Решение по дело №2635/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 34
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502635
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх. №
299473/05.10.2021г. от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, община Столична, пл. „Света Неделя“ № 7 срещу решение №
262441/06.08.2021г., постановено по гр.дело № 14256/2020г. на Варненския районен съд, с
което е осъден въззивника да заплати на СТ. АН. Д., ЕГН **********, с адрес:
************************* сумата от 4815.96 евро, представляваща получена от ответника
без основание лихва по договор за банков кредит № И-1936/TNR71724000/30.04.2008г. за
периода от 01.12.2017г. до 04.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 04.11.2020г. до окончателното изплащане на същата.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че клаузата на т.11.1.3 от процесния
договор не е неравноправна. Твърди се, че първоначалният лихвен процент по т.4.1 от
договора е уговорен като минимален и не подлежи на намаляване. Ищцата е дала съгласието
си при наличието на определени предпоставки банката да изменя договорения лихвен
процент. Акцентира се, че спорната клауза е индивидуално договорена.
На следващо място се посочва, че в договора е предвидено банката да отразява
количествените параметри на изменението на договорната лихва въз основа на независим
показател EURIBOR, като е уговорено това да се извършва от управителния съвет на
1
банката или от друг оторизиран орган при промяна на пазарните условия. Във връзка с
понятието „пазарни условия“ в жалбата е направен анализ и е посочена съдебна практика.
В заключение са изложени аргументира, че ако клаузата на т.11.1.3 от договора бъде
обявена за неравноправна, това би означавало съдът да промени уговорената от страните
цена на кредита, дължима от ищеца по време на договорения период. Това е в противоречие
с чл.145, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
СТ. АН. Д., в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. От приетото заключение по
допусната съдебно счетоводна експертиза категорично е установено, че банката не е
начислявала договорните лихви съобразно чл.4 от договора. Отново се набляга, че БЛП е
равен само и единствено на съответния пазарен индекс – в конкретния случай EUROBOR,
но за да компенсира понижението на индекса при определяне на лихвените нива на кредита
във формулата за изчисляване на ГЛП с протокол №34/14.10.2008г.банката е добавила нов
компонент, т.нар. „премия“. С последващи решения на управителния съвет на банката
размера на премията е увеличаван от 1 до 4%. Доколкото не е постигнато съгласие с ищцата
е извършено едностранно изменение на договора за кредит. Липсва уговорено минимално
ниво на EUROBOR.
Отново се набляга, че клаузата на т.11.1.3 не е индивидуално договорена, поради
което чл.144, ал.3, т.1 от Закона за защита на потребителите е неприложим. Неприложима е
и нормата на чл.145, ал.2 от същия.
Допълнително са изложени прави доводи за нищожност на клаузите, както и по
установителната сила на постановените съдебни решения между страните и
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното такова.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез
писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с предявен от СТ. АН. Д. срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
1000.00 евро, представляваща получена без основание договорна лихва по договор за банков
кредит № И-1936/TNR71724000/30.04.2008г. за периода от 01.12.2017г. до 04.11.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2017г.
2
до окончателното изплащане на същата.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание договор за банков кредит
от № И-1936/TNR71724000/30.04.2008г. с ответника „Уникредит Булбанк“ АД на ищцата й е
бил предоставен ипотечен кредит в размер на 42700.00евро със срок на погасяване до
20.05.2043г. чрез анюитетни месечни вноски. Съгласно чл.4 от договора ГЛП за съответния
период се формира от сбора на базисен лихвен процент /БЛП/, явяващ се променлива
величина, представляващ едномесечен EURIBOR в размер на 4.359% и фиксирана надбавка
в размер на 2.341%, която е постоянна величина. В т.11.1.3 от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит е
уговорено, че при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, общия лихвен процент за
съответния период се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя, освен когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най – малко един пункт. Твърди се, че
тази цитирана клауза е неравноправна, тъй като той като води до неравнопоставеност между
двете страни. Клаузата позволява ГЛП само да бъде само увеличаван, но не и намаляван, а
от края на 2008г. равнището на индекса EURIBOR бележи спад. На следващо място неясно в
клаузата са очертани критериите за увеличение на ГЛП с посочването им само като „пазарни
условия“. Ищецът твърди, че за да компенсира банката спада на индекса с протокол
№38/14.102008г. управителния съвет на банката е взел решение, цената на всеки банков
кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент формиран от
приложимия към олихвяването договорен лихвен процент или друг договорен лихвен
индекс и премия, определена по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови
пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се
прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. С последващи решения на
управителния съвет на банката, размерът на премията е последователно увеличаван от 1 до
4%. За този нов компонент „премия“ страните не са постигали съгласие. С прилагането на
едностранното увеличение на БЛП ответникът е получил процесната сума, като договорна
лихва, която не му се следва, тъй като е основана на неравноправна клауза. С предходни
решения, ответникът е бил осъден да върне на ищеца надвнесената договорна лихва за
предходни периоди.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да
върне процесната сума.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД в подадения отговор по чл.131 от ГПК е взел
становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че не е спорно между
страните, че между тях е възникнало договорно правоотношение по договор за кредит, както
и, че са постановени решения, с които са уважени искове на ищеца за връщане на
надплатена договорна лихва. Излага се, че клаузата на т.11.1.3 от процесния договор не е
неравноправна. Твърди се, че първоначалният лихвен процент по т.4.1 от договора е
уговорен като минимален и не подлежи на намаляване. Ищцата е дала съгласието си при
наличието на определени предпоставки банката да изменя договорения лихвен процент чрез
3
управителния си съвет. Акцентира се, че спорната клауза е индивидуално договорена.
Същата не е нищожна, тъй като попада в приложното поле на чл.144, ал.3, т.1 от Закона за
защита на потребителите. Договорната лихва е променяна в следствие на промяна на
„пазарните условия“. Във връзка с понятието „пазарни условия“ в жалбата е направен
анализ и е посочена съдебна практика.
В заключение са изложени аргументира, че ако клаузата на т.11.1.3 от договора бъде
обявена за неравноправна, това би означавало съдът да промени уговорената от страните
цена на кредита, дължима от ищеца по време на договорения период. Това е в противоречие
с чл.145, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.
С протоколно определение от 06.07.2021г. е допуснато изменение на предявения иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД чрез неговото увеличаване, като същият да се
счита предявен за сумата от 4815.96 евро.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. За основателност на предявения иск следва да бъде установено, че
ищецът е заплатил определена сума на ответника, а в негова тежест е да докаже, че тя му се
следва да годно основание.
В случая, няма спор по фактите, а именно, че е сключен договор за банков кредит
№И-1936/TRN71724000/30.04.2008г. по силата, на който ответникът „Уникредит Булбанк“
АД е предоставил кредит на ищцата С.Д., в качеството й на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ПЗР по Закона за защита на потребителите в размер на 42700.00 евро за покупката на
апартамент с краен срок за погасяване 20.05.2043г. В т.11.1 от договора е предвидено, че
дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, определен в чл.4., а
именно базисен лихвен процент – едномесечен EURIBOR и надбавка в размер на 2.341%.
Установено е по делото, че кредитът е усвоен и по него ищцата е заплащала
дължимите вноски.
Спорът въведен пред първата инстанция и настоящата такава, с оглед оплакванията
във въззивната жалба е какъв е размера на дължимата договорна лихва за процесния период
и налице ли са надвнесени суми за погасяване на същата, основани на неравноправни
клаузи.
За определяне на дължимия размер на договорната лихва и за наличието на
неравноправни клаузи спрямо потребител, за което съдът следи служебно, настоящият
състав извърши анализ на съдържанието договора и констатира следното:
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
4
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на
които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В т.11. 1.3 от договора е предвидена възможност банката едностранно да променя
размера на договорната лихва. Съгласно цитираната уговорка при кредити, издължавани
чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира
в размер по т.4.1 и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най – малко с 1 пункт. Вписано е, че кредиполучателят дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент, съответно
размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение страните.
Съдът намира, че цитираната клауза не е индивидуално договорена, тъй като е типова
и няма проведено доказване от страна на банката за противното, в чиято тежест е.
Клаузата, която дава право на банката едностранно да увеличава лихвения процент,
без кредитополучателят в такива случаи да има право да се откаже от договора и ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора, е неравноправна на основание чл.143, т.12 от Закона за защита на
потребителите. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон обаче има предвидено
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй
като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали
клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени
цената.
Посочената клауза обаче не дава конкретна информация какво банката влага в
промяна на пазарните условия, т.е не е ясно разписано какви са критериите, които
обективно да водят до необходимостта от увеличаване на лихвения процент. Не е посочена
5
и методика, по който да се извърши тази промяна.
С оглед изложеното съдът приема, че клаузата на т.11.1.3 е неравноправна и не
следва да бъде прилагана.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изслушаното заключение по
допусната съдебно счетоводна експертиза се установи, че банка на основание
неравноправната клауза по чл. т.11. 1.3 е извършила промяна на месечните погасителни
вноски чрез тяхното увеличаване с добавяне на допълнителна „премия“. Съгласно
заключението на вещото лице, което е неоспорено и съдът кредитира, към компонентите,
формиращи сбора на годишния лихвен процент / едномесечен EURIBOR и фиксирана
надбавка/ с решение на управителния съвет на банката е прибавен допълнителен компонент
„премия“. Този допълнителен компонент за процесния период 01.12.2017г. до 03.11.2020г.
се равнява на 4%. По този начин чрез едностранната промяна на лихвения процент за
коментирания период ищцата е заплатила сумата от 7438.84 евро договорни лихви.
Предвид, че по делото няма разписани анекси, които да водят до друг начин на
определяне на договорната лихва, съдът приема, че приложим е този посочен т.4, а именно
едномесечен EURIBOR /променлива компонента/ и надбавка в размер на 2.341% /фиксирана
компонента/. За недоказан съдът приема довода на въззивника, че са налице уговорени
клаузи, съгласно които е предвидено минимално лихвено ниво на индекса EUROBOR.
Такива уговорки в съдържанието на процесния договор липсват.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице изчислена дължимата
договорна лихва за релевирания период при спазване на начина на определяне на лихвения
процент в т.4 от договора, без да бъде прибавяна допълнителната компонента се равнява на
2622.88 евро.
Разликата между внесената и реално дължима договорна лихва е в размер на 4815.96
евро, която се явява дадена без основание и като такава подлежи на връщане.
По изложените съображения и по тези в мотивите на оспорваното решение, към
които настоящата инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, предявения иск е
основателен и като такъв подлежи на уважаване, а първоинстанционния акт постановил
същия резултат следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се
дължат разноски в размер на 1000.00лв., адвокатско възнаграждение съгласно
представените доказателства /договор за правна помощ №**********/ и списък по чл.80 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262441/06.08.2021г., постановено по гр.дело №
6
14256/2020г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, община Столична, пл. „Света Неделя“ №7 ДА ЗАПЛАТИ на СТ.
АН. Д., ЕГН **********, с адрес: ************************* сумата от 1000.00лв.
/хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7