МОТИВИ
към присъда № 260002/
14.04.2021 г. по НОХД № 140/2020 г. по описа на Районен
съд -Средец, III наказателен
състав.
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, ТО-Средец срещу Н.Ч.Г., с ЕГН: **********,
с който същият е обвинен в това, че:
1.За периода от месец юли
2019 г. до месец януари 2020 г. включително, в гр.Средец,
общ.Средец, обл.Бургас, след като е осъден с влязло в сила Определение № 51/
24.04.2019 г. по гражданско дело № 134/ 2019 г. по описа на Районен съд -
Средец, влязло в законна сила на 03.05.2019 г., да издържа свой низходящ - детето Л.Н.Г.., роден
на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 7/седем/ месечни вноски по 150/сто и петдесет/ лева
всяка, като общата стойност на неплатените месечни вноски е в размер на 1050
лв. /хиляда и петдесет лева/.
2. За периода от месец юли
2019 г. до месец януари 2020 г. включително,
в гр.Средец, общ.Средец, обл.Бургас, след като е осъден с влязло в сила
Определение № 51/ 24.04.2019 г. по гражданско дело № 134/ 2019 г. по описа на
Районен съд - Средец, влязло в законна сила на 03.05.2019 г., да издържа свой низходящ - детето
Т.Н.Г., родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 7/седем/ месечни вноски по 150/сто и
петдесет/ лева всяка, като общата стойност на неплатените месечни вноски е в
размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/ .
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият,
като прави предложение да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца с приложение на чл.66, ал.1 от НК за всяко от престъпленията, като
се определи и едно общо наказание при условията на чл.23 от НК от същия вид и
размер.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. К.,
намира, че от събрания доказателствен материал се установява изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Излага съображения за приложението на
чл.55 от НК, като предвиденото наказание пробация бъде заменено с глоба от 100
лева за всяко от двете деяния.
Подсъдимият признава вината си за извършеното
деяние. В дадената му последна дума моли да му бъде наложено наказание „глоба“.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият
Н.Ч.Г., с ЕГН: **********,
е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно
образование, неженен,
безработен, неосъждан.
Свидетелката
С.Т. и подсъдимия живеели на съпружески начала,
като от съвместното си съжителство двамата
имат родени две деца- Л.Н.Г.., роден на ***г.
и Т.Н.Г., родена на ***г.
С
Определение № 51/24.04.2019г. по гр.д.№ 134/2019г. по
описа на Районен съд-Средец, влязло в сила на 03.05.2019г., подсъдимият Г. бил осъден да заплаща
на двете си малолетни деца,
чрез тяхната майка и законен представител С.Т.Т.,
месечна издръжка в размер на по 150
лв. за всяко от тях, считано от 26.02.2019 г. до настъпване на
основания за изменението
или прекратяването й.
След влизане в сила на съдебното определение подсъдимият Г.
платил задължението за издръжка за двете си деца за месеците май и юни 2019г.
С
оглед неплащане на издръжката
от подсъдимия за периода месец юли 2019г.-
месец януари 2020г., св. Т. подала жалба до
прокуратурата и било образувано ДП № 269зм-4/2020г.
по описа на РУ МВР Средец, ДП пор.№ 4/2020г. на ТО-Средец при РП-Бургас за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство Н.Г. бил привлечен в
качеството на обвиняем на 09.07.2020 г., а впоследствие
делото било внесено с обвинителен акт в съда, по повод на който било образувано
настоящото съдебно производство.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство: показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на обвиняемия; както
и от останалите материали по досъдебното производство.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от разпита му
пред орган на досъдебното производство, показанията на св.С.Т. и останалите
писмени доказателства по делото. Подсъдимият не оспорва неплащането на
дължимата издръжка за периода, визиран в повдигнатото му обвинение. С оглед на
това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
С
оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК по отношение на всяко от двете си
деца, за което са му повдигнати две обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършени в един и същ период. Същите са извършени в условията на реална
съвкупност по смисъла на чл.23,ал.1 от НК, като квалификацията им на самостоятелни, отделни
престъпления се налага от правната характеристика на задължението за издръжка
на родителя към низходящия, което е винаги конкретно правоотношение и има
конкретно пострадало лице. Поради това, след като подсъдимият дължи издръжка за две
деца, ненавършили пълнолетие и съответно не плаща същата, налице са две
извършени престъпления, които са в условията на съвкупност
На
първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на съдебното определение на СрРС,
за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочените в
съдебното решение размери на всяко едно от децата. От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т. е. чрез въздържане от
дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане
ежемесечно на парични суми за издръжка за всяко едно от двете деца.
Престъплението по чл.
183 НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е
осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК отношение
на всяко от двете си деца в периода от м. юли
2019г. до м.януари 2020г., като е бездействал и
не е изплатил 7
месечни вноски от присъдената за всяко от децата издръжка. В случая се касае за
две престъпни деяния (по отношение на всяко едно от децата), всяко
представляващо продължено престъпление, което се осъществява единствено във
формата на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Целта
на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. В случай, че подсъдимият
евентуално е имал финансови/здравословни затруднения, това обстоятелство не
го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т. нар.
"алиментен" характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението,
доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което изложените доводи от защитата в този
смисъл съдът счита за несъстоятелни.
В
случая е налице и другият
обективен признак на
престъплението, а именно да се касае за поне две неплатени вноски.
От
субективна страна всяко от престъпленията по
чл.183, ал.1 от НК е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, доколкото подсъдимият Г. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден
да заплаща издръжка на всяко едно от децата си с влязло в сила съдебно решение,
предвиждане, че в следствие на бездействието децата му няма да получат
дължимата издръжка за повече от два месеца, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието
си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на дъщерите му.
Относно наказанието:
За
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, в което подсъдимият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или
пробация.
При избора на
едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и 2 НК и
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършването му, сравнително кратката
продължителност на периода
на неплащане на издръжка от страна на подсъдимия, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК,
намери, че най-подходящо по вид за всяко от двете
престъпления се
явява наказанието - "Пробация". При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието пробация за всяко от двете престъпления по чл.183, ал.1 от НК при прилагане на чл.58А, ал.5 вр. чл. 54, ал. 1 НК, тъй като в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
Г. обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно
минало.
С оглед на така изложеното съдът
определи наказанието пробация при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както следва:
-задължителна регистрация по
настоящ адрес:***, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
/два/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи едно общо най-тежко наказание , а именно наказание пробация , включваща следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по
настоящ адрес:***, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
/два/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.
Съдът
счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл.36, ал.1 НК,
като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подс. Г. и ще му въздейства
предупредително. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства:
По делото не са приложени веществени доказателства.
Относно разноските:
По делото не са направени разноски, което да налага произнасяне на съда в
тази насока.
Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвените мотиви незабавно да се уведомят страните.
Районен
съдия: