№ 1698
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502565 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 26 3223 от 28.08.2020 г. на „Енерго - Про продажби АД“ срещу решение
№ 3830 от 11.08.2020 г. по гр.д. № 20516 по опис на Варненски районен съд за 2019 г., с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Г. Г., не дължи на
жалбоподателя сумата от 498.54 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 27.12.2018 – 26.03.2018 г. за обект с кл.
№ ********** по издадена фактура № **********/28.11.2019 г., на основание чл. 124 от
ГПК. Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати и разноски в производството в размер на 415 лева, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
1
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. Г. Г., с искане съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено, че не дължи на на „Енерго - Про продажби“ АД сумата от
498.54 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 27.12.2018 – 26.03.2018 г. за обект с кл. № ********** по
издадена фактура № **********/28.11.2019 г., на основание чл. 124 от ГПК. Твърденията в
обстоятелствената част на молбата се свеждат до правоизключващото възражение, с което се
отрича доставката и реалното потребление на електроенергия в такъв размер за посочения
период. Твърди, че не е подписвал протокол, с който е установена неизправност на СТИ за
обекта и не е присъствал при проверката. Счита, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекционна процедура по ПИКЕЕ, тъй като те са били отменени.
Ответветникът, сега въззивник е оспорил отрицателно установителната претенция,
като е направил следните фактически твърдения – наличие на валиден договор за доставка
на електроенергия, по който ищеца има качеството на потребител с клиентски №
**********, абонатен № **********; посещение на служители Енерго-Про Мрежи” АД
26.03.2019г.; присъствие на двама свидетели; извършване на техническа проверка на
средството за измерване на потребената електроенергия в обекта на ищеца, при която била
установена неизправност в него, изразяваща се в непълно отчитане на преминалата през
него електроенергия; демонтаж на техническото средство и съставяне на КП. След
експертиза извършена от БИМ ГД „МИУ” РО – Варна, установяване на монтирано чуждо за
схемата устройство за въздействие.
Съобразно разпределението на доказателсвената тежест, която правилно е указана от
първоинстанционния съд и събраните пред него доказателства, настоящата въззивна
инстанция приема за установено, че 26.03.2019г. от длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД
/„Енерго про Мрежи” АД/ била извършена проверка на електромер, монтиран да отчита
потреблението в обект находящ се в гр с. Рудник, общ. Долни чифлик, обл. Варненска,
клиентски № **********, абонатен № **********, при която той бил демонтиран. На
27.11.2019г. в БИМ била извършена експертиза на СТИ. Резултатът показал, че е налице
неправомерна намеса в измервателната му схема, чрез добавяне на допълнителен елемент-
проводник. Въз основа на съставения от БИМ констативен протокол, на 27.11.2019г. на
потребителя била начислена корекция за неточно отчетена потребена ел.енергия за периода
27.12.2018г. до 26.03.2019г. и издадена фактура, в която цената на коригирано количество
доставена ел. енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от 498,54лв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
добавянето на елемент в измервателната схема, представлява монтиран мост в токовата
верига на електромера, с което се променят параметрите на същия и той започва да измерва
с голяма грешка. Заключението не посочва кога е извършено вмешателството и точното
количество ел. енергия неизмерено от електромера. Страните не спорят относно фактите
приети за установени от първоинстанционния съд.
Спорът поставен пред въззивният съд е правен и се състои в това, дали съществуват
правни норми, които да регламентират едностранната корекционна дейност извършена от
въззиваемия.
За настоящия казус, освен ОУ на договора,приложими са нормите в Закона за
енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.), в Наредба № 6 от 9.06.2004г. за
реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) , в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от
2
12.11.2013г.) и в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр.
35 от 30 април 2019г.). След допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98
ал. 2, чл. 98а и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г. в сила от
17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за
установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Към настоящия момент, съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г.
възможност, е налице приключило производство по реда на чл. 83 ал. 2 ЗЕ, тъй като на
14.10.2013г. от ДКЕВР са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.), в раздел ІХ от които е уреден реда за
установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Тези правила имат характера на нормативен административен акт по смисъла на
Раздел III, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката, поради което не представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП.
Същите имат задължителен характер за всички негови адресати, поради което след
16.11.2013г., е била налице предвидена законова възможност за прилагане на установените в
ОУ корекционни клаузи. В горния смисъл е и анализът изложен от правна страна в
първоинстанционното решение.
Съдът следва да отчете и наличието на Решение № 1500/06.02.2017г. постановено от
петчленен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. (обн. ДВ 15/14.02.2017г.), с което е
обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 12897 от 01.12.2015 г., по адм. д. №
9462 по описа за 2014г. на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013г.
Предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът в
съответствие със закона и негово тълкуване в задължителната за съдилищата съдебна
практика, приема, че след 14.02.2017г. корекции не могат да се извършват от доставчика.
Процесната корекция е извършена след тази дата, поради което е липсвала изискуемата от
ЗЕ предвидена в специална подзаконова норма форма, с който да е съобразена.
Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че с решение № 13691/08.11.2018г.
по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС са били отменени - чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ. Понастоящем са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (обн., ДВ, бр. 35 от 30 април 2019г.), но за приложението им не е предвидено
обратно действие, поради което съдът не оже да ги приложи.
В конкретният случай, доставчикът едностранно е променил отчитането на доставено
количество електрическа енергия и е коригирал сметките за минал период, без да има право,
защото в общите условия по договора които предвиждат реализирането на обективна
отговорност на купувача са нищожни по смисъла на ЗЗП /Решение № 115/20.05.2015, гр.д.№
4907/2014, ІV гр.д., Решение № 111/17.07.2015, т.д.№ 1650/2014, І т.о., ВКС и др. Правилно
първоинстанционният съд е изложил, че корекцията би била допустима, единствено когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на
грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа
енергия за миналия период – в . т. см. решение № 165 от 19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
79 от 11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010г. по гр.
д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС,
ІІ т. о. и др.
Съдът не споделя доводите за приложимост на общите норми по чл. 200 ЗЗД в
настоящия случай. ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му регламентират с
императивни норми специална форма при сключването на договор за продажба на
електроенергия, отчитането и заплащането й. Доставката на ел. енергия е дейност, която
3
държавата регулира, поради което сделките с предвидена в закона форма за валидност,
пораждат правно действие по отношение на сключването им, евентуални изменения и/или
удостоверяване на изпълнението на задължения по тях, само ако отговарят на специалните
императивни норми. Специалните норми, по които са предвидени извършването на
корекции са били отменени.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът – въззивник в
настоящото производство, не е установил от правна страна отричаната претенция. Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3830 от 11.08.2020 г. постановено по гр.д. № 20516
по опис на Варненски районен съд за 2019 г. – 39 ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г да заплати на
Д. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 360 лева, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4