Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1286 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАПСП.
Ищецът твърди, че е музикант, автор, композитор и аранжор по професия. В периода 2001-2006 г. създал и
записал известен брой авторски музикални произведения, представляващи рок
мелодии. За две от тях – „Пътят към Европа“ и „Разярената домакиня“ същият извършва
регистрация в Министерство на културата, за което е издадено удостоверение №
9759/16.03.2001 г. на Директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ към
Министерството на културата. През 2007 г. започнал работа по трудово
правоотношение при ответника. В хода на работата си предоставил на работодателя
си за неговите нужди /излъчване в предавания на радиото/ запис на 9 от
създадените от него по-рано музикални произведения, а именно: „Алпинистът“,
„Беглецът“, „Бучимиш“, „Мелодия от небето“, „Полет
777“, „Пътят към Европа“, „Рап-метъл“, „Разярената
домакиня“ и „Земята“. Твърди, че през лятото на 2013 г. случайно установил, че
в интернет се продава дигитален продукт – компакт диск, съдържащ изцяло негови
музикални произведения – компилация на изброените по-горе девет произведения и
същият е описан като продукт на ответника. В резултат на това изпратил до
ръководството на ответника жалба от 18.10.2013 г., като получил устно извинение
и уверение, че дискът ще бъде свален от интернет пространството. Посочва, че
през пролетта на 2018 г. случайно отново установил, след проверка в сайта www.google.bg, че компактдиск като този от 2013
г. се разпространява в интернет, като в описанието на продукта се конкретизира,
че разпространител е ответникът. Повдигнал въпросът пред ръководството на
ответника, като бил уверен, че продуктът е качен само фиктивно, без реално да
може да бъде закупен, което не отговоря на истината. Уточнява, че между
страните липсват сключени каквито и да било устни и писмени договори, въз
основа на които ищецът да е давал на ответника свое разрешение и съгласие за
каквото и да било използване на своите произведения и разпространението им в
интернет. Твърди, че към настоящия момент процесният
компактдиск е наличен на конкретно посочени сайтове, а музикалните произведения
могат да бъдат чути онлайн. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди Б.Н.Р. да му заплати сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за месеците от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане; сумата от 304,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 14.07.2020
г. на основание чл. 86 ЗЗД; да се признае за установено по отношение на Б.Н.Р.,
че е нарушило авторските права на А.В.Д. при използване на 9 броя негови
музикални произведения, без съгласието му за периода от м. юли 2015 г. до м.
юли 2020 г. и да се постанови разгласяване за сметка на Б.Н.Р. на диспозитива на съдебното решение в частта, с която исковете
са уважени, в два всекидневника, както и по телевизионен канал, излъчван от
Българска национална телевизия в часовия диапазон между 16.00 ч. и 18.00 ч.
Претендира разноски. С определение от 05.05.2021 г. е
допуснато увеличение на размера на предявения осъдителен иск, като същият се
счита предявен за сумата в размер на 5 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б.Н.Р. не подава
отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание заявява, че
оспорва иска. Твърди, че е имал договори с „К.В.З.М.“ ЕООД с предмет
разпространение на съответни звукозаписи, в това число и звукозаписите, които
са на ищеца, които са били за период от три години от 2011 г. и за една година,
който е изтекъл м. януари 2015 г. Посочва, че за исковия период не е имал
активен договор и не е негова отговорност записите да бъдат свалени от
съответните платформи. Оспорва обстоятелството, че БНР през 2018 г. все още е
разпространявал процесния компактдиск. Следователно
дори да има някакво разпространение, то не е било по негова вина.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С удостоверение № 9759 от 16.03.2001 г. на Министерство на културата,
Дирекция „Авторско право и сродни права“ е признато, че А.В.Д. притежава права
за възпроизвеждане, износ, разпространение и излъчване върху CD на „Пътят към Европа“ и „Разярената домакиня“.
Видно е, че в интернет пространството, на конкретни сайтове, е достъпен
компактдиск с автор А.Д. на 9 броя произведения, описани в исковата молба.
Представен е договор от 21.01.2011 г., сключен между Б.Н.Р. като „продуцент
на звукозаписа“ и „К.В.З.М.“ ЕООД като „разпространител“, съгласно който
продуцентът на звукозаписа отстъпва на разпространителя неизключителното право
за използване на звукозаписите съгласно дефиницията на т. 1 от договора, срещу
задължението на разпространителя да осъществи това разпространение и да заплати
на продуцента на звукозаписа възнаграждение в размер, срокове и условия,
предвидени в договора. съгласно чл. 4 договорът се сключва за срок от три
години, считаното от датата на сключването му.
На 20.01.2014 г. е сключен между Б.Н.Р. като „продуцент на звукозаписа“ и „К.В.З.М.“
ЕООД като „разпространител“ втори договор със същия предмет за срок от една
година, считано от 22.01.2014 г.
Не се спори, че процесният диск е бил предмет на
разпространение по горепосочените два договора.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че Б.Н.Р. не е извършвало разпространение на процесните
произведения в посочени сайтове /www.amazon.com, www.amazon.ca, www.amazon.fr, www.spotify.com, www.last.fm/ за процесните
периоди от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г. и от 15.07.2017 г. до 14.07.2020 г.
В Б.Н.Р. не е налична информация за продадени бройки от диска „Instrumental pieces for guitar, Golden Jazz Collection“ с титуляр А.Д.,
респективно в БНР няма реализирана от този диск печалба. Продуктът /процесният диск/ е достъпен на платформата amazon.com Musik и фигурира с две цени
като пазарна стойност: 12.00 USD и 902,81 USD. Отделните песни от процесния
диск са достъпни в интернет платформите Спотифай /Spotify/ и ласт еф ем /last.fm/. В двете платформи не съществува информация за стойността на всяка една
от песните. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не е видял в сайтовете
като разпространител да е посочено БНР.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване
обстоятелствата, че посоченото в договора от 21.01.2011 г. и в договора от
20.01.2014 г. дружество „К.В.З.М.“ ЕООД е бил разпространител на звукозаписи,
включително тези предмет на исковата молба, както и че ищецът е заплатил цената
на диска на посочената в исковата молба дата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95 във
вр. с чл. 95б, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, като с осъдителния иск ищецът
търси присъждане на обезщетение от ответника за причинени имуществени вреди за
сумата в размер на 5 000 лева.
За да бъдат основателни исковете,
следва да се установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е осъществил нарушение на закриляните от специалния ЗАПСП права.
Такова нарушение ще е налице във всички случаи, при които обект на авторски
и/или сродни права се използва без съгласие на правопритежателя
и без законът да допуска използването му, независимо от волята на последния.
Обект на авторско право, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото и да е
обективна форма, включително музикални произведения и филми и други
аудио-визуални произведения.
Не се спори, че ищецът А.В.Д. е автор на музикални произведения, както
следва: „Алпинистът“,
„Беглецът“, „Бучимиш“, „Мелодия от небето“, „Полет
777“, „Пътят към Европа“, „Рап-метъл“, „Разярената
домакиня“ и „Земята“.
Не се доказа обаче за спорния период от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г.
ответникът Б.Н.Р. да е използвал гореописаните произведения в нарушение на
разпоредбите на ЗАПСП. Съдът кредитира изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, от която безспорно се установи, че Б.Н.Р. не е извършвало
разпространение на процесните произведения в посочени
сайтове /www.amazon.com, www.amazon.ca, www.amazon.fr, www.spotify.com, www.last.fm/ за процесните периоди от м.
юли 2015 г. до м. юли 2020 г. и от 15.07.2017 г. до 14.07.2020 г. В действителност
продуктът /процесният диск/ е достъпен на платформата
amazon.com Musik и фигурира с две цени
като пазарна стойност: 12.00 USD и 902,81 USD, като отделните песни от процесния
диск са достъпни в интернет платформите Спотифай /Spotify/ и ласт еф ем /last.fm/, но в нито един от сайтовете ответникът не е посочен като
разпространител. Не се доказа също така за спорния период Б.Н.Р. да е
реализирало приходи от продажба на диска с произведения на ищеца.
Приетите като доказателства договори уреждат права за разпространение,
които са за период извън процесния. След тяхното
изтичане, не се доказа между страните по спора да са сключвани договори за
уреждане на авторски права, включително за разпространение, но не се и установи
ответникът да е разпространявал авторските произведения на ищеца в процесия
период.
Съгласно чл. 95б ЗАПСП юридическите лице носят гражданска отговорност за
нарушения на авторски права, извършени виновно от техни служители или от лица,
наети от тях, като при установяване факта на нарушението вината се предполага
до доказване на противното. В разглеждания случай обаче не се установи факта на
нарушение на авторското право на А.В.Д. от страна на Б.Н.Р., поради което за
последния не е възникнало задължение за обезщетяване на вредите, които се
твърди да са причинени на ищеца.
Предвид изложеното предявените искове за присъждане на обезщетение, за
установяване факта на нарушението и за постановяване разгласяване на диспозитива на решението са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ответникът, на когото следва да се
присъди сумата в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.Р.,
с БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 95 във вр. с чл. 95б, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАПСП,
както следва:
за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за месеците от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане за разпространение на произведения на ищеца, както
следва: „Алпинистът“, „Беглецът“, „Бучимиш“, „Мелодия
от небето“, „Полет 777“, „Пътят към Европа“, „Рап-метъл“,
„Разярената домакиня“ и „Земята“; сумата от 304,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 14.07.2020
г. на основание чл. 86 ЗЗД;
за признаване за установено по отношение на Б.Н.Р., че
е нарушило авторските права на А.В.Д. при използване на горепосочените 9 броя
музикални произведения, без съгласието му за периода от м. юли 2015 г. до м.
юли 2020 г. и
за постановяване разгласяване за сметка на Б.Н.Р. на диспозитива на съдебното решение в частта, с която исковете
са уважени, в два всекидневника, както и по телевизионен канал, излъчван от
Българска национална телевизия в часовия диапазон между 16.00 ч. и 18.00 ч.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Н.Р., с БУЛСТАТ: *******,
с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата в размер на 300 лева /триста
лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: