М о т и в и към
присъда № 14 ,постановена НА 28.03.2018
година по н.о.х.дело № 359 по описа за 2017 година :
Обвинение против М.П.Н. – родена на *** ***, българска гражданка, със
средно образование, омъжена, работи като администратор в хотел „Рич” – град Велинград , неосъждана, с ЕГН **********, в това, че на 09.06.2016 година в град Ракитово
, обл. Пазарджишка , в жалба депозирана пред надлежен
орган на властта – Началника на Районно управление на МВР – Велинград , като
заявила : „ Неочаквано от страни през
мина Т.Н. , нарочно ме блъсна, искаше да ми вземе портмонето…тихо ми каза аз на
теб ще ти еба майката , ще те унищожа”, набедила Т.Г.Н. , ЕГН ********** ***
, в извършване на престъпление по чл.198,ал.1 от НК, във връзка с чл.18 от НК
:” Който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго ,с намерение противозаконно да я присвои , като използва
за това сила или заплашване , се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три
до десет години” , като знаела ,че е невинен- престъпление по чл.286,ал.1
от НК.
Т.Г.Н.
е конституиран ,като частен обвинител.
Подсъдимата
не се признава за виновна,като твърдят
че в жалбата си е описала самата истина и е искала Т.Г.Н. да бъде предупреден,тъй като семейството й
има много проблеми с него; написала е това,което е било,като дава обяснение по
повод случилото се на 09.06.2016 година.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят
Т.Г.Н. ***,като на същия адрес живее и подсъдимата М.П.Н..Бащата на свидетеля и
съпругът на подсъдимата – са братя,между които има дългогодишен спор във връзка с делба на имот,който е прераствал в инциденти,за които са сезирани
органите на МВР и прокуратурата.
На
09.06.2016 година подсъдимата Н. пазарувала в хранителен магазин – известен,като
„магазина на Йохан”,стопанисван от „Дисон 67”ЕООД - с управител свид. Д.Й.С..
В момента,когато Надова плащала на касата,в магазина
влязъл свид. Т.Н. – за да влезе в магазина той
следвало да премине покрай касата. След като заплатила покупките на касата,подс. Н. леко се завъртяла,за да напусне това място,като в същия момент покрай
нея минавал посочения свидетел. При това движение подсъдимата се бутнала леко в
свид. Т.Н. и изпуснала портмонето си,а той – продължил
напред без да спре и да размени думи и реплики с Н..Подсъдимата се навела,взела
портмонето си и напуснала магазина. След известно време тя се върнала м
магазина и попитала свид. П.Н. – търговски работник в
същия магазин,дали е видяла как Т.Н. я бута при разминаване на входа на магазина и
иска да вземе портмонето й,но Н. й отговорила,че не е видяла нищо такова и че
ако е имал такъв сблъсък е щяла да види и чуе. Тогава Н. поискала тел. номер на
собственика на магазина – свид. С.,за да види
видеозаписите от охранителните камери. Тя действително се свързала със свид. С. и поискала да види видеозаписите от охранителните
камери в магазина,като му обяснила,че Н. я блъснал в магазина и искал да й вземе портмонето. Същия ден записите от охранителните камери
били прегледани от свид. С. и от свид.
Д. – касиер в магазина. Свид. С. установява,че на
записа е видял как М. си плаща на касата,тръгва да излиза и в това време Т.
влиза в магазина и двамата имат съприкосновение – тя странично го
ударила,странично са се докоснали,М. е държала портмоне и го изпуснала,Т. е
продължил навътре,тя се навела,взела си портмонето и си е продължила,а свид. Д. – че е видяла на записа,че подсъдимата плаща на касата и си прибира
продуктите,била е с гръб,в този момент Т. е влизал в магазина и тя се е
обърнала и тръгнала,леко се чукнала в него и портмонето й паднало,като Т. си
продължил напред; камерите нямат звук и тя не е видяла двамата да си разменят
реплики,както и Н. да посяга да й вземе
портмонето . Освен горното свид. С. уточнява,че
съприкосновението между подсъдимата и свид. Т.Н. станало
за много кратко време,като не се виждало на записа посягане от негова страна
към портмонето,не можело да се разбере дали си разменят реплики,но при
съприкосновението Т. не е спрял,просто си продължил,като преди това Н. не го
видяла и просто се блъснала в него по невнимание. Записа на видеокамерата в
хранителния магазин е гледан от посочените двама свидетели,след това от
полицията са ги изискали и свид. С. им дал целия диск,тъй като същия ден или няколко дни след това бил
поръчал на фирмата,която го обслужва,да
му поставят диск с по-голяма памет.Свид. Н. е работила на касата в хранителния магазин; на
09.06.2016 година е била на работа от 7 до 15 часа и е видяла ,че М. пазарува и
Т.Н. влиза в магазина,но засрещане между тях не е видяла и не е чула да си
отправят реплики,като след това подсъдимата се върнала ,казала че момчето я
бутнало и искало да й вземе портмонето и за това поискала телефона на
управителя,за да гледа записите на камерите
Непосредствено
след описаното по-горе подсъдимата отишла в дома на свид.
К.В. – нейна приятелка.Тя разказала на В.,че е била в магазина на Йохан ,там се
срещнала със свид. Н.,като при разминаването той й
дръпнал портмонето,но то паднало на земята и я помолила да каже на полицаите
,че е била там и че това действително се
е случило. Свид. В. се съгласила.
На
09.06.2016 година М.П. Н.а от гр.Ракитово подала жалба до Началника на РУ Велинград – вх.№
367000-4501,в която посочила,че на 09.06.2016 година /четвъртък/ към 12.10
часа,на обяд пазарувала в магазина на М.С./магазина на Йохан/,плащала на касата
и отивала към шкафчето да си вземе друга чанта,която била оставила там. В
жалбата си подсъдимата е посочила „Неочаквано от страни през мина Т.Н. , нарочно ме
блъсна, искаше да ми вземе портмонето,но портмонето ми падна на земята и се
разпиля. Минавайки през мен тихо каза: на теб ще ти еба майката , ще те унищожа.”
На 11.06.2016 година подсъдимата завела свид. В. в РУ Велинград,ПУ Ракитово,където тя написала
обяснение,че на 09.06.2016 година ,в около 12:10 часа е била отвън - пред магазина на Д.С.,чакала е М.; Т.Н. е
влязъл в магазина и със сила се втурнал
към М.,в блъсъка е видяла как портмонето й пада на
земята,като в този момент той искал да й вземе портмонето; М. се дръпва и портмонето
пада на земята. Относно тези обяснения в ОСЗ свид. В.
твърди,че на 09.06.2016 година не е била
с Н. и Н. в магазина; нищо не знае за случая и нищо не може да каже,като към
онзи момент са били приятелки с Н.,а сега са прекратили отношенията си; писала
е обяснения по случая ,но не си спомня какво е писала в тях; отказала се е от
обясненията си,като отрича и да е била разпитвана от следовател.
Непосредственото впечатление на съда е,че тази свидетелка съзнателно не желае
да отговаря на поставените й въпроси от съда и страните ,като след многобройни отговори,че нищо не си
спомня , твърди,че е вярно, че М. е идвала да я уговаря да свидетелства,но за всичко друго не си
спомня нищо.
По
делото са разпитани и полицейски
служители,които извършвали проверка по жалбите на подсъдимата,респ. на частния
обвинител. Свид. К.
установява,че му е била възложена преписката във връзка със случая на
09.06.2016 година,около обяд по подадена жалба от М.Н. – в нея тя е сочела,че е
била в магазина на Д.С. с нейна приятелка
К.В. ,при разминаване с Т.Н. той я бутнал,портмонето й паднало и й казал,че ще я унищожи и я напсувал. Същият
свидетел е снемал обяснения от лицата,които са били на работа в магазина на
посочената дата – Д. и Н.,които са написали че Н. и Н.а не са имали словесен и
физически контакт,като В. е написала саморъчно обяснението си. Свид. К. не е гледал записите на охранителните камери в
магазина; съставил е предупредителен протокол на Н. по чл. 65 от ЗМВР,но той
отказал да го подпише. Свид. Т. установява,че като полицейски служител е
получавал много сигнали и от двете страни; като
по случая от 09.06.2016 година е получил сигнал от Н. – тя дошла в участъка
или лично се обадила,като твърдяла че в магазина била с нейна приятелка;
изпратил е полицай да вземе записите от охранителните камери и го дали на специалисти във Велинград,но се
оказало че не могат да го отворят.
От
изслушаната по делото първоначална експертиза,изготвена от специалист в областта на техниката/
видеозаписите,е видно че обект на
експертизата е 1 бр. твърд диск –
подробно описан в заключението и предаден от съда,като заключението е,че този
диск представлява носител на информация,съхраняващ видеофайлове на охранителна
система на търговски обект; видеофайловете са записани в специализиран формат с
вкорпорирани данни за дата,часово време и условен
номер на камера; не е възможто тези видеофайлове да
бъдат възпроизведени в съдебно заседание и за това за нуждите на процеса вс. видеофайлове
,регистрирани за времеви период от 11:50 до 12:20 часа на 09.06.2016 година са конвентирани и са записани върху оптичен носител и могат
да бъдат възпроизведени в ОСЗ.
Съдът
е предоставил възможност на страните по делото да се запознаят с конвентираните видеофайлове,предоставени от първоначалната
техническа експертиза,като всички те – прокурор,частен обвинител и защитник на
подсъдимата са констатирани,че момента,в
който свид. Т.Н. влиза в магазина – не е
възпроизведен; това следва да се наблюдава от записа на камера № 5 съгл.
заключението и е възможно да е налице разминаване между времето,означено на
видеозаписа и действителното такова.За това съдът е поставил допълнителна
задача на експертизата ,а именно да се конвентират записите от камера № 5/ вход-изход търговски
обект/ за времеви интервал от 10:30 часа до 14:30 часа на 09.06.2016
година,така че да могат да бъдат възпризведени на стандартна компютърна конфигурация.
От изслушаната по делото допълнителна
експертиза,изготвена от специалист в
областта на техниката/ видеозаписите,е видно че
не може да бъде възпроизведен видеопоток за времеви интервал от записите на камера № 5
на 09.06.2016 година от 11:07-11:18
часа; 11:51- 12:12 часа; 12:23 – 13:19 часа; 13:33- 14:03 часа.,като за тези
часове са добавени записи от др. видеокамери.
Изслушано в ОСЗ вещото лице
мотивира двете заключения и обяснява,че не може да даде категорично
обяснение защо липсват определени времеви отрязъци,но файловете не са изтрити;
не може да каже дали това е сторено,поради записване на нова информация отгоре,като
е било възможно определени лица да са запознати със записаната информация
непосредствено след записването й; поради демонтиране на диска също е възможно
да има повреди на видеофайловете.
За
да приеме посоченото до тук,съдът:
- дава вяра на свид. Т.Н. ,С.,Н.,Д.,К.
и Т. тъй като показанията им са
правдоподобни,последователни и непротиворечиви. Свид.
Н. – макар и пострадал от деянието на подс. Н.а
депозира показания,които се потвърждават
напълно от показанията на свид. С. и Д.,които са
гледали видеозаписите от охранителната камера още на 09.06.2016 година . Нещо повече – вещото
лице е категорично,че непълните записи от охранителните камери в хранителния
магазин не се на съзнателно изтриване на същите,като собственика на магазина
даде правдоподобно обяснения на причината за демонтиране на твърдия диск;
- не дава вяра на обясненията на подсъдимата Н.,че отразеното от нея в жалбата
до Началника на РУ на МВР Велинград отговаря на истината,а именно че Т.Н. в
магазина се е блъснал в нея и се опитал да й вземе портмонето,тъй като се касае за защитна позиция,която не е
потвърдена от останалите доказателства,събрани в настоящия процес. Свид. С. и Д. описват начина и причината за съприкосновение
между Н. и Н.,като изрично изключват посягане от негова страна към портмонето
на подсъдимата с цел на бъде отнето.Освен това свид. В.
още на 09.06.2016 година е била уговаряна от подсъдимата да свидетелства,че е
била с нея в хранителния магазин и че е видяла че Найдов я бута и иска да й
вземе портмонето,въпреки че на посочената дата тази свидетелка не е била с нея
и не е очевидец на случилото се между Н. и Н..
Подсъдимите
М.П.Н. не е осъждана. същата е родена в гр.Батак,има постоянен
адрес в същия град и настоящ адрес в гр.Ракитово,омъжена е и има дъщеря . От представените полицейска и характеристична
справки е видно,че Н.а не е криминално
проявена,срещу нея няма заявителски материали и не
поддържа контакти с криминално проявени лица. подписала е декларация,че
семейството й се състои от еня и съпругай; получава трудово възнаграждение годишно 5500
лв.; няма други доходи; притежава етаж в гр.Батак,не притежава МПС.
С оглед на
горното е видно,че:
М.П. Н. от гр.Ракитово от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл.286,ал.1
от НК:
> на 09.06.2016 година в град Ракитово , обл.
Пазарджишка , в жалба депозирана пред надлежен орган на властта – Началника на
Районно управление на МВР – Велинград , като заявила : „ Неочаквано от страни през мина Т.Н. , нарочно ме блъсна, искаше да ми
вземе портмонето…тихо ми каза аз на теб ще ти еба майката , ще те унищожа”,
набедила Т.Г.Н. , ЕГН ********** от град Ракитово , в извършване на
престъпление по чл.198,ал.1 от НК, във връзка с чл.18 от НК :” Който отнеме чужда движима вещ от владението
на другиго ,с намерение противозаконно да я присвои , като използва за това
сила или заплашване , се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до
десет години” , като знаела ,че е невинен.Тези обстоятелства се установиха
от обясненията на подсъдимите,свидетелските
показания и писмените доказателства.Жалбата е написана и подписана от подсъдимата до Началника
на РУ на МВР Велинград,който е надлежен
орган на властта,тъй като органите на
МВР са оправомощени да извършват съответни
процесуални действия във връзка с наказателната отговорност на гражданите,в
това число и да започват досъдебно производство без разпореждане на прокурора.От
съдържанието на жалбата е безспорно,че Н. сочи
че Т.Н. е извършил опит за грабеж -
нарочно я блъснал,като искал да й вземе портмонето и след това я
заплашил.Освен това подсъдимата е знаела,че Т.Н. е невинен,тъй като веднага след случилото се е отишла в дома на свид. В.,за да я уговаря да свидетелства и дори и казала
какво точно следва да установява,че е видяла.
> Деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер,предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала това.Този извод
следва от събитията,които са предхождали написването на жалбата и подаването й до
Началника на РУ Велинград – разговор със свид. В.,че
трябва да твърди ,че е била с нея в магазина и че е видяла как Т.В. я блъска,за
да й вземе портмонето,като тези обстоятелства посочената свидетелка е отразила
в писмено обяснение,дадено пред свид. Т.. Същата по време на съдебното производство не
желае да отговаря на въпросите на съда,но не отрича,че на 09.06.2016 година не
е била с подсъдимата в хранителния магазин на С.,респ. пред него ,т.е не би
могла да е свидетел на случилото се,както и че Н. е идвала в дома й,за да я
уговаря да й стане свидетел за нещо,което тя не е видяла.
> Съдът не възприе тезата на защитата на подсъдимата,че тя
следва да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението за престъпление
по чл. 286,ал.1 от НК,тъй като от събраните по делото доказателства се
установиха по един несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци
на престъплението набедяване. В случая с жалбата си подсъдимата не е упражнила
правото си на жалба,подавайки същата до Началника на РУ Велинград,а е
осъществила посочения състав на НК,тъй като още при да подаде жалбата си е
съзнавала,че Т.Н. е невинен – именно за това тя преди да подаде жалбата си е осигурила свидетел „очевидец” на случилото
се,за да докаже нейните неверни твърдения.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена
опасност на деянието ; ниската степен на обществена опасност на дееца;
причините за извършване на престъплението – лоши отношения между семействата на подсъдимата и на частния
обвинител, поради имуществен спор;подбудите за извършване на престъплението –
стремеж да отмъщение чрез органи на МВР и прокуратурата,липсата на отегчаващи
вината обстоятелства и смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало
и добри характеристични данни. Предвид на всичко това съдът определи
наказанието при превес на последните обстоятелства в близост до минималния
размер на санкцията - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р о
к от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,което да се изпълни
чрез прочитане на присъдата по радиовъзела на Община Ракитово.
На
основание чл. 66,ал.1 от НК
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За да приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното
наказанието лишаване от свобода,чистото съдебно минало на подсъдимата и след преценка,че целите на наказанието и
преди всичко специалната превенция могат да се постигнат и без неговото
ефективно изтърпяване. Този извод следва от добрите характеристични
данни,събрани за подсъдимата Н..
М.П.Н. , с посочена по-горе самоличност,следва да
бъде ОСЪДЕНА да заплати разноски по делото , както следва :
- на Районен съд -
Велинград - 370.65 лева / триста
и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки /
плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист, като преди
издаване на същия следва да се изпрати покана за доброволно изпълнение на
подсъдимия;
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: