Р Е
Ш Е Н И Е № 2224
гр. Пловдив, 03.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16499 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството са предявени от ЕТ „***“, ЕИК *********, гр. *** против „Ив Трейд - Ко“ ООД, ЕИК *********, с. „Йоким
Груево“, ул. „6-та“ № 3 искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 367 и сл. от ТЗ за признаване на установено, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата в размер от 13 377,88 лева – главница, представляваща уговорено
възнаграждение за международен транспорт на товари и мораторна лихва в размер
на 538,26 лева за периода 27.04.2018 г. – 18.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14927 по описа за 2018 г. на ПРС. Претендират се и разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът
твърди, че със заявка- договор № ***г. за извършване на международен транспорт,
длъжникът е възложил на превозвача кредитор извършването на международен
транспорт: с транспортни средства камион с рег.
№ ***и ремарке *** с дата на товарене – 20.03.2018 г. и дата на
разтоварване – 27.03.2018 г. и камион *** и ремарке *** с дата на товарене
20.03.2018 г. и дата на разтоварване 25.03.2018 г. е извършен транспорт на
стоки от *** до ***, като уговореното възнаграждение за всеки отделен транспорт
е в размер на 2850 евро без ДДС,
уговорен със заявката договор. Падежът на плащане е договорен 30 дни след
разтоварване, като за извършените транспортни услуги са издадени фактура № 4808/
02.04.2018 г. и фактура № 204/05.04.2018
г. на обща стойност 13 916,14 лв.
Посочва се, че ищецът е изпълнил задълженията си, съгласно договореното, но не
е постъпило плащане от страна на ответника на стойността на двете фактури. С
оглед забавата освен главница се сочи, че се дължи обезщетение за забава в
размер от 538,26 лв. Предвид липсата на
плащане ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
горните суми. Против заповедта е постъпило в срок възражение от ответника,
което е обусловило правния интерес от
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. На основание
изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си *** Е.И., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
да е възникнало соченото от ищеца правоотношение. Твърди, че не били подавани
заявки от страна на ответното дружество. Сочените от ищеца услуги по договори
за международен транспорт не били извършени. Оспорва представителната власт на
лицето, договаряло с ищцовото дружество. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с
тях, прие следното от фактическа страна:
По делото е приета като доказателство Заявка – договор № ***г. за извършване на международен транспорт от ***
до *** с претоварване и смяна на камиона в ***- ***. В заявката се сочи, че
същата е адресирана до ***, като са посочени камионите, с които да се осъществи
превоза – дата на товарене 20.03.-21.03.2018 г. – 9,00 ч., адрес на товарене,
адрес за получаване на документи и адрес на разтоварване/претоварване – *** –
краен получател – *** по ЧМР. Договорено навло – 2850 евро без ДДС за всеки
камион с банков превод до 30 дни след разтоварване на фактурата. Заявката
Договор е подписана от превозвача – ищец по делото.
От приетата по делото товарителница се
установява, че с камион с рег. № *** ,
фигуриращ в горната заявка, на 20.03.2018 г. е извършен превоз на стоки, като
стоките са получени от ответника на 27.03.2018 г.
От приетата по делото международна
товарителница (л.6) се установява, че с камион с рег. № ***, фигуриращ в
горната заявка и превозвач – *** ООД е извършена доставка на стоки, като същите
са предадени на ответника на 25.03.2018 г.
На 05.04.2018 г. от „***“ ООД, който не е
страна по делото, е издадена фактура на стойност 6688,94 лв. за извършения превоз на стоки, съгласно
международна товарителница (л.6) с получател ответното дружество. Дата на
данъчно събитие 25.03.2018 г.
На 02.04.2018 г. ищецът е издал фактура №
4808/02.04.2018 г. на стойност 6688,94 лв. за извършен превоз на стоки,
съгласно товарителница, удостоверяваща извършения превоз с камион с рег. № ***.
Дата на данъчно събитие – 27.03.2018 г.
Приетите по делото счетоводни документи, представени от
ответника с молба от 25.04.2019 г. не следва да се обсъждат отделно от приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че фактура № № 4808/02.04.2018
г. на стойност 6688,94 лв. е осчетоводена, както при ищеца, така и при
ответника, като същата е включена в дневника за продажбите и справката
декларация по ЗДДС. Относно фактура № 204/05.04.2018 г., то същата е
осчетоводена в счетоводството на ответника, като задължение към *** ООД и
съответно е осчетоводена, като вземане в счетоводството на *** ООД. Не се
установява да е извършено плащане по фактурите.
От приетото по делото заключение се установява и размерите на
обезщетенията за забава в размер на законната лихва по всяка от фактурите,
както следва: сумата от 269,42 лв.- обезщетение за забава на главницата по
фактура № 4808/02.04.2018 г. за периода от 27.04.2018 г. до 18.09.2018 г. и
сумата от 269,42 лв. – обезщетение за забава на главницата по фактура №
204/05.04.2018 г. за периода 27.04.2018 г. – 18.09.2018 г. Съдът възприема
заключението като обективно, компетентно и обосновано.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже наличието на
договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение, като е
предал стоките по договора и че от този момент за ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението от страна
на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и
размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт,
поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното
тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право.
От приетите писмени доказателства, преценени едно с друго и във
връзка с приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че ищецът и ответното дружество са се договорили за извършването на
транспортни услуги по превоз на стоки. Такъв обаче е осъществен от ищеца –
страна по делото с камион с рег. № ***и съответно от ответника се дължи
възнаграждение към ищеца единствено по така осъществения превоз на стоки. От събраните по делото
доказателства се установява основанието на претендираната от ищеца сума по
фактура № 4808/02.04.2018 г. на стойност 6688,94 лв.. В поредица решения на ВКС
– решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009
г., ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о.,
решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и др. е прието, че
фактурата е годно доказателство за установяване на договор, когато съдържа
необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
От така установеното и предвид липсата на
доказателства за извършено плащане от страна на ответника, то съдът счита, че
искът за главница в размер на 6688,94 лв. по фактура № 4808/02.04.2018 г. се
явява основателен и доказан и следва да се уважи. С оглед липсата на плащане в
срок, ответникът дължи и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
законната лихва, което е от приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че е
в размер от 269,42 лв. Установява се и началната дата на обезщетението
за забава, доколкото датата на данъчното събитие е 27.03.2018 г., а е договорен
30 дневен срок на плащане.
Относно
задълженията по фактура № 204/05.04.2018 г., то от приетите писмени
доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че страни по възникналото
правоотношение по сключен договор за превоз и съответно превозвач по
него е *** ООД – самостоятелен правен субект, който не се установява нито се
твърди да е прехвърлил вземането си на ищеца – страна по делото. Предвид така
изложеното иска за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6688,94 лв. по фактура № 204/05.04.2018 г. и съответно обезщетение за
забава върху тази сума се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлена и уважена част от исковите
претенции.
Ищецът е представил списък с
разноски по чл. 80 ГПК и претендира разноски в размер на 292,55 лв. –държавна
такса и 900 лв. – адвокатски хонорар в заповедното производство и разноски в
исковото производство в размер от 292,56 лв. – платена държавна такса в исковото
производство, 120 лв. –депозит за съдебно – счетоводна експертиза или общо за
двете производства разноски в размер от 1605,11 лв. Не се претендира и не се представиха
доказателства за адвокатско възнаграждение в исковото производство, различно от
заплатеното в заповедното производство. Съразмерно на уважената искова
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 803
лв.
Ответникът е представил
доказателства и претендира разноски за заповедното производство в размер на 900
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и в исковото производство в размер от 1200
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ищецът
своевременно е оспорил размера на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В заповедното производство на
основание чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът счита, че минималното адвокатско възнаграждение е в
размер от 678 лв., като заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се
намали до размера на така установения минимум. Относно минималният размер на адвокатското
възнаграждение в исковото производство, то същият се определя на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е в размер от 948 лв., като заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. следва да бъде намалено до този
размер. Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер
на 339 лв.- съразмерна част от намаленото поради прекомерност адвокатско
възнаграждение и за исковото производство в размер от 464 лв.- съразмерна част
от заплатеното адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо
разноски по съразмерност – 803 лв.
С оглед на обстоятелството, че в полза на
двете страни по делото се дължат еднакви
по размер разноски за исковото и заповедното производството, то съдът счита, че
следва да се извърши компенсация на взаимно дължими разноски и не следва да се
присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Ив Трейд - Ко“ ООД,
ЕИК *********, с. „Йоким Груево“, ул. „6-та“ № 3 дължи на ЕТ „***“, ЕИК
*********, *** сумата от 6688,94 лв.- главница,
представляваща уговорено възнаграждение за международен транспорт на товари, за
което е издадена фактура №
4808/02.04.2018 г. и мораторна лихва в размер на 269,42 лева за периода
27.04.2018 г. – 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.09.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14927
по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ „***“, ЕИК *********, *** против „Ив Трейд - Ко“ ООД, ЕИК *********, с. „Йоким
Груево“, ул. „6-та“ № 3 иск за главница
за разликата над сумата от 6688,94 лв. до пълния предявен размер от 13 377,88
лева – главница, представляваща уговорено възнаграждение за международен
транспорт на товари и за мораторна лихва
за разликата над сумата от 269,42 лв. до
пълния предявен размер от 538,26 лева за периода 27.04.2018 г. – 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14927 по описа за 2018 г. на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ