Решение по дело №801/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 558
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260700801
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

558

 

 

30.06.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 801 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Делото е образувано по жалба на П.К.К. с ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт № Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Национална агенция по приходите, в частта му, в която по отношение на  жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 2 778,80  лв. и лихви общо 523,18 лева, като и са определени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО по години, както следва:  Вноски за ДОО за 2015г. – 1 310,23 лв. главница и 390,65 лв. лихви; Вноски за ДОО за 2016г. – 3432,72 лв. главница и 549,28 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2015г. – 818,89 лв. главница и 244,15 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2016г.- 2 145,45 лв. главница и 343,30 лв. лихва; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015г. – 511,81 лв. главница и 152,60 лв. лихви; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. – 1 340,91 лв. главница и 214,56 лв. лихва.

В жалбата се твърди, че направените в ревизионния акт констатации не отговарят на истината. Неоснователно било прието за установено, че за 2015г. и 2016г. жалбоподателят имал данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа в размер съответно 198,90 лева за 2015г. и  324,28 лева за 2016г., начислени във връзка с установени задгранични пътувания на лицето и определени по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Констатираните по време на данъчната проверка пътувания на лицето били до съседна Турция с  чисто битова цел и по време на същите лицето не било в командировка. За 4-5 часови влизания в Турция било прието, че К. е разходвал по 30 долара, което било абсурдно, още повече, че живеещите в пограничните градове лица ходели в Турция за обикновено пазаруване, а сумата от 30 долара била изключително висока и жалбоподателят не би могъл да си я позволи и направи като разход. Несъстоятелно органите на НАП били приели също, че „от ревизираното лице не са предоставени доказателства за размера на разходите за пътуване и закупени стоки за лична употреба“.  Като физическо лице по закон К. не бил длъжен да води счетоводство за разходите си по пазаруване в Турция. Още повече, че там по борсите, пазарите и малките магазини нямало касови апарати и не се издавали касови бонове.  В половината от пътуванията си К. бил само придружител на други лица и като такъв нямал транспортни разходи, освен за кафе, което струвало 1 турска лира. Много пъти той пътувал с баща си, който поемал разходите по пътуването. Категорично невярна и необоснована била преценката на НАП, че бащата на К. – К.К., не разполагал с финансови средства, за да покрива разходите по пътуванията до Турция при положение, че същият имал доход от 1800 евро месечно /заплата + командировки/. Правело впечатление, че посочената от контролните органи наредба за командировки е използвана за установяване на разходите на жалбоподателя,  но не е използвана за установяване на приходите на баща му от командировки, макар и по преписката последният да бил давал обяснения в тази насока.

          По отношение на установените след разкриване на банкова тайна постъпили за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. по сметка на жалбоподателя суми в пари с наредители М.К.Д. и В.П.Б., се твърди, че представляват трудови възнаграждения на  К.П.К. – баща на жалбоподателя. Наредителят на сумите - М.К.Д., жалбоподателят не познавал. Тя била свързано лице – съпруга на  управителя на фирма „М - Транс“ЕООД с.К.во, в която  работел К.К.. В тази насока не било взето предвид от данъчните органи, че законният представител на фирма „МТ – Транс“ЕООД не оспорвал наличието на трудови отношения с К.К.. Изключително  нелогично било без причина и без основание всеки месец някой да праща по 1500 евро на непознато лице. Игнорирани били в хода на данъчната проверка всякакви налични данни, че К.П. наистина работел в посочената фирма, пътувал в чужбина и както обичайно се случвало в такива случаи, парите за заплатата му били превеждани на жалбоподателя като негов син, който се намирал в България.

Що се отнасяло до превода на сумата от 335,00 евро, направен в полза на жалбоподателя от лицето В.Б., то необяснимо защо не били отчетени дадените по случая обяснения, че посочената жена е роднина на жалбоподателя, която живее в чужбина, и му изпратила парите с цел последният да й заплати разходите за телевизия в България.

Напълно несправедливо в оспорения ревизионен акт било прието, че следва да се обложи като доход сумата от 2400 евро, внесена по банкова сметка ***. Тези пари представлявали неговите подаръци от абитуриентския бал, които жалбоподателят събрал. К. имал голяма фамилия -  баща му имал двама братя, а майка му две сестри и брат. Леля му и калеко му от 20 години живеели в И., вуйчо му също, единият му чичо работел във Франция, това били все хора с възможности. Батко му и кака му - 1-ви братовчеди,  също живели в И. и работели там. Имал леля, калеко и двама  първи братовчеди в България, които били по-големи от него и работели. Всеки от фамилията го  уважил за бала и му дал пари за подарък.

Несправедливо според жалбоподателя НАП обложили с данък и парите за екскурзията на К. по повод абитуриентския му бал, струваща 720 долара, която платил баща му. Мотивите били, че тези пари са нетрудови доходи. Това било явно несправедливо, тъй като нямало родители, които не биха заплатили екскурзията за абитуриентския бал на сина си, ако имат възможност за това.  Родителите заплатили и установените от данъчните органи такси за обучението на К. в Тракийски университет „ФТТ Ямбол“: на 18.01,2016г. - 717 лв; на 05.01.2017г. - 717лв; на 05.10.2017г. – 784 лв; на 20.03.2018г. - 784 лв. /семестриалните такси/. 

          Относно лек автомобил WV Пасат, закупен от С.М.Д. за 100 лв. на 01.06.2016г., разходите отново били грешно изчислени.

          Жалбоподателят счита, че при неправилно възприета фактическа обстановка и при направени нереални и противоречащи на действителността констатации, данъчните органи достигнали до погрешно приложение на материалния закон, определили несъществуваща данъчна основа за начисляване на задължения за заплащане на данък, съответно неправилно установили и задължения за заплащане на осигурителни вноски от страна на жалбоподателя.

Претендира се пълна отмяна на  обжалвания ревизионен акт в  потвърдената му част, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата -  Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Излага становище, че направените в хода на ревизията констатации показват, наличие на предпоставките да се реализира съставът на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, както и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Претендира се, че на основание чл. 124, ал.2 от ДОПК, констатациите на ревизиращите органи следва да се считат за верни, тъй като нито в хода на ревизията нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, опровергаващи установеното от ревизиращите органи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави изрично възражение за прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.

 Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт №Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Национална агенция по приходите.

Ревизионното производство по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия №Р-160018002097-020-001/11.04.2018г. издадена от Началник сектор при ТД на НАП - гр.Пловдив, с обхват: задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016г., ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г., ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 18.04.2018г., видно от разписката към заповедта. За ръководител на ревизията е определена В. Г. Г.– главен инспектор по приходите.

Впоследствие е издадена Заповед за изменение на ЗВР с №Р-1600**********-020-002/16.07.2018г., с която срокът е продължен до 18.09.2018г.

Ревизираното лице – П.К.К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Жалбоподателят няма регистрация в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. За периода от 2015г. до 2016г. не е подавал  годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени доходи.

В хода на ревизионното производство данъчните органи на основание чл.37, ал.3, чл. 53 и чл. 56, ал.1 от ДОПК са изискали от жалбоподателя  представяне на документи и писмени обяснения относно източниците и размера на доходите за периода на ревизията, включително информация за притежаваното от него движимо и недвижимо имущество, за наличните средства по банковите му сметки, както и за извършените през ревизирания период разходи. 

На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК на П.К.К. е връчено Уведомление с изх.№ Р-16002618002097-113-001/04.09.2018г. на ТД НАП Пловдив, както и Уведомление изх.№Р-16002618002097-139-001/04.09.2018 по реда на чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, с които ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с Данък върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2015г.- 31.12.2016г. и осигурителния му доход за установяване на задълженията от ЗОВ по ДОО, ДЗПО –УПФ и ЗО за самоосигураващи лица за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002618002097-092-001/02.10.2018г./ л.318- 335 приложение, папка 2/

Срещу констатациите по същия жалбоподателят е подал Възражение вх.№94-00-8314/17.10.2018г., в което е изложил аргументи и е поискал събирането на допълнителни доказателства./л.338-л.341, приложение, папка 2/

В отговор на последното е издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад №Р-16002618002097-РУС-001/18.10.2018г.,  с което е определен нов срок - до 16.11.21018г.

        С вх. № 94-00-8314/16.11.2018г. е постъпила молба от жалбоподателя К., с която са направени допълнителни искания за събиране на доказателства и са представени такива./ л.348-л.364 приложение, папка 2/.

В законоустановения срок е издаден Ревизионен акт №Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на В. А. - Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив       и  В. Г. - Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив. /л.365-л.385, приложение, папка 2/.

С ревизионния акт изцяло се възприемат констатациите на органите, които са изложени в Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002618002097-092-001/02.10.2018г.

С Ревизионен акт №Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив по отношение на  жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. общо в размер на 2 778,80  лв. и лихви общо 523,18 лева, както и са определени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО по години, както следва:  Вноски за ДОО за 2015г. – 1 310,23 лв. главница и 390,65 лв. лихви; Вноски за ДОО за 2016г. – 3483,93 лв. главница и 606,57 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2015г. – 818,89 лв. главница и 244,15 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2016г.- 2 177,45 лв. главница и 379,11 лв. лихва; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015г. – 511,81 лв. главница и 152,60 лв. лихви; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. – 1 360,91 лв. главница и 236,95 лв. лихва.

Срещу РА е подадена жалба вх.№94-00-9953/17.12.2018г. до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите./ л.415- л.416 приложение, папка 1/

С Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите /л.390-л.397 приложение, папка 1/ ревизионния акт е потвърден по отношение на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 759,22 лв. главница и 198,90 лв. лихви, за 2016г. в размер на 2 019,58 лв. главница и 324,28 лв. лихви, като и по отношение на  задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО по години, както следва:  Вноски за ДОО за 2015г. – 1 310,23 лв. главница и 390,65 лв. лихви; Вноски за ЗО за 2015г. – 818,89 лв. главница и 244,15 лв. лихва; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015г. – 511,81 лв. главница и 152,60 лв. лихви

С цитираното Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите  е изменен ревизионния акт по отношение на: Вноски за ДОО за 2016г. – от 3483,93 лв. главница на 3432,72 лв. главница и от 606,57 лв. лихва на 549,28 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2016г.- от  2 177,45 лв. главница на 1340,91 лв. главница и от 379,11 лв. лихва на 343,30 лв. лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. – от 1 360,91 лв. главница на 1340,91 лв. главница и  от 236,95 лв. лихва на 214,56 лв. лихва.

След решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите общият размер на установените задължения на жалбоподателя е определен на:

Задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 759,22 лв. главница и 198,90 лв. лихви.

Задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 2 019,58  лв. главница и 324,28 лв. лихви;

Вноски за ДОО за 2015г. – 1 310,23 лв. главница и 390,65 лв. лихви; Вноски за ЗО за 2015г. – 818,89 лв. главница и 244,15 лв. лихва;

Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015г. – 511,81 лв. главница и 152,60 лв. лихви

Вноски за ДОО за 2016г. –3432,72 лв. главница и 549,28 лв. лихви;    Вноски за ЗО за 2016г.- 2145,45 лв. главница и 343, 30 лв. лихви;

Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. –1340,91 лв. главница и от  214,56 лв. лихви.

От Решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е видно, че за определяне на посочените задължения на П.К. решаващият орган е взел предвид, осъществените от същия за времето през 2015-2016г. задграничните пътувания в посока Р.Турция и обратно. Същите били извършени с различни превозни средства, понякога и пеша, като през 2015 година са установени  41 броя преминавания, а 385 броя през 2016 година. Не са приети за достоверни и доказани твърденията на проверяваното лице, че пътуванията са извършени за сметка на баща му и че причините за тях са лични – разходка,     пазаруване за домакинството, закупуване на лекарства за възрастен роднина – баба инвалид. Липсата на документи за пътуванията е тълкувана като недоказаност на размера на разходите за същите. Поради това на база Приложение №2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, данъчните органи са определили разходи за извършени от П.К. пътувания за 2015 година в размер на 2456,15лв. и за 2016г. в размер на 10690,69 лв. Тези суми са включени при извършената по отношение на ревизираното лице съпоставка на доходите и разходите за съответните данъчни периоди.

В хода на ревизионното производство е събрана информация за операциите и наличностите по банкова сметка *** №**********************, открита в ЦКБ АД на името на П.К.К.. Установени са получени валутни преводи по нея с наредител М.К.Д. и В.П.Б.. Установено е, че при откриването на сметката на 23.11.2025 от П.К.К. са внесени на каса 2400,00 евро /4693,90 лв./.  На 22.12.2015г. е  получен от М.Д. валутен превод в размер на 1400,00 евро, а през 2016г. от същото лице са постъпили валутни преводи общо в размер на 11 500,00 евро. От В.Б. през 2016г. са получени валутни преводи общо в размер на 335,00 евро /655,20 лв./. През 2016 П.К. е изтеглил 3815,00 евро. Остатъкът по сметката към 31.12.2016 е в размер на 11 809,79 евро /23 097,94 лв./. След събиране на информация за произхода на средствата и преценка на предоставената от проверяваното лице и от трети лица информация за същите, от страна на данъчните органи е прието за недостоверно, че платените от наредителя М.Д. по сметка на жалбоподателя К. суми пари през 2015г. и 2016г. представляват трудовите възнаграждение на К.П.К. – негов баща.  Преценено е, че не са представени и доказателства за това, че заплатената от наредител В.Б. сума от 335,00 евро е използвана заплащане на телевизия и подаръци. Прието е, че не са представени доказателства и за произхода на внесените в брой пари в размер на 2400 евро. Затова данъчните органи са приели, че получените по банковата сметка на лицето суми са доходи на ревизираното лице.

На следващо място, прието е за установено, че през 2016 година П.К. е получил доход от продажбата на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№*******. Този автомобил е бил закупен от П.К. с Договор за покупко – продажба от 01.06.2016г за сумата от 100,00 лева.  Същият е бил продаден с Договор от 26.08.2016 на Ж.Т.Ж.да сумата от  500 лв. Следователно разликата от 400 лева, представлявала доход от продажбата на автомобила, който е облагаем съгласно чл.13, ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ.

Прието е от данъчните органи, че П.К. е осъществил разходи за екскурзия в чужбина, осъществена по повод абитуриентския му, бал, както и са заплатени семестриални такси за обучението му в Такийски университет – Стара Загора, филиал Ямбол. Не е дадена вяра на обясненията на жалбоподателя и сведенията на третите лица относно  факта, че тези разходи са поети изцяло от родителите на П.К..

На база на констатациите е установено несъответствие между стойността на имуществото на физическото лице във вид на парични средства и направените от него разходи и декларирани или получени от него доходи за 2015г.  и  2016 година. Размерът на установеното несъответствие за 2015г. е 10 236,15 лв., а за 2016г. е 26 818,17 лв.  Оттам е направен извод, че са налице данни за укрити или прикрити доходи на лицето  по смисъла на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК. Определена е данъчната основа, дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ и размера на дължимите задължителни вноски за  ДОО, ДО и ДЗПО УПФ.

Позовавайки се на нормата на чл.122 ал.1, т.2 и на презумпцията на чл.123, ал.1 т.1 от ДОПК, контролните органи начисляват и определят горецитираните размери на данъка и задължителните осигурителни вноски на жалбоподателя по начина, посочен в РА.

За проверка на изложените в обжалвания ревизионен акт констатации, както и за преценка на възраженията и аргументите на жалбоподателя, в хода на съдебното производство бяха събрани необходимите, допустими и относими доказателства, на база на които съдът изгради личното си убеждение и направи фактическите си и правни изводи.

Изискани и приложени са, както в административната преписка, така и в съдебното производство, справки от АИС“Граничен контрол“ при МВР за задграничните пътувания на жалбоподателя П.К.К. през процесния период от време и за задграничните пътувания на П.К.К.– негов баща. От приобщените справки, съдът приема за установено, че през 2015 и 2016г. жалбоподателят К. многократно е преминавал границата между РБългария и РТурция, като престоят му в чужбина е бил за различно време, най-често в рамките на няколко часа за едно денонощие.

По делото като свидетели се разпитаха лицата В.А., П.К. и П. П.. От показанията на същите се установява, че пътуванията  до Турция са нещо, което е нормално и присъщо за пограничния район, в който  живеят свидетелите и жалбоподателя. Ходенето до Турция не било трудно, а по същество било много изгодно за лицата, тъй като продуктите в Турция били много по –евтини от тези в България, а същото се отнасяло и до нафтата. Най-често П.К. пътувал с баща си К.П. и с майка си, а понякога и с други лица, техни приятели. От Турция семейството му закупувало продукти, храна, вещи за лична употреба, лекарства и др. Пътуванията ставали с автомобила на баща му или на третите лица, приятели на жалбоподателя и семейството му. По това време П. още учел и нямал свои доходи. Всички разходи по пътуванията, ключително гориво, храна и средства за пазаруване, били осигурявани от родителите на К.. Разпитан допълнително в съдебно заседание на 14.03.2023г. св.К.К. установи, че лек автомобил Ф.П. с рег.№******, с който в справката са отразени множество пътувания до Турция от страна на жалбоподателя, е собственост на майката на свидетеля и е управляван от последния с пълномощно.  Този факт се потвърди и от приобщените като писмени доказателства Договор за покупко – продажба на МПС от 22.02.2016г. и пълномощно. Свидетелят К. установи също, че разходите по всички пътувания с въпросния автомобил са поети от самия него, като синът му П.К. го е придружавал.

По същество показанията на всички разпитани в тази насока свидетели са подробни, непротиворечиви, логични и кореспондират с данните от приложените справки. Информация за това, че жалбоподателят е пътувал в Турция като придружител на други лица и за тяхна сметка се съдържа и в преписката по издаване на РА /писмени сведения и обяснения/.

За по-обстойно изследване на въпроса във връзка с пътуванията на жалбоподателя в чужбина бе назначена, изслушана и приета от съда съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Е.Д.. След проучване на справките от АИС “Граничен контрол“ на МВР, вещото лице е установило и отразило в справка в табличен вид кои от пътуванията за Турция през посочения период от време жалбоподателят П.К.К. е осъществил съвместно с баща си – свидетеля К.П.К., както и с други лица. На база на данните вещото лице е приспаднало от разходите за пътувания и командировки на жалбоподателя сумите за съвместните пътувания, които са поети от свидетеля К.П.К. /чл. 14 от НСКСЧ/. Установено е от експерта времетраенето на всички пътувания, осъществени от жалбоподателя П.К. за времето от 2015г. до 2017г. Приспаднати са  разходите за пътувания и командировки в Турция сумите на пътуванията с времетраене по-малко от 4 часа /чл. 21 от НСКПЧ/.

          При извършване на експертизата вещото лице прави подобен анализ на съдържащата се в преписката информация относно лица и МПС, с които са осъществени влизанията и излизанията на жалбоподателя през граница /л. 354-л. 372/.

          Констатирано е от вещото лице, че по време на проверката е изискана информация за 35 преминавания с МПС ФОЛКСВАГЕН с рег.№:*******, като за периода от 04.03.2016г. до 30.12.2016г. са установени 152 дни, през които са извършвания пътувания с автомобила. При извършена съпоставка по дати на регистрирано излизане от страната с конкретния автомобил и последващо влизане се установява:

·       за дати 18.07.2016г., 19.07.2016г. и 20.07.2016г. са регистрирани излизания с МПС ФОЛКСВАГЕН с рег.№:********, собственост на Д. П.К. (чичо). П.К.К. е пътувал с К. В. А.. Влизанията на територията на страната са осъществени с лек автомобил Ф.П. с рег. № ******. Няма придружаващи лица.

·       за периода от 25.07.2016г. до 12.08.2016г. са регистрирани 7 излизания със собствения автомобил на П.К.К.. При две от излизанията е придружавано от К. В. А.. На същите дати влизанията са извършени с лек автомобил Ф.П. с рег. № ******.

При едно влизане е придружавано от майка си и З. А. Г.. С тези лица не са установени други пътувания.

          Придружаващо лице при 31бр. преминавания с автомобил Ф.П. с рег. № ****** е бащата К.П.К.. Установени са и 13бр. преминавания с леки автомобили марка ПЕЖО, с рег. №********. В отговор с вх.№К8-2148#1/29.08.2018г. К.П.К. посочва, че не знае чия собственост са автомобилите, не разполага с пълномощни. Не е извършвал плащане на транспортни разходи и стоки. Закупените стоки са за лична употреба.

              Вещото лице сочи разпоредбата на чл. 21 от НСКСЧ, съгласно която на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.

           В тази връзка са установени дните през които П.К.К. е имал престой в Р. Турция  повече от 4 часа и са определени 35 % от размера  полагащите се дневни пари за престой по-малко от едно денонощие, като след приспадне на разходите за пътувания и командировки в Р. Турция с времетраене по-малко от 4 часа, се определя размера на полагащите се дневни пари за престой, за 2015г. в размер н 36.80 лв. Общата  стойност на полагащи се дневни  за тази година е определена в размер на 359.01 лв. /322.21лв.- пълен размер за 6 дни + 36.80лв./. За 2016г. ВЛ, след приспадне на разходите за пътувания и командировки в Р. Турция с времетраене по-малко от 4 часа, определя стойност – 2489.28 лв. и 35% от размера на полагащите се дневни пари за престой – 871.25 лв. След приспадне и на разходите при съвместни пътувания с К.П.К., експертизата определи за 2016г. стойност  2436.57 лв. /2489.28 – 52.71/ и 35% от размера на полагащите се дневни пари за престой – 852.80 лв. /871.25 – 18.45/

              На следващо място следва да се посочи, че от приобщените по делото доказателства се установява, че по банкова сметка *** №**********************, открита в ЦКБ АД на името на П.К.К. са получени валутни преводи с наредители М.К.Д. и В.П.Б.. Установява се на първо място, че при откриването на сметката на 23.11.2015г. от П.К.К. са внесени на каса 2400,00 евро /4693,90 лв./. На 22.12.2015г. е  получен от М.Д. валутен превод в размер на 1400,00 евро, а през 2016г. от същото лице са постъпили валутни преводи общо в размер на 11 500,00 евро. От В.Б. през 2016г. са получени валутни преводи общо в размер на 335,00 евро /655,20 лв./. През 2016г. П.К. е изтеглил 3815,00 евро. Остатъкът по сметката към 31.12.2016г. е в размер на 11 809,79 евро /23 097,94 лв./.

            В насока установяване на произхода на визираните по – горе парични постъпления бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.К., В.А. и П. П..

            Свидетелят К.К. - баща на жалбоподателят П.К., заяви, че последният е единственото му дете. През месец май 2015 година П. завършил средно образование, а от есента го приели студент в гр.Ямбол във филиал на Старозагорския университет. При завършването на момчето направили другарска вечер на 18.05.2015г. в заведение в гр.Харманли, на която присъствали около 70 човека.  Гостите давали на абитуриента основно пари - левове и евро. Пари били изпратени и от брата на свидетеля – чичо на момчето, който живеел във Франция, от леля му в И. и други роднини. П. искал с парите да си купува голям пистов мотор, който бил доста опасен и родителите му го разубедили да не прави това, а да си спести тези пари. Около 2400,00 евро била сумата и жалбоподателят ги внесъл в банка. Това били лично негови пари, събрани от другарската вечер. Екскурзията за абитуриентите била от 26.05.2015 до Турция, организирана от училището. Бащата лично платил екскурзията и дал на сина си 1000 долара за нея. Свидетелят К.К. обяснява, че от 15 години работел  в И. като международен шофьор и издържал сина си изцяло. През 2015 – 2016 г. работил в „МТ-ТРАНС“ ЕООД - транспортна фирма с дейност в И., която имала  седалище  в България - в гр.К.. Получавал заплата от 1800 евро. По-голямата част от заплатата му я плащали по банков път, като от фирмата настоявали да се плаща по възможност по сметка на друго лице от семейството, а не по негова сметка. На ръка свидетелят получавал 400 евро, а останалите ги плащали по банковата сметка на жалбоподателя П.К.. През цялата 2015 година до месец юни 2016г. от фирмата плащали на свидетеля 1400 евро по банков път и 400 евро на ръка. В следващите години 2016 – 2017 преминали на 1500 евро по банков път и 300 евро на ръка. За да му бъдат плащани тези средства, свидетелят посочил сметката на сина си П.К.К., който я бил открил след бала заради дарената сума. Свидетелят и сина му били в идеални отношения, последният никога не бил злоупотребил с парите. Изцяло св.К. издържал сина си, който нямал никакви доходи. От тези преведени пари последният теглел, за да ги използва заедно със съпругата на свидетеля. Свидетелят К. не знаел кой превежда парите за заплатата му, но впоследствие разбрал, че това била  М. Д., която била съпруга на брата на управителя на фирма „МТ-ТРАНС“ ЕООД. Двамата братя работели заедно. Единият брат работел в И. и отговарял за гаража. Той и съпругата му М. Д. живеели постоянно в И.. Свидетелят разбрал, че парите са му плащани от М. Д., когато започнали проверките от НАП и му поискали информация за това. Парите от нея пристигали редовно и навреме всеки месец. В изпращаната сумата от 1800 евро били включени заплата и командировъчни. Допълнително пари на шофьорите давали, когато карали извънредни курсове за Нова година, Коледа, някакви бонуси, дребни суми на ръка. Никога свидетелят не бил подписвал ведомост за работна заплата. Управителят на фирмата М. Т. през 2018г. дошъл в Харманли, намерил сина му и оставил ведомости за подпис, които свидетелят така и не подписал, тъй като вече бил напуснал работа във  фирмата през месец юни 2017 година.

Св.К. установи също, че В.Б. е сестра на съпругата му, негова балдъза, която живее от 21 години в И.. Тя не се прибирала в България и за нейните неща тук се грижели той, съпругата му и сина му П.. Те плащали телевизията „Булсатком“, която гледала роднината му в И. и това било така повече от 10 години. Свидетелят плащал и данъка на необитаемата й къща в гр.Харманли, като свидетелката му давала парите. Превеждала ги на сметката на сина му П., а когато свидетелят бил в И. и се прибирал към България, ги давала на него на ръка. Сумата от 335 евро, преведена през 2016г. по сметката на жалбоподателя била точно за плащане на данъка на къщата и на телевизия „Булсатком“. Такава била уговорката между семейството на жалбоподателя и неговата леля В..

Св.К. обясни, че таксите за обучение на сина му П.К. в „Тракийския университет“ – Стара Загора, филиал Ямбол,  били  717 лв., а по – късно станали 784 лв., на семестър. Тези пари ги давал изцяло той, тъй като жалбоподателят не работел и нямал доходи. Според свидетеля К., било нормално да издържа сина си и затова бил отишъл в чужда държава и 15 години работел в И.. След завършването си като инженер в гр.Ямбол, жалбоподателят учел и магистратура в гр.Пловдив, като пак свидетеля К. плащал и това образование.

Показанията на св.К.К. относно работата му като международен шофьор във фирма МТ-ТРАНС“ ЕООД се подкрепят и от показанията на свидетеля В.А.. Последният установи, че с бащата на П.К. – К.К. ***. Жалбоподателят П.К. бил съученик и приятел на неговия син. Св.А. и св.К. работели в И. като шофьори. През  2015г. двамата били в различни фирми, гаражите на които били съседни. М. Т. бил управител на фирмата, в която работел св.К.. В гаража на фирмата в И. работели брат му и съпругата му М. Д.. Свидетелят А. знаел, че последната плащала около 1800 евро заплата на К., като отделно около 300 евро му давали на ръка. Парите по банков път били плащани по сметката на сина на свидетеля – жалбоподателя П.К.. Св.А. бил чувал, че през първата година, когато К. започнал работа във въпросната фирма, го били измамили и не му пуснали трудов договор.  Св. А. обяснява още, че  той и семейството му присъствали на абитуриентския бал на П. през месец май 2015г. и му дали пари за подарък – 300-400 лева. Почти всички гости на бала давали на абитуриента  пари.

Непротиворечиви с показанията на св.К. и св.А. са и показанията на свидетелката П.П.  - майка на жалбоподателя / л.88/.  Същата установи, че синът й П. завършил средно образование през 2015г. Правили абитуриентски бал, гостите на който били около 70 човека. Всички гости давали на момчето пликове с пари. Пари по случай завършването на жалбоподателя дали и други хора, освен присъстващите на бала лица.  Сестрата на свидетелката П. със семейството си и брат й живеели в И. и те също му изпратили парични суми. Братовчедите му също. Събрали се около 5000 лв. П. държал да си купи пистов мотор. С много усилия родителите  го убедили да се откаже от тази идея и да спести парите.  Сестрата на свидетелката – В.Б. живеела в И. от около 18 години. За нейните неща в България се грижело семейството на жалбоподателя, като и ключовете за къщата й били оставени у тях. Те плащали данъците и телевизия „Булсатком“, която гледали в И.. Парите за всичко това ги превеждала В. по сметката на П.К.. Когато по случай абитуриентския бал целият випуск ходили в Турция, естествено родителите заплатили тази екскурзия. Изцяло те издържали сина си.  Бащата К.К. заради това, от много години бил в И.. Самата свидетелка работела в обменно бюро, но сама не можела да издържа сина си, тъй като заплатата й била 650 лв. П. учел висше образование от 2015 година, после се дипломирал и записал два семестъра магистратура. Всички семестриални такси ги плащали родителите. Разходите за ежедневни нужди  - храна, дрехи, квартира, също ги плащали те. Живеели в едно домакинство със сина си. Основно разходите се покривали от заплатите на бащата К.К., който отишъл в И. да работи, когато П. бил в първи клас. В България се връщал за лятната отпуска,  примерно за месец или колкото може да си позволи. През времето от  2015 – 2016г. последният работел във фирма „МТ-Транс“ЕООД. Заплатата му в тази фирма била между 1800 - 2000 евро.  На ръка му давали около 200-300 евро. Другите пари решили да бъдат изпращани на сметка на П.К.. Свидетелите не знаели, но впоследствие разбрали, че К.К. не е имал въобще трудов договор за първата година, когато работел във въпросната фирма. Предположили, че заради това обстоятелство работодателите са настоявали да плащат парите по сметка на близък. Когато НАП направили ревизията разбрали кой е внасял тези пари по сметка на П.К.. Вносителят М. Д. била  съпруга на отговорника на фирмата на базата в И..

          Показанията на цитираните свидетели се подкрепят по убедителен начин по делото от многото на брой събрани писмени доказателства – справки, уведомления на НАП, извлечения от сметки, писма, разписки, фактури, извлечения от ТР и други.

Същите обстоятелства се подкрепят и от показанията на разпитания като свидетел М. Т. Д.. Същият потвърди, че през 2015-2016г. е бил управител на фирма „МТ – Транс“гр.К., която  се занимава с международен транспорт – превоз на стоки. Св.К.К. бил шофьор във фирмата. По негово настояване заплатата му е била превеждана по сметка на неговия син П. К.. Наредителят на сумите за заплата била М. Д. – съпруга на неговия брат.

По делото са приложени няколко на брой писмени сведения, писма и отговори от името на управителя на „ МТ – Транс“ гр.К., последното от които е с вх.№1637/18.03.2022г. /л.228/ От съдържанието на същите става ясно, че заплатите на св.К.К. действително са заплащани по банкова сметка ***, като преводите са осъществявани от М.К.Д..

За проверка на констатациите в оспорения ревизионен акт и с оглед събраните по делото доказателства, бяха назначени и извършени основна и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи. Констатациите на вещото лице в същите са обстойни и конкретни.

По първия вариант Вещото лице, дава заключение относно начина, по който са формирани задълженията по РА, и тези с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, като ги обобщава в следните таблици:

 

          Задълженията установени по РА № Р-16002618002097-091-001/ 29.11.2018г

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2015г.

759,22

198,90

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2016г.

2019,58

324,28

Общо:

 

 

2778,80

523,18

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

1310,23

390,65

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

3483,93

606,57

Общо:

 

 

4794,16

997,22

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

818,89

244,15

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

2177,45

379,11

Общо:

 

 

2996,34

623,26

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се

Лица

КСО

2015г.

511,81

152,6

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

1360,91

236,95

Общо:

 

 

1872,72

389,55

Всичко:

 

 

12442,02

2533,21

14975,23

 

     Задълженията установени с Решение № 112/ 22.02.2019г.  на Директора на „ОДОП“ Пловдив

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2015г.

759,22

198,90

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2016г.

2019,58

324,28

Общо:

 

 

2778,80

523,18

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

1310,23

390,65

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

3432,72

549,28

Общо:

 

 

4742,95

939,93

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

818,89

244,15

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

2145,45

343,3

Общо:

 

 

2964,34

587,45

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

511,81

152,6

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

1340,91

214,56

Общо:

 

 

1852,72

367,16

Всичко:

 

 

12338,81

2417,72

14756,53

       II вариант на заключението /л. 283-288/ дава отговор на въпроса: Налице ли са допълнителни данъчни задължения на жалбоподателя, ако от паричния поток се изключат сумите, които жалбоподателят е получил по банковата си сметка – трудово възнаграждение на баща му. При този вариант експертизата не е изключила от паричния поток внесените от П.К.К. на 23.11.2015г. по банковата му сметка 2400 евро, с левова равностойност в размер на 4693, 99 лв., за които е прието че не са представени доказателства за източника им. Не е изключен и получения от М.Д. превод в размер на 1400 евро, с левова равностойност в размер на 2738, 26 лв., предвид датата на извършения превод и установеното по делото обстоятелство, че К.П.К. е имал сключен трудов договор с дружество „МТ ТРАНС“ ЕООД за периода 13.09.2016г. – 20.06.2017г.

 

      При този вариант констатациите на вещото лице  са обобщени в следната таблица:

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2015г.

759,22

198,90

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2016г.

302,58

48,58

Общо:

 

 

1061,80

247,48

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

1310,23

390,65

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

645,12

150,75

Общо:

 

 

1955,35

541,4

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

818,89

244,15

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

403,20

94,22

Общо:

 

 

1222,09

338,37

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

511,81

152,6

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

252,00

58,89

Общо:

 

 

763,81

211,49

Всичко:

 

 

5003,05

1338,74

6341,79

 

       Изготви се и  Трети вариант, при който не са изключени от паричния поток внесените от П.К.К. на 23.11.2015г. по банковата му сметка 2400 евро, с левова равностойност в размер на 4693, 99 лв., за които е прието че не са представени доказателства за източника им, но е изключен получения от М.Д. превод в размер на 1400 евро, с левова равностойност в размер на 2738, 26 лв., възприет като трудово възнаграждение на К.К..

 

       Установените задължения при трети вариант са обобщени в следната таблица:

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2015г.

556,69

145,84

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ

2016г.

433,09

69,54

Общо:

 

 

989,78

215,38

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

960,33

298,8

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

747,11

167,13

Общо:

 

 

1707,44

465,93

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

600,20

186,75

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

466,95

104,46

Общо:

 

 

1067,15

291,21

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

375,13

116,72

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

291,84

65,29

Общо:

 

 

666,97

182,01

Всичко:

 

 

4431,34

1154,53

5585,87

 

Установените задължения при трети вариант изчислени от експертизата са  в общ размер на   5585.87  лв. в т. ч. главница –  4431.34 лв. и лихви –  1154.53 лв.

 

             Прието е по делото и  допълнително заключение със задача - Вещото лице, да извърши нови изчисления, по отношение на дължимите от жалбоподателя данъци и здравноосигурителни вноски, като вземе предвид разходите на жалбоподателя, така, както същите са изчислени в приетото заключение с вх. № 1765/06.03.2023г. /л.354-364/, даващо яснота относно времетраенето на осъществените пътувания, както и кои от тях жалбоподателя е осъществил сам и кои с баща си, като отговорите да са съобразени с вариант III, от заключение вх. № 6549/03.10.2022г. и обхваща две разновидности – дължими ДОО и здравни осигуровки за периода.

        

       В трети вариант на паричен поток за 2015г. и 2016г. по приетото заключение с                       вх. №6549/03.10.2022г., по свидетелските показания е установено:

                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                                                                  2015г.

 

Парични средства в началото на данъчния период

Постъпления

Разходи

Парични средства в края на данъчния период

Налични парични средства в брой

150,00

 

 

200,00

Налични парични средства по банкови сметки

 

 

 

4693,99

Комунални разходи по ф-ри от доставчици

 

 

302,42

 

Разходи за екскурзии и пътувания и други

 

 

2456,15

 

Общо:

150,00

 

2758,57

4893,99

Установено превишение к.2+ к.3 - к.4 - к.5

 

 

 

-7502,56

 

Установеното от експертизата несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето разходи с декларираните и получени от него доходи са в размер на (-7502.56 лв.)

                                                                                                                                                                                                      2016г.

 

Парични средства в началото на данъчния период

Постъпления

Разходи

Парични средства в края на данъчния период

Налични парични средства в брой

100,00

 

 

50,00

Налични парични средства по банкови сметки

4693,99

 

 

 

Доходи от прехвърляне на имущество - продажба на Фолксфаген пасат

 

500,00

 

 

Комунални разходи по фактури от доставчици, нотариални и телекомуникационни услуги

 

 

186,04

 

Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства - покупка на Ф.П.

 

 

100,00

 

Разходи за екскурзии, пътувания и други.

 

 

10690,69

 

Разходи за застраховки, охрана и други.

 

 

4,08

 

Общо:

4693,99

500,00

10980,81

50,00

Установено превишение к.2+ к.3 - к.4 - к.5

 

 

 

-5836,82

 

        Установеното от експертизата несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето разходи с декларираните и получени от него доходи са в размер на (-5836.82 лв.)

 

Установените задължения при трети вариант са обобщени в следната таблица:

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2015г.

556,69

145,84

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2016г.

433,09

69,54

Общо:

 

 

989,78

215,38

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

960,33

298,8

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

747,11

167,13

Общо:

 

 

1707,44

465,93

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

600,20

186,75

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

466,95

104,46

Общо:

 

 

1067,15

291,21

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

375,13

116,72

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

291,84

65,29

Общо:

 

 

666,97

182,01

Всичко:

 

 

4431,34

1154,53

5585,87

 

 

 

 

 

      Установените задължения при трети вариант,  изчислени от експертизата са  в общ      размер на   5585.87  лв. в т. ч. главница –  4431.34 лв. и лихви –  1154.53 лв.

 

      В  приетото допълнително заключение с  вх. №1765/06.03.2023г. на съдебно-счетоводната експертиза /л. 354-л.372/ са установени, дните през които П.К.К. е имал престой в Р. Турция, по-малко от 4 часа и престой в Р. Турция,  повече от 4 часа, за които са изчислени  35 % от размера  полагащите се дневни пари за престой по-малко от едно денонощие, както следва:

 

*    2015г.

       Експертизата, след приспадне на разходите за пътувания и командировки в Р. Турция с времетраене по-малко от 4 часа, определи за 2015г. стойност – 105.16 лв. и 35% от размера на полагащите се дневни пари за престой – 36.80 лв. и повече от 4 часа в размер на 322.21 лв. Обща стойност  359.01 лв. /322.21 + 36.80/

*    2016г.

      Експертизата, след приспадне на разходите за пътувания и командировки в Р. Турция с времетраене по-малко от 4 часа, определи за 2016г. стойност – 2489.28 лв. и 35% от размера на полагащите се дневни пари за престой – 871.25 лв.

       След приспадне и на разходите съвместни пътувания с К.П.К., експертизата определи за 2016г. стойност  2436.57 лв. /2489.28 – 52.71/ и 35% от размера на полагащите се дневни пари за престой – 852.80 лв. /871.25 – 18.45/

       Така посочените суми са заложени в допълнителното заключение като разход в представения от вещото лице паричен поток. 

       По поставения въпрос - вещото лице да извърши нови изчисления, по отношение на дължимите от жалбоподателя данъци и здравноосигурителни вноски, като вземе предвид разходите на жалбоподателя, така, както същите са изчислени в приетото заключение с вх. № 1765/06.03.2023г.,, като отговорите да са съобразени  с вариант III, от заключение вх. № 6549/03.10.2022г. и обхващат две разновидности – дължими ДОО и здравни осигуровки за периода, крайните изводи са следните:

 

2015г.

          Във връзка с поставената задача, експертизата изготви четвърти вариант:

Експертизата  не изключва от паричният поток:

·       Внесените от П.К.К. на 23.11.2015г. в размер на 2 400.00 EUR, с левова равностойност в размер на 4693,99 лв., които по свидетелски показания,  са подаръци.

 

Експертизата  изключва от паричният поток:

·       Полученият валутен превод от М.К.Д. в размер на  1 400.00 EUR с левова равностойност е в размер на 2738.16 лв. – превод на трудово възнаграждение, по свидетелски показания.

 

Експертизата  включва в паричният поток разходи за екскурзии, съобразно приетото заключение вх. №1765/06.03.2023г.:                                                                                                                                                                                                 

                                                                                                                                                                                                 2015г.

 

Парични средства в началото на данъчния период

Постъпления

Разходи

Парични средства в края на данъчния период

Налични парични средства в брой

150,00

 

 

200,00

Налични парични средства по банкови сметки

 

 

 

4693,99

Комунални разходи по ф-ри от доставчици

 

 

302,42

 

Разходи за екскурзии и пътувания и други

 

 

359,01

 

Общо:

150,00

 

661,43

4893,99

Установено превишение к.2+ к.3 - к.4 - к.5

 

 

 

-5405,42

        

 Установеното от експертизата несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето разходи с декларираните и получени от него доходи са в размер на (-5405.42 лв.)

          Установеният облагаем доход при четвърти вариант е в размер 5405.42 лв. Същият се явява и осигурителен доход за 2015г. 

 

Обща годишна данъчна основа за 2015г. е  както следва:

 Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа

Сума

Годишна данъчна основа  от трудова дейност

5405.42

Намаление на размера на ЗОВ

1394,59

Годишна данъчна основа след приспадане на ЗОВ

4010.83

Дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ

401,83

Внесен данък

0

 

     На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми в размер на 401.83 лв. се дължи лихва в размер на 105.27 лв. за периода от 01.05.2016 до 29.11.2018г.

      Дължимата законна лихва върху  главницата от 401.83 лв. е в размер на 105.27 лв., изчислен с лихвен калкулатор на НАП.

       П.К.П. дължи авансови вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и НОЗК върху минималния осигурителен доход, в размер на 420.00 лв., като самоосигуряващо се лице в срок до 25-то число на месеца, следващ този за който се дължат.

           Дължими авансови вноски за ДОО  в общ размер на  645.12 лв /420 лв х 12,8% х 12 м./.

           Дължими авансови вноски за ДЗПО  в общ размер на 252,00 лева /420 лв х 5% х 12м./

           Дължими авансови вноски за ЗО   в общ размер на 403,20 лева /420 лв. х 8% х 12м./.

          Общо ЗОВ – 1300.32 лв.

          Задължителни осигурителни вноски за довнасяне /ЗОВ/ – 94.27 лв.  /Приложение № 1/

       Дължими осигурителни вноски за довнасяне - ДОО -  46.77 лв /365.42 лв х 12,8% /.

       Дължими осигурителни вноски за довнасяне - ДЗПО -  18.27 лв /365.42 лв х 5 % /.

       Дължими осигурителни вноски за довнасяне - НЗОК -  29.23 лв /365.42 лв х 8 % /.

      Общо ЗОВ за довнасяне – 94.27 лв.

   

  Данните за 2015г. са обобщени в следната таблица:

 

ЗОВ

Авансови вноски

Довнасяне по фондове

Общо:

ДОО - 12.8%

645,12

46,77

691,89

ДЗПО - 5%

252,00

18,27

270,27

НОЗК - 8%

403,20

29,23

432,43

Общо:

1300,32

94,27

1394,59

Общо дължими осигуровки – 1394.59 лв.  /1300.32 + 94.27/

 

      На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок, авансови вноски по фондове се дължат лихви,обобщени по периоди в таблица към заключението. Общо дължимите лихви по авансови ЗОВ са в размер на 436.18 лв. /216.40+84.53+135.25/

 

  На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за довнасяне по фондове се дължат лихви, както следва:

Период

Задължение

Главница

Олихвяване

Лихва

2015г.

ДОО

46,77

01.05.2016г. - 29.11.2018г.

12,25

2015г.

ДЗПО

18,27

01.05.2016г. - 29.11.2018г.

4,79

2015г.

НЗОК

29,23

01.05.2016г. - 29.11.2018г.

7,66

Общо:

 

94,27

 

24,70

 

Общо дължимите лихви за довнасяне на ЗОВ са в размер на 24.70 лв., изчислени с лихвен калкулатор на НАП, както следва:

 

Период

Задължение

Лихви за авансови осигурителни вноски

Лихви за довнасяне на осигурителни вноски

Всичко

2015г.

ДОО

216,40

12,25

228,65

2015г.

ДЗПО

84,53

4,79

89,32

2015г.

НЗОК

135,25

7,66

142,91

Общо:

 

436,18

24,70

460,88

 

Общо дължими лихви –  460.88 лв.  /436.18 + 24.70/

 

 

2016г.

Експертизата  изключва от паричният поток:

·       Получените валутни превод от М.К.Д. в общ размер на 11500.00 EUR с левова равностойност е в размер на 22492.05 лв., по свидетелски показания - преводи за възнаграждения по трудово правоотношение.

·       Получените валутни преводи от В.П.Б. в общ размер на 335.00 EUR с левова равностойност е в размер на 655.20 лв., по свидетелски показания - преводи за плащане на данъци и такси на леля си В.П.Б..

·       Платената такса за обучение в размер на 717.00 лв., платена от баща му К.П.К., по свидетелски показания.                                                                                              

 Експертизата  включва в паричният поток разходи за екскурзии, съобразно приетото заключение вх. №1765/06.03.2023г.                                                                           

                                                                                                                                                                                                   2016г.

 

Парични средства в началото на данъчния период

Постъпления

Разходи

Парични средства в края на данъчния период

Налични парични средства в брой

100,00

 

 

50,00

Налични парични средства по банкови сметки

4693,99

 

 

 

Доходи от прехвърляне на имущество - продажба на Фолксфаген пасат

 

500,00

 

 

Комунални разходи по фактури от доставчици, нотариални и телекомуникационни услуги

 

 

186,04

 

Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства - покупка на Ф.П.

 

 

100,00

 

Разходи за екскурзии, пътувания и други.

 

 

852,80

 

Разходи за застраховки, охрана и други.

 

 

4,08

 

Общо:

4793,99

500,00

1142,92

50,00

Установено превишение к.2+ к.3 - к.4 - к.5

 

 

 

4101,07

 

При извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето разходи с декларираните и получени от него доходи, експертизата не установи несъответствие.

 

Установените задължения при четвърти вариант са обобщени в следната таблица:

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2015г.

401,83

105,27

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2016г.

0

0

Общо:

 

 

401,83

105,27

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

691,89

228,65

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

0

0

Общо:

 

 

691,89

228,65

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

432,43

142,91

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

Общо:

 

 

432,43

142,91

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

270,27

89,32

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

0

0

Общо:

 

 

270,27

89,32

Всичко:

 

 

1796,42

566,15

2362,57

 

Установените задължения при четвърти вариант изчислени от експертизата са  в общ размер на   2362.57 лв. в т. ч. главница –  1796.42  лв. и лихви –  566.15 лв.

         

В заключението си вещото лице е посочило, че изчислените от експертизата осигурителни вноски се отнасят за самоосигуряващо се лице, които по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:

-Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;

-Лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

-физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).      

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ).

Самоосигуряващите се лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО).

Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност.

Самоосигуряващите се лица подават всеки месец декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

 Безработните лица, които не получават обезщетение трябва сами да плащат своите вноски. Здравноосигурителните вноски на безработните лица се внасят върху осигурителен доход, който е не по-малък от половината от минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица определен със ЗБДОО за съответната година.  За 2015г. и 2016г. минималният осигурителен доход е в размер на 420.00 лв. и дължимата осигурителна вноска е 16.80 лв. на месец или в годишен размер - 201.60 лв.

Здравноосигурителните вноски на студентите се плащат от държавния бюджет за времето, в което се обучават редовно във висши училища в страната или чужбина и до навършване на 26-годишна възраст ако не са осигурени на друго основание по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Студенти, които са редовна форма на обучение, но са навършили 26-годишна възраст и тези, които не са редовна форма на обучение, независимо от тяхната възраст трябва да плащат своите вноски самия ако не са осигурени на друго основание по ЗЗО.

          При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

        Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици и след реализирано оспорване на акта по административен ред. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

  Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия, надлежно връчена на заинтересуваното лице по реда на чл. 32 от ДОПК.

          Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са налице основания за неговата нищожност. В този смисъл е и съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016г. на ВАС.

Следва да се посочи, че процесното производството е протекло по реда на чл.122 от ДОПК, като е спазено установеното с нормата на чл. 124 от ДОПК задължение за ревизиращия орган да уведоми лицето, че данъчните му задължения ще бъдат определени именно по реда на чл. 122 от ДОПК. В изпратеното до ревизираното лице Уведомление по чл. 124 от ДОПК е посочена причината и основанията, въз основа на които ревизиращите органи са достигнали до извод за приложимост на този ред, като на жалбоподателя е дадена възможност да декларира получените за ревизирания период доходи и техния източник.   

Не се спори между страните, че през ревизирания период жалбоподателят П.К.К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Жалбоподателят няма регистрация в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. За периода от 2015г. до 2016г. не е подавал  годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени доходи.

     Спорът по делото се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122-124а от ДОПК и дали е налице твърдяното по РА несъответствие между приходи и разходи, което да съставлява доход от трудова за лицето дейност и съответно да обосновава определените от органите допълнителни данъчни задължения.

 Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т.7 когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.  

Настоящият състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, както и доказателствата, събрани в отговор на отправени искания до трети лица, са дали основание на ревизиращия екип да проведе производство по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на направената от вещото лице съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице за проверяваните 2015г. и 2016г., съдът дава вяра на констатациите по допълнителното заключение с вх. № 1765/06.03.2023г., като видно от същото се установява несъответствие за ревизираната 2015г. в размер на 5405, 42 лв. Установеният недостиг на парични средства 5405, 42 лв. през 2015г. е такъв с неустановен произход, поради което тези средства могат да се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък като в случая е безспорно, че за ревизирания период лицето няма подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Горното сочи на основанието по чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК, което е достатъчно да се приеме, че за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК.

Последното обаче, макар и отклоняващо се от общия ред, не дава основание на данъчните органи да приемат безусловно и без извършване на дължимата проверка всички установени постъпления по банковата сметка на лицето за доходи по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, подлежащи на данъчно облагане, а още по- малко по презумпция същите да се квалифицират за такива от трудова дейност. Дори и в производството по чл. 122 от ДОПК, ревизиращите органи имат задължение да определят облагаемата данъчна основа в размер доближаващ се максимално до действителния.

В настоящият случай, съдът намира, че ревизиращия екип необосновано не е дал вяра на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, относно постъпилите по сметка на жалбоподателя парични суми от лицето М. Д..

В разрез с позицията на данъчните органи, съдът, на база многобройните и непротиворечиви доказателства и основавайки се на изграденото въз основа на тях свое лично убеждение, както и изхождайки от принципите на обективност и справедливост в административното правораздаване, приема за недоказано, че паричните постъпления по банкова сметка *** П.К.К.  съставляват негов облагаем доход и следва да бъдат включени при определянето на  данъчната основа за облагане на доходите му като физическо лице по смисъла на чл.17 от ЗДДФЛ.

 Настоящият съдебен състав намира, предвид разпределената в производството доказателствена тежест, че по един безпротиворечив и убедителен начин се  опровергава позицията на ревизиращите органи, че направените по банковата сметка на П.К.К. през 2015 и 2016 година парични преводи от името на лицето М.К.Д. в общ размер на 12 900,00 евро съставляват облагаем доход на лицето.     

По отношение на тази сума се изясни безспорно, че тя представлява трудово възнаграждение на свидетеля К.П.К. – баща на жалбоподателя, изплащано му за работата като международен шофьор във фирма „МТ Транс“ ООД град К. с място на дейност в И.. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.270, ал.2 от Кодекса на труда допуска изплащането на трудово възнаграждение да стане в полза на близки на работника, както е в настоящия случай /чл.270, ал.2 от КТр - „Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка“/.

Доказа се убедително по делото, че между свидетеля К. и управителя на „МТ Транс“ ООД е съществувала изрична договорка за това заплатата на последния като шофьор да се изплаща по сметка на сина му – жалбоподателя П.К.. Не се установява каквото й да било нарушение на законодателството в полза на жалбоподателя да бъдат извършвани преводите, с които се заплаща трудовото възнаграждение на баща му. Последното намира и своята житейска логика предвид изяснениете в хода на производството обстоятелства свързани със семейния живот на жалбоподателя. Предвид изложеното и с оглед всички събрани по делото доказателства, настоящият съдебен съства намира, че тези преводи не са облагаем доход на жалбоподателя и не следва да бъдат включвани в данъчната основа за облагане на дохода му като физическо лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ.

          Търпят корекция и фактическите изводи на данъчните органи относно несъответствието между доходите на проверяваното лице и разходите във връзка с негови пътувания през граница. В тази насока очевидно е игнорирана разпоредбата на чл.21 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина /обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004, последно изменение бр. 27 от 24.03.2023/, съгласно която „На лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.“.  Ето защо така определените на лицето разходи при престоя му на територията на Р. Турция следва да бъдат съобразени с цитираната разпоредба. Неправилна преценка са направили данъчните органи и относно обстоятелството, че от страна на жалбоподателя са правени разходи при всяко едно от пътуванията му зад граница в посока Турция и обратно. По делото се събраха многобройни и убедителни доказателства, които дават основание от сумите, предвидени като разходи за тези пътувания, да бъдат извадени случаите в, които жалбоподателят К. е пътувал със своя баща – св.К., за който се установи, че е поемал всички разноски във връзка с пътуванията.

Поради необходимостта от ревизиране на изчисленията на данъчните органи е назначена и приета гореописаната в решението експертиза във връзка с пътуванията, чието заключение съдът намери за съответстващо на данните, обосновано и кореспондиращо с материалния закон.

          Ето защо и преценявайки поотделно и в съвкупност всички установени посредством доказателствата по делото факти, съдът достигна до извода, че следва да основе решението си на този вариант от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, който в най-голяма степен съответства на действителната фактическа обстановка, а именно – Вариант №4 от заключението на вещото лице с вх.№3798/ 19.05.2023г. /л. 401-412/, прието в съдебно заседание на 30.05.2023г. Последното е обобщено в следната таблица:

 

Вид на задължението

Правно основание

Ревизиран период

Дължима сума

Дължими лихви

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2015г.

401,83

105,27

Данък върху годишната данъчна основа

ЗДДФЛ

2016г.

0

0

Общо:

 

 

401,83

105,27

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

691,89

228,65

ДОО – за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

0

0

Общо:

 

 

691,89

228,65

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2015г.

432,43

142,91

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица

ЗЗО

2016г.

Общо:

 

 

432,43

142,91

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2015г.

270,27

89,32

ДЗПО -УПФ - за самоосигуряващи се лица

КСО

2016г.

0

0

Общо:

 

 

270,27

89,32

Всичко:

 

 

1796,42

566,15

2362,57

 

Съдът намира, че процесния РА следва да бъде изменен по отношение установения на задълженото лице Данък върху годишната данъчна основа за 2015г. и отменен по отношение установения на задълженото лице Данък върху годишната данъчна основа за 2016г. съобразно посочените в горната таблица изчисления и с оглед фактическите установявания в настоящото производство, съобразно които вещото лице е дало своето заключение, онагледено в процесната таблица.

Намира също така че по отношение установените допълнителни задължения по КСО и ЗЗО, оспорения РА следва да бъде отменен, предвид липсата на осъществено в съдебното производство доказване от страна на приходната администрация, че установените на лицето доходи от други източници, представляват такива от трудова дейност. В тази връзка следва да се посочи, че не всеки доход може да се приравни на трудов и съответно да се дължат върху същия вноски по КСО и ЗЗО.

Съдът съобрази, че в закона отсъства презумпция, въз основа на която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с неустановен произход да се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Освен осигурителен доход /чл. 6, ал. 2 КСО/ се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав – осъществяването на трудова дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а ал. 1 от кодекса. Твърденият от приходните органи факт следва да бъде доказан, тъй като на ревизираното лице не може да се вменява в тежест да доказва отрицателен факт, че формираният от ревизията недостиг не е в резултат от трудовата му дейност, предвид чл. 4 КСО за облагане със задължителни осигурителни вноски /в тази насока Решение № 4425/10.04.2017 г. по адм. дело № 6265/2016 г. на ВАС, Първо О.; Решение № 5324/2017 г. на ВАС, Първо О.; др. /. Фактът на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 КСО. Неправилно е прието, че в случая ЗОВ се дължат, тъй като не е установена трудова дейност на РЛ – физическо лице и ревизията не е установила задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, свързани с приходи от стопанска дейност, които са трудова такава за РЛ. Задълженията са определени върху данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и установеният данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е на физическото лице.

В тази насока съдът се позовава на Решение № 2/2022 г. по ТД № 8/2020 г., ВАС, според което: "1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи; 2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. ". В мотивите на ТР е прието, че макар чл. 124а ДОПК да препраща към чл. 122 -124 ДОПК, законодателят не е въздигнал в правна норма презумпцията, че установеният от приходните органи укрит доход и/или недостиг, като превишение на разходите над доходите, е от трудова дейност, за да са дължими и задължителни осигурителни вноски. При липса на обща клауза в КСО за дължимост на осигурителни вноски, доходът на физическо лице с неустановен източник при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Материалните закони в областта на социалното осигуряване дефинират осигурителния доход като доход само от трудова дейност и върху него се начисляват задължителни осигурителни вноски. Презумпцията, предвидена в чл. 123, ал. 1 ДОПК е само относно облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за осигурителния доход. В този смисъл не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност, което води и до извод, че този доход не представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - укрит доходи или недостиг на парични средства на ревизираното лице. Законодателят не е предвидил в изрична правна норма презумпцията, че при ревизия при особени случаи доходът от неустановен източник е доход от трудова дейност. Презумирането, че един доход, който е с неустановен произход, е основание да се определи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, не означава, че тази презумпция е относима и за осигурителния доход. Само доходът от трудова дейност е относим към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ И ЗО, а не и всеки установен от приходните органи укрит доход или недостиг на средства, вследствие превишение на разходите над доходите. В случая приходните органи не са установили, че недекларираните доходи са от трудова дейност, поради което неправилно са установени задълженията по чл. 124а ДОПК за ЗОВ за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за 2015 г., а РА в тази му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.   

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на всяка от страните в размер, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Поисканите от жалбоподателя разноски са в размер на 4 506,00 лв., като за същите се представя списък, ведно с доказателства за действителното им заплащане. Адвокатското възнаграждение, включено в претендираните разноски възлиза на 3600,00 лева, която сума съдът намира, че не е прекомерна с оглед цената на иска, продължителността на производството, многото на брой заседания и фактическата  и правна сложност на делото. Поради това и възражението на ответника в тази насока е неоснователно. Разноски се претендират и от ответната страна, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения без да се представя списък с разноски. Следователно, съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 4351 лв. Съдът счита, че на ответната страна следва да се присъдят  разноски в размер на 130 лв. Ето защо по компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 4221 лв.

 

          Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

  ИЗМЕНЯ по жалбата на П.К.К. с ЕГН:**********,***,  Ревизионен акт №Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Национална агенция по приходите, като:

НАМАЛЯВА задълженията за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г.  от  сумата 759,22 лв.  на сумата 401,83 лева главница и от 198,90 лв. лихви на 105,27 лв. лихви

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618002097 – 091 – 001/29.11.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и Главен инспектор по приходите при ТД – НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение №112/22.02.22019 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Национална агенция по приходите, в останалата му част, относно определено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 2 019,58 лв. главница и 324,28 лв. лихви; вноските за ДОО за 2015г. в размер на 1 310,23 лв. главница и лихва в размер на 390,65 лв.; вноските за ЗО за 2015г. в размер на 818,89 лв. главница и лихва в размер на 244,15 лв.; вноските за ДЗПО – УПФ за 2015г. в размер на 511,81лв. главница и лихва в размер на 152,60 лв. ; вноските за ДОО за 2016г. в размер на  3432,72 лв. главница и 549,28 лв. лихви;  вноски за ЗО за 2016г. в размер на 2145,45 лв. главница и 343, 30 лв. лихви и вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 1340,91 лв. главница и от  214,56 лв. лихви.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя П.К.К. с ЕГН:**********,***, сумата от 4221 лв. разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: