Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 20.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаряИва Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №3723/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ – И.Б.Й., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. А.Б. ***,
твърди, че на 07.10.2015г. на път 1-8 115.100 км. от с. Вакарел към гр.
Ихтиман, управлявайки лек автомобил марка „Опел" модел „Корса" с peг. № СС *****, С.Г.К.навлиза
в насрещната лента за движение, при което реализира удар с движещия се по нея
мотоциклет марка „Хонда" модел „Трансалп" - 600 В с peг. № *****, който той
управлявал. Заявява, че в резултат на
настъпилото произшествие са му причинени телесни повреди, изразяващи се в:
открито счупване на двете /голяма и малкопищялна/ кости на дясната подбедрица с
разместване на фрагментите; открито счупване на горната фаланга на първи пръст
на десния крак; контузия на лявата орбита и лявата очна ябълка - оток на
клепачите, рана на горния клепач и кръвоизлив под конюнктивата. Твърди, че
срещу водача на лекия автомобил е образувано досъдебно производство, което е
прекратено по негово изрично искане. Излага, че шест месеца след настъпването
на процесното ПТП и след извършването на първоначалната операция той все още не
само че не се чувства добре, ами дори здравето му се е влошило, като на
20.04.2016г. е приет в болница „Доверие" в гр. Ихтиман. След извършен
преглед е установено деформация на подбедрицата на десния крак, дефект на
кожата и сериозна секреция в предно-долната част на подбедрицата. В тази връзка
е извършена операция по спешност, при която щателно е почистено оперативното
поле с два достъпа от латерално и медиално е достигнато до фрактурата на
тибията и фибулата. Екстирпиран е остеосинтезния материал от медиално.
Установено е липса на срастване на нивата на фрактурата и на двете кости. От
латерално е намерено интерпозиум. Направена е остеопластика и са поставени две
плаки на тибия и фибула. Послоен шев и стерилна превръзка. Изписан е от
болницата на 26.04.2016г. Ищецът излага, че причинените му при ПТП увреждания
са довели до силни и интензивни болки и страдания за един продължителен период
от време, както и редица затруднения в изпълняването на ежедневните си
задължения. Не се чувства добре нито физически, нито емоционално, като за дълго
време е загубил възможността да се грижи за себе си и да се самообслужва. И до
днес се придвижва единствено с патерици и не може дори и минимално да натоварва
увредения крак. Констатирана му е трудова неработоспособност в размер на 54 % с
решение на ТЕЛК. Трудната му подвижност е довела до невъзможност за водене на
нормален и пълноценен живот, да работи, да спортува, да има активен социален
живот, като това продължава и до днес. Ищецът заявява, че към момента на
настъпване на ПТП за процесния лек автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „ гражданска отговорност“, сключен с полица №
02115004625674, със срок на действие 22.06.2014 г. - 21.06.2015 г. с ответното застрахователно дружество, предвид
което намира, че са налице предпоставките за ангажирането на неговата
отговорност. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лв.(след направено
изменение на иска, допуснато в о.з на 01.12.2017г.) за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Представя доказателства, прави
доказателствени искания и претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗД „Б.И." АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си
адвокат М.И.Г.- САК; съдебен адрес:***,
не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение по риска „гражданска
отговорност“ за процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП.
Оспорва обаче иска по основание и размер като отхвърля твърденията на ищеца по
повод изложения механизъм на ПТП, наличието на твърдените в исковата молба
вреди и причинно –следствената им връзка с твърдяното ПТП. Евентуално заявява
възражение за съпричиняване на твърдените вреди. Оспорва съдържанието на
представения по делото Констативен протокол, както и автентичността и
съдържанието на приложените с исковата молба епикризи, етапни епикризи,
амбулаторни листове и експертно решение на ТЕЛК. Моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение като съобрази принципа за справедливостта, социално
– икономическите условия в страната и наличието на съпричиняване. Претендира
разноски за производството.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
По
делото е представена медицинска документация, която е от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са
необходими специални знания.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Спорни обстоятелства, според
отговора на ответника, са- механизмът на ПТП, като е направено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резулта; вида и медико-биологичния
характер на вредите; размера на претендираното обезщетение.
От
заключението на комплексната СМЕ и АТЕ, изготвено от веще лица инж. З. и д-р Т. Д., ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че ищецът И. И.е получил на
07 10 2015 г следните травматични увреждания : открито многофрагментно счупване
на дясната подбедрица; разкъсни рани на дясната подбедрица; счупване на първата
фаланга на първия пръст на дясното ходило; контузия и кръвонасядане на лявата
очна ябълка; кръвонасядане на клепачите и рана на левия клепач. Ищецът е
получил тежко, многофрагментно, раздробено счупване на дясната голямопищял на
кост, придружено от разкъсни рани на кожата и меките тъкани в долната й част, с
голямо разместване на костните фрагменти. Ищецът е претърпял болки с много
голяма интензивност непосредствено след ПТП за 4-5 дни, болки с голяма
интензивност след втората операция на 20 04 2016 г за 7-8 дни и след третата
операция на 04 07 2017 г за 4-5 дни. Болките в останалите периоди от
оздравителния процес са били с по-малка интензивност и непостоянен характер от
ПТП до сега. Ищецът изпитва болки и понастоящем. Тъй като му предстоят нови
операции за стабилизиране на голямопищялната кост и за удължаване на крака, той
ще изпитва болки в бъдеще за не по-малко от 3 години.
Получените травми на ищеца могат да бъда получени при
процесното ПТП, както при удара от лекия автомобил, така и при падането от
мотора на земята.
Механизмът на процесното ПТП според вещите лица е
следният: на 07,10,2015 г. на старият път София – Пловдив, от с. Вакарел към
гр. Ихтиман се движи мотоциклет „Хонда", управляван от И. И.. В обратна
посока се движи л.а. „Опел Корса", с водач С.К.. На километър 115-100
двете превозни средства се срещат и катастрофират по средата на пътното платно.
Най-вероятно л.а. Опел Корса, за да избегне дупките по платното се е движел в
срещуположната лента и в последния момент се е отклонил вдясно. Водачът на
мотоциклета е предприел маневра в ляво с цел да избегне удара и така се е
стигнало до съприкосновение, като двете МПС са били под ъгъл. Поради
ограничената видимост от завоя растителността в страни от пътя и много лошото
състояние на пътното платно, независимо от установената или разрешена скорост
на движение, водачите биха могли да предотвратят настъпването на ПТП, ако л.а.
Опел се е движел в неговото си пътно платно, като не би предизвикал отклоняване
на посоката на движение наляво от водача на мотоциклета.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата
възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по
несъмнен начин от заключението на АТЕ и писмените доказателства. Причините за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че
е във водача на л.а.
„Опел Корса С.К..
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Неоснователно е възражението за наличие на съпричиняване - в тази насока не
се събраха доказателства.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. В изложената по-горе фактическа обстановка са
посочени травматичните увреждания, тяхната продължителност, възстановителния
период, болките и страданията, причинени на ищеца. Отчитайки тежките
травматичните увреждания на ищеца,
срокът на възстановяване, предстоящите операции за
стабилизиране на голямопищялната кост и за удължаване на крака, при които
ищецът ще изпитва болки в бъдеще за не по-малко от 3 години, отчитайки и икономическите
условия в страната, установения застрахователния лимит, както и постоянната
практика на САС да увеличава определените от първата инстанция обезщетения, настоящият
съдебен състав определя обезщетение в размер на 60 000лв, поради което искът следва да се уважи до този
размер, а за разликата до пълния предевен размер да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3
от ЗЗД деликвентът
се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на
увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва
върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
Лихвата обаче е поискана от датата на
завеждане на исковата молба, поради което и съдът следва да е присъди от този
момент.
Ответникът дължи и направените от ищеца
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 2 330лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, което съдът счита за основателно с оглед
несъществената фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът го
редуцира от 5 000лв. на 2 000 лв. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 880лв. от 2 200лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на
2 400лв., както и 200лв., платими от бюджета на СГС за
възнаграждение на в.лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.-
САК; съдебен адрес:***, да заплати на И.Б.Й., ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв. А.Б. ***, по иск с правно основание
чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер по 60 000 лв. (шестдесет хиляди
лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 24.03.2017г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000
лв. до пълния предявен размер от 100
000лв.(сто хиляди лева).
ОСЪЖДА И.Б.Й., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. А.Б.
***, да
заплати на З. „Б.И."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо
чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.- САК; съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 880лв. (осемстотин и осемдесет лева).
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.-
САК; съдебен адрес:***, да заплати на адв. А.Б. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330лв.(две хиляди триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.-
САК; съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 2 400лв.(две
хиляди и четиристотин лева),
както и 200лв. (двеста лева)
разноски по възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: