РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 108 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 68 от 13.03.2020 г., постановено по НАХД № 13 /
Със същото решение е осъдена Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч да заплати на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, сумата от 300 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, която чрез Директора на ДИТ, е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на закона. Твърди се, че неправилно РС е приел, че административното нарушение не е доказано, като касаторът намира същото за доказано. Сочи се, че неоснователно районният съд е приел, че при връчването на АУАН е допуснато процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на наказателното постановление, като се позовава на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ за връчване на процесния акт за установяване на административно нарушение, като сочи, че от известието за доставяне е видно, че АУАН е получен от служител на наказаното дружество. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище, като са представени писмени бележки с молба вх. № 3386/15.09.2020 г., с които се поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, се представлява от адв. Ц., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на РС за законосъобразно. Претендират се и разноски за настоящата инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лв.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001232/17.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Районният съд е отменил наказателното постановление като е изложил мотиви, че административното нарушение не е доказано.
Районният съд е изложил и допълнителни мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения при връчването на АУАН както на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, така и на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление във връзка с допуснато процесуално нарушение при връчване на процесния АУАН, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че страните нямат спор по фактите относно съставянето и предявяването за връчване на АУАН, а единствено се спори дали е спазен редът на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Районният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на процесния АУАН, които се споделят от касационната инстанция и се изразяват в следното:
Съдът намира за основателно
направеното от наказаното дружество възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение по отношение на връчването на АУАН
№11-0001232/09.08.2019 г. Няма спор между страните, а и се установява от
събраните доказателства, че препис от процесния АУАН не е връчен лично на
лицето, представляващо наказаното дружество. Налице е нередовно връчване на
АУАН, представляващо съществено процесуално нарушение, което нарушава правото
на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът след съставянето му се предявява на нарушителя,
за да се запознае със съдържанието му и го подпише, като ако последният откаже
да го подпише, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел. По делото са
налице доказателства, че след съставяне на АУАН в отсъствие на представляващия
дружеството, същият с писмо с изх. №ИЗХ19073864/13.08.2019 г. /на л. 21 от
делото на РС/ е бил изпратен на Кмета на Община Троян за връчване на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. По делото са налице неоспорими доказателства и че с
писмо с вх. №ВХ19095250/29.08.2019 г. Кметът на Община Троян е върнала
процесния АУАН, като невръчен.
По делото са налице и
доказателства, че впоследствие АНО се е възползвал от разпоредбата на чл. 416,
ал. 3 от КТ, съгласно която актът за установяване на административно нарушение
се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи
се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай
при прилагане на хипотезата на чл. 416, ал. 3, предл.
второ от КТ, АУАН е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез „Български пощи” ЕАД. В тази връзка по делото са налични писмени
доказателства /на л.24 и л.25 от делото на РС/, от които се установява, че
процесният АУАН, заедно с още 4 АУАН, е бил изпратен на управителя на „Ребел
уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, гр. Троян с писмо с изх.
№19078240/03.09.2019 г. за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
„Български пощи” ЕАД /на л. 24 и л. 25 от делото на РС/. Видно от събраните по
делото доказателства, цитираното по – горе писмо е било получено на 04.09.2019
г. от лицето Т.С., която е подписала разписката на известието за получаване
като „управител“.
Ето защо, видно от сочените
по-горе доказателства е, че процесният АУАН не е бил връчен лично на
представляващия дружеството, нито на пълномощник с надлежно учредена
представителна власт за извършване на фактически и правни действия от името на
наказаното дружество.
Районният съд е изложил и мотиви
защо не приема възражението на Директора на ДИТ - Ловеч, че същите са
представили по делото справка от Регистър на уведомления за трудови
договори /на л.41 от делото на РС/, от
която било видно, че получилото писмо с изх. №ИЗХ19078240/03.09.2019 г. лице Т.
М.Г. – С. е служител на дружеството. Няма спор между страните, че лицето Т.М.Г.
– С. има сключен договор с наказаното дружество, но същата, видно от
приложените по делото писмени доказателства е назначена в дружеството, на
безсрочен трудов договор на длъжността „камериерка”. Липсват по делото, каквито
и да било доказателства, от които да се установява, че Т.М.Г. – С.
/“камериерка“/ е била натоварена и с представителна власт, включително не е приложено
и пълномощно, което да установява това обстоятелство. В цитираната по – горе
обратна разписка не е и вписано, че лицето, което го получава е надлежно
упълномощено и е представило пълномощно. Посочено е, че лицето е „управител”,
което обстоятелство не се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Поради това касационната инстанция споделя подробните мотиви на РС, че при връчването на процесния АУАН са нарушени както разпоредбите на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, така и на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Поради това според касационната инстанция правилно наказателното постановление е било отменено от РС.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч да заплати на ответника претендираните своевременно и доказани, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 25 от делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да
се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 13.03.2020 г., постановено по
НАХД № 13 /
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч да заплати на „Ребел уайн енд спиритс – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 37, представлявано от С.А.М., сумата от 300 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: