№ 81
гр. гр. Д., 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20243200200341 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от
ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Д.
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от Федерална служба „Правосъдие“, ФРГ., на 14.08.2024г., засягащо
*** гражданин Й.. М. К., роден на ***г., с последен известен адрес – с.К.,
ул.“Д.“ ***, пощенски код - ***.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че се касае за *** гражданин Е. М. Х. роден на ***г. в гр.Д.,
обл.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - с.К., общ.Д.ка,
ул.“Д.“ ***.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Е. М. Х., редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и не се
представлява, поради което и по отношение на наложената му финансова
санкция не представя становище.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение по преписка
№***, постановено на 28.11.***г. от несъдебен орган в издаващата държава –
1
Федерална служба „Правосъдие“ ФРГ., влязло в сила на 23.12.***г., с което на
*** гражданин Е. М. Х., с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в
размер на 128,50 евро, равностойни на 251,32 лева по курса на БНБ към
датата на постановяване на решението 28.11.***г. Осъждането е за превишена
допустима максимална скорост с 21 км/ч, с лек автомобил извън населени
места, реализирано на територията на ФРГ., на ***.***г. в ***.,
квалифицирано като административно нарушение съгласно чл. 41, ал.1, в
съвкупност с приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата
/StVO/, чл.24 от Закона за движението по пътищата /StVG/, 11.3.4 от
Федералния каталог за финансови санкции /ВКat/.
Решението на издаващата държава – Федерална служба „Правосъдие“,
ФРГ. е постановено на 28.11.***г. и е влязло в сила на 23.12.***г.По силата на
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, Република Б. е сезирана като
изпълняваща държава в производството по признаване на решение на
чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен
съд-гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща
на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за
решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3
ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на
глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция,
наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени за наказуемо деяние по националния закон на решаващата
страна. Деянието, осъществено от засегнатото лице Е. М. Х. попада сред
изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по б.
законодателство аналогично поведение съставлява административно
нарушение и се санкционира съгласно разпоредбите на Закона за движението
по пътищата и Правилника за приложение на Закона за движението по
пътищата.Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на б.
език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.Срещу Е. М. Х. за същото
деяние в Република Б. или в друга държава, различна от издаващата, няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б.
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на *** съд.Не
са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на несъдебния
орган – Федерална служба „Правосъдие“, ФРГ. не се отнася за деяния, които
по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
2
територията на Р Б., или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената
финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на
изпълнение, касае парична сума от 100,00 евро, а ведно със сторените по
съдебното производство разноски е в общ размер от 128,50 евро, равностойни
на 251,32 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението –
28.11.***г.
Решението е постановено срещу *** /съгласно б. законодателство/ лице,
което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу Е. М. Х. е било писмено, като лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други
доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и признаването на решение,
предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви
някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото
решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Предвид обстоятелството,
че Е. М. Х. е б. гражданин, с постоянен и настоящ адрес - с.К., общ.Д.ка,
обл.Д., ул.“Д.“ ***, т.е. местоживеенето му е на територията на Република Б.,
съдът намира, че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се
в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.Липсват доказателства от засегнатото лице
за друго, извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във
връзка с решението за налагане на финансова санкция.
На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени равностойността й
в б. лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция, или 128,50 евро, към 28.11.***г. са
равностойни на 251,32 лева. Съдът намира, че следва да осъди Е. М. Х. да
заплати и сторените по делото разноски, относно извършения превод на акта
за нарушение, които са в размер на 60.00 лева, видно от представените от
преводача справка-декларация.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с
3
чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение по преписка №***, постановено на 28.11.***г.,
влязло в сила на 23.12.***г., на несъдебен орган в издаващата държава –
Федерална служба „Правосъдие“, ФРГ., с което на *** гражданин Е. М. Х., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - с.К., общ.Д.ка, ул.“Д.“ *** е
наложена финансова санкция общо в размер на 128,50 евро, равностойни на
251,32 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението –
28.11.***г.
ОСЪЖДА Е. М. Х., с ЕГН ********** от с.К., общ.Д.ка, ул.“Д.“ *** да
заплати сторените по делото разноски в размер на 60.00 лева, по сметка на
ОС-гр.Д..
СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с
решението, постановено от Федерална служба „Правосъдие“ , ФРГ. от
28.11.***г., влязло в сила на 23.12.***г. да се изпратят на органите на
„Националната агенция по приходите” за изпълнение.
СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОС-гр.Д.
за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във
вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението
следва също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
гр.Варна в 7 – дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4