№ 181
гр. Русе, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500290 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
А. В. И. чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвала решението
на РРС по гр. д. № 240/2023 г., с което е отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателката
срещу А. С. С. иск по чл.270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожност на решение №
260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№722/2020 г. по описа на РРС. Излага подробни
съображения за неправилност на решението поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.
Заявява и че решението, чиято нищожност иска да се прогласи противоречи на закона и
тълкувателната практика на ВКС. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с
което да уважи иска, като претендира и разноски за двете инстанции.
А. В. И. е обжалвала и определение от 23.05.2023 г. по същото дело, с което е
отхвърлено искането й за изменение на решението в частта за разноските. Моли въззивният
съд да го отмени и молбата й по чл.248 ГПК да се уважи.
Ответникът по жалбите А. С. С., чрез редовно упълномощен процесуален
представител, изразява становище за тяхната неоснователност и моли за отхвърлянето им,
като претендира обжалваните решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбите за допустими- подадени са от заинтересована страна
по спора, в законния срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по
същество, те са неоснователни.
1
А. В. И. е предявила иск за прогласяване нищожността на Решение
№260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№722/2020 г. по описа на РРС. В исковата
молба са изложени твърдения, че решението, с което е уважен предявения срещу нея иск с
правно основание чл.108 ЗС е нищожно, а именно:
Счита, че ищеца по гр.д.№722/2020 г. е изброил четири придобивни основания на
право на собственост и не ставало ясно дали е предявил един иск на четири
материалноправни основания или е предявил четири иска на четири различни
материалноправни основания и че не било уточнено дали едно от основанията е основно и
другите - алтернативни или евентуални и кое от всички е основно или алтернативно, или
евентуално. Това уточнение било съществено, тъй като право на собственост не можело да
се придобива едновременно на няколко основания, а само на едно. Тази съществена
неяснота не била уточнена и изяснена по време на инстанциите по същество на спора. При
започване на съдебното производство съдът изготвил доклад по делото, в който също не
станало ясно колко иска са предявени, а ако е предявен един иск на кое от всички
основания, посочени от ищеца в петитума на исковата молба. Пропускът в доклада по
делото счита за съществен, тъй като с доклада се очертавал предметът на спора, а оттам
доказателствената тежест на страните и правото на защита на ответника по иска. В
процесното решение не ставала ясна действителната воля на съда. В мотивите на решението
съдът коментирал само свидетелските показания и правните изводи били само в насока
владението на имота. Не били коментирани другите доказателства и другите
материалноправни основания, посочени в петитума на исковата молба. В диспозитива на
решението съдът признал за собственик ищеца, но не ставало ясно на кое от всички
посочени в исковата молба материалноправни основания била придобита собствеността,
което създавало неяснота по отношение на кое от материалноправните основания се
разпростира силата на пресъдено нещо.
По предявен от ответника по настоящето производство А. С. С. иск по чл.108 ЗС
срещу А. В. И. е образувано гр. д. №722/2020 г. по описа на РРС/приложено към
настоящето/. С постановеното по делото Решение №260478/27.11.2020 г., предявеният иск
срещу И. е уважен и същата е осъдена да предаде владението на описан недвижим имот.
Посоченото решение е обжалвано от И., като с Решение № 39/23.03.2021 г. по в.гр.д. №
49/2021 г. на РОС първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. Въззивното решение
е обжалвано от А. И., като с Определение №60392/05.11.2021 г. по гр.д. № 2524/2021 г., ІІ
г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С обжалваното по настоящето дело решение, първоинстанционният съд е приел, че
Решение №260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№722/2020 г. по описа на РРС е
валидно, допустимо и че не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност.
Това решение е валидно, допустимо и по съществото си правилно.
Противоречието със закона като основание за нищожност е материално- правна
разпоредба, която касае договорите и е уредена в ЗЗД. Противоречието със закона или с
добрите нрави, както и с тълкувателни решения на ВС или ВКС на съдебните решения е
2
основание за обжалване по пътя на инстанционния контрол, което е било сторено от И..
Атакуваното от нея съдебно решение по гр.д.№722/2020 г. по описа на РРС е потвърдено от
РОС, като въззивното решение не е допуснато касационно обжалване.
Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството
си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съгласно правната теория и
константната съдебна практика/ напр. Решение № 248/11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
572/2011 г., IV г. о., Решение № 668/15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о. и
др./ съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда,
когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е
изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде
изведена поради абсолютна неразбираемост. В настоящия случай нито един от тези пороци
не е налице. Атакуваното решение е постановено от родово и местно компетентния съд и
от състав според изискванията на ГПК. Постановено е в пределите на правораздавателната
власт на съда, в писмена форма и е подписано от председателя на състава. Изразената в
диспозитива воля на съда е ясна и разбираема.
Твърденията на жалбоподателката са за незаконосъобразност на съдебния акт,
каквито доводи не могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав. Влязлото в сила
решение съгласно чл. 297 ГПК, е задължително за страните, за съда и за всички други
учреждения. Спор, решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
предвидени от закона случаи –чл.299, ал.1 ГПК. Поради забраната за пререшаване на
разрешен с влязло в сила съдебно решение спор, съдът не може в производство по чл. 270,
ал. 2 ГПК да извършва контрол за правилността на съдебен акт, до каквото настоящият
съдебен състав счита, че се домогва ищцата.
Следва да се отбележи и че е неоснователно изложеното в жалбата твърдение за
липса на оригинал или на заверен препис от договор за правна защита и съдействие и
пълномощно на адвоката, представляващ ответника С. по гр. д. № 240/2023 г. на РРС.
Такова е представено на л.72 от посоченото дело, а и ищеца по това дело не е предприел
действия по оспорването на този документ в законоустановените срокове.
Предвид всичко гореизложено, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Неоснователна се явява и частната жалба против определението по чл.248 ГПК.
Жалбоподателката навежда същите доводи за липса на оригинал или на заверен препис от
договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адвоката, представляващ
ответника С., които по-горе са приети за неоснователни, предвид което и определението
следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно 1500.00
лв.-заплатено в брой адв.възнаграждение следва да се присъдят в полза на А. С. С..
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 466/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 240/2023 г.
по описа на Районен съд-Русе, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №
287/06.03.2024 г., постановено по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2150/23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 240/2023
г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА А. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на А. С. С.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** сумата от 1500.00лв.- разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4