№ 92
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500089 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 143/12.01.2022 г., постановено по ч.в.гр.д.
№ 1910/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна жалба с вх. №
15940/23.11.2021 г., подадена от С. Г. СЛ. и С.И.С. против определение №
899/20.09.2021 г. по ч.в.гр.д. № 1910/2020 г. на ОС-Пловдив.
Жалбоподателката С. Г. СЛ. моли с частната жалба с вх. №
3922/14.02.2022 г. разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 25.09.2017 г. е подадена до РС-Пловдив искова молба от Адвокатска
колегия-гр.В. против С. Г. СЛ. за осъждането й на основание чл. 422 от ГПК
да заплати на ищеца дължими суми – 180 лв., 120 лв., 1260 лв., 7,40 лв., 1680
лв., 7,40 лв. и 3,70 лв. - общо в размер на 3 258,50 лв., както и 65,17 лв.-
разноски в заповедното производство за платена ДТ.
С определение, постановено в съдебно заседание на 29.05.2018 г.
районният съд оставя без разглеждане искане на ответницата С.С. да й бъде
предоставена правна помощ по делото. Против това определение от нея е
подадена на 29.06.2018 г. с вх. № 40450 частна жалба до окръжния съд. С
1
молба от 14.09.2018 г. жалбоподателката С. иска от администриращия
частната жалба районен съд да бъде освободена от заплащане на такса 15 лв.
по изложени съображения. С молба от 6.11.2018 г. жалбоподателката С.
представя декларация за обстоятелствата по чл.83 от ГПК 1лист 24 от
досието на ч.в.гр.д. № 2799/2018 г. на ОС-Пловдив). С разпореждане от
9.11.2018 г. районният съд освобождава жалбоподателката С. от внасяне на
ДТ в размер на 30 лв. по частни жалби с вх. № 34928/7.06.2018 г. и вх. №
40450/29.06.2018 г. С определение от 11.02.2019 г., постановено по ч.в.гр.д. №
2799/2018 г. на ПОС окръжният съд отменя определението от 29.05.2018 г. на
районния съд, с което е оставено без разглеждане искането на С.С. за
предоставяне на правна помощ по делото и връща делото на районния съд за
произнасяне по молбата по същество.
С определение от 19.02.2019 г. районният съд оставя без уважение
молбата на С.С. за предоставяне на правна помощ в производството по
делото. С разпореждане от 4.06.2019 г. районният съд връща частната жалба,
подадена от С. против определението от 19.02.2019 г.
На 15.11.2019 г. районният съд е постановил съдебно решение, с което
признава за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите 1260 лв., 7,40
лв., 1680 лв., 7,40 лв. и 3,70 лв. (или общо 2 958,50 лв.) и я осъжда да му
заплати сумата 603,30 лв. за разноските по делото и сумата 65,17 лв. за
разноски в заповедното производство. Против решението е подадена на
31.12.2019 г. въззивна жалба от ответницата С., която е върната от районния
съд с разпореждане от 28.01.2020 г. Против това разпореждане е подадена на
19.02.2020 г. частна жалба до ОС-Пловдив. С молба от 12.06.2020 г.
жалбоподателката С. е поискала да бъде освободена от такси и разноски. С
разпореждане от 12.06.2020 г. районният съд я освобождава от внасяне на ДТ
в размер на 15 лв. по частната жалба от 19.02.2020 г. С определение от
5.10.2020 г. окръжният съд оставя без уважение подадената от С. частна
жалба против разпореждането от 28.01.2020 г.
На 13.11.2020 г. е подадена от жалбоподателката С. (и от лице С.И.С.,
което не е страна по делото) касационна частна жалба против определението
на окръжния съд от 5.10.2020 г., с което определение е оставена без уважение
подадената от нея частна жалба против разпореждането от 28.01.2020 г., с
което разпореждане е върната подадената от нея въззивна жалба против
2
постановеното от районния съд на 15.11.2019 г. съдебно решение. Следва да
се посочи, че тази частна жалба е недопустима съгласно нормата на чл.
274,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК, тъй като с решението от
15.11.2019 г. съдът се е произнесъл по гражданско дело с цена на иска до
5 000 лв.
Подадената на 13.11.2020 г. частна касационна жалба е оставена без
движение от окръжния съд с разпореждане от 18.11.2020 г. с указание за
представяне на изложение на основания за допускане на касационно
обжалване по чл. 280 от ГПК с препис за другата страна и за внасяне на ДТ в
размер на 15 лв. по сметка на ВКС. С молба от 31.12.2020 г. жалбоподателите
са поискали предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси, като с
молба от 3.02.2021 г. те са поискали също да бъдат освободени от такси. С
определение от 19.04.2021 г. окръжният съд оставя без уважение молбата от
31.12.2020 г. на С. за освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна
помощ.
На 19.05.2021 г. е подадена до апелативния съд частна жалба от С.
против определението на окръжния съд от 19.04.2021 г., с което съдът е
отказал да я освободи от внасяне на ДТ и да й предостави правна помощ. Тя е
оставена без движение от окръжния съд с разпореждане от 31.05.2021 г. с
указание за внасяне на ДТ в размер на 15 лв. по сметка на апелативния съд.
На 2.07.2021 г. от жалбоподателката С. е подадена молба за освобождаване от
такси по делото. С разпореждане от 5.07.2021 г. окръжният съд й указва да
представи декларация по чл. 83,ал.2 от ГПК. С определение от 20.09.2021 г.
окръжният съд установява, че декларация не е подадена, поради което оставя
без уважение молбата от 2.07.2021 г., подадена от жалбоподателката С., за
освобождаване от ДТ.
Против определението на окръжния съд от 20.09.2021 г. е подадена на
23.11.2021 г. от жалбоподателката С. и от лицето С.И.С. частна жалба до
апелативния съд. Тя е оставена без движение от окръжния съд с разпореждане
от 23.11.2021 г. с указание за представяне на документ за внесена ДТ в размер
на 15 лв. по сметка на апелативния съд. За това разпореждане на съда
жалбоподателката С. е уведомена на 6.12.2021 г. На 12.01.2022 г. окръжният
съд постановява обжалваното сега разпореждане № 143, с което констатира,
че за жалбоподателката С. срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл
3
на 13.12.2021 г. и тя не е отстранила нередовността, поради което връща
подадената от нея частна жалба с вх. № 15940/23.11.2021 г. За
разпореждането на съда тя е уведомена на 3.02.2022 г. и на 10.02.2022 г.
подава (изпраща по пощата) частната жалба с вх. № 3922/14.02.2022 г. С нея
иска разпореждането да бъде отменено по посоченото съображение, че не са
налице основания за връщане на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 275,ал.2 във вр. с чл. 261,т.4 от ГПК към
подадена въззивна частна жалба жалбоподателят е длъжен да представи
документ за внесена държавна такса. В случая е несъмнено, че с жалбата от
23.11.2021 г. жалбоподателката С. не е представила документ за внесена по
сметка на апелативния съд ДТ, нито е представила такъв документ след
даденото й от окръжния съд с разпореждането от 23.11.2021 г. указание за
това, срокът за което е изтекъл на 13.12.2021 г., включително указанието не е
изпълнено и до датата на постановяването на разпореждането № 143 –
12.01.2022 г. В случая жалбоподателката не е освободена от внасяне на ДТ за
производството по делото, като с разпореждането на районния съд от
9.11.2018 г. тя е освободена от внасяне конкретно на ДТ в размер на 30 лв.,
дължима по две конкретно посочени частни жалби, и с разпореждането от
12.06.2020 г. е освободена от внасяне на ДТ в размер на 15 лв., дължима по
конкретно посочената частна жалба, след което с молбите от 31.12.2020 г.,
3.02.2021 г. и 2.07.2021 г. отново иска освобождаване от такси.
Обстоятелството, че частна жалба е подадена срещу определение, с което е
оставена молба на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на ДТ, в
случая - срещу определението от 20.09.2021 г., с което окръжният съд оставя
без уважение молбата от 2.07.2021 г., подадена от жалбоподателката С., за
освобождаване от ДТ,- не може да обоснове неизпълнение от нейна страна на
изискването, установено с нормата на чл. 261,т.4 от ГПК. Тази норма не
предвижда изключение, когато е подадена жалба против акт на съда, с който е
отказано освобождаване на страната от внасяне на ДТ, нито процесуалният
закон съдържа друга норма, предвиждаща такова изключение. Следва да се
посочи, че само с цел преодоляване на подаването на множество жалби
против откази на съда да освободи страна от внасяне на държавна такса при
подаване на множество молби за това и с оглед реализиране на целите на
съдебното производство и осъществяване на правото на защита на ищеца е
възможно при преценка за препятстване по този начин на развитието на
4
съдебното производство жалба да се изпрати на горната инстанция за
произнасяне по нея и евентуално осъждане на страната да внесе невнесената
дължима ДТ, но страната, която дължи внасяне на ДТ и на която съдът е дал
указание да я внесе, не може да претендира тези нейни действия да са
съобразени със законоустановеното изискване на чл. 261,т.4 от ГПК за
внасяне на такса. Установява се, че в случая на жалбоподателката С. с
разпореждането на окръжния съд № 2241/23.11.2021 г., след като на
13.11.2020 г. тя е подала недопустимата касационна частна жалба до ВКС, е
указано да внесе по сметката на апелативния съд ДТ в размер на 15 лв. в
едноседмичен срок, с което да отстрани нередовността на подадената от нея
на 23.11.2021 г. с вх. № 15 940 частна жалба, за което указание тя е уведомена
лично на 6.12.2021 г. и не го е изпълнила, като не е предприела никакви
действия до датата на постановяването на разпореждането от 12.01.2022 г.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че правилно окръжният съд с
обжалваното сега разпореждане от 12.01.2022 г. е върнал частната жалба с вх.
№ 15 940/23.11.2021 г. Установява се следователно, че частната жалба,
подадена с вх. № 3922/14.02.2022 г. от жалбоподателката С. до апелативния
съд, е неоснователна, обжалваното разпореждане на окръжния съд от
12.01.2022 г. следва да бъде потвърдено. Тъй като жалбоподателката С. не е
внесла ДТ за производството пред апелативния съд по частната жалба с вх. №
3922/14.02.2022 г., ще следва тя да бъде осъдена с настоящото определение да
я заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 143/12.01.2022 г., постановено по
ч.в.гр.д. № 1910/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна жалба с вх.
№ 15940/23.11.2021 г., подадена от С. Г. СЛ. и С.И.С. против определение №
899/20.09.2021 г. по ч.в.гр.д. № 1910/2020 г. на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА С. Г. СЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д.“9, ет.2, с втори
адрес гр. С., бул.“В.“104,ап.24 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 15 лв. – дължима
държавна такса за производството по настоящото ч.в.гр.д. № 89/2022 г. на
АС-Пловдив.
5
Определението съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 във вр. с чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6