№ 19787
гр. С, 04.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20221110161440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника
на длъжника С. И. Л., ЕГН **********, чрез адв.Б., с искане за изменение на постановеното
по делото на 19.04.2023 г. определение, с което е обезсилена издадената по делото заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, прекратено е производството по
делото и е присъдено възнаграждение на адв.Б. по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. С молбата се
твърди, че дължимото възнаграждение е в размер на 634.54 лв., тъй като е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Длъжникът се позовава на съдебна практика в този смисъл.
Освен това твърди, че в случая са предявени две претенции, поради което възнаграждението
следва да се определи и съобразно предвиденото в чл.2, ал.5 от цитираната наредба. С оглед
на това се иска да бъде присъдено на адв.Б. допълнително възнаграждение от 434.54 лв.
В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „С В“ АД е депозирало отговор,
с който оспорва подадената молба.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за
разноските за длъжника, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес.
Същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по заявление на “С В” АД, ЕИК .. и със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Б ІІІ“ № 159, ет.3, Бизнес център Интерпред,
представлявано от В Т за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК против С. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л 4 бл....... По делото на
21.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение за претендираното вземане, която е връчена
на длъжника и същият е подал възражение в законоустановения срок. С оглед на това
обстоятелство, с разпореждане на съдията-докладчик от 28.01.2023 г. е указано на заявителя
в едномесечен срок от получаване на съобщението за това, да представи доказателства за
предявен срещу длъжника иск за оспореното вземане. Доколкото от страна на заявителя иск
не е предявен срещу възразилия длъжник, заповедта е обезсилена, а производството
опрекратено с определение от 19.04.2023 г.
С този краен съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските на страните, като е
присъдил претендираните такива от пълномощника на длъжника за защикта в настоящето
производство от 200.00 лв. Размерът им е определен в съответствие с чл.6, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения.
Съдът намира, че именно въз основа на тази разпоредба от Наредба № 1 на ВАС
следва да определи размера на дължимото възнаграждение на адв.Б.. Преобладаващата
съдебна практика приема, че защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество
има С. Л. по настоящето дело, се изразява в консултация. Това е така, тъй като се касае за
попълване на бланково взръжение, като в случая, видно от текста на подаденото такова от
Л., същото не е обосновано, а е записано единствено декларативното му изявление, че не
дължи претендираните вземания. Съопоставяйки това действие с процесуалните действия по
защита в исковото производство, не може да се приеме, че пълномощникът на длъжника
извършва същинско процесуално представителство в заповедното дело. Ролята на адвоката
на длъжника в заповедното производство /при липсата на усложения, какъвто е и процесния
случай/, е да консултира своя клиент дали има основание да оспори присъдените със
заповедта вземания, поради което му се дължи възнаграждение именно за консултация.
Действително, налице е съдебна практика и в противния смисъл, но тя е изолирана и
не се поддържа от настоящия състав.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че събедната практика приема, че
доколкото заповедното производство е едностранно, разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.7,
ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приложима
по отношение на заявителя, не и на длъжника.
Ето защо молбата на длъжника се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника С. И. Л., ЕГН **********,
подадена чрез адв.Б., с адрес гр.С, ул.“Г“ № 31, ет.1, с която се иска изменение на
постановеното по делото определение от 19.04.2023 г. по отношение на присъденото
възнаграждение на адв.Б. чрез увеличаването му с 434.54 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на прекратителното определение – в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2