№ 1180
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217790 по описа за 2021
година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
въз основа на подадена жалба от Е. Г. С. от гр. София срещу електронен фиш
(ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия „К”, № 5334015 на СДВР, а именно такова по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин лева) лв.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш, като се
твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения, оспорва
се годността на техническото средство.
Производството е било разгледано и приключило при условията на чл.
61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от
него в жалбата адрес, като от справка в Национална база данни „Население“ е
установено, че това е единствения регистриран постоянен и настоящ адрес за
лицето.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки от юрк. Х. с приложено пълномощно.
Оспорва се жалбата и се прави искане за потвърждаване на издадения
1
електронен фиш, като се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако
се претендира такъв.
Съдът като обсъди и анализира доказателствения материал по делото,
както и наведените от страните доводи от фактическа страна, намира за
установено следното:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „ПЕЖО 206”, с
ДК № **** е Е. Г. С..
С автоматизирано техническо средство № ATCC TFR1-M N 560 е
заснето движение на лек автомобил „ПЕЖО 206”, с ДК № **** по бул.
Ботевградско шосе до фирма „Пежо“ с посока на движение от Околовръстен
път към бул. Владимир Вазов в гр. София на 31.08.2021 г. в 09:12 часа с
измерена скорост 96 км/ч при ограничение от 50 км/ч, с наказуема скорост,
след припаднат толеранс от 3 % скорост 93 км/ч, превишение 43 км/ч.
Приложен е клипа. За констатираното е издаден ЕФ серия К № 5334015 от
СДВР.
Установява се от извадка от регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ), че
под № 4835, с удостоверение № 10.02.4835 е вписана мобилна система за
контрол на скоростта на МПС-та, одобрена и вписана в регистъра на
24.02.2010 г., със срок на валидност до 07.09.2020, с извършена последваща
проверка на 30.10.2020 г., съгласно протокол от проверка № 4-38-20.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 31.08.2021 г за място на контрол бул. „Ботевградско шосе“ до
фирма Пежо, с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към бул.
„Владимир Вазов“, с приложена снимка за разположението на средството за
измерване на пътното платно.
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
№8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира приложените писмени доказателства като логични и
непротиворечиви, като кредитира и показанията на св. А., който е поставил и настроил
мобилната система, след което не е имал участие в проследяването и регистрирането на
нарушения на скоростта, а участието му се свежда до тези действия и след приключване на
работната смяна, заснетия материал се сваля на друг носител и се предава по електронен път
2
за издаване на електронни фишове пир констатирани нарушения. За тези действия се съставя
протокол за работа с техническото средство и ежедневна форма на отчет, приобщени по
делото от които се установява, че именно св. А. е работил с техническото средство на датата
на нарушението.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване, жалбата е в срок, тъй като електронният
фиш е връчен на 08.12.2021 г., а процесната жалба е подадена на 10.12.2021 г., като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е закрепено в
утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от съдържанието на
електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни,
3
характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно
т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
4
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В случая нарушението е установено от мобилна система,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство
отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална
проверка, както и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. За изполване на средството е
попълнен протокол, съдържащ необходимите реквизити, като към него е
приложена снимка, потвърждаваща разположението на уреда, като
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава
50 км/ч. в населените места. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва за превишаване над 40 км/ч. - с глоба 600,00 лева.
От обективна страна безспорно се установи, че на 31.08.2021г., около
5
09:12 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ до фирма Пежо, с посока
на движение от бул Околовръстен път към бул. Вл. Вазов жалбоподателят е
управлявал собственото си МПС със скорост от 93 км/ч. при разрешена
такава от 50 км/ч. в населено място. От приобщените доказателства се
установява безспорно, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като не е изпълнено задължението на
водача при избиране на скоростта на движение да не превишава скоростта от
50 км/ч. Следва да се отбележи, че е отчетен допустимият толеранс от +/- 4
км/ч., тъй като от снимковия материал се вижда, че е измерена скорост 96
км/ч., докато в електронния фиш е посочена скорост 93 км/ч. В случая
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил при скорост от 93 км/ч. (след
приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), превишавайки с 43 км/ч. ограничението от
50 км/ч.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът не се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
законодателят е регламентирал, че в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш, собственикът предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В настоящия случай не е
представена горепосочената декларация, поради което следва извод, че
жалбоподателят е извършил нарушението.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач е съзнавал каква е разрешената
скорост на движение, но въпреки това е пренебрегнал установената от
законодателя забрана за нейното превишаване.
Според чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 40 км/ч.
- с глоба 600,00 лева. Размерът на наложеното административно наказание е
фиксиран за всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не
следва да обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция в
справедлив размер.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
6
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване
на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици,
които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Съдът не счита, че са налице основания за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи
безопасността на пътя, както и обстоятелството, че жалбоподателят е
превишил разрешената максимална скорост с 43 км/ч. От друга страна с оглед
настъпилите законодателни промени в ЗДВП, разпоредбата на чл. 189з от
ЗДВП изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по този
закон.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва
да присъди на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер определен
в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки
продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че
на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 5334015, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Е.
Г. С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН И ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА Е. Г. С., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от
7
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд
- София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8