№ 2608
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100507102 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. Б., непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на неговата майка М. Т. С., срещу решение № 5368/26.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 6490/2022 г. на СРС, III ГО, 158 състав, в частта, в която искът за увеличение на
месечната издръжка на въззивника е отхвърлен над сумата в размер на 200 лева до пълния
предявен размер от 300 лева, като неправилно и необосновано. В жалбата подробно са
изложени съображенията за неправилността на първоинстанционното решение в атакуваната
част. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се уважи изцяло исковата му претенция за увеличаване размера на
присъдена издръжка до пълния предявен размер от 300 лева месечно, т.е с още 100 лева, а
при условията на евентуалност - до размер на 260 лева месечно, т.е с още 60 лева.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна К. М. Б. счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба са допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
1
страните, приема за установено следното:
С решение № 5368/26.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6490/2022 г., СРС, III ГО,
158 състав, е увеличил присъдената в полза на непълнолетното дете В. месечна издръжка от
150 лева на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска (10.02.2022 г.),
присъждайки и законната лихва за забава. Искът до пълния му размер от 300 лева е
отхвърлен, като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и
по отговорността за разноските.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. При определяне размера
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите
на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се
съобрази. По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат
предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или
увеличените материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на
решението, с което издръжката е присъдена.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 150 лева с решението по гр.д.
№ 169/2013 г. на Костинбродски районен съд, ІІ състав, влязло в сила на 15.08.2013 г.,
детето В. К. Б. е било на навършени 7 години, а към момента е на навършени 16 години.
През изминалия период от девет години ищецът - въззивник в настоящото производство е
пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Пред първата инстанция
обаче е установено, че средно месечния облагаем доход на въззиваемата страна е в размер
на около 745 лева. Това обстоятелство (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и
ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), наред със наличието на
алиментни задължения към още две малолетни деца - А. К. Б. (роден на 06.2016 г.) и К. К. Б.
(роден на 13.10.2021 г.) е от значение за преценката на материалните възможности на лицето
за доставяне на дължимата месечна издръжка, тъй като при определяне размера на
увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и
увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
Въззивникът не е ангажирал доказателства за по-големи доходи на въззиваемия, нито
за неговите имотно състояние и професионална квалификация (арг. от т. 5 от ППВС 5/70 г.).
Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да
възникнат и неговите правни последици. Възможностите на ответника да дава издръжка е
2
предпоставка, която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и
основанието на иска – арг. от чл. 140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и т. ІV от ППВС 5-70 г.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и изводи. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски и следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 300 лева (доказани разноски
в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирани по възражение за
прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5368/26.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6490/2022
г. на СРС, III ГО, 158 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. Б., непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на неговата майка М. Т. С., за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на неговата майка М. Т. С., ЕГН **********, да заплати на К. М. Б., ЕГН
**********, сумата от 300 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3