О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 621
гр. Попово, 04.11.2020г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави на
разглеждане гр.д. №779/2020г. по описа
на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.389 и сл. от ГПК – за допускане на
обезпечение на предявен иск.
Производството по гр.д. №779/2020г.
по описа на ПпРС, е образувано по искова молба от Сдружение с нестопанска цел „Клуб по
коневъдство и конен спорт Хезар“ , гр.Разград, представлявано от Цанка Минчева
Димитрова, действаща чрез адв. Маргарита И. ***, против „Кристера“ АД,
гр.Попово, представлявано от Станимир Русев Бужев, за присъждане на сумата от лв.-представляваща цена на
получено, но незаплатено количество слънчоглед от реколта 2019г., ведно
със законната лихва считано от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението.
С особено искане
в исковата молба, ищецът по делото, моли да бъде допуснато обезпечение на
предявения иск по делото, чрез налагане
на запор върху банковите сметки на
длъжника.
В молбата се твърди,
че голяма част от
средствата, необходими за издръжка на ищцовото сдужение се осигурявали чрез допълнителна стопанска
дейност.Стопанската
дейност била
свързана с производство на селскостопанска продукция, с част от която се
осигурявала
прехрана на конете, с чието развъждане и отглеждане се занимавал клуба, а другата
част се продавала,
като с парите се
финансирали съпътстващите
дейности.
Твърди се, че в
продължение на
няколко години сдружението било установило търговски взаимоотношения с лицето
Веселин Стефанов Великов, който се
представял за
търговски посредник на ответното дружество. Така в продължение
на 2-3 години с неговото посредничество реализирали продажби на селскостопанска продукция, с
различни крайни купувачи, в частност и с „Кристера" АД.
През месец септември
2019г.,
при започване на кампанията за изкупуване на слънчоглед Веселин Стефанов заявил желанието за
закупуване на около 67 тона слънчоглед, и тъй като разполагали с количеството, приели заявка, като договорили и продажната цена в
размер на 530.00 лв./тон.
Уговорката била
количествата да бъдели
извозени с превоз на купувача, който се оказал ответното дружество. Плащането следвало да се осъществи след
натоварването на стоката и определяне на точния тонаж.
Предвид договореното, в
периода между 12-20 септември 2019г. били натоварени общо 66140 кг.
слънчоглед,
от които: на 12.09.2019г. -
24240 кг. , натоварени на ремарке с рег.№ СВ 0364 В, на 12.09.2019г.- 24980 кг.,
натоварени на ремарке с рег.№ Т 4692 ТН, и на 19.09.2019г. - 16920 кг., натоварени на ремарке
с рег.№ СВ 0364 ВН.
Натоварването на процесните количества
слънчоглед било
обективирано в съставените експедиционни бележки, приложени по делото. Твърди се, че собствеността върху автомобилите била „Кристера"
АД.
Твърди се още, че на
12.09.2019г.,
след като камионите били натоварени ответника помолил да се фактурират само част от
закупеното количество слънчоглед. Така от ответното дружество била преведена сумата от 10600лв. По отношение на
останалото количество от 46,140т. дружеството заявило,
че допълнително ще даде указания на кого
да бъде издадена фактурата, тъй като имали въпроси за изясняване с посредника. Твърди се, че последващо
плащане не настъпило.
Опитите им да се свържат посредника останали без резулта, както и
опитите им да
си изяснят ситуацията
с ответника.
Тъй като зърното било натоварено и извозено, за тях крайният купувач,
независимо от разногласията между посредника и ответника, бил „Кристера" АД.
Предвид изложените обстоятелства, ищецът моли съда да
постановите решение с което да осъди ответника да им заплати сумата от лв., представляваща цена
на получено, но незаплатено количество слънчоглед реколта 2019г., ведно със законната
лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на иска до окончателното му
изпащане.
Претендира и разноски.
Предвид изложеното, и дългия период от време, през който ответника не бил
изпълнил паричното си задължение, и бездействието от негова страна, моли съда
да издаде обезпечителна заповед, като обезпечителната мярка, която молителят
посочва, е запор на банковите сметки на длъжника.
След като се запозна с
молбата на молителя и материалите по
делото, от правна страна намира следното:
Обезпечение на висящ иск, чрез налагане на обезпечителна мярка, се допуска,
когато бъде установено, че ищецът има право на обезпечаване на иска. Такова
право той има, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен, и
когато е налице интерес от обезпечаване на иска, т.е. обезпечителна нужда.
Освен това, за да бъде допуснато обезпечение на иска, ищецът е длъжен да посочи
конкретна обезпечителна мярка, която, за да бъде допусната от съда, трябва
да бъде подходяща.
При това положение от представените писмени доказателства към исковата
молба може да се приеме, че предявеният иск е допустим и вероятно
основателен. Безспорно налице е обезпечителна нужда за ищецът. Но в случая ищеца не е индивидуализирал в достатъчна
степен исканата обезпечителна мярка.
Същия е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, без да са
посочени конкретни сметки и/или банки, което би затруднило
изпълнението на тази мярка. Това се налага имено заради това, че въз основа на
обезпечителната заповед, съдебният изпълнител предприема съответните действия,
поради което обезпечителната мярка трябва да е индивидуализирана ясно и недвусмислено,
за да е налице гаранция за точно изпълнение на постановения съдебен акт.
Неконкретизираната обезпечителна мярка е достатъчно
основание за отхвърляне на молбата, независимо от това дали предявения иск е
допустим и вероятно основателни, като в обезпечителното производство съдът не е
длъжен да дава указания на молителя за уточняване и конкретизиране на искането
му за обезпечение. Няма основание молбата за обезпечаване да се оставя без
движение, тъй като уредбата на обезпечителното производство не препраща към чл.129 от ГПК, а и в противен случай би се обезсмислила
спецификата на производството, и неговите цели.
Предвид изложеното, се налага извода, че искането
за допускане обезпечение на предявен иск
по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.200 от ЗЗД, с цена – 24452.20лв., чрез
налагане на запор на банковите сметки на длъжника, следва да бъде оставена без
уважение, тъй като не е конкретизирана исканата обезпечителна
мярка.
Предвид на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Сдружение нестопанска цел „КЛУБ ПО КОНЕВЪДСТВО И КОНЕН СПОРТ
ХЕЗАР", ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.Разград,
общ.Разград, обл.Разград, ж.к. „Освобождение" № 9, представлявано от Цанка
Минчева Димитрова, действаща чрез адв.Маргарита И. ***, със съдебен адрес ***, ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕН ИСК
срещу „КРИСТЕРА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Попово, общ.Попово, обл.Търговище,
промишлена зона, представлявано от Станимир Русев Бужев, с правно основание –
по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.200 от ЗЗД, с цена – 24454.20лв., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ
НА ЗАПОР ВЪРХУ БАНКОВИТЕ СМЕТКИ НА
ДЛЪЖНИКА.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на
молителя, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: