Определение по дело №684/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….6.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 5.6.2020 г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                            ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно частно търговско дело № 684 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано частна жалба, подадена от

„БАНКА ДСК“ЕАД, чрез пълномощник ю.к.М. срещу разпореждане №14314/11.5.20г. по ч.гр.д.1442/20г по описа на ВРС 20 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане на праводателя му „ЕКСПРЕСБАНК”АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени две задължения за забава по договор за потребителски кредит. 

Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е възприел като нередовност на заявлението разминаване между дата на връчване на изявление за предсрочна изискуемост и дата на позоваването на трансформиращия му ефект върху погасителния план, удостоверено от кредитора със счетоводни записвания. Сочи, че заявлението  кореспондира на избрания от кредитора момент, като двете обезщетения са били индивидуализирани по основания и разграничени по периоди съответно на удостоверена в извлечението от сметка предсрочна изискуемост. С доводи за удостоверяване на двете обезщетения в редовен от външна страна документ и кореспондиращи му приложения непораждащи съмнения за основане на претенция на неравноправна клауза, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед и за тези заявени от кредитора суми.

Жалбоподателят претендира и за определяне на разноски за това въззвно производство.

Жалбата с вх. №31533/28.05.20г.  е подадена в  срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. При справка в ТР се установява универсалното правоприемство на страната на кредитора, заличен след преобразуване в хода на процеса при вливане в предприятието на жалбоподателя. Универсалният правоприемник се легитимира като надлежна страна с право на защита срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).

Производството е било образувано по молба на праводателя - заявител срещу физическо лице – потребител на компетентен районен съд по постоянен адрес на длъжника. Съответно на това сезиране с  формуляр по чл. 417 ГПК разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2  ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г). 

Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана сборна претенция, формирана от четири отделни вземания, начислени като задължения по договор за потребителски кредит: главница от 2481.07лв., договорна лихва за ползване на кредита в уговорения срок в размер на 313.68 лв. и две обезщетения за забава в размер на съответно 239.96лв и 8.96лв, начислени за период до дата на предсрочна изискуемост и след нея, както и  допълнително претендирана законна лихва след сезиране на съда.  В т.12 от формуляра си заявителят е пояснил, че кредиторът е упражнил право на предсрочна изискуемост и е приложил към заявлението извлечение от сметка, в което е удостоверено пропускане на падежи по 25 месечни вноски, дължими  от 2.1.2018г  до 22.01.2020г, когато е обявена предсрочна изискуемост след уведомяване на длъжника. Представени са и писмените доказателства за договора, сключен между страните, погасителни план и общите условия, приложими към тях, изискуеми като приложения към заявление по чл. 417 т.2  ГПК.

Съдът възприема заявлението и приложенията му в цялост, тъй като в хипотезата на чл.417 ГПК е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят не само по твърденията, описващи претенцията и но и въз основа на  документите, удостоверяващи притезателното право на кредитора ( т. 2 от ТРОСГТК 3/2014г на ВКС). В случая заявените две обезщетения за забава кореспондират на осчетоводени в извлечението суми, начислени върху просрочени задължения, като изрично е пояснено, че първата сума отнасяща се за период от начало на забава до деня на предсрочната изискуемост е начислена върху просрочените вноски, съответно индивидуализирани като 25 анюитета, а втората сума е начислена върху цялата главница за периода следващ предсрочната изискуемост. Също в извлечението са конкретизирани и размерите на тези обезщетения, съответно като лихва от 6 пункта над актуалния лихвен процент прилаган по договора, т.е. над лихвата включена в погасителния план за ползване до редовен падеж и като равен на законната  лихва за второто обезщетение. Това удостоверяване кореспондира изцяло на уговорката в приложения договор за кредит „Експресо- смарт”, който визира  ( в чл. 9.1. от част I и чл. 10 ал. 1 от част II) наказателна надбавка от 6 пункта върху фиксирана в чл. 8 лихва, която кредитополучателя дължи върху просрочени вноски.

Известно противоречие в комплекта книжа се установява само по отношение на обезщетението за забава след дата на обявена предсрочна изискуемост, тъй кат в договора (чл. 12 ал. 2 от част II ) е уговорено начисляване на сборна лихва, формирана от договорения лихвен процент и надбавката за забава, върху цялата главница, докато кредиторът е начислил според извлечението само размер на законната лихва. Това разминаване обаче се преодолява при прилагане на императивните норми, уреждащи този вид договори. Твърденията на заявителя, подкрепени от приложените документи индивидуализират вземането, предмет на настоящото производство недвусмислено като произтичащо от кредит за текущо потребление, а  правилото  на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК(специално проявление на общ принцип на  чл. 7 ал.3 ГПК) налага служебно задължение на съда да приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията. В случая специален закон (чл. 33 ал.2 от ЗПК) ограничава правото на кредитора да получи обезщетение за забава над размера на законната лихва, но не ограничава начина на уговаряне на това обезщетение. Напротив в ал. 1 от същия текст, законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като лихва, т.е. да бъде уговорено предварително от страните в неустоечна клауза. Именно такъв е характера на обезщетенията, прилагани от банката за двата периода на забава( до и след предсрочната изискуемост) и обявени на клиента при договаряне на ползвания кредит. При забавено плащане размерите главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били предвидени като неплатен остатък за следващ месец в предварително съставения погасителен план няма да бъдат олихвени по общия ред и за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение поради продължаващото ползване на тези непланирани средства от кредитополучателя. Обезщетението за вредите, които кредиторът понася поради неизпълнението на длъжника обаче е предвидено да се събира само като надбавка с характер на мораторна неустойка, която не надвишава законната лихва. В този смисъл следва да се преценява клаузата за начисляване на наказателната лихва от 6 % върху просрочените вноски. Сборният размер от общо 15.7% на обезщетението след предсрочна изискуемост обаче явно ще надхвърли законната лихва и затова само тази уговорка от договора би противоречала на императивно правило на чл. 33 ЗПК. Заявителят обаче не е начислил обезщетение по недействителната уговорка, а до размер, гарантиран от законово правило. Договорната свобода в този случай не може да се съобрази  и като се отрече действието на клаузата, противоречието между осчетоводеното вземане и уговорките между страните е изцяло преодоляно. 

В заключение въззивният съд не споделя извода за неяснота или вътрешна противоречивост на извлечението от сметката на кредитополучателя и кореспондиращите му документи. Не се установява и основаване на претенциите за обезщетенията за двата периода на забавата в нарушение на закона, закрилящ потребителя, нито констатира от своя страна злоупотреба на кредитора с неравноправно уговорена в прекомерно висок размер неустойка за забава. Основание за отказ на поисканата от кредитора легитимация за изпълнение на тези изискуеми вземания липсва, поради което и заявлението на  жалбоподателя следва да бъде уважено в цялост, включително и за горницата до общо направените разноски пред първа инстанция.

С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи и искането на жалбоподателя за определяне на разноски за въззивното производство, в размер, съответен на наличните по делото доказателства за направените разходи за авансово заплатената държавна такса от 15лв. и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 50 лв по чл. 25а НЗПП. Тези допълнителни разноски следва да се възложат  на длъжника на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в заповедта, при изпълнение на въззивният акт. 

По изложените съображения,  на основание чл. 418  ал. 4 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане №14314/11.5.20г. по ч.гр.д.1442/20г по описа на ВРС 20 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени две задължения за забава по договор за потребителски кредит и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Допуска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на „ЕКСПРЕСБАНК”АД, заместен в хода на процеса от универсален правоприемник „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника Ц.И.А. за следните суми:

обезщетение за забава в размер на 239.96лв, начислено от 2.1.2018г  до 22.01.2020г по чл. 9.1. от част I и чл. 10 ал. 1 от част II от договора върху просрочени 25 вноски по погасителен план дължими от 2.1.2018г  до 22.01.2020г,

обезщетение за забава в размер на 8.96лв, начислено от 22.01.2020г до 04.02.2020г като законна лихва върху цялата предсрочно изискуема главница

сума от 9.07лв, представляваща допълнителна горница над определени 101.80лв до общо дължими 110.87лв разноски, направени от заявителя за разглеждане на заявление в първа инстанция.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65 лв (шестдесет и пет лева) в полза на жалбоподателя „БАНКА ДСК“ ЕАД заместил като  универсален правоприемник заявителя „ЕКСПРЕСБАНК”АД, която сума да се включи в издадената въз основа на настоящото определение заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

               

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                      

                                                             2.