ПРОТОКОЛ
№ 817
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
СъдебниМария П. Високалийска
заседатели:Тоска Г. Иванова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Магда Ив. Симеонова
Сложи за разглеждане докладваното от Зорница Н. Тухчиева ВА.а
Наказателно дело от общ характер № 20225330207255 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ, редовно призована,
изпраща представител.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. А. А., редовно призован, явява се лично и с адв.
К. Н., с пълномощно от досъдебното производство.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ UNILEVER IP HOLDING
B.V.NL /ЮНИЛИВЪР Н.В, редовно призовано, не изпраща представител.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ. Н.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по
1
чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на разпоредителното заседание, поради редовното призоваване
на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:
Т. А. А., роден на *** г. в гр.***, ***, български гражданин, средно
образование, женен, работещ, неосъждан, адрес за призоваване: гр. ***, ЕГН
**********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участват в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание,
както и правата им по чл. 55 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на
съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар и разпоредбата на чл 248
ал. 3 от НПК
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Разбирам последиците на
чл. 248 ал. 3 от НПК
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. Разбирам последиците на чл. 248 ал.
3 от НПК
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отводи. Разбирам последиците
на чл. 248 ал. 3 от НПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ.
248, АЛ. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд –
2
Пловдив.
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство.
Считам, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или на ощетеното юридическо лице.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на някоя от
диференцираните процедури, тъй като не се прави искане за това.
Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на мярката за неотклонение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства извън събраните в
хода на досъдебното производство.
Моля да насрочите делото за разглеждането му по общия ред.
АДВ. Н.: С изключение на въпросите по т. 3 изразявам солидарност
със становището на прокурора, няма да пълня протокола с излишни думи.
Позволяваме си учтиво и внимателно да предложим на вашето внимание
нашия възглед, че в ДП, в стадия на изготвяне на обвинителния акт е
допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава нашите
права. Като съм наясно, че въпросът е граничен между коментар за
процесуални нарушения и такъв по същество, но все пак няма как да не го
заявя пред вас, за да изслушам и вашето становище. Обвинителният акт е
пространен, но скучен относно дейността, която подс. А. е извършвал с
почистващите препарати, опаковани и етикетирани виновно по
инкриминирания начин. Ние тези факти не ги отричаме, няма да ги отричаме
за в бъдеще. Проблемът, който ние откриваме е относно частта, касаеща
обективната съставомерност на посегателството по чл. 172б, по отношение на
който въпрос прокурорът в обвинителния акт се задоволил с един израз,
който казва „в хода на развиваната търговска дейност чрез дружеството, а
именно използване без правно основание търговска марка „Доместос“.
Убеден съм, абсолютно съм категоричен, че сте се запознали с нашия
материалноправен възглед, отразен в протокола за предявяване на
3
разследването, с доказателствата по делото, които сме имали грижата да
представим, а именно, че в по-голямата част от инкриминирания период
марката „Доместко“, под която подс. А. е продавал своята стока е била
свободна, видно от справката в патентното ведомство и именно заради това
макар и в един по-късен момент след началото на инкриминирания период
патентно ведомство е регистрирало тази марка, приемайки, че тя е
регистрирана именно за почистващи препарати, а не за салам или за
панталони. В един още по-късен момент, пак защото промишленият дизайн е
бил свободен, отново именно по отношение на преждесвободната, а
впоследствие регистрирана марка „Доместко“ е регистриран промишления
дизайн на етикета в дадените от подс. А. вариации. И макар това да се е
случило в един по-късен момент, самият факт, че се е случило доказва, че в
предхождащото го време, този промишлен дизайн също е бил свободен.
Няма да ви досаждам повече с тази тема, защото е ясно, че съставлява
лайфмотива на защитата ми по същество, но се чувстваме с ограничени
права, задето прокурорът в обвинителния си акт е премълчал коментар по
тези въпроси. Реално обвинителният акт във вида, в който е, напълно
обезсмисля провежданата защита в досъдебното производство. И не толкова
това е проблемът, доколкото в крайна сметка съдебният процес е
централната фаза в наказателното производство, колкото в това, че ние сме
лишени от възможността да разберем с какви всъщност аргументи
прокурорът е отрекъл състоятелността на нашата защита, за да можем
евентуално да се съгласим с тях и респ. да направим признание на фактите,
каквато възможност и свързаната с нея привилегия НПК е предвидил. Как да
признаем сега фактите в обвинителния акт, ако приемем, че като разумен
развой за този процес ние бихме искали да се възползваме от възможността
на чл. 371 т. 2 от НПК след като тези факти са значително орязани откъм
ключовия въпрос. Ето защо отново ще повторя със съзнанието, че е възможно
да съм прекрачил границата между процесуалното и материалното право,
правя това възражение с надеждата, ако го споделите, да дадете възможност
на прокурора да изложи почтено, честно и в пълнота установените в ДП
факти, защото това, което ние твърдим, не е измислица, която си смучем от
пръстите, а е доказан и надлежно проверим факт във всеки един момент в
сайта на патентно ведомство. И по този начин с новия обвинителен акт
прокурорът да ни даде реална алтернатива как да постъпим по това дело.
4
Ако разбира се не се съгласите с този възглед и отхвърлите
възражението ни без на този етап да правим искания за каквито и да е
доказателства, бихме желали като единствена възможна алтернатива при този
обвинителен акт производство по чл. 371 т. 1, относно всички гласни
доказателства, с единственото изключение да бъде разпитано в условията на
устност и непосредственост вещото лице изготвило експертизата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам какво
да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Посоченото от страна на защитата обстоятелство,
свързано с обекта на престъпление, считам, че не съставлява съществено,
отстранимо нарушение, а касае въпрос по същество.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните и
като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на Районен съд - Пловдив;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
Настоящия съдебен състав е на мнение, че са налице съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, ограничаващи
правото на защита на подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е
бил привлечен в това си качество, като съображенията изтъкнати от защитата
намира, че касаят въпроси по съществото на делото и по тях съдът не може
да вземе отношение.
Както изрично е подчертано в ТР № 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по
т.д. № 2/2002г., чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган и главното предназначение
на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. Поради това в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът следва задължително да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Това означава да бъдат посочени обстоятелства по
5
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав.
В аспект на горното, съдът констатира, че настоящият обвинителен акт
не изпълва процесуалния стандарт на чл. 246, ал. 2 НПК. Районна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение на подс. А. за престъпление по
чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което се твърди да е осъществено в
периода от 03.01.2020 г. до 11.08.2021 г., като в диспозитива на обвинителния
акт стоките предмет на престъплението се твърди да възлизат на стойност
14 211,26 лева. Същевременно при проверка от страна на съда се установи,
че посочената обща стойност е грешно изчислена, доколкото сборът на
отделните стойности на процесните стоки в диспозитива на обвинителния акт
възлиза на 14 229,57 лева. Очевидно е, че в случая се касае за съществено
противоречие в самия диспозитив на обвинителния акт, което съществено
накърнява правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице.
На следващо място, неяснота във фактическата рамка на обвинението,
съответно противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и
диспозитива на същия се забелязва в изложеното от съставителя на акта
касателно стойността на стоките предмет на деянието от 11.08.2021 г. Така, в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил
единствено какви и колко броя стоки са иззети при извършеното на
посочената дата претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 1 НПК, без да
конкретизира единичната цена на всяка една опакова/ туба, съответно общата
стойност на всички. Това е сторено за първи път в диспозитива на
обвинителния акт. Все в тази връзка следва да се посочи, че отразяването на
извода на прокурора за това каква е стойността на процесните вещи, предмет
на престъплението към момента на извършване на същото е негово
самостоятелно задължение свързано с надлежното съставяне на обвинителния
акт. Вярно е, в обвинителния акт прокурорът е посочил изводите на експерта
изготвил комплексната патентно – правна и оценителна експертиза по този
въпрос, като е цитирал в табличен вид съгласно заключението на
експертизата каква е стойността на процесните вещи. В тази връзка следва да
се подчертае, че подхода на прокурора да посочи или не доказателствата на
които базира обвинението, не го освобождава от задължението да даде пълно,
ясно и точно описание на това каква е стойността на инкриминираните вещи
към датата на извършване на всяко едно от твърдените деяния както в
6
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия.
Това в случая не е сторено. Във фактическата рамка на обвинението е от
съществено значение да присъстват изводите на съставителя на акта, а не
изводите и констатациите на експерта.
Отделно от това, по отношение на деянието извършено на 16.05.2020 г.
в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че стойността на
процесната 1 бр. туба от 4 л. възлиза на 16 лева, а в диспозитива е посочена
стойност от 16,34 лева. Същевременно за посочената стока не става ясно на
кого подс. А. е продал същата, доколкото се сочи купувач да е Военен съд
Пловдив, както и „Ива – 2002 МА“ ЕООД, за което била издадена фактура №
2506/ 16.05.2020 г.
Каза се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е
длъжен да опише всички елементи на престъпния състав както от обективна,
така и от субективна страна. В акта освен, че липсва изложение за това, че
подсъдимият е знаел, че липсва съгласието на притежателя на
изключителното право на марките, същите да бъдат използвани в търговската
дейност осъществявана от подсъдимия, липсва и каквото и да било
изложение на субективните признаци на престъплението, касателно
твърдението на прокурора, че в случая се касае за едно единно продължавано
престъпление.
Тези съществени пропуски в обвинителния акт определят обвинението
като неясно фактически формулирано, а предметът на доказване - като
неопределен и неопределим.
Констатираното процесуално нарушение е от категорията на
съществените, защото без съмнение ограничава правото на защита на
подсъдимия. То е отстранимо чрез изготвяне на нов обвинителен акт,
съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание.
Следва да се прецени и необходимостта от прецизиране на обвинението
и при съставяне на постановление за привличане на обвиняем в ДП.
Водим от така изложеното и на основание чл. 249, вр. чл.248, ал.1 т.3
НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 7255/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред ПОС по реда на Гл. ХХІІ НПК.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 11:00 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8