№ 304
гр. Б., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. С. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Д.Т.“
№**, ет.*, ап.* чрез адв.Св.Ц. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ул.“П.Е.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.* против наказателно постановление №*****г издадено от кмета
на Община Б., с което за нарушение на чл.24в ал.1 вр.чл.10а ал.1 от Закона за
устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер от 500 (петстотин) лева.
Редовно призована за открито съдебно заседание жалбоподателката не
се явява. За нея се явява упълномощеният адвокат. С жалбата се навеждат
доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че
наказателното постановление е неправилно и при неизяснена фактическа
обстановка. Навеждат се доводи, че както към дата на нарушението -
20.07.2024г, така и към настоящия момент Наредба по чл.10а ал.3 от ЗУЧК не
е приета, поради което и нормата не е влязла в сила съгласно §3 от ЗР на
ЗИДЗУЧК. Пак по същата причина не е влязла в сила и
административнонаказателната разпоредба на чл.24в ал.1 ЗУЧК, която е
създадена с §9 от ЗИДЗУЧК обнародвана в ДВ бр.56/2019г. Съгласно §15 от
нормативния акт, посочената норма на чл.24в ал.1 от ЗУЧК влиза в сила в
1
едногодишния срок от влизане в сила на Наредбата по чл.10а ал.3 от ЗУЧК. Не
се представят нови доказателства.Моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Представителят на наказващия орган –ЮК Н. счита обжалваното
наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд.
Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена от легитимирано лице
в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 6 и лист 3 от делото).
Производството пред Районен съд-Б. е редовно образувано.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
На 20.07.2024г, около 09,30 часа свидетелите Н. В. и Т. Т., и двамата в
качеството си на специалисти в Об6щина Б., извършили проверка на
черноморското крайбрежие на територията на местност „Солниците“ на гр.Б.
с локация ****** в посока кв.С. по повод подаден към Общината жалба за
паркирани каравани. На място имало две паркирани каравани. Едната от тях с
рег..№**** собственост на жалбоподателката С. била паркирана на място с
локация ******. Свидетелите Т. и Т. счели, че паркираната каравана се намира
извън местата определение по реда на чл.10а ал.1 от ЗУЧК и съставили акт за
установяване на административно нарушение №0116605 от 20.07.2024г (лист
8 от делото). В акта като нарушена е посочена нормата на чл.24в ал.1
вр.чл.10а ал.1 от ЗУЧК.
Актът бил връчен на жалбоподателката за да се запознае и в него
последната го подписала и вписала възражения касаещи точното
местоположение на караваната й и координати с различни стойности.
Свидетелите изготвили и четири броя снимки (лист 9 от делото). На
жалбоподателката бил връчен екземпляр от акта. В 3-дневния срок по чл.44
ал.1 от ЗАНН в Община Б. постъпили и писмени възражения по акта (лист 10
от делото). В тях жалбоподателката излага теза, че актът е нищожен, тъй като
незаконосъобразно е определена материалната норма, която е нарушена като е
посочено, че проектът по Наредбата по чл.10а ал.3 от ЗУЧК не е приета и не е
съгласуван. Бил оттеглен от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството. Поради таза причина не могат общините да налагат
2
санкции, тъй като няма приет подзаконов акт. Посочената санкционна норма
счита също за неправилно посочено, тъй като тя следва да бъде основание за
налагане на наказание само след приемането на посочената по-горе Наредба
по чл.10а ал.3 от ЗУЧК (Наредба за условията и реда за определяне на местата
за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани в зона „А“ и в зона
„Б“ извън територията на морските плажове, пясъчни дюни и категоризирани
къмпинги).
Като взел предвиди акта, снимките и възражението
административнонаказващият орган–кмета на Община Б. издал атакуваното
наказателно постановление №*****г (лист 7 от делото). В него като нарушена
е посочена нормата на чл.10а ал.1 от ЗУЧК. На основание чл.24в ал.1 от ЗУЧК
на жалбоподателката е наложена глоба в размер от 500 лева.
Горната фактическа обстановка се прие за установена от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като ги намира за последователни и логични.
От правна страна съдът приема следното:
Като актът, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от
компетентни органи.
Елемент от състава на нарушението според приложената санкционна
норма на чл.24в ал.1 от ЗУЧК (нов от ДВ бр.56/2019г, който следва да влезе в
сила в едногодишния срок от влизането в сила на Наредбата по чл.10а ал.3) е
паркиране на кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона
„А“ и в зона „Б“ извън местата, определени по реда на чл.10а. В случая
жалбоподателката е санкционирана на основание материална норма (чл.24в
ал.1 от ЗУЧК), която не е влязла в сила, тъй като още няма приета цитираната
Наредба по чл.10а ал.3 от ЗУЧК. Същото е и с посочената като нарушена
материална норма в НП –чл.10а ал.1 ЗУЧК. Тази норма има четири алинеи
като първите две (ал.1 и ал.2) се прилагат при условията на Наредба на
министъра на РРБ, министъра на земеделието и храните, министъра на
околната среда и водите и министъра на туризма (в ал.3), каквато нито към
дата на нарушението, нито в настоящия момент е приета.
Горните изводи водят до незаконосъобразност на акта и НП и съответно
3
нарушени императивните изисквания на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН.
По тези съображения настоящият с състав счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и безусловно следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай
представителят на жалбоподателката е поискал да му бъдат присъдени
направените разноски по адвокатско пълномощно, които с оглед изхода на
делото следва да бъде осъден АНО да му заплати.
По изложените съображения, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №*****г издадено от кмета на
Община Б., с което на М. Р. С. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Д.Т.“ №**, ет.*,
ап.* чрез адв.Св.Ц. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ул.“П.Е.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*
за нарушение на чл.24в ал.1 вр. чл.10а ал.1 от Закона за устройството на
черноморското крайбрежие е наложена глоба в размер на 500 (петстотин)
лева.
ОСЪЖДА Община-Б. да заплати на М. Р. С. с ЕГН ********** от
гр.П., ул.“Д.Т.“ № ***** направените по делото разноски за адвокат в размер
на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с включено ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5