.2019г. започнал работа
при ответника на длъжността шофьор с категория С и СЕ, с основно месечно
възнаграждение от 565 лева и допълнително възнаграждение от 0,6% върху това
възнаграждение, със срок от 6 месеца. След изтичане на този срок договорът му
не бил прекратен, поради което и се считал сключен за неопределено време. От
началото на 2020г. минималната работна заплата, установена за страната, е 610
лева, следователно и основното му месечно възнаграждение от началото на 2020г.
било в този размер плюс 0,6% върху него в размер на 3.66 лева или всичко в
размер на 613. 66 лева, а среднодневното му възнаграждение възлизало на 20.45
лева. Със Заповед №59/15.08.2020г. трудовият му договор бил прекратен на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неявяване
на работа на 04.08., 05.08., 06.08. и 07.08.2020г. включително. С така
издадената заповед реално се прекратило трудовото му правоотношение с
работодателя поради дисциплинарно уволнение. Намира така издадената заповед за
незаконосъобразна по следните съображения: На първо място, на 03.08.2020г.
следобяд, прибирайки се в базата на фирмата, бил посрещнат от собственика и от
сина му, при което му било предложено да си пусне молба за напускане по взаимно
съгласие. Той отказал да подпише такава молба. Тогава собственикът и синът му
му заявили, че не желаят да работи повече при тях и да не стъпва повече във
фирмата. Всичко това станало в присъствието на негови колеги. На 07.08.2020г.
бил уведомен от фирмата, че следва да представи писмени обяснения защо на
04.08., 05.08., 06.08. и 07.08.2020г. включително не се е явил на работа.
Веднага след това направил справка в НАП и установил, че още на 03.08.2020г.
работодателят му е направил уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за прекратен
трудов договор, а на 04.08.2020г. извършил заличаване на подаденото предходния
ден уведомление. Ищецът депозирал и писмените си обяснения по случая, а на
15.08.2020г. разбрал и за процесната заповед. При така установеното, счита, че
се налагат следните изводи: Работодателят му направил уведомление по чл.62,
ал.4 от КТ още на 03.08.2020г., което и предполага, че е издал и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325 от КТ, т.е. било е
налице съвпадение на волите за прекратяване на трудовото правоотношение, което
в случая е невярно. Едва на следващия ден заличил това уведомление. На следващо
място, още на 03.08.2020г. работодателят противозаконно не го допуснал на
работа и то за дните от 04.08.2020г. до 14.08.2020г. включително, или всичко 11
дни. Следователно, неявяването му на работа за дните 04.08., 05.08., 06.08. и
07.08.2020г. включително се дължало не на своеволие от негова страна, а на противозаконно
недопускане на работа от страна на работодателя му. По тези съображения намира
издадената заповед за уволнението му за незаконосъобразна. Посочва се още в
исковата молба, че не бил ползвал платен годишен отпуск за 2019г. и за 2020г., което обуславяло и правния му интерес от депозиране на
настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед №59/15.08.2020г. като незаконосъобразна, да признае
извършеното уволнение за незаконосъобразно и да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „шофьор с категории С и СЕ“, да осъди ответника да
му заплати обезщетение за времето, през което останал без работа от 15.08.2020г. до
30.09.2020г.
включително в размер на 1234.64 лева, да осъди ответника да му
заплати сумата от 295.24 лева, представляваща обезщетение по чл.213,
ал.2 от КТ за 11 дни, през които незаконно не бил допуснат на работа за периода
от 04.08.2020г. до 14.08.2020г. включително, да осъди ответника да му заплати
сумата от 858.88 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2019г. и в размер на 15 дни за 2020г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че между
страните е съществувал трудов договор,
по силата на който ищецът е заемал длъжността “шофьор с категории С и СЕ”. Със Заповед
№ 59/15.08.2020г. тези отношения са прекратени поради наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – поради неявяване на работа за времето от 04.08.2020г. до 07.08.2020г. вкл.
и при спазване разпоредбата на чл.193 от КТ. Няма данни заповедта да е връчена
лично на служителя срещу подпис или по друг, предвиден в закона, ред, но исковата
молба е подадена в съда на 23.09.2020г., което налага извода, че заповедта е
стигнала до знанието на ищеца, както и че предявеният иск на горното основание
е в срок. Ето защо, следва да се приеме, че е породила своето действие.
Преди издаването на
процесната заповед работодателят, в изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ,
е поискал писмени обяснения от служителя, което е видно от отправеното Искане с
изх.№ 18/07.08.2020г. до ищеца, като последният е дал Писмени обяснения с дата
11.08.2020г.
От всичко казано до тук съдът достигна до
извода, че при издаването на процесната заповед не е било допуснато съществено
процесуално нарушение, поради което разгледа спора по същество.
Атакуваната Заповед е
била издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. наложено е
дисциплинарно наказание „уволнение”, във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ - дисциплинарно
уволнение за неявяване на работа на посочените в заповедта четири дати.
За установяване на
така посоченото дисциплинарно нарушение работодателят, върху когото пада тежестта
на доказване на уволнението, ангажира писмени и гласни доказателства. Такива
бяха ангажирани и от ищеца.
По делото ответникът
представи Констативен протокол № 1/04.08.2020г., Констативен протокол №
2/05.08.2020г., Констативен протокол № 3/06.08.2020г. и Констативен протокол № 4/07.08.2020г. Във
всеки един от тях се сочи, че на съответните дати ищецът не се е явявал на
работа. Констативните протоколи са съставени от управителя на фирмата
работодател – Д.Я.Н. и са подписани от двама свидетели - Я.Д.Н. и К. Г. Х.. В
същите е посочено още мястото на работа на ищеца, а именно паркинг ”***** - ***”.
Съдът допусна събирането
на гласни доказателства, от които се установи следното:
Свид. С. К. твърди, че
е бил колега с ищеца и през м.август 2020г. станал неволен свидетел на
случилото се с Р. в гаража на „***** ***” - Хасково, където бил гаражът на
ответната фирма. Познава добре ищеца, както и Я., който бил шеф на фирма „Яник”
или „Янис”. Когато свид.К. пристигнал в този гараж, кавгата, както се изразява
той, между Р. и Я. вече била започнала. Чул ясно как Я. казва на Р., че повече
с него няма да се занимава. Подал му някакви листове, но Р. отказал да ги
подпише. Тогава Я. го предупредил, че след като не желае да подпише това, което
му предлага, да си събира нещата и да напуска. Ищецът така и сторил - събрал си
всички вещи от камиона, който той управлявал и си тръгнал. Свидетелят уточнява,
че това се е случило в началото на м.август 2020г., понеделник.
От разпита на свид. К.
Г. Х. съдът установи, че също добре познава ищеца, тъй като са колеги - международни
шофьори. Обяснява, че, когато се завърнат от курс, ходят на работа в гаража, в
който са паркирани автомобилите им, тъй като винаги имало какво да се върши по
тях преди да тръгнат на следващ курс. Разбрал в началото на м.август 2020г., че
е имало спор между Р. и Я. /синът на управителя на фирмата – работодател/. Така
на 4, на 5, на 6 и на 7 август свидетелят твърди, че той лично е бил на работа,
но през тези дни Р. не идвал на работа. Именно това дало основание да се
съставят протоколите за неговото неявяване, които той подписал. Свидетелят е
категоричен, че подписите под № 2 в предявените му писмени доказателства - 4
броя констативни протоколи, са положени от него. Категоричен е, че през тези
дни ищецът не е работил.
Съдът
разпита и свид. Я.Д.Н. - син на управителя на ответното дружество. Същият не
отрича, че между него и ищеца е бил проведен разговор на 03.08.2020г. по
местоработата, като темата били служебни отношения, при който спор ищецът и
свидетелят не постигнали съгласие кой трябва да поправи техническа неизправност
по автомобила, управляван от ищеца. В крайна сметка не постигнали единомислие и
свидетелят поставил въпрос на ищеца желае ли да продължи да работи във фирмата
или не. В крайна сметка след този разговор и този ден ищецът не се явил повече
на местоработата си.
На основание чл.176
от ГПК съдът допусна поставяне на въпрос към управителя на ответното дружество -
Д.Я.Н., на който въпрос дали свидетелите Я.Н. и К. Х. са били на работа в
периода, посочен в уволнителната заповед, същият отговори, че са били на
работа, не са ползвали годишен платен отпуск, нито са били извън страната.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира, че
работодателят при издаването на заповедта не е допуснал нарушения нито
на процесуалните правила, нито на материалния закон. По несъмнен начин се
установи, че ищецът е допуснал дисциплинарно нарушение, представляващо
неявяване на работа в продължение на 4 работни дни, което е дало основание да
бъде издадена процесната заповед. От всички събрани доказателства се
установява, че след разговора на ищеца със свид. Я.Н., проведен на 03.08.2020г.,
ищецът е престанал да ходи на работното си място. Твърденията му, че на
посочената дата - 03.08.2020г., е бил принуждаван от свид.Я.Н. и от управителя
на фирмата да прекратят трудовите си правоотношения по взаимно съгласие не се
подкрепят от нито едно от доказателствата по делото. Следва също да се посочи, че
дори да са водени разговори в тази насока, то не е последвала заповед за
прекратяване на договора по взаимно съгласие. В такъв случай ищецът е бил
длъжен да се явява на работа и през следващите работни дни, защото задължителната
форма както за сключването, така и за прекратяването на трудовия договор е
писмената такава. От друга страна самият ищец не отрича, че след разговора, проведен между него и управителя на фирмата /за
такъв разговор няма доказателства/ и между него и свид. Я.Н., е престанал да
ходи на работа. Твърденията за извършени справки в НАП за регистрирани
съобщения по смисъла на чл.62, ал.4 от КТ и представените в тази насока писмени
доказателства, съдът намира за неотносими. В крайна сметка трудовият договор е
бил прекратен с издаването на Заповед № 59/15.08.2020г., която е и предмет на
настоящия спор.
При тези данни по
делото съдът намира предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание
„уволнение” за неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли.
По отношение на
останалите обективно съединени искове съдът намира следното: неоснователен се
явява иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на
ищеца на предишната му работа. Неоснователен е и искът за присъждане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, тъй
като не се установи неговата незаконност.
Предявения иск с правно основание чл.213 от КТ съдът намира за недопустим. За допустимостта на този иск следва на първо
място да е налице възникнало трудово правоотношение, като недопускането на
работа от страна на работодателя може да бъде изначално или последващо
недопускане. Само при една от тези
хипотези работодателят и виновните длъжностни лица дължат обезщетение на работника,
недопуснат до работа. В настоящия случай не е налице предпоставката наличие на
трудово правоотношение. С атакуваната
заповед, предмет на настоящото производство, е бил прекратен трудовия договор, поради
което не може да се говори за недопускане до работа. Ето защо, така предявен,
искът е недопустим и следва да се отхвърли като такъв.
Искът с правно основание
чл.224 от КТ - за заплащане на обезщетение за неползван отпуск съдът намира за основателен.
В тази насока съдът изслуша заключение на вещо лице, което възприема като
безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установи, че ищецът има
неползван отпуск за 2019г. в размер на 17 дни, а за 2020г. – в размер на 15 дни,
или общо неползван отпуск, докато е траело трудовото правоотношение, в размер на
32 дни. Според вещото лице обезщетението за тези дни възлиза на сумата 858.88
лева, която е дължима от ответника на посоченото правно основание. Според
чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право
на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Следва да се посочи,
че е без правно значение на какво основание е бил прекратен трудовия договор. Достатъчно
е да са налице двете предпоставки - прекратен трудов договор и неползван платен
годишен отпуск. Ето защо, така предяваният иск се явява основателен и доказан в
посочения по-горе размер от 858.88 лева.
Доколкото липсва разграничение в представените от страните
договори за правна защита и съдействие по отношение на платените адвокатски
възнаграждения за предявените обективно кумулативно съединени искове, с оглед
изхода на делото, разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна
такса върху уважения размер на иска с правно основание чл.224 от КТ, а именно
сумата от 50 лева, както и сумата от 150 лева - възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджетните средства на съда.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от Р.К.К., ЕГН **********,***, против „Яник
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково,
ул.“Славянска“ № 36, ап.6, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - за отмяна на Заповед № 59/15.08.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„шофьор с категории С и СЕ“ и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа – от 15.08.2020г. до 30.09.2020г. включително в
размер на 1234.64 лева, като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ като недопустим предявения от Р.К.К., ЕГН **********,***,
против „Яник Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, ул.“Славянска“ № 36, ап.6, иск с правно основание чл.213, ал.2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 295.24 лева – обезщетение за незаконно недопускане
до работа за 11 дни за периода от 04.08.2020г. до 14.08.2020г. включително.
ОСЪЖДА „Яник Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Славянска“ № 36, ап.6, да заплати на Р.К.К.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 858.88 лева, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2019г. и 15 дни за
2020г., на основание чл.224 от КТ.
ОСЪЖДА „Яник Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Славянска“ № 36, ап.6, да заплати по сметка на Районен съд–Хасково държавна такса в размер на 50
лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.