№ 404
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500273 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Ц. Г. К.,
действаща чрез особен представител адв.С.Д., срещу решение
№4133/29.12.22г., постановено по гр.д.№17336/21г. на ВРС, в частта, с която е
прието за установено в отношенията между страните, че Ц. Г. К., в качеството
й на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен
номер 1159083, дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА ООД сума в общ размер на 45.64лв., представляваща 1/6 част
(съответстваща на припадащата се част от наследството на починалия й баща
Ш.И.Н.) от общата сума 273.85лв., която е сбор от главниците за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до 26.07.2021г. на адрес
****************; сума в общ размер на 4.50лв., представляваща 1/6 част от
обшата сума 26.94лв., която е сбор от обезщетенията за забава върху тези
главници за периода от 27.10.2018г. до 21.08.2021г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
25.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№ 4462 от 26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
1
№12342/2021г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Въззивникът счита, че по делото не са
представени доказателства ответницата да е приела наследството на
наследодателя си, като изводът на ВРС за приемане с конклудентни действия
бил необоснован. Счита, че не са представени доказателства и ищецът да се е
възползвал от възможността по чл.51, ал.1 ЗН. Навежда оплакването за
липсата на събрани доказателства, че ответницата е била ползвател на имота и
че претендираните услуги са реално предоставени и потребени, като
приобщените конст.протоколи били едностранно изготвени и не притежавали
обвързваща доказ.сила. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********,
против Ц. Г. К. от гр.Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК за приемане за установено, че Ц. Г. К. дължи на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД следните суми:
сумата в размер на 45,64лв, представляваща 1/6 част от обща сума от
273,85лв, съставляваща ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода
23.08.18г. до 26.07.21г. на адрес ****************, и сумата от 5,08лева,
представляваща 1/6 част от обща сума от 30,50лв, съставляваща обезщетение
за забава за периода 27.10.18г. до 21.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 25.08.21г. до
оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№4462/26.08.2021г. по ч.гр.д. №12342/2021г. по описа на Варненски районен
съд.
2
В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, е доставил на ответника като потребител, в качеството му на
наследник на Ш.И.Н., В и К услуги в имот на адрес ****************,
отчитани по партидата на абонатен номер 1159083. Сочи, че ответникът не е
заплатил в срок ползваните услуги, поради което изпаднал в забава. Твърди,
че въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК му е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№12342/21г. на ВРС. Излага, че претендираната
главница представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги чрез
използването на електронен карнет, като приложение намирал чл.23, ал.4 от
ОУ.
Ответникът Ц. Г. К., чрез особен представител, е депозирал в
срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва ответникът да има качеството на потребител и
да е ползвател на процесния обект. Счита, че липсват доказателства
ответникът да е приел наследството на наследодателя си. Оспорва
претендираните ВиК услуги да са реално предоставени и потребени от
абоната, както и че отразените количества да са реално отчетени. Оспорва
водомерът да е технически изправен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи. В чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата е определено
качеството на потребител, като съгласно тази разпоредба потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. В случая от представената справка от АВ безспорно се
установява, че Ш.И.Н. е придобил собствеността върху имота, находящ се в
****************, за който са начислени претендираните суми. Видно от
представеният констативен–двустранен протокол от 28.09.15г. в имота на
********** е демонтиран неработещ водомер и е монтиран нов с №36889, въз
основа на който са отчетени процесните количества ВиК услуги. Протоколът
е двустранно подписан, като подписът на абоната Ш.И. не е оспорен от
ответника, поради което и обвързва същият.
По делото няма спор, а и от удостоверение за наследници, изд. от
Община Варна, се установява, че Ш.И.Н., починал на 26.09.2020г., е оставил
за свои законни наследници децата си – Р.Г.Н., отв.Ц. Г.К., Н.Г.Н., М.Г.Н.,
В.Г.Щ. и Г.Ш.Х..
Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от Общите условия на „В и К”,
при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 60-
дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на
партидата, а при липса на такова заявление приложение следва да намери
чл.62, ал.2 от ОУ – В и К оператора служебно да промени партидата на името
на наследниците, които отговарят пропорционално на дела си, в случаите, в
които няма писмено споразумение между тях. С оглед на изложеното съдът
приема, че ответникът има качеството на потребител по силата на
наследствено правоприемство, поради това, че встъпва в правата на
наследодателя си Ш.И.Н., за който не е спорно, че е бил собственик на имота
– обект на потребление и е бил потребител на В и К услуги до смъртта си.
Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата, отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на
глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите, и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради–етажна собственост. Ответникът не е оспорил
твърдения от ищеца и установен по делото начин на отчитане на
изразходваните количества вода по показанията на водомера, монтиран в
процесния имот. Налице са данни за отчитане при ползване на електронен
4
карнет, в който случай законът не предвижда подписването му от
потребителя /чл.23, ал.4 ОУ/. Отделно от това видно от приложения
констативен протокол №31/26.07.21г., неоспорен от ответника в с.з., в имота е
извършен реален отчет в присъствие на лице от адреса, което е отказало да се
представи, при което са установени към тази дата показания на водомера от
1205. Ето защо като се съобразява както начина на отчитане на процесния
водомер, така и факта на извършен реален отчет с горепосочения протокол,
съдът намира, че обосновано следва да се приеме за доказано, че посочените
в протокола куб.метри вода са били реално доставени и консумирани от
потребителя, поради което същият дължи тяхното заплащане.
Неоснователно е възражението за неправилност на извода на ВРС
за приемане от ответника на наследството на наследодателя му с
конклудентни действия. Следва да се отбележи, че отв.страна не е оспорила
изрично факта на приемане на наследството, нито е навела твърдения за
положителния факт на извършен отказ от наследството или приемането му по
опис. В същото време видно от постъпило писмо изх.№196/22г. от ВРС се
установява, че ответникът няма вписан отказ от наследството на
наследодателя си Ш.И.Н., а съгласно справка от АВ са предприети действия
по налагане на възбрана върху наследствения имот за задължения на
ответника. Тези данни, ценени в своята съвкупност, съставляват индиция за
прието от страна на наследника наследство на починалия наследодател и не
може да се направи извод, че същият е освободен от задълженията, които са
поети от неговия наследодател. Ирелевантни са доводите на въззивникът
касателно нормата на чл.51 ЗН, доколкото след като същият се представлява
от особен представител, то производството по чл.51 ЗН е неприложимо.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в
горепосочения смисъл и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на възз.страна
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД. Доколкото
възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
5
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят
разноски в размер на 250лв ю.к. възнаграждение и депозит за особен
представител, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4133/29.12.2022г., постановено по
гр.д. №17336/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е
прието за установено в отношенията между страните, че Ц. Г. К., ЕГН
**********, в качеството й на потребител на В и К услуги, които се отчитат
по партида с абонатен номер 1159083, дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА ООД сума в общ размер на 45.64лв.,
представляваща 1/6 част (съответстваща на припадащата се част от
наследството на починалия й баща Ш.И.Н.) от общата сума 273.85лв., която е
сбор от главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
23.08.2018г. до 26.07.2021г. на адрес ****************; сума в общ размер на
4.50лв., представляваща 1/6 част от общата сума 26.94лв., която е сбор от
обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 27.10.2018г. до
21.08.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-25.08.2021г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед № 4462 от 26.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД №12342/2021г. по описа на ВРС, на основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33,
сумата от 250лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7