№ 12304
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110169362 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. Ц. и В. Г. Ш., с
която са предявени срещу В. В. О., искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване
владението върху собствения на ищците, при квоти от по ¼ идеална част, недвижим
имот, представляващ: незастроената част от урегулиран поземлен имот - парцел III-278 в
кв. 6 по плана на гр.С., м. „Д.“, с идентификатор 68134.1603.278, и адрес:
************************, при граници по нотариален акт: ***************, парцел II
279 и парцел VIII-280, 281, а по скица на поземлен имот: 68134.1603.277; 68134.1603.5781;
68134.1603.280; 68134.1603.279, с площ от 299 кв.м., съгласно скица на поземлен имот №
15-889424 - 29.09.2020 г. и е площ от 263 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15-
619778 - 08.06.2023 г., съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията ограничаващи
правото на ищците да ползват имота, изразяващи се в унищожаване на насаждения и
ползване на имота в пределите извън необходимостта от достигане до собствения на
ответника гараж.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот,
представляващ: урегулиран поземлен имот - парцел, находящ се ********************, с
идентификатор 68134.1603.278. Твърдят, че ответникът е собственик на трети етаж от
сграда, застроена в поземления имот на ищците, както и на гараж, находящ се в него.
Поддържат, че ответникът владее процесната незастроена част от имота на ищците като
възпрепятствал правото им го ползват и ограничавал достъпът им до него.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва че липсва яснота по фактите на които почиват твърденията на ищците, като не
става ясно дали се предявява иск по чл. 108 или иск по чл. 109 от ЗС. Оспорва ищците да
притежават правото на собственост върху процесния имот в посочения обем като твърди,
че ищците притежават по ¼ от него, както и че същият е съсобствен между страните.
Твърди, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, както и че дворното
място е загубило самостоятелното си предназначение. Посочва, че ползва същото за
нуждите на употребата на собствения му гараж. Оспорва да възпрепятства ищците да
използват процесния имот, съобразно предназначението му.
1
В съдебно заседание ищците Г. В. Ц. и В. Г. Ш., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адвокат М., която проддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът В. В. О., редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично,
представлява се от адвокат К., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Г. В. Ц. се легитимира като собственик на ¼ идеална част от УПИ – парцел
III-278 в кв.6 по плана на **************, с идентификатор 68134.1603.278, с
административен адрес в ***************************** по силата на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, том I, рег. №
1334, дело № 27 от 25.01.2001г., както и на имот с идентификатор 68134.1603.278.1.1,
построен в УПИ III-278 и представляващ партерен етаж от източната част на къща
близнак, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 1333, дело №
26/25.01.2001г. на нотариус А.Ч., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС.
Ищецът В. Г. Ш. се легитимира като собственик на ¼ идеална част от УПИ –
парцел III-278 в кв.6 по плана на **************, с идентификатор 68134.1603.278, с
административен адрес в ***************************** по силата на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том
LXXXIII, дело № 16283 от 03.07.1997г., както и на имот с идентификатор
68134.1603.278.1.2, построен в УПИ III-278 и представляващ надпартерен етаж от
източната част на къщата - близнак.
Ответникът В. В. О. се легитимира като собственик на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 45, том I, рег.
№ 3028, дело № 39/2020г. по описа на нотариус Е.З., с рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на СРС, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1603.278.1.3,
находящ се на етаж 3 в източната част на къщата - близнак, находяща се в
******************* в сграда с идентификатор № 68134.1603.278, заедно с 22.50/299
идеални части от дворното място.
Предисторията на имота се изяснява и от приетите по делото договор за делба от
15.07.1970г., протокол по гр.д. № 991/1971г. на СНС, 1-ви район и нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД, както и от
приетото по делото гр.д. № 956/1975г. От тези писмени доказателства се установява, че
след първопосочената делба от 1970г. на парцел XIII-13 и XIV-13 от кв.14 по
регулационния план от 1969г., парцел XIII-13, от кв.14 с площ от 450 кв.м. имотът е
останал в собственост при равни квоти между Г. В. Ш., за който се отрежда източната
част от къщата – близнак и Б.С. П., за който се отрежда западната част. Впоследствие с
делба от 1971г. Ю. В.а Ш.а, Г. В. Ш. и Ц. Г.а Ш.а поделят източната част на къщата –
2
близнак, като за Ю. Ш.а остава партерният етаж, а за Г. В. Ш. и Ц. Г.а Ш.а
надпартерният етаж, като дворното място остава в съсобственост между страните от по ¼
идеална част.
От изслушаната по делото СТЕ и комбинираната скица към нея за пълна и
частична идентичност за ПИ с идентификатор 68134.1603.278 от КК на гр.С., одобрена със
Заповед № 18.7154-27.01.2016г. се установява, че имота описан като архивна преписка по
гр.д. № 956/1975г. и в посочените по горе протокол и договор за делба е идентичен с
процесният имот. Вещото лице е извършило замерване, като е установило, че ширината
на двора при влизане е 4,55 м., отляво по пътеката с ширина - 1,10м. и леха цветя:0,50-
0,60м. и подход към гаража – 2,89 м. Посочено е че не съществува друг подход за достигане
до гаража, като е изчислило, че незастроената част от УПИ 68134.1603.278 е в размер на
122 кв.м.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателсдтвени средства и на двете
страни. На страната на ищците са разпитани свидетелите Н.Н. и А.Д. – съседи. И двамата,
като отдавнашни съседи на ищците описват детайлно процесният имот, както и лицето
на триетажната сграда, че е от към улицата, като партер са находящи се и два големи
гаража, собственост на ищците с малка врата като пешеходен достъп до вътрешността на
къщата и двора. Описват, че в крайната северна част на имота спрямо входа е ситуиран
гараж, собственост на ответника. Свидетелят Н. възпроизвежда в показанията си, че
ответника спирал с голям бял бус точно пред входа и така преграждал пътя за достъп до
вътрешността на имота. Свидетелства, че между страните отдавна има пререкания
относно това, че така се прегражда входа, включително и двата гаража, собственост на
ищците, особено този на ищеца Г. Ц.. Виждал как ответника спира там и ищците не могат
да влязат в имота си. Също така свидетелят Н. посочва, че О. закупил имота прети три-
четири години, като повече от година не обитава имота. Ищците влизали през входа за
достъп до къщата ежедневно, когато ответникът не е спрял с буса си пред входа. В имота
имало алея за минаване като пешеходна зона. Свидетелката Д. възпроизвежда в
показанията си, че пред входа от време на време спирала една кола, обслуждаща горе -
третият етаж – „Ауди“, който в момента бил даден, съдът цитира дословно на „**********
или нещо такова“, идвали различни хора, които го ползвали на хотелски начала. Д.
ставала неволен свидетел на разпри между страните, в присъствие на полиция. Също
така посочва, че пред гаража като спирали колите може без проблем да се влиза в
къщата, където имало пешеходна пътечка.
На страната на ответника е разпитан свидетелят Д., който възпроизвежда, че
познава ответника от 10-ина години. Ответникът бил собственик на третият етаж – от
2019-2020г. В момента не обитавал имота. Свидетелят бил таксиметров шофьор и
предоставял таксиметрови услуги на ответника, тъй като последният бил
възпрепятстван да изведе колата си от гаража, като гаражът бил вътре в двора, ситуиран
като отделна постройка и до който се достигало по една уличка и бил точно за една кола.
Пред гаража спирала една черна кола – „Тойота“, която възпрепятствала ответника за
изкара колата си. Свидетелят посочва, че през входа се влизало свободно, както и в
останалите два гаража, които били на самата улица и до които достъпът също бил
свободен. От показанията на свидетеля се извеждат знание, че ответника притежава МПС
Марцедес С класа.
На страната на ответника е разпитан и свидетелят А.К., който познава ответника
от 20 години. Свидетелства, че О. се е изнесъл от имота преди 3 години, поради
пререкания с ищците. Също свидетелства, че О. в имота си оставял колата, но
преустановил това, след като на няколко пъти не могъл да вкара колата в гаража, тъй
като пред него имало други коли. Свидетелят правил ремонт на гаража на ответника,
3
като свидетелства, че О. имал намерение да го продаде. Впоследствие посочва, че при
ремонта, единият от колегите с които работел, имал момче, което с бял бус, нашарен с
някакви надписи, спирал пред входа. Ремонта продължил около година, година и
половина. Свидетелят спирал пред портата, вземал нещо и изчезвал. Свидетелят
посещавал имота от 1 до 2-3 пъти на месец, но не всеки месец, като имало случаи, при
които и 3-4 месеца не посещавал имота.
При установената гореизнесена фактология, по коментирания писмен
доказателствен материал и изслушано заключение на вещото лице Д. П., съдът намира
предявеният като главен иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен по следните съображения:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС в тежест на ищците бе да докажат основанието
на което претендират да са собственици на имота, както и че имота се владее от
ответника, а в тежест на ответника бе да докаже, наличието на правно основание за
упражняваната от него фактическа власт. Съдът приема, че ищците се легитимират като
собственици на по ¼ идеална част от УПИ – парцел III-278 в кв.6 по плана на
**************, с идентификатор 68134.1603.278, с административен адрес в
*****************************. От друга страна ответникът се легитимира като
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1603.278.1.3, находящ
се на етаж 3 в източната част на къща - близнак, находяща се в ******************* в
сграда с идентификатор № 68134.1603.278, заедно с 22.50/299 идеални части от дворното
място от УПИ – парцел III-278. Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещият собственик
срещу владеещият несобственик. Не се установи такава конфигурация в производството.
Между впрочем от показанията на всички разпитани свидетели, включително и тези,
разпитани на страната на ищците се установи, че ответникът от три-четири години не
обитава имота. Установи се, че негов приятел идва спорадично в имота, за ремонт на
собствения на ответника гараж, няколко пъти на месец, а понякога и по 3-4 месеца не
посещава имота. Между впочем обстоятелството, че ответникът не обитава имота датира
още преди подаване на исковата молба в съда. Не се установи отнемане владението на
ищците върху притежаваните от тях иделни части върху УПИ. За ответника, като
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1603.278.1.3, находящ
се на етаж 3 в източната част на къщата – близнак е налице правно основание да влиза в
имота за достъп до притежавания от него обект/и, като същият е собственик и на
съответни иделни части от дворното място. Спора между страните по-скоро се
концентрира върху начина на разпределение ползването на дворното място и
незастроената част от него, с какъвто иск съдът не е сезиран. Следва да се посочи, че дори
и ответникът да притежава малка част от УПИ, той като собственик на самостоятелен
обект в УПИ и гараж има право да ползва УПИ. Винаги при разногласия за правото на
ползване върху съсобствено УПИ следва да се предвиди площ за общо ползване,
необходима за поддържането й и ремонтни дейности, както и да се осигури площ за общо
ползване пред входовете и изходите на сградата, която ще се ползва общо от
съсобствениците /при евентуално наличие на обща сграда/. Не се установи и ответникът
да е отнел владението на ищците, чрез трето за спора лице. Спорадичните посещения на
лица, натоварени с ремонтни дейности не обосновават такъв извод.
По изложеното иска с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС, който подлежи на разглеждане при отхвърляне
на иска по чл. 108 от ЗС, съдът намира също за неоснователен. Искът по чл. 109 ЗС
предоставя възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които
се ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен
обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване на
вредното въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на
неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за пълноценно
4
упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана дейност,
когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в този случай може
да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с иска по
чл. 109 ЗС /ТР 31/1984 г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков ред защита трябва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на
онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да
ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова
естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. В случая от
приетите по делото сигнали и жалби до СРП и СО се установява, че между страните е
съществувал спор относно дърво, отсечено от ответника в имота и по който въпрос е взето
отношение по административен ред. Също така се установи, че ответникът вече не
обитава имота, като трети лица влизат в имота спорадично за извършване на ремонтни
дейности, и в която връзка пред входа на имота спира бял бус. Не се установи на ищците
да се създават пречки от естество те да не могат да влизат в имота по пешеходната зона и
да не могат да ползват притежаваните от тях гаражи от към улицата. При съвкупния
доказателствен материал, съдът не установи, ответникът да осъществява неоснователно
въздействие /действие или бездействие/ върху обща вещ, с което да възпрепятства
правата на ищците в собствеността им, както и това действие или бездействие да създава
за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-големи от обикновените /чл.
50 ЗС/. Дори и в имота да се осъществява достъп от ответника или от трети, свързани с
него лица е налице правно основание за това, а установеното, че се ситуират за кратко
автомобили през имота, не обосновава извод, че това създава на ищците пречки по-
големи от обичайните. Действително създава им известни затруднения на моменти, което
създава благоприятна почва за разногласия между страните, но не препятства достъпа им
в имота и да гаражите им.
По изложеното и иска с правно основание чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. На ответника следва да се присъдят заплатените от него
разноски за депозит за изслушване на експертиза в размер на 500,00 лева. На
процесуалния представител на ответника – адвокат А. К. К. – ВдАК, с личен номер
***************, с адрес на упражняване на дейността на *****************, следва да
бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, за
което по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. Така
съдът намира, предвид цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото, че
по двата предявени иска на адвокат К. следва да бъде определено възнаграждение към
минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в
размер на 400,00 лева по всеки иск, или общо сумата в размер на 800,00 лева. Тази сума,
както и сумата за разноски, дължима към ответника като тежест, следва да бъде поета от
двамата ищци по равно.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Ц., ЕГН ********** и В. Г. Ш., ЕГН **********
срещу В. В. О., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване
владението върху собствения на ищците, при квоти от по ¼ идеална част, недвижим имот,
представляващ: незастроената част от урегулиран поземлен имот - парцел III-278 в кв. 6 по
плана на гр.С., м. „Д.“, с идентификатор 68134.1603.278, и адрес:
5
************************, при граници по нотариален акт: ***************, парцел II-
279 и парцел VIII-280, 281, а по скица на поземлен имот: 68134.1603.277; 68134.1603.5781;
68134.1603.280; 68134.1603.279, с площ от 299 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15-
889424 - 29.09.2020 г. и е площ от 263 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15- 619778 -
08.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Ц., ЕГН ********** и В. Г. Ш., ЕГН **********
срещу В. В. О., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответника да преустанови действията ограничаващи правото на ищците да ползват
недвижим имот, представляващ: незастроената част от урегулиран поземлен имот - парцел
III-278 в кв. 6 по плана на гр.С., м. „Д.“, с идентификатор 68134.1603.278, и адрес:
************************, при граници по нотариален акт: ***************, парцел II-
279 и парцел VIII-280, 281, а по скица на поземлен имот: 68134.1603.277; 68134.1603.5781;
68134.1603.280; 68134.1603.279, с площ от 299 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15-
889424 - 29.09.2020 г. и е площ от 263 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15- 619778 -
08.06.2023 г., изразяващи се в унищожаване на насаждения и ползване на имота в пределите
извън необходимостта от достигане до собствения на ответника гараж.
ОСЪЖДА Г. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. О., ЕГН **********,
сумата в размер на 250,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. О., ЕГН **********,
сумата в размер на 250,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. К. К. – ВдАК, с
личен номер ***************, с адрес на упражняване на дейността на *****************,
сумата в размер на 400,00 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. Г. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. К. К. – ВдАК, с
личен номер ***************, с адрес на упражняване на дейността на *****************,
сумата в размер на 400,00 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7