Присъда по дело №1143/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 4
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20232330201143
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Ямбол, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
СъдебниМ. М. М.

заседатели:Н.К. С.а
при участието на секретаря М.М. П.
и прокурора М. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно дело от общ
характер № 20232330201143 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. И. Ч., роден на**** г. в гр. Ямбол, адрес:
гр. Ямбол, ул. Ч****, българин, българско гражданство, основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в неустановен час на 06.08.2023 г. от
паркиран до блок № 2 в ж.к.Зорница, лек автомобил, марка „Фолксваген
Голф“ с peг. № ****, е отнел чужди движими вещи - парична сума от 195 лева
и 200 румънски леи, на стойност 79.06 лв., всички вещи на обща стойност
274,06 лв., от владението на собственика им В. С. С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 НК му
НАЛАГА наказание Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И
1
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия да заплати
направените по делото разноски общо в размер на 70.20 лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви :
ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Ю.И.Ч. от гр.Ямбол за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а” от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Ю. И. Ч., като счита че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и направеното самопризнание на подсъдимия е безспорно доказано, че
подсъдимият е осъществил страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Представителят на държавното обвинение изразява становище на подсъдимият
да бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като предлага
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде
редуцирано с една трета и изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият Ю. И.Ч. участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник –
адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли съда на
подсъдимия да бъде определено минимално предвиденото наказание от две години ,което
да бъде намелено с една трета.
Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.08.2023 г. подс. Ю.И. Ч., заедно с негов приятел - св. М. Б. Д., се разхождал в гр.
Ямбол, в ж.к. „Зорница“, като ровели в контейнерите за боклук. Когато стигнали до
контейнерите в района на магазин „Т - маркет“, подс. Ю. И. Ч. забелязал, че в двора зад
магазина, между два камиона, имало паркиран лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
per. № *****. Същият не бил заключен, а водачът му - св. В. С. С., стоял до автомобила си,
заедно с негов колега. Подс. Ю. ИВ. Ч. се приближил до св. В. С.С. и му поискал вода.
Свидетелят отказал да му даде, като казал, че няма. Докато двамата разговаряли, подс. Ю. И.
Ч. видял, че на шофьорското място в лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с per. № ...
КА имало оставена черна чанта, с портмоне в нея. Подс. Ю. И. Ч. се отдалечил от лекия
автомобил, но останал в района на паркинга. След малко видял как св. В.С. С. и колегата му,
отишли наблизо да приберат оставена пред халетата на паркинга метална врата. Подс. Ю. И.
Ч. използвал отсъствието на св. В.С. С. и се върнал при автомобила му, марка „Фолксваген
Голф“ с per. № ...... Същият все още бил отключен. Подс. Ю. И. Ч.отворил предната лява
врата и от чантата, оставена на шофьорското място взел парична сума в размер на 195 лв. и
200 румънски леи. След това се върнал при св. М. Б. Д., който все още ровел в близка кофа
за боклук и му предложил да влязат в магазина да си купят вода. Дал на св. М. Б.в Д.един
лев и му казал, че имал още пари в себе си. Двамата влезли в магазина, купили си вода,
излезли и малко по-късно се разделили.
Подсъдимя продължил разходката си и същата вечер, на ул. „Огоста“, в близост до
магазин „Ефир“, срещнал свой друг познат - св. И.Н.. В разговор между двамата подсъдимят
споделил, че преди малко бил загубил пари в казиното. Поискал от св. И.Н. пари в заем, но
свидетелят отказал, като му казал, че нямал. Тогава подс. Ю.И. ЧЕ. казал на св. И.., че имал
в себе си пари, но в друга валута. Подс. Ю. И. Ч. предложил на св. И.Н. да му даде малко от
тях. Извадил парите от джоба си и ги показал на св. И.Н., който ги разпознал като румънски
леи. Подс. Ю. И. Ч. дал на св. И. Н. общо 90 леи, в банкноти с номинал от 50 и 10 леи, в
замяна на което св. И. Н. му дал общо 50 лв. за тези 90 леи. След тази сделка, св. И. Н.
видял, че в подсъдимя останали още от румънските леи. След размяната двамата се
разделили.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ю. Ив. Ч. се установява,
1
че с определение № 806/04.10.2022 г. по ЧНД № .../2022 г. на ЯРС, влязло в сила на
20.10.2022 г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание в
размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим, наказанието по което е изтърпяно на 22.03.2023 г. От това последно влязло в сила
определение на 20.10.2022 г. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието към
датата на извършване на деянието – 06.08.2023 г. по настоящото дело. Предвид което
настоящото деяние се явява извършено от подсъдимият Ч. при условията на опасен рецидив
с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1 б.„а” от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Ю. И.Ч.е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а” от НК, тъй като на в неустановен час на 06.08.2023 г. от
паркиран до блок № 2 в ж.к. „Зорница“ лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с per. №
...., е отнел чужди движими вещи - парична сума от 195 лева и 200 румънски леи, на
стойност 79.06 лв., всички вещи на обща стойност 274,06 лв., от владението на собственика
им В. С. Ст., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив.
Авторството на деянието, предмета на кражбата и начина на извършване на деянието са
безспорно доказани от обясненията на подсъдимия Ю. И. Ч., дадени по реда на чл.371, т.2 от
НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство
свидетели Васил С., И. Н.,М.н Д. е А.И., които се кредитират изцяло от съда като логични,
последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени
доказателства. При определяне стойността на отнетите вещи, съдът кредитира напълно
заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза като обективно и
компетентно.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи
/подробно индивидуализирани във фактическата обстановка, приета от съда за установена/, с
определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. При
извършване на престъплението подсъдимият е взел участие и в двете фази на
изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на паричната
сума, вземайки тези пари и с установяването на трайна фактическа власт вьрху отнетото
имущество. Установи се също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее
процесните вещи или основание, което ги прави или е годно да го направи собственик на
тези вещи, както и не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат
отнемани от подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият Черкезов е действал с пряк умисъл при осъществяване
на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава досегашния собственик на вещите от
фактическата му власт върху тях, предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко
е целял установяването й.
Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия:
За извършеното от подсъдимия Ю. И. Ч. престъпление, Наказателния кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимият, съдът
отчете като облекчаващи вината му обстоятелства дадените обяснения в хода на
досъдебното производство и ниската стойност на предмета на престъплението.
Кото отекчаващи вината обстоятелства съдът отчете , криминалното минало на
подсъдимия- той е осъждан за престъпления против собствеността извън посочените
съдебни актове ,водещи да квалифициране на настоящото дение като извършено при
условията на опасен рецидив ,като с наложените му преди това наказания не са постигнати
целите на чл.36 от НК.Съдът също така отчете ,че макар и стойността на предмета на
2
престъплението да е ниска, тя не е възстановена.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на подсъдимия,т.к. счита ,че
не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността им
обстоятелства за да се приеме ,че и най-лекото предвидено в закона наказание би било
несъразмерно тежко. С оглед на гореизложеното съдът наложи което на подсъдимия
казание от две години лишаване от свобода.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК съдът намали размера на
наказанието с една трета,а именно от две години на една година и четири месеца лишаване
от свобода.Предвид предходните осъждания на подс.Ч. са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане.Затова и на основание чл.57,ал.1,т.2,бук."б". от
ЗИНЗС, съдът определи Черкезов да изтърпи наказанието при първоначален строг режим,
Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че ще
се въздейства превъзпитателно и предупредително както върху самия подсъдим, така и
върху останалите членове на обществото.
Тъй като обвинението бе доказано, съдът осъди подсъдимият Ю.И. Ч. да заплати
направените по делото разноски в размер на 70,20 лв. в приход на републиканския бюджет
по сметката на ОДМВР - Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
3