Определение по дело №13/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С определение № 319/23.03.2011 год., постановено по ч.н.д. № 92/2011 год. на Петричкия районен съд, е оставена без уважение като неоснователна молбата на осъдения М. Т. К. за допускане на съдебна реабилитация по изброените осъждания – по н.о.х.д. № 1851/2000 година на ПРС, по н.о.х.д. № 727/2001 година на ПРС, по н.о.х.д. № 1962/2000 година на ПРС, по н.о.х.д. № 542/2002 година на ПРС и по н.о.х.д. № 640/2001 година на Бургаския районен съд. В мотивите на проверявания съдебен акт подробно са разгледани предпоставките както на съдебната реабилитация, така и на абсолютната реабилитация по смисъла на чл.88а от НК като е прието, че са налице основания за втората, поради което и след влизане в сила на постановения съдебен акт е разпоредено препис от него да се изпрати на председателя на Бургаския районен съд за решаването на този въпрос.

К. е останал недоволен от отхвърляне на искането му за съдебна реабилитация като е атакувал посоченото определение в законния срок пред въззивната инстанция. Твърди, че е изтекъл предвидения от закона срок и няма пречка за реабилитирането му по съдебен ред, в който смисъл моли да бъде постановен акта на проверяващата инстанция. За съдебното заседание, редовно призован, не се явява нито жалбоподателя, нито упълномощен от него процесуален представител.

Представителят на О. П. – Б. излага становище, че при решаване на поставения пред него въпрос първоинстанционният съд е действал законосъобразно и моли определението му да бъде потвърдено.

След цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.436, ал.1 във вр. с чл.313 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, Окръжният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

М. Т. К. е осъждан общо пет пъти по н.о.х.д. № 1851/2000 година на ПРС, по н.о.х.д. № 727/2001 година на ПРС, по н.о.х.д. № 1962/2000 година на ПРС, по н.о.х.д. № 542/2002 година на ПРС и по н.о.х.д. № 640/2001 година на Бургаския районен съд. Петричкият районен съд по н.о.х.д. № 1962/2000 година е извършил кумулация и е определил едно общо наказание измежду определеното му за извършеното по цитираното дело престъпление и наложените му по н.о.х.д. № 1851/2000 година и по н.о.х.д. № 727/2001 година, и двете на ПРС. Определеното общо наказание е „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено за срок от три години и „глоба” в размер на 10 /десет/ лева. Присъдата е влязла в сила на 07.02.2002 година. С останалите два броя влезли в сила осъдителни актове на К. са наложени „глоби”, които той е заплатил на една и съща дата – 06.10.2008 година. На посочената дата е платил и глобата по н.о.х.д. № 1962/2000 година на ПРС. При тези данни Районният съд е приел, че липсва една от задължителните предпоставки на чл.87 от НК за постановяване на исканата реабилитация, а именно да е изтекъл срок от 3 години, считано от изтичането на срока на наложеното с присъдата наказание. В тази връзка съдът е изтъкнал, че по н.о.х.д. № 1962/2000 година на ПРС тригодишният срок е изтекъл към 07.02.2008 година. Обосновал се е с изтичането на тригодишния изпитателен срок към 07.02.2005 година, след който е изтекъл и тригодишния срок по чл.87 от НК. Този извод на съда търпи корекция, въпреки, че изтичането на тригодишния срок в един по-ранен момент е със същото правно значение в случая. И това е така, защото използваният от законодателят израз във връзка с отчитането на тригодишния срок по чл.87 от НК е от „изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание”. А наложеното наказание е от три месеца „лишаване от свобода”, което означава, че тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК е започнал да тече от 07.05.2002 година и е изтекъл на 07.05.2005 година. Що се касае до изложените от първата инстанция съображения относно тълкуването на чл.87, ал.3 от НК, въвззивната инстанция се солидаризира напълно с представените разсъждения. Законодателят е разграничил безапелационно наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и 7, пробацията и глобата, когато са наложени наред с „лишаването от свобода”, постановявайки в този случай, че за съдебната реабилитация е необходимо срока на кумулативните санкции да е изтекъл, съответно глобата заплатена. Това означава, както логично и обосновано е приел и първостепенният съд, че при самостоятелно наказание „глоба”, както е и в настоящия случай, тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК тече от заплащането и. Глобите са заплатени на 06.10.2008 година, което означава, че срокът е изтекъл на 06.11.2011 година. Към постановяването на съдебния си акт това не е било така, поради което е постановен и отказ от съдебна реабилитация. Към момента на решаване на делото от въззивната инстанция обаче, този срок е изтекъл и съобразно съдебната практика се дължи произнасяне по същество следва ли лицето да бъде реабилитирано. За последното, освен обсъждания срок, е необходимо да се установят и останалите предпоставки по чл.87, ал.1, т.1 и 2 от НК. Тъй като няма данни за причинени от престъпните посегателства вреди, остава да се прецени дали осъдения в изтеклия период от време е имал изискуемото от закона „добро поведение”. Следва да се отбележи, че само въз основа на това, че лицето не е извършило през това време друго престъпление, не може да се презюмира, че е имал добро поведение. В тази връзка съдебната практика е константна и изисква доказване на това обстоятелство, за което активна роля играе и самият осъден. Той е длъжен да установи, че е ангажиран с обществено полезен труд, че е социално и граждански адпатиран, което го прави съзнателен член на обществото, който има право да иска да бъдат заличени последиците на предходните осъждания. Видно от материалите по делото е, че липсват каквито и да било данни в тази посока, характеризиращи личността на К., освен данните за заплатените от него глоби, наложени му при всички осъждания. Затова и съдът не може да направи задължителния при съдебната реабилитация извод за наличието на „добро поведение” от осъдения в тригодишния срок, което потвърждава, макар и по други причини извода в атакувания съдебен акт, че не са налице предпоставките за реабилитирането на Ковечав по реда на чл.87 от НК.

Окръжният съд намира за ненужно да се произнася по въпроса за реабилитацията на лицето по реда на чл.88а от НК. Районният съд е изложил пространни съображения в тази насока, които почиват на законовите разпоредби. Безспорно, по отношение на К., са налице всички основания за реабилитирането му по реда на чл.88а от НК, което е в прерогативите на компетентния районен председател, което е и най-вероятната причина за възприетото от него пасивно поведение за установяване на коментираното „добро поведение” по смисъла на чл.87, ал.1, т.1 от НК.

Изхождайки от изложеното до тук, Окръжният съд намира, че като правилно и законосъобразно атакуваното определение на Петричкия районен съд следва да бъде потвърдено с отбелязаните по-горе корекции, в който смисъл и на основание чл.436 във вр. с чл.338 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 319/23.03.2011 год., постановено по ч.н.д. № 92/2011 год. на Петричкия районен съд.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.