Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра,21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на
Тринадесети май две хиляди
двадесет е първа година в състав:
Председател:
Евгени Божидаров
при
секретаря Валя Каменова ,
като
разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 102 /2021 г. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Д.П.Ц. *** против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия
К № 2708983 на ОД на МВР, с които за
нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с наказание
"Глоба" в размер на 100
/ сто / лв. на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.
182, ал.2, т.3 от ЗДвП
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
В
жалбата се отрича нарушението и неговият
автор .
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща
представител . С писма изпращащо
преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ
Жалбоподателя
, редовно призован,не се явява. Представлява се от адв.
В. от АК-Кюстендил който поддържа жалбата и в писмени бележки иска отмяна на
ЕФНГ като издаден след изтичане на давностният срок
по чл.34 ал.1 ЗАНН –изтичане от една година от извършване на нарушението.Претендира
се присъждане на направени разноски.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:
Жалбата
е неоснователна .
ОД на
МВР гр.Враца издала на Д.П.Ц. *** на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182
ал.2 т.3 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 2708983 за
налагане на глоба в размер на сто лева за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1-M-611, за това, че на 20.10.2017
г. в 10,22 часа на Първокласен път I-1 / Е79/ км.159.000,извън населено място с посока на движение към
гр.Мездра при ограничение за извън населено място от 90 км:/час управлявала л.а
„Фолксфаген Пасат“ с рег.№ ДВ8477ВС със скорост 113
км/час,при което е налице превишена
стойност на скоростта над максимално разрешената с 23 км/час .
Тази
фактическа обстановка съдът приема за
установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ ,
фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , удостоверение за
одобрен тип средство за измерване , протокол за метрологична проверка на
техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,снимка на мястото на нарушението с поставеното
мобилно АТСС , справка за собствеността на автомобила, декларация от
собственика на автомобила по чл. 189 ал.5 ЗДвП , писмо № 967000-4605 /08.04.2021 г. на Сектор
ПП-ОДМВР-Враца поясняващо , че при преглед на записаният клип на превишението на скоростта не може да се установи пола на
водача на автомобила посочен в атакуваният ЕФНГ . В подкрепа на установената
фактическа обстановка са и показанията на полицейски служител Я.Й. разположил
АТСС и подписал протокола за неговото използване .
Съдът констатира, че при издаване на
обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш
само на това основание.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното
нарушение. Издаването на електронния
фиш е последваща дейност, която се извършва от
съответните ОД МВР въз основа на
показанията на одобрените автоматизирани технически средства или системи ,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш
,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният
ЕФНГ, поради което при издаването му не
са допуснати процесуални нарушения
свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на
автомобила и място на нарушението, както
и дали то е установено с мобилно или със стационарно техническо средство вкл. и относно лицето което е позиционирало съответният вид АТСС .Нормата
на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и
в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за
АУАН и НП включващи дата и място
на съставяне , респ.
издаване .
С измененията
на чл.165 ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн.
ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез
използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично
регламентиран. С посочените
законодателни изменения соченото
от жалбоподателя ТР № 1/26.02.2014 г.
на ОС на ВАС загуби своето значение с преодоляване на празнотата относно работата с
мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като
именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по
установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация . Бе дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически
средства или системи“ в §6 т.65 от
ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат „стационарни“
когато са прикрепени към земята и се
обслужват периодично от контролен орган,
както и
„мобилни“ когато са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен
фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление
върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно
–информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като
тип № TFR1-M-611 ,като изготвените с
тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено
средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради
това неправилно е да се приеме , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е
установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за
санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително
при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни актове от
по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда
извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с движение на
МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като
именно управлението на МПС от физическо
лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който
смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или иначе
казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП
ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива
субекти.Контролният орган се намира на
мястото на нарушението,когато то се
установява с мобилно АТСС,като по
този начин поставя начало и край на
работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но
персонално не установява нарушението. В
този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика
на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен район Враца
е изразена в Решение № 443 /
03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на
АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца ,
Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение №
264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..
При това положение настоящият състав
приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен
орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.
Налице
е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. , в който мястото на нарушението съответства на това в
ЕФНГ. Отразено е в протокола и посоката на движение , която не се изисква да се
описва в ЕФНГ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП . Протоколът е попълнен с необходимите
реквизити при използване на мобилно техническо средство свързани с място на използване , посока на движение
,липса на пътен знак за ограничение,т.е касае се за ограничение по силата на
закон, посочване стойността ограничението по закон от 90 км/час ,вида път режим
на измерване /стационарен/ , посока на задействане , имена на полицейският
служител и подпис.
От представените от АНО и приобщени от Съда
писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното
автоматизирано техническо средство TFR1-M-611 е одобрено по реда на Закона за измерванията
и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. . Приложен е и протокола за метрологична проверка
съответстваща на типът одобрено средство за измерване № TFR1-M-611 От този протокол с дата 19.10.2017 г. , се
установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е
измерено превишението на скоростта, както и
възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за
скорост при предварително зададени параметри.
Мястото,
на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения
електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и съответен километър . Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква
посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки и от изготвения протокол за
използвано АТСС , също се установява точното място, на което е извършено нарушението,
както и посоката на движение – Враца –Мездра ,като
същите са в резултат на правомерно използване на техническо средство TFR1-M-611 по
силата на чл. 165 ал.2 т.6 и чл.189 ал.15 ЗДвП.
Видно
от приложената фотоснимката на
автомобила в момента на нарушението, действителната измерена скорост на
движение е била 116 км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската
скорост със стойност 113 км/час , след
като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на
скорост при полеви тест в обхвата до 100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , а над
100 км/час е 3 % съобразно данните в протокола за периодична метрологична
проверка и разпоредбите на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално
разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили категория „В“ по смисъла на чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният случай , извън населено
място е 90 км/час , поради което
ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21
ал.2 ЗДвП , поради което не се касае за липса на ограничителен знак на скоростта в участъка от
пътя където е извършено нарушението .
Установено е и не се оспорва от страните, че процесният автомобил не е собственост на жалбоподателя , а на лицето Атанас
Стаменов Атанасов , което се потвърждава и от приложената справка на сектор
КАТ-ОДМВР-Враца за собственост на автомобила . Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл.189 ал.5 ЗДвП ЕФНГ
се връчва на лицата по чл.188 ал.1 ЗДвП
/ собственик или посочен от него ползвател/ , като собственикът може в 14
дневен срок от получаване на ЕФНГ може да предостави на МВР писмена декларация
с данни на лицето извършило нарушението при управление на МПС , след което на
това лице се изпраща ЕФНГ а
първоначалният издаден на собственика се анулира . Представена
е декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП от собственика Атанасов с дата 06.12.2017 г. , посочващ в нея ,че автомобилът е предоставен за ползване на
лицето А.А. . Към делото е приложена и декларация от
16.04.2019 г. по чл.189 ал.5 ЗДвП от А. ,
посочващо , че автомобилът е предоставен за ползване на Д.П.Ц. , поради което санкцията правилно е насочена към
нея. Това , че в случая е санкциониран ползватела Ц. не
прави незаконосъобразен ЕФНГ , тъй като от своя страна тя е имала възможност също да декларира по реда
на чл.189 ал.5 ЗДвП ползването на автомобила от трето лице , което не е сторил , поради което правилно е определен и субекта
на нарушението , респ. възраженията за противното не се споделят от съда , тъй
като нарушителя се определя по силата на законно изискуемите декларации по
чл.189 ал.5 ЗДвП , поради което злоупотреба с тях представлява престъпление по
смисъла на НК .
Съдът
по искане на защитата изиска справка от МВР за установяване пола на заснетият
водач , поради твърдение , че е злоупотребено с декларация от лицето А..Съдът
на този етап не установява наличие на невярно декларирани данни или съмнение за
такива , тъй като по делото е представена справка № 967000-4605 / 08.04.2021 г. на Сектор
ПП-ОДМВР-Враца поясняваща , че от заснетият във връзка с нарушението видоклип не може да се установи пола на водача на
автомобила, за да се прецени дали това е декларатора А. или санкционираната жалбоподателка посочена от А. в декларацията по чл. 189
ал.5 ЗДвП .Няма пречка в по-късен момент защитата при събиране на данни за
документно престъпление в тази връзка да сезира съответната прокуратура .
Несъстоятелно
е и възражението за изтекла давност по чл.34 ал.1 изр. 2-ро пр.2-ро ЗАНН.Тази
разпоредба императивно въвежда задължение да не се образува адм.наказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Очевидно е , че тази хипотези са относими единствено
за АУАН , а в случая предмет на обжалване е ЕФНГ без съставяне на АУАН . От
друга страна самият ЕФНГ няма дата на издаване , от която да се поставя начало
на образуваното производство за да се прецени изтекла ли е предвидената давност
, поради което цитираните разпоредби са неприложими в конкретният спор, още
повече , че нарушителят е установен с декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП в много
по-късен момент , а не в момента на нарушението .
Нарушението
касае превишаване на разрешена скорост с
31 км час , поради което санкцията за него е фиксирана по вид и размер като
глоба 100 лв , поради което е наложена правилно .
По
изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното
нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства,
при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден , като от събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на
административното нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП описано в атакуваният
ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е
приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4
вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП .
При
този изход на процеса искането за разноски се явява неоснователно .
При
изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ /
Серия К № 2708983 на ОД на МВР, с които Д.П.Ц.
*** за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП е
санкционирана с наказание "Глоба" в размер на 100 / сто
/ лв. на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.
182, ал.2, т.3 от ЗДвП
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на защитата за присъждане на
направени разноски .
Решението
подлежи на обжалване от страните чрез РС-Мездра пред АС-Враца в
14-дневен срок от съобщаването му .
Районен съдия: