Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева и в присъствието на прокурор Съркьов, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 428 по
описа за 2020 година на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция ”Социално
подпомагане” – гр. Eлин Пелин, с която се иска по отношение на детето В.Т.Н., ЕГН **********
да бъде предприета мярка – настаняване в семейство на роднини – г-жа Ю.К.В.,
ЕГН ********** и В.Т.В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:*** за срок
от две години или до промяна в обстоятелствата, водещи до нейното реинтегриране
в семейството на майката. Сочи се, че със заповед №
ЗД/Д-СО-ЕП-005/30.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Елин Пелин детето В.Т.Н. с майка Т.К.Н., ЕГН **********,*** баща неизвестен е
настанено за оглеждане в семейството на Ю.К.В.
– леля на детето по майчина линия, също живуща *** за срок от две години или до
промяна в обстоятелствата, респективно до произнасяне на съда с решение по
чл.28, ал.1 от ЗЗДетето. От раждането на детето В., то било отглеждане
от неговата майка в семейна среда. По данни на майката Т.Н., биологичният баща
на детето се е дезинтересирал от него, а понастоящем майката живее на семейни
начала с лице, живущо в с.Гара Елин Пелин, в жилище собственост на бащата на
съжителя. При извършените проверки от служители на ДСП Елин Пелин е констатиран
риск за правилното физическо и психо-емоционално развитие на детето в
семейството на майката, която по данни на близки и съседи злоупотребява с
алкохол и прилага тормоз на малолетната си дъщеря. В ДСП/ОДЗ Елин Пелин е депозирана
Декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗД от Ю.В. – роднина, в която декларира
желанието си детето да бъде настанено в нейното семейство по реда на чл.26 от
ЗЗДетето. Детото В. е пребивавало периодично в жилището на Ю.В. – нейна леля по
майчина линия и между двете и членовете на семейството й има изградена
емоционална връзка. Ю.В. е омъжена и от брака си със съпруга си Васил Василев
има родени син и дъщеря. Синът й А. В. е пълнолетен и не живее на адреса.
Съжителстващи лица на адреса на Ю. и В. В.
са дъщеря й В. В. на 15 години и съпругът й, който към момента е
служебно ангажиран в чужбина, тъй като работи като международен шофьор. След
проведен телефонен разговор с В.В., същият е заявил желание и готовност за
настаняване на малолетната В. в семейството им по административен и съдебен ред
до настъпване на промяна в обстоятелствата. Налице е мотивация за бъдещо
отглеждане и възпитание на детето. Забелязва се подходяща личностна
уравновесеност и привързаност към племенницата от страна на семейството на Ю.В.. Всичко
изложено сочи, че в интерес на детето е да бъде отглеждано в среда гарантираща
потребностите му от храна, облекло и подслон, както и грижа за
психоемоционалните му потребности. Настаняването на малолетната В.Т.Н. в
семейството на Ю.В. се явява единствена алтернатива, която може да гарантира
най-добрия интерес на малолетното дете към настоящия момент. В съдебно заседание представителят на
Дирекция “Социално подпомагане“ Елин Пелин поддържа молбата. Заинтересованата страна Ю.В. се явява в първото по делото
заседание, като заявява, че желае детето да бъде настанено в семейството й, а
когато й се налага да пътува в чужбина, по време на отсъствието й детето В. ще
се отглежда от друг член на семейството й. Заинтересованата страна - Т.К.Н. се явява лично в съдебно заседание и с
адв.Бунева, като оспорва исковата молба. Моли същата да бъде отхвърлена, тъй
като не са налице сочените предпоставки в ЗЗДетето за предприемане на исканата
мярка за закрила спрямо детето В. и настаняването му в семейството на роднини. РП Елин Пелин изразяват становище, че
искането е основателно, тъй като е в изключителен интерес на детето.
Съдът, като се запозна с доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от справка от НБД Население, детето В.Т.Н.,
ЕГН ********** е с родители - Т.К.Н., ЕГН ********** – майка и баща – неизвестен.
От Заповед № ЗД/Д-СО-ЕП-05/30.06.2020 г. на
директора на Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин е видно, че поради
констатиран риск за правилното физическо и психо-емоционално развитие на детето
В.Т. Н. в семейството на майката, която
по данни на близки и съседи злоупотребява с алкохол и прилага тормоз на
малолетната си дъщеря детето е настанено в семейството на Ю.К.В. – леля по
майчина линия за срок от две години или до промяна на обстоятелствата,
респективно до произнасяне на съда с решене по чл.28 ал.1 от ЗЗДетето. Видно от декларация за даване на
съгласие по чл.24, ал.3 от ЗЗДетето от 18.06.2020 г., Ю.К.В. е даба съгласие
детето В.Т.Н. да бъде настанено в семейството й. От декларация вх. №
СЛ/Д-СО-ВП/286-013/01.09.2020 г. по описа на ДСП Елин Пелин се установява, че В.
А. Г. декларира, че през периода на отсъствие на Ю.К.В. поема ангажимент да се
грижи за В.Т.Н., внучка на покойната й сестра. Поема ангажимент да контролира
образователното развитие на детето и в онлайн форма на обучение. Представена е и декларация вх. №
СЛ/Д-СО-ЕП/286-012/01.09.2020 г. по описа на ДСП Елин Пелин изходяща от Ю.К.В.,
в която декларира, че поради служебна ангажираност в чужбина по време на
отсъствието й е съгласна грижите за детето да бъдат поети от В. А. Г.нейна леля
по майчина линия. По
делото е представено писмо изх. № 11/20.02.2020 г. по описа на основно училище „Стефан
Стефанов“ – с.Гара Елин Пелин, от което е видно, че представител на училищната
институция е сигнализирал Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин, Отдел
Закрила на детето, че по информация от достоверни източници, ученичката В.Т.Н.
от пети клас редовно е малтретирана от своята майка Т.Н.. Момичето е видимо
стресирано и много лесно раздразнимо. Няма почти никаква лична хигиена, поради
което е избягвана от своите съученици и другите ученици в училище. Това
допълнително я стресира и я кара да се чувства ненужна. Детето показва добри
резултати в УВП, а в занимания по интереси посещава мажоретен състав „Светла“.
Иска се съдействие за изясняване на проблемното поведение на майката, битовото
състояние и личната хигиена. От
писмо изх. № 98-00-417/18.06.2020 г. изходящо от администратор на НТЛД към ДАЗД
адресирано до изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и
председателя на Държавна агенция за закрила на детето е видно, че същите са
уведомени, че в качеството на администратор на Националната телефонна линия за
деца 116111, информира, че на 17.06.2020 г. на линията е постъпил сигнал за
дете в риск на територията на с.гара Елин Пелин. Сигналът е предаден на
директор Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин непосредствено след
постъпването му по телефон и по имейл на 18.06.2020 г.. Иска се случаят да бъде
проследен. Към делото е приложен и сигнал за дете в риск от национална
телефонна линия за деца 116111 изх. № НТЛД-3067/17.06.2020 г. изготвен от Г. П.
консултант на Националната телефонна линия за деца 116111. Видно
от писмо рег. № **********/18.06.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин е, че същите
уведомяват ДСП Елин Пелин, че по повод
получен сигнал на 17.06.2020 г. на горещата телефонна линия 116111 за
малолетното дете В.Т.Н., тормозена от своята майка Т.Н.,*** и че детето се
намира при близки, които не я пускат да се прибере, е извършена проверка на
адрес с.гара Елин Пелин, ул. „Синанец“ № 30, където е установено детето В. и
лицата Ю.К.В. – леля на малолетното дете и Д. Л. К. близка на Ю.В.. Проведен е
разговор с В.Н., която съобщава за системен тормоз от страна на майка й, която
системно злоупотребява с алкохол, както и за случаи при които с дни майка й не
й е давала да се храни. Детето не пожелало да се прибере при майка си, защото
се страхува. Г-жа Ю. В., също
потвърдила, че е подавала преди една година сигнал на горещ телефон относно
отношението на сестра й Т.Н. спрямо племенницата й В.Н.. От
представена служебна бележка изх. № 629/11.08.2020 г. издадена от Фондация „За
нашите деца“ се установява, че Т.К.Н. – майка на детето В.Т.Н. ползва социална
услуга към ЦОП „Св.София“ по програма „Реинтеграция“ с продължителност на
услугата до 13.01.2021 г., като до издаване на служебната бележка са проведени
две сесии. По
делото е представена служебна бележка изготвена от С. К. – ръководител на
мажоретен състав „Светла“ гр.Елин Пелин, от която се установява, че В.Н.
посещава мажоретните танци от около шест години. Детето е талантливо, възпитано
и отговорно, справя се отлично с уредите за мажоретни танци, отнася се с
уважение към ръководителя си и не влиза в конфликти с останалите деца.
От представения по делото социален
доклад, поддържан в съдебно заседание от представителя на ДСП Елин Пелин се
установява, че след извършеното подробно проучване е констатирано, че детето не
познава биологичния си баща. Майката не полага качествени грижи за мололетната
си дъщеря, тъй като детето живее при лоши битови условия, липсват трайни навици
за самообслужване, отговарящи на възрастта на детето. В семейството на майката
детето е свидетел на чести скандали, конфликтни взаимоотношения, обект е на психически
и физически тормоз от страна на майката. Майката Т.Н. е консултирана за
необходимостта от предприемане на мерки за преодоляване на злоупотребата с
алкохол и относно необходимостта да ползва социална услуги за повишаване на
родителския ресус. Налице е емоционална връзка между майката и детето, но
майката не осъзнава алкохолната си зависимост и излага на риск правилното
психо-емоционално развите на детето, като демонстрира неприемливи модели на
общуване пред малолетната си дъщеря. Констатираните рискове сочат, че в интерес
на детето В. е да бъде отглеждане в среда, гарантираща потребностите му от
храна, облекло и подслон, както и грижа за психоемоционалните му потребности.
Настаняването на малолетната В.Т.Н. в семейството на Ю.В. се явява единствена
алтернатива, която може да гарантира най-добрия й интерес към момента. С
писмо изх. № ЦОПС-Я/791/30.09.2020 г. по описа на Фондация „За нашите деца“ до
ДСП Елин Пелин е изпратено становище относно извършено наблюдение при посещение
в дома на Т.К.Н. – майка на детето В.Т.Н.. В становището се сочи, че при
посещение на 01.09.2020 г. на адреса на
който живее Т.К.Н. *** във връзка с
работата по оценка и повишаване на родителския капацитет на майката, са установени неподходящи жилищно-битови
условия, които създават риск за живота и здравето на детето В. при евентуална
реинтеграция. Майката Т.Н. твърди, че разбира необходимостта от промяната им,
но в реалността тя не предприема стъпки за нужното почистване и подобряване на
жилището. Кухнята, изпълнявала ролята на стая на В. преди извеждането й от
жилището има лего, на което е спяла, върху което имало чували с багаж, за които
майката твърди, че са дрехите на детето.
Има неработещ хладилник, който се е използвал като шкаф за учебните материали
на В.. В кухнята се намира и единствената мивка в жилището, както и печката, за
която Т.Н. твърди, че не се използва, а
понягока бащата на съжителстващия й партньор готви на нея. В стаята на Т.Н. и
съжителстващото й лице били допуснати с нежелание, тай като по техни думи, тя в
момента се ползва и за склад. Спалнята е много мръсна, има преливащ с отпадъци
кош за боклук, както и чували с багаж, като единствената частично свободна
повърхност в помещението са матраците на леглото, които били без чаршафи и
по-голям размер от рамката на леглото. По думи на семейството, третата стая се
подготвяла за самостоятелна стая за В. и в нея имало малко легло и шкаф. Стаята
е пълна с излишни вещи и също изглежда като склад, въпреки думите на майката,
че там е разчиствано поради ремонт. На следваща среща Т.Н. дала информация, че
се е наложило да сменят рамката на вратата на стаята, тъй като е паднала поради
старост на сградата. Банята и тоалетната са извън къщата, в две отделни
помещения и двете са в много лошо състояние и са почти неизползваеми. Вратата
на тоалетната не се затваря и е пълно с боклучи. Дворът също е пълен с отпадъци
– стари телевизори, мебели, дъсси и други. По думи на майката бащата на
съжителстващия й партньор е нещо като клошар и не разрешава да почистват
ненужните и счупени вещи. По искане на ищцовата страна по делото
бе разпитана свидетелката В. А. Г. депозирала пред ДСП Елин Пелин декларация, в
която изразява своето съгласие при отсъствие на Ю.К.В. да отглежда детето В.Т.Н..
В показанията си свидетелката заявява, че след като племенницата й Ю. заминала
за чужбина тя поела грижите за детето и то се отглежда от нея. Твърди, че
детето й споделя, че е малко тъжно и, че майката му липсва. Свидетелката сочи,
че се опитва да възпита при детето хигиенни навици, тъй като не са изградени до момента и хигиената която има не
е достатъчна за момиче на 12 години. Затова се опитва по метода на убеждението да я научи основно
на хигиенни навици. В тази насока са и единствените им разногласия по някои
въпроси. Детето и преди е гостувало на свидетелката, като престоявало при свидетелката за около десет дни през
годината, с цел гостуване, затова средата
му е позната. Заявява, че познава добре Т. - майката на В. и й е известно, че майката не е
възпитавала хигиенни навици у дъщеря си. Дори много пъти с Т.Н. говорили на
тези теми – за хигиената и злупотребата на алкохол от нейна страна.
Свидетелката твърди, че много пъти е казвала на Т. при разговор като роднини,
че трябва да промени тотално поведението
си, защото стресира детето и не е добре за него да расте в такава среда.
Заявява, че й е известно, че Т.Н. пие бира и то в количества на галонки - по 4-5 литра бира на ден. Виждала я е да
употребява бира когато й е гостувала и пред нея е изпивала по 3-4 галона бира
от по 2,5 литра. Затова може да я познае и по телефона, ако е пил само въз
основа на разговора. След употреба на алкохол, Т. повишавала тон и на детето
си, но не е виждала да му посяга. Сочи, че за последната една година не е
виждала Т.Н., но се чуват всеки месец по телефона и може да я познае и само въз
основа на проведения телефонен разговор, че е пила. Свидетелката Г. заявява, че
не е влизала в настоящото жилище, в което живее Т.Н. с дъщеря си В., но има
впечатления от предишното й жилище – наследствена къща, в която няма думи да
опише хигиенните условия. По искане на ответната страна Т.Н. по делото
бяха разпитани свидетелите Н. Н. Д. и Б. С. Б.. Свидетелката Н. Д. твърди, че е била
класен ръководител от първи до четвърти клас на В. и през цялото време
контактувала с детето и с майката. В този период не е имала проблеми като
класен ръководител на детето. Впечатленията й са, че детето било задоволено с
всички учебни помагала, не му липсвали дрехи и храна, дори носело най-много
пари в училище. В. била винаги отличничка. Майката през цялото време се
интересувала как върви образованието на
детето. Не е виждала детето да идва гладно или мръсно в училище. Известно й е,
че детето в момента е шести клас, като наблюденията й са до четвърти клас и
оттогава вече не я обучава. До четвърти клас детето идвало в приличен външен
вид. След четвърти клас е виждала В.
няколко пъти, когато посещава свои колеги на гара Елин Пелин и не й е
направило впечатление детето да има някакви проблеми, тъй като винаги била
добре облечена и усмихната. Твърди, че майката не е идвала при нея след
употреба на алкохол. Свидетелят Б. Б. свидетелства, че познава Т.Н. от 5-6 години,
тъй като неговото дете и В. учат заедно в едно училище и понастоящем също са
заедно. Децата учили заедно и в дома на свидетеля по време на пандемията,
когато се учело дистанционно. Известно му е, че В. е шести клас и има отлични
оценки. Затова няма наблюдения за нея да не се полагат необходимите грижи или
че има някакъв проблем. Като външен вид детето е облечено нормално и няма
впечатление да гладува. И след пандемията виждал В., тъй като тя идвала в дома
им да си играят с неговото дете. Не е виждал майката на В. да употребява
алкохол и не е чувал от съседи или приятели за такова нещо, а се вижда с т. 2-3
пъти месечно по повод децата. В. имала електронно устройство по време на
пандемията - телефон и таблет, но
впоследствие таблета се развалил и затова той предложил В. да дойде в тях, тъй
като имали компютър и двете деца да работят заедно. Децата нямали проблем с
обучението. Никога не е виждал В. стресирана или травмирана, или пък да й се
подиграват другите съученици. На
основание чл.15 от ЗЗДетето по делото бе изслушано детето В.Т.Н.. Същата
заявява, че живее при леля си Ю. от 17 юни.
Ходили с майка й до една нейна приятелка, като майка й била пила и преди
и след това и когато си тръгнали се скарали с майка й, защото тя й казала, че
повече не иска да е нейна дъщеря. Твърди, че не иска майка й да прави така и иска да живеят
заедно. Чувства се добре при баба си В., но й е малко скучно, защото тя живее в апартамент, но се държи добре с
нея. Леля й Ю. също се държи добре с нея и се чувства добре като живее с тях. С
майка си не се е виждала, но се чуват по телефона и тя я пита как е. Заявява, че и миналия път, когато била при
леля си Ю., майка й и казвала, че не пие, но всъщност продължавала да пие. В
къщата, в която живеела с майка си имали проблем с хигиената, тъй като бащата
на приятеля на майка й много пие, много вика и цапа, а те живеят при него.
Приятелят на майка й също се опитвал да говори с баща си да не пие, говорел и с
майка й да не пие, за да й помогне да преодолее това нещо. Твърди, че когато
майка й пие, се държи добре с нея, но започвала да се заяжда със бащата на
партньора й и така той й отговарял и започвали да си крещят. Майка й пие
основно бира и друго не е виджала да пие. Иска да се върне при майка си и да
пробват отново да живеят заедно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗЗДетето, съдът по искане на органите или лицата по чл.26, ал.2
от ЗЗДетето може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете
(чл.2 от ЗЗДетето) извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно
изброените в чл.25, ал.1 от ЗЗДетето хипотези, а именно: 1) чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5) в случаите по чл.11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата; 6) чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по
смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира,
че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето – дете, чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето. От друга страна се установи, че са намерени пълнолетни роднини на детето – Ю.В. - сестрата на неговата майка, която желае да го отглежда
в семейна среда. Несъмнено Законът за закрила на детето дава
приоритет на възможността всяко дете да бъде отглеждано в неговата семейна
среда, като само в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън
семейството си и то ако важни причини налагат това и тези причини, както се посочи по-горе,
изрично са регламентирани от законодателя.
В случая от доказателствата по делото се
установява, че детето е станало обект на неглежиране от страна на семейството,
в което се отглежда, тъй като майката е с алкохолна зависимост, а и лицата, с
които съжителства, също злоупотребяват с алкохол, поради което в семейството се
стига до чести скандали, което поставя
детето в сериозна опасност. Установи се също така, че майката не е мотивирана
да предостави на дъщеря си елементарни хигиенно битови условия за живот, с
правилното му физическо и психическо развитие, а напротив жилището, което
обитава, поради изключително лошите хигиенни условия, е неподходящо за
отглеждане на детето В. и създава съществен риск за живота и здравето на детето при
евентуалната му реинтеграция. И в периода на
предоставяната социална услуги на майката Т.Н. с цел повишаване на
родителския й капацитет и преодоляване на алкохолната зависимост, тя не
предприема стъпки за промяна, тъй като не се забелязва каквото й да било
подобряване на хигиенно битовите условия
за живот, в жилището, което детето следва да бъде отглеждано. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетелката В. Г., които са логични и
последователни и напълно съответстват на изготвения по делото социален доклад,
становището на Фондацията, която работи с майката Т.Н. и останалите писмени доказателства
по делото, от които се установява и алкохолната зависимост на майката и лошите
хигиенно битови условия, в които е отглеждала дъщеря си, както и липсата на
каквото и да е желание за промяна, въпреки провеждани разговори в тази насока.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите
Надка Дойчинова и Борис Борисов, които заявяват, че не са виждали Т.Н.
да злоупотребява с алкохол или да неглежира дъщеря си В., но самите свидетели
сочат, че срещите им с майката са редки, поради което не биха могли да
опровергаят установеното по делото поведение на майката, че често злоупотребява
с алкохол и не полага каквито и да било усилия да осигури на дъщеря си нормални
хигиенно битови условия на живот.
Доводите на адв.Бунева –
пълномощник на Т.К.Н., че становището на
Фондация „За нашите деца“ не отразява актуалната обстановка, съдът
намира за неоснователни, тъй като останаха изолирани и недоказани, неподкрепени с каквито и да било
доказателства. В тази връзка, съдът намира, че е налице хипотезите на чл.25, т.2
от Закона за закрила на детето, поради което спрямо детето, следва да бъде
приложена исканата мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани
в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да
отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка
„съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда”, "настаняване в
семейство на роднини или близки", „осиновяване”, "настаняване в
приемно семейство", „предоставяне на социални услуги-резидентен тип”,
"настаняване в специализирана институция", „полицейска закрила”,
„специализирана закрила на обществени места”, „информиране за правата и
задълженията на децата и родителите”, „осигуряване на превантивни мерки за
сигурност и защита на детето”, „осигуряване на правна помощ от държавата“,
„специални грижи за деца с увреждания”, както и „временни мерки чл. 12 от
Конвенцията за компетентността”.
В
случая исканата
мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини е сред предвидените в
чл.4 от ЗЗДетето, като основателността на прилагането й е обусловена от
предвидените в разпоредбата на чл.25 от ЗЗДетето изчерпателно изброени
основания. Събраният по делото доказателствен материал установява, че детето е
привързано към всички членове на семейството на своята леля Ю.В. и заявява при
изслушването си пред съда, че те се грижат добре за него и се чувства добре при
тях. Роднините в семейството на Ю.В., също са изразили
готовност да се грижат за детето В.. Като
съобрази, че семейството на Ю.В. се стреми при отглеждането на детето да се полагат адекватни грижи за пълноценното му
развитие, съдът намира, че настаняването на детето в семейството на роднини по майчина линия се явява
максимално благоприятна мярка, която осигурява
отглеждането му да е в среда близка до семейната и при наличие на подходящи условия за физическото и
психическо развитие на детето. Предвид гореизложеното и като извърши
преценка, по отношение на възможните мерки и обстоятелствата по делото, съдът
намира, че подходяща мярка, която е в интерес на детето е „настаняване в
семейство на роднини и близки”, поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в
молбата, е адекватен на търсената закрила на детето, поради което и съдът
намира, че следва да настани детето В.Т.Н., в семейството на Ю.К.В. за срок от
две години или до настъпване на промяна в обстоятелствата, довели до налагане
на мярката на закрила.
С оглед гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето В.Т.Н., ЕГН ********** с майка Т.К.Н., ЕГН ********** и баща
неизвестен, в семейството на роднини – нейната леля по майчина линия - Ю.К.В.,
ЕГН ********** и съпруга й В. Т. В., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес:*** за срок от две години, считано от влизане на решението в сила до
настъпването на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване
на настаняването.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на
решението.
Решението може да
се обжалва пред Софийски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: