№ 14812
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110139859 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 във вр.чл.411
и чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец *** АД,
вписано под номер *** № *** в Търговския регистър към съда в ***, със седалище и адрес
на управление ***, *** ***, ул. ***, чрез адв. Т. Б.-АК-Пловдив, пълномощник по делото,
със съдебен адрес гр.Пловдив, ***, срещу ответник ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Джеймс Баучер № 87, с предявен иск да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 9489,86 лева/лв./,
представляваща допълнително регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по сключена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ***/04 0140 от
7.10.2015г., по щета № ***, за нанесени повреди на МПС *** - марка “***”, рама № ***,
немски peг. № ***, вследствие ПТП от 23.05.2017г., представляващо покрит
застрахователен риск по застраховка Каско на МПС, ведно със законната лихва върху тази
сума за период от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.7.2022г., до
окончателното изплащане на дължимото, както и 3946,20лв. законна лихва върху
сумата от 9489,86 лв., считано от 17.6.2018г. (денят следващ датата на изтичане на срока по
чл.412, ал.3 КЗ) до датата на завеждане исковете пред съда – 25.7.2022г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.5.2017г., около 15,35ч., на Републикански
път II-81 (София - Лом), км. 36, към прохода Петрохан е настъпило пътно-транспортно
произшествие/ПТП/ между МПС *** *** с peг.№ ***, което при лява крива водача му губи
контрол, поради несъобразеност на движението с атмосферни и пътни условия, навлиза в
насрещната лента за движение, и удря *** - марка “***”, рама № ***, немски peг. № ***.
1
За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП ПТП № ***/23.05.2017 г., съставен
от МВР, ОД на МВР - София, РУ на МВР - гр.Годеч.
По повод инцидента при ищеца била образувана застрахователна преписка по Щета
№*** и същият изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6052,77 евро.
Поддържа се в ИМ, че водачът на МПС *** *** с peг.№ ***, бил застрахован при
ответника по полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие включващ датата на ПТП.
Ищецът предявил регресна претенция към ответника чрез кореспондент за уреждане на
претенции в Р.България - *** - Регулиране на щети ЕООД. Последните необходими
документи са предоставени на ответника на 16.5.2018г. - с писмо изх. № 0582/16.5.2018г.
изпратено от *** - Регулиране на щети ЕООД.
Ответникът образувал щета № **** и заплатил сумата 2348,32 лв., платени на
8.11.2019г. в полза на ищеца.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
Моли ответникът да бъде задължен да представи копие от застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да се назначи САТЕ.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва иска, че е погасен по давност. Оспорва, че е одобрил
погасяването чрез плащане на сумата в размер на 2348,32 лв., платени на 8.11.2019г., като с
това плащане са издължили изцяло на ищеца вредите.
Оспорва, се че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
причинените щети, че цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени,
че претендираното от ищеца обезщетение не е съобразено с Наредба 24, не е съобразено и
със законодателство на Р.България, и метода, и източниците за определяне на щетите върху
МПС-та пострадали в ПТП. Оспорва се, че са надписани ремонтно-възстановителни
дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били
увредени в следствие на процесното ПТП.
Прави искане за допускане на ССЕ ако ищеца оспори плащането на сумата от 2348,32
лв., платена на 8.11.2019г., поставя въпрос към САТЕ, счита, че не е нужно да представя
полицата по застраховка ГО, защото не я оспорва, че е била сключена за причинителя на
вредата.
Оспорва, че не дължи лихва за забава.
Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искови претенции изцяло с
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът, редовно призовани, се
представляват от упълномощени адвокат/за ищеца/ и юр.консулт/за ответника/, като всеки
2
поддържа своето становище по делото, като ищеца поддържа ИМ и моли исковете да се
уважат, а ответника поддържа ОИМ и моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства заверени копия на следните писмени
документи – Регистрационен талон на МПС част I № ***/***, издаден от ***/л.9-11 с превод
на български/; Застрахователна полица № ***, издадена от “***”/л.12-40 с превод/;
Протокол за ПТП № *** от 23.5.2017 г., съставен от МВР, ОД на МВР-София, РУ на МВР –
Годеч/л.41/; Уведомление за щета от 26.6.2017г./л.42-43/; Експертиза № *** от 2.7.2017г.
на ***/л.44-75/; Извлечение за плащане от м.8.2017г. по щета № *** на ищеца/л.76/; Писмо
изх.№ 332/12.3.2018г. на “*** - регулиране на щети” ЕООД/л.78/; Писмо изх. №
582/16.5.2018г. на “*** - регулиране на щети” ЕООД/л.79/; Писмо напомнително от
21.11.2018г. на “*** - регулиране на щети” ЕООД/л.80/; Писмо по електронна поща от
21.11.2018г., 13:05 ч. на ЗД “Бул инс” АД до “*** - регулиране на щети” ЕООД/л.80/; Писмо
изх. № 829/27.11.2019 г. на “*** - регулиране на щети” ЕООД/л.81/; пълномощно за
ответника приложено към ОИМ.
С определение по чл.140 ГПК №30373/10.11.2022г. за безспорно между страните е
прието - наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС *** *** с peг.№ *** при ответника към
дата на ПТП, както и заплащане от ответника в полза на ищеца на сумата от 2348,32 лв., на
8.11.2019г., няма спор за датата на ПТП-то.
По делото е назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза, чието
заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението не е
оспорено от страните. От заключението се установява, че получените щети върху МПС *** -
марка “***”, рама № ***, немски peг. № ***, вследствие ПТП от 23.05.2017г., са причинени
по начин описан в протокола за ПТП № ***/23.5.2017г., като има причинно следствена
връзка между повредите и описаната случка за получаването им в исковата молба.
Установява се още, че размерът на щетите възлиза на обща сума 6282,18 лева по средни
пазарни цени към дата на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца,
че има права да иска възстановяване на платената от него сума по договор за застраховка от
застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411 и чл.412 КЗ по
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ГО/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
3
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Предвид събраните доказателства и предвид липсата на спор между страните за
фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, съдът прави извод, че ищеца е
заплатил нанесени щети върху пострадало МПС *** с немска регистрация, за който е била
сключена застраховка - описаната в исковата молба. След заплащането ищеца е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на щетите или срещу неговия застраховател по
застраховка ГО.
Съдът достига до извод, че страните спорят само по размера на щетите, доколкото
механизма на ПТП се потвърждава от приетата по делото САТЕ, както и с нея са дадени
размерите на щетите по пазарни цени.
С оглед доказване от страна на ищеца на основателността на иска, съдът е задължен да
разгледа възражението за настъпила погасителна давност наведено от ответника.
Съгласно чл.378, ал.5 КЗ - Регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Застрахователят по
имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по
изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от
поканата за плащане към застрахователя при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10
– 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1. В настоящото производство по делото няма
спор, че застрахователя-ищец по застраховка Каско на МПС е образувал щета и е платил на
пострадалия *** сумата от 6052,77 евро на 10.8.2017г., следователно 5-години от тази дата
изтичат на 10.8.2022г. съгласно чл.378, ал.5 КЗ. Видно е, че ИМ е подадена в съда на
25.7.2022г., т.е. преди да изтече срока и да настъпи погасителна давност, поради което иска
за главница не е погасен по давност и се явява основателен и доказан.
Частичното плащане от страна на ответника на сумата от 2348,32 лв., платени на
8.11.2019г. в полза на ищеца, също води съда до извод за основателност на предявения иск,
защото с извънсъдебното плащане преди подаване на ИМ в съда от ответника е признато
основателността на претенцията на ищеца.
По отношение на размера на предявения иск съдът изцяло приема заключението на
вещото лице, което посочва, че щетите възлизат на сумата 6282,18лв. Като се вземе предвид,
че ответника е платил частично 2348,32лв., то е останала незаплатена и дължима сума в
4
размер на 3933,86лв., като е видно, че платеното от ищеца е в по-висок размер от щетите
определени по експертиза. Затова съдът достига до извод, че предявения иск е основателен
за размера от 3933,86 лева, като следва да се отхвърли за разликата над тази сума до
предявените 9489,86 лева.
По отношение законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва върху
сумата се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на задължението.
По отношение на предявения иск за лихва за забава предявен за сумата от 3946,20лв.
законна лихва изчислена върху главницата от 9489,86 лв., считано от 17.6.2018г. (денят
следващ датата на изтичане на срока по чл.412, ал.3 КЗ) до датата на завеждане исковете
пред съда – 25.7.2022г. съдът следва да уважи частично искането от една страна въз основа
на това, че иска за главница се уважава за сумата от 3933,86лв., а на второ място като вземе
предвид чл.378, ал.8 КЗ определя, че лихвите са погасяват с три годишна давност/което
правило е възприето от чл.111, б.”в” ЗЗД/. Следователно срокът за лихва за забава следва да
е за три години преди подаване на ИМ в съда, т.е. за период по-къс от предявения –
25.7.2019г.-25.7.2022г. и е неоснователно да се предявяват лихви за период от 17.6.2018г. до
25.7.2019г., за този период иска поделжи на отхвърляне. Съдът изчислява дължимата лихва с
електронен калкулатор на НАП върху уважената главница от 3933,86 лв. за период
25.7.2019г.-25.7.2022г., като размера на дължимата лихва, която следва да се уважи е
1198,83лв., като за разликата над тази сума до предявените 3946,20лв. Иска за лихва
подлаежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, в съответствие с
направеното искане на страните, следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска.
Ответника е представил списък по чл.80 ГПК /л.111 от делото/. Ищеца не представя
списък по чл.80 ГПК, но в о.с.з. на 9.12.2022г. прави искане за присъждане на ДТ и депозит
за САТЕ, т.е. сума от 737,45лв. Страните не са направили възражения по списък на ответник
по искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
На ищеца се присъждат 281,71 лева, от обща сума 737,45 лева/537,45лв. за платена ДТ
и 200лв. депозит за САТЕ/ съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника се присъждат 185,40 лева от обща сума 300,00 лева/200лв. депозит за
САТЕ и 100лв. за юр.к.възнаграждение/ съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на *** АД, вписано под номер *** № *** в
5
Търговския регистър към съда в ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ул.
***, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 3933,86 лева/лв./, представляваща остатъчно регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № ***/04 0140 от 7.10.2015г., по щета № ***, за нанесени повреди
на МПС *** - марка “***”, рама № ***, немски peг. № ***, вследствие ПТП от 23.5.2017г.,
представляващо покрит застрахователен риск по застраховка Каско на МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на исковата молба в съда -
25.7.2022г., до окончателното изплащане на дължимото, както и 1198,83лв. законна лихва
върху сумата от 3933,86 лв., считано от 25.7.2019г. до датата на завеждане исковете пред
съда – 25.7.2022г., на основание чл.410 във вр.чл.411 и чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД ,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни за разликата над 3933,86 лева до
предявените с ИМ 9489,86 лева за главница, и за разликата над 1198,83лв. до предявените с
ИМ и 3946,20лв. за лихва за забава и за период на лихва от 17.6.2018г. до 24.7.2019г.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на *** АД, вписано под номер *** № *** в
Търговския регистър към съда в ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ул.
***, СУМАТА от 281,71 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *** АД, вписано под номер *** № *** в Търговския регистър към съда в
***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ул. ***, да заплати на ЗД БУЛ ИНС
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Джеймс Баучер №
87, СУМАТА от 185,40 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвяне и обявяване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6