Присъда по дело №1238/2010 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 58
Дата: 11 февруари 2011 г. (в сила от 28 февруари 2011 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20105620201238
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

                                         11.02.2011г. гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на единадесета  февруари през две хиляди и единадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели:                

                                                                           Г.Г.

                                                                       С. Т.                                                                                                                                             

при секретаря Н.С. и в присъствието прокурора  Гочо Петков като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 1238 по описа за 2010г.,

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият         И.Д.С. - роден на *** ***, българин, български гражданин, жив. в гр.****, ул.”***, обл.****, неженен, неосъждан, начално образование, ученик в 8 клас,  ЕГН **********

 

за ВИНОВЕН в това, че:

               На 25.08.2010 год. в гр.Любимец отнел чужди движими вещи а именно – сумата от 430.00 български лева и 85.00 Евро с левова равностойност 166.25 лв., всичко на обща стойност 596.25 лв. от владението на Р.И.Ч. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила изразяваща се в блъскане, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК

       поради което и на основание по чл. 198 ал.1 във вр.с чл.63,ал.1, т.3 във вр.с чл.58а,ал.4 във вр.с ал.1 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично  и  Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/  месеца .

 

      ОСЪЖДА подсъдимия И. *** с  ЕГН ********** да заплати на Р.И.Ч.  с ЕГН ********** *** сумата от 296,25 /двеста деветдесет и шест лива и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща причинените от деянието имуществени вреди.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И. *** с  ЕГН ********** да заплати в полза на районен съд Свиленград сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск.

 

        На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА подсъдимият  И. *** с  ЕГН ********** да заплати направените по досъдебното производство разноски  за вещо лице в размер на 30,00/тридесет лева / лева.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                  (Добринка Кирева)

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                  1…………………….

 

                                                                              2……………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №........ от  11.02.2011 година

по НОХД №1238/ 2010 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 14.02.2011 година

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №774/ 2010 година по описа на РУ на МВР - Свиленград, преписка с вх.№ 1344/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Гочо Петков – Зам.Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

        И.Д.С. - роден на *** ***, българин, български гражданин, жив. в гр.*****, ул*******, обл.Хасково, неженен, неосъждан, начално образование, ученик в 8 клас,  ЕГН **********, за това, че на 25.08.2010 год. в гр.Любимец отнел чужди движими вещи а именно – сумата от 430.00 български лева и 85.00 Евро с левова равностойност 166.25 лв., всичко на обща стойност 596.25 лв. от владението на Р.И.Ч. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила изразяваща се в блъскане, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК

В съдебно заседание подсъдимия И.Д.С. и договорният му защитник – адвокат К., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.По същество молят спрямо непълнолетния подсъдим да бъде наложено наказание „Пробация”,като считат че са налице изключително и многобройни смегчаващи вината обстоятелства.

Прокурор Петков поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище ,че не са налице процесуални пречки   делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.При определяне на наказанието моли съда да наложи на непълнолетния подсъдим наказание „Лишаване от свобода” ,което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с по дълъг изпитателен срок.

По делото е приет за съвместно разглеждане гр.иск в размер на 296,25лева от пострадалото лице- Р.И.Ч. срещу подсъдимия за нанесени му имуществени вреди в резултат на деянието и същата е конституирана в качеството на граждански ищец.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият  са разяснени правата им по чл. 371 НПК и е уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

        На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

       Фактите, на основание на които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка: На 25.08.2010г. пострадалата  Р.И.Ч. *** преди обяд отишла на покупки на зеленчуковата борса в града. По време на пазаруването на борсата при нея отишъл подс.И.Д.С., който й предложил срещу заплащане да й пренесе покупките до микробус на нейна позната. При носенето на покупките подсъдимия забелязал,че пострадалата  има пари в портмонето. Когато пострадалата Ч. тръгнала да се прибира от борсата след нея тръгнал да върви и подс.И.С., който по пътя се срещнал със свид.В.Б.И. с когото споделил, че нямал пари. Движейки се по ул.”Републиканска” посока от зеленчуковата борса към автогарата подс.С. изведнъж се приближил до пострадалата Ч. и внезапно й дръпнал дамската чанта от дясното й рамо при което тя се развикала да й пусне чантата, но подс.С. я блъснал при което Ч. политнала и чантата й се изплъзнала от ръката.Подс.С. взел чантата и побягнал в градинката към парка срещу автогарата и се скрил в храстите.Там извадил портмонето от дамската чанта, взел парите от него, изхвърлил портмонето и чантата в градинката на парка и избягал. Свид.В.И. бил на отсрещната страна на автогарата и видял всичко .Оглеждайки се за хора да потърси помощ пострадалата Ч. видяла свид.И. и го попитала дали познава момчето което й е вземало чантата.Свид.И. й казал, че го познава и че е син на съветника от ромски произход Д.Р.С. след което си тръгнал.Тогава Ч. влезнала в градинката където видяла ,че се скрил подс.С. и видяла дамската си чанта лилава на цвят от кожа на земята.След като я вдигнала проверила съдържанието , при което установила, че всички вещи си били в чантата ведно с мобилния телефон, но липсвало черното й кожено портмоне със сумата от 430 български лева и 85 Евро. Ведната позвънила в ПУ-Любимец от мобилния си телефон и уведомила за случая. Незабавно на място пристигнали служителите от ПУ - свидетелите И.Д. и А* Инджов на които Ч. показала мястото където намерила чантата си срещу автогарата.Свидетелите Д., И* и Ч. претърсили градинката и намерили портмонето на Ч. отворено, вещите от него били разхвърляни около него, но липсвали парите от 430 лв. и 85 Евро, които пострадалата имала в портмонето си.След като прибрали разхвърляните вещи в найлонова чантичка отишли в ПУ-Любимец.

      От проведените незабавни действия бил издирен непълнолетния - подс.И.Д.С. *** където обяснил, че той е извършил деянието.В присъствието на свид.Д.С.- баща на подс.С. и на Главен експерт към ОДЗ към ДПС М. Ф. било снето писмено обяснение от подс.С. и съставен протокол за доброволно предаване от него на сумата 230 лева и 35 Евро.В присъствието на служителя Р. Д. ,свид.Д. върнал на Р.Ч. сумата от 230 български лева и 35 Евро.Останалата сума от 200 лева и 50 Евро не била възстановена на пострадалата Ч. .свид.В.Б.И., който като очевидец потвърждава, че подс.С. е извършил грабежа и когото познавал от по рано с прякора „Ш.” и че е син на съветника Д.С..      

     Изготвена е оценъчна експертиза в резултат на които е установено, че стойността на отнетите 85 Евро е в размер на 166.25 лв. и заедно с отнетите 430.00 лева общата стойност на отнетите парични знаци е в размер на 596.25 лв.

Подсъдимия И.Д.С., видно от справка за съдимост приложена по делото  не е осъждан.

          В дадените обяснения по досъдебното производство подс. С. се признава за виновен по предявеното му обвинение,прави описание на механизма на извършеното деяние и съжалява за извършеното. Обясненията му са еднопосочни, последователни и не противоречат на останалите събрани доказателства.Показанията на всички свидетели са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.

           При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С. е осъществил със­тава на престъплението чл.198, ал.1 ,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност  и въз основа на които съдът постанови присъдата, които  съдът възприе като непротиворечиви и логични.

 Следва да се изложи ,че грабежът е типично съставно престъпление , което включва в себе си два функционално свързани акта, всеки от които представлява едно самостоятелно престъпление - принуда и кражба. То включва в себе си два функционално свързани акта, всеки от които представлява едно самостоятелно престъпление. Първият е принудата, квалифицирана като престъпление по чл. 143 НК. Вторият е кражбата, при която се отнема чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение тя да бъде присвоена. При обикновения състав на чл. 198, ал. 1 НК принудата е това престъпление, осъществяването на което на практика улеснява отнемането на вещта. В същото време принудата, психическа или физическа, във всички случаи е насочена към постигането на точно определен резултат - противозаконното отнемане на чужда движима вещ. От това произтича и неделимата връзка в субективното отношение на дееца при извършване на това престъпление. Като елемент от състава на грабежа принудата трябва да е противозаконна. Във всички случаи тя е насочена към постигането на точно определен резултат - противозаконното отнемане на чужда движима вещ. За да е налице грабеж, трябва, когато упражнява принудата, деецът да съзнава, че посредством нея улеснява последващото отнемане на чуждата вещ. Принудата, като елемент на грабеж по чл. 198 НК, може не само да предхожда, но и да съпровожда отнемането на чужда вещ, а в специална хипотеза на ал. 3, дори да го следва. При грабежа насилието като средство изпълнение на отнемането може да представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице. Употребата на сила като обективен признак на престъплението "грабеж" означава деецът да упражни върху друго лице такова физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на реалната му съпротива с цел запазване владението върху предмета на посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава съпротива. Престъплението грабеж е довършено в момента, в който след упражнената принуда е приключило отнемането на вещта,което се установи по безспрорен начин в настоящото производство.

В настоящият случай деяниято е извършено при условията на пряк умисъл.Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимия , пренебрежителното му отношение към чуждата собственост и личността и стремеж към незаконно облагодетелстване. Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.

С оглед на което настоящият съдебен състав прие,че обективна и субективна страна подсъдимия И.Д.С. е осъществил престъплението по чл.198,ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК

      От обективна страна подс. И.Д.С. *** отнел чужди движими вещи а именно – сумата от 430.00 български лева и 85.00 Евро с левова равностойност 166.25 лв., всичко на обща стойност 596.25 лв. от владението на Р.И.Ч. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила изразяваща се в блъскане, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.       От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия  при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване. Бил е с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежащ и са чужди,но въпреки това ги е отнел и ги е присвоил,като за целта е използвал сила,като като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.   

         При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия ,направените от същият самопризнания и изразеното разкаяние , социалното му положение,липсата на минали осъждания като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът  прие –характеристични данни видно от които същият има регистрация ,поради което настоящият състав счете,че така констатираните отговорността обстоятелства обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК т.к. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на  непълнолетния подсъдим И.Д.С. следва да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК. Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от три  до 10 години , и  след редукцията на чл.63 ,ал.1,т.3 от НК съобразно  чл.58а,ал.4 във вр.с ал.1 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК,съдът го осъди на „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично  и  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/  месеца       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.     

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

        С оглед ,че съдът призна подсъдимият за виновен и доколкото липсват доказателства за връщане на част от отнетата сума пари предмет на престъпното деяние на подсъдимия  то съдът прие ,че подсъдимия следва да бъде осъден   да заплати но пострадалия сумата от 296,25  лева, представляващи част от причинените от деянието имуществени вреди.

Съобразно  уважената част на предевяния граждански иск и направените разноски по делото ,съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на районен съд Свиленград сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск ,както и сумата в размер 30,00 лева представляващи направените разноски по досъдебното производство за вещо лице.

 

      

    Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /

 

                          Съдебни заседатели:1……………………

 

                                                           2…………………….