№ 416 / 20.6.2018 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 20.06.2018 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 22.05.2018 Г. в състав:
Председател: Евгения П.
при секретаря Димитър Цветанов, о разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 28 по описа за 2018 Г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.107 ЗЕ.
Ищецът- “Т. С.” xxxx , със седалище и адрес на управление гр. С.-1680 общ. Красно село, законен представител Г. Х. Б.- изп.директор, чрез процесуален представител пълномощник: К. И.-юрисконсулт, е предявил иск против С.Н.П., ЕГН : xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, за положително установяване задължение на ответника за сумата 1287.18 лв. ХИЛЯДА ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА И .18 СТОТИНКИ/ лв- главница; б/ сумата 5.99 лв- мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.01.2016Г. до 29.09.2017Г.; в/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда / РС гр. С./ - 06.10..2017 Г./ до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2656/1.12.2017Г. в заповедно производство по ч.гр.д.№ 3902/ 2017 Г. на Районен съд- Монтана.
В исковата молба са изложени подробно обстоятелствата, от които произтича вземането на ищеца, каквито са посочени и в Заявлението му по ч.гр.д. № 3902/ 2017 Г. Сумата- главница се претендира като Дължими суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода м.11.2015Г. до м.4.2017Г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017Г., като е признал задължението си чрез сключване на споразумение, което не е спазил за топлоснабдения имот находящ се на адрес: гр.С. 1404 обл. С. град общ. Т. у. К. Б." № 5, вх.1, ап.20, аб. 414133.
По заповедното производство ответникът/длъжник/ е подал Възражение по чл.414, ал.1 от ГПК на 12.12.2017 Г., като е заявил, че не дължи посочените в заповедта суми.
Ищецът „Т. С.” ЕАД се позовава на горепосочената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и на подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство, с което обосновава правния си интерес да предяви срещу ответника С.Н.П., установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. вр. чл.415 ал.1 и сл., вр. чл.410 от ГПК.
Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело и заповедното производство, по представен списък по чл.80 ГПК.
На основание чл. 220 от ГПК по молба на ищеца е допуснато привличане като трето лице-помагач на ФДР- „Т. с.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ,,П. Г. П.” №3 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.
Ответникът С.Н.П., ЕГН: xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx/ Съдебен адрес:xxx,,Ген. Кирид Б.“ № 5, етаж 3, ап. 11, е подала писмен отговор на исковата молба в рамките на указания със съобщение едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Заявява, че така предявеният иск е недопустим, поради дипса на правна и/иди договорна връзка между нея и ищеца по делото. Отделно заявява, че по същество предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, за което си становище излага доводи.
Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело/за които не представя данни/.
Доказателствата са писмени. Изслушани са заключения на съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертиза с вещо лице специалист-топлотехника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че въз основа на подадено заявление на 06.10.2017Г. в СРС/изпратено по подсъдност в МРС/ от “Т. С.” xxxx , за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.Н.П. /ответницата/ е образувано ч.гр.д. 3902/2017Г. по описа на РС- Монтана, като е издадена съответна Заповед № 2656/1.12.2017Г. С последната е разпоредено: Длъжникът С.Н.П., ЕГН : xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, да заплати на кредитора “ Т. С.” xxxx , със седалище и адрес на управление гр. С.-1680 общ. Красно село, законен представител Г. Х. Б.- изп.директор, пълномощник: Б. М. Ю.-юрисконсулт, СУМИТЕ: а/ 1287.18 лв. ХИЛЯДА ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА и 18 СТОТИНКИ/ лв- главница; б/ 5.99 лв- мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.01.2016Г. до 29.09.2017Г.; в/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда / РС гр. С./ - 06.10..2017 Г./ до изплащане на вземането; г/ 25.86 лв- платена държавна такса и 150 лв- юрисконсултско възнаграждение- разноски по делото, на осн. чл.78, ал.8- ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Прието е че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: Дължими суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода м.11.2015Г. до м.4.2017Г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017Г., като е признал задължението си чрез сключване на споразумение, което не е спазил за топлоснабдения имот находящ се на адрес: гр.С. 1404 обл. С. град общ. Т. у. К. Б." № 5, вх.1, ап.20, аб. 414133.
В рамките на предвидения от законодателя двуседмичен срок е подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство, в което е записано, че „не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед...” и „Моля заповедта да бъде обезсилена”.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, дружеството- ищец предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответника, за което е издадена горепосочената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От събраните в производството по делото писмени доказателства се установява, че Дружеството-ищец е доставяло до топлоснабден имот, намиращ се на адрес: гр.С. 1404 обл. С. град общ. Т. у. К. Б." № 5, вх.1, ап.20, аб. 414133 топлинна енергия/ТЕ/ за периода от от 14.01.2016Г. до 29.09.2017Г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017Г./л.24-л.26/. Посочената фактура и кредитни известия се отнасят за аб. № 414133 т.е. за горепосочения имот, на който ответницата е собственик съгл. нот. акт за дарение от 18.10.2011г/л.15-л.19/. и ползвател на имота за процесния период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата -етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.”ЕООД/привлеченото трето лице-помагач на ищеца по делото/. Ответникът С.Н.П., видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 414133 е използвал доставяната от дружеството -ищец топлинна енергия през процесния период. В тази връзка са представени от ищеца Протокол/31.07.2009Г. на ОС на ЕС, избрало топлинен счетоводител-„Т. с.”ЕООД, а от 16.06.2009Г. дарителката на ответницата е подала заявление-декларация за откриване партида съгл. ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД.
От заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза с вещо лице специалист-топлотехника н.с. маГ. инж.н.о. К. Ник. Б. се установява, че общите топломери са отчитани редовно и че ТР в АС са определени правилно. Дяловото разпределение на ТЕ в СЕС е приложимо при процесните условия. Спрямо абоната ФДР са спазили методиката към НТ за разпределението на ТЕ. Правилно разпределената на абоната за процесния период ТЕ съвпада с възложената му и възлиза на 1040,19лв. Обичайната практика за отчет на данни при абонатите на ищеца е спазена. Сметките са изготвяни своевременно.Фактурираните на абоната суми са верни,доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР. В процесния случай нормативно предвидените технически процедури/методика са приложими. Метрологичните проверки на топломера са извършвани съобр. действащите норми.
От заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Л.З. се установява размерът на задължението на ответницата: общо сумата 1040.17лв, от която: 126.50лв- БГВ; 516.97 лв- отопление имот; 398.70 лв-изравнителни сметки. Размерът на законната лихва за забава т.н. мораторна лихва е 42.01лв за периода от 14.01.2016Г. до 04.01.2018Г./завеждане на исковата молба /.
Съдът приема заключенията на вещите лица като обективни и безпристрастни.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение. Събраните и неоспорени доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени суми за доставена от Заявителя /ищец в настоящето/в собствения му недвижим имот ТЕ, както са посочени по-горе. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответницата, че не дължи исковите суми, тъй като не е в договорни отношения с ищеца и няма сключен договор за доставка на топлинна енергия. Законът не изисква специално в писмена форма на хартиен носител да бъдат сключвани съответните договори с физическите лица- битови абонати. Достатъчно е само в електронен вид да е посочен съответния абонатен №, отговарящ на конкретен топлоснабден обект. В случая на тази база реално страните са в облигационна вразка, при което ответницата е неизправна страна-получила, приела и незаплатила доставената й от ищеца ТЕ/ТР № 4от 29.01.2013г, по т.д. № 4/2012Г. на ОСГК на ВКС/. Още повече като се вземе предвид това, че няма данни претендираната ТЕ да е била ползвана от други, трети на спора по делото лица.
Отв. С.Н.П. като собственик на процесния имот е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С./л.33 и сл./, влезли в сила и спрямо ответницата. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съгл. ОУ купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответникът) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В случая е налице неизпълнение на абоната да заплати стойността на доставената ТЕ в срока по Общите Условия /ОУ/, така и след него.
По изложените съображения претенцията на ищеца за съществуване на вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/ в заповедното производство е основателна. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. на РС-Монтана .
При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени и по-точно: в производството по общия исков ред -сумата 25.86 лв- платена държавна такса, сумата 546.00лв- депозит за вещо лице СТЕ; 250 лв- депозит за вещо лице ССЕ и 150.00лв-юриск. възнаграждение, както и разноските в заповедното производство: сумата 25.86 лв- платена държавна такса и 100.00 лв- юриск. възнаграждение/ТР № 6 от 06.11.2013Г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012Г., ОСГК/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Н.П., ЕГН : xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, че същата към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 06.10.2017Г. и към момента на постъпване на исковата молба в съда- 04.01.2018Г. има парично задължение към ищеца “Т. С.” xxxx , със седалище и адрес на управление гр. С.-1680 общ. Красно село, законен представител Г. Х. Б.- изп.директор, в размер на СУМИТЕ: а/1040.17лв-главница, от която: 126.50лв- БГВ; 516.97 лв- отопление имот; 398.70 лв-изравнителни сметки; б/6.28лв- главница за услуга”дялово разпределение”; в/ 5.99 лв- мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.01.2016Г. до 29.09.2017Г.; г/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда / РС гр. С./ - 06.10..2017 Г./, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 3902/ 2017Г. на Районен съд- Монтана е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2656/1.12.2017Г.
Отхвърля иска в частта над уважения размер до предявения общ размер от 1293,17лв, като неоснователен.
Осъжда С.Н.П. / адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на “Т. С.” xxxx , сумата 25.86 лв- платена държавна такса, сумата 546.00лв- депозит за вещо лице СТЕ; 250 лв- депозит за вещо лице ССЕ и 150.00лв-юриск. възнаграждение- разноски в исковото производство, както и разноските в заповедното производство: сумата 25.86 лв- платена държавна такса и 100.00 лв- юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :