№ 13097
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110129920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С. С. Х., ЕГН **********, адрес: с. адрес, срещу „фирма“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, ул. ....., кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане, в договор за паричен заем № .... г., сключен
между „фирма“ ЕООД и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, в договор за паричен заем № .... г., сключен между „фирма“ ЕООД и С. С. Х.;
иск с правно основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в договор за паричен
заем № .... г., сключен между „фирма“ ЕООД и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33,66 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № .... г., сключен
между „фирма“ ЕООД и С. С. Х., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
28.10.2021 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № **********, по
силата на който на ищеца била предоставена сумата от 200 лева, която той се задължил да
върне в срок от 14 дни. Била уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в
1
размер на 33,66 лева. Твърди, че по процесния договор заплатил сума в общ размер на
236,76 лева, от които 200 лева – главница, 3,13 лева – договорна лихва и 33,66 лева – такса
за бързо разглеждане. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не била спазена предвидена в закона форма. В тази връзка твърди, че
процесният договор не е написан на ясен и разбираем начин, като не било спазено
изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка страна. Счита, че
договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е било
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите по кредита, като излага подробни аргументи в тази насока. Твърди, че в договора
е посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения,
който бил над максимално установения праг на ГПР. На следващо място в договора
липсвали условия за прилагане на ГЛП. Липсвало уточнена база, върху която се начисляват
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Липсвало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Освен това клаузите по договора не били формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Отделно от това твърди,
че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в процесният договор не
била посочена последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Счита за нищожна и клаузата, предвиждаща задължение за плащане на
такса за експресно обслужване, като твърди, че кредиторът няма право да събира такси,
свързани с отпускането, усвояването и обслужаването на кредита. В случая предвидената
клауза противоречала на добрите нрави и било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Предвидената клауза била в нарушение на 143, т. 19 ЗПП, тъй като същата
въвеждала потребителя в заблуждение. На следващо място твърди, че процесният договор
бил сключен при крайна нужда, както и че са налице явно неизгодни условия. С оглед
изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно изложени в
отговора. Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не
противоречи на добрите нрави. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в
това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо
разглеждане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
2
страна следното:
Представен по делото е договор за паричен заем №**********/28.10.2021 г.
Представени са Стандартен европейски формуляр, общи условия, платежно
нареждане за сумата от 200 лв. в полза на ищеца.
Представена е извадка от системата на ответното дружество относно услуга „такса за
бързо разглеждане“, както и писмо до КЗП.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че общата сума, заплатена от ищеца в полза на ответника, във връзка с
предоставения му кредит е в размер на 236.79 лв. От тях е погасена главница в размер на
200 лв., договорна лихва в размер на 3.13 лв., 33.66 лв., представляваща такса бързо
разглеждане.
От събрания по делото доказателствен материал, а и страните не спорят, се
установява, че същите са сключили договор за паричен заем № .... г. като сумата по
отпуснатия заем била в размер на 200 лв. при годишен процент на разходите в размер 49. 90
%, а ищецът се задължил да върне 236.79 лв. в срок от 14 дни от сключване на договора,
включително да заплати такса за експресно разглеждане в размер 33.66 лв.
Съдът намира, че същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и
съдържа необходимите за действителността на тези договори реквизити. Договорът е
сключен при общи условия, които са неразделна част от него и са приети от ответника, а
преддогороната информация е била на разположение на страницата на ответника по време
на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Шрифтът, на който е изписан
е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на съдържанието
на договора, поради което релевираното в тази насока възражение на ответника съдът
намира неоснователно. В договора е посочен размерът на общия дълг, както и ГПР.
Кредитът следва да бъде върнат на една вноска, с посочен в договора размер, което по
същество представлява уговорен погасителен план.
Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за
максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на
кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като
професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора,
примерно изброени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя ( възнаградителна лихва ) за
ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от компонентите на ГПР, а
останалите, както беше посочено, са онези предвидими и оправдани разходи за
кредитодателя за предоставяне на услугата.
3
За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е
достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване
е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за
услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на
цената. В случай, че кредитодателят прикрива разходи, които ако бъдат включени в
годишния процент на разходите, той би надхвърлил императивно уредения минимум, тези
разходи са недължими по аргумент от чл. 19, ал. 6 ЗПК. Следователно, договор за
потребителски кредит, при който действителните общи разходи надхвърлят максималния
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е недействителен, а недължими са онези разходи, които са
над обявения и уговорен процент. В процесния договор, както беше посочено по – горе е
уговорен 49, 9 % ГПР, който е съответен на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Относно таксата за експресно разглеждане на документи съдът намира, че същата се
основава на нищожна клауза, противоречаща на добрите нрави, поради обстоятелството, че
увеличава многократно размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната
престация.
На първо място следва да се посочи, че систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК кредит разкрива целта на законодателя да разграничи таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В аспекта на горното следва да
се посочи, че таксата за експресно разглеждане на документи при кандидатстване на
потребителя за отпускане на кредит е свързано с отпускането /усвояването/ на кредита,
поради което такса не се дължи. Включването на същата като задължение за потребителя по
договора за кредит чрез клаузите от ОУ, регламентиращи същата /дадената дефиниция, чл.
2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед което и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Освен това, посочената клауза се явява и
неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпява "цената на кредита" и по съществото си представлява реализирана за кредитора
печалба.
Посредством заключението на вещото лице се установи, че общата сума, заплатена от
ищеца в полза на ответника, във връзка с предоставения му кредит, е в размер на 236.79 лв.
От тях е погасена главница в размер на 200 лв., договорна лихва в размер на 3.13 лв., 33.66
4
лв., представляваща такса бързо разглеждане.
Основание за задържане на таксата бързо разглеждане, която сума е процесната,
обаче не се установи с оглед гореизложеното, предвид нищожността на клаузата, която я
предвижда.
В този смисъл исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 350 лв., а
на неговия процесуален представител 480 лв. адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. С. Х., ЕГН **********, срещу „фирма“ ЕООД,
ЕИК ***** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, НИЩОЖНОСТТА на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в договор за паричен заем № ....
г., сключен между „фирма“ ЕООД и С. С. Х..
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д. ... да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД сумата от 33.66 лв., платени без основание по договор за кредит № .... г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до плащането.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Д. ... да заплати на С. С. Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 350 лв. разнoски, а на адв. Д. М. сумата от 480 лв., адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5