ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1537
гр. Пловдив, 23.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300100645 по описа за 2023 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Туристстрой- Ц.“ ЕООД срещу „А.– Ин“ ЕООД, „Франкщал България“
ЕООД, „АСТ Бетон“ ЕООД, „Мелита сървис 2012“ ЕООД, „Роял България“
ЕООД, „Химснаб Наири“ ЕООД и ТД НАП – Пловдив, с която е предявен иск
да бъде признато за установено, че сума в общ размер 138 000 лв., постъпила
по банковата сметка на „А. – Ин“ ЕООД не принадлежи на длъжника и не е
част от неговото имущество. Претендира разноски.
Исковата претенция се основа на твърденията, че ответникът „А. – Ин“
ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 2/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. Н., а
останалите ответници са негови взискатели по цитираното изпълнително
дело. Ищецът твърди, че на 22.12.2022г. по грешка е превел по банковата
сметка на ответника „А. – Ин“ ЕООД сума в общ размер на 138 000 лв., като
сумата всъщност е следвало да бъде преведена по сметката на друго
дружество – „А. МК“ ООД, дължима по договор за доставка и монтаж на
грундирана метална конструкция, сключен на 21.12.2022г. между ищеца и „А.
МК“ ООД, за която сума е издаден проформа фактура. Твърди, че сумата от
138 000 лв. е преведена без основание на ответника „А. – Ин“ ЕООД. Твърди,
че върху банковата сметка на ответника „А. – Ин“ ЕООД има наложени
запори, поради което средствата по сметката са запорирани и не могат да
бъдат сторнирани и върнати от банката. Във връзка с депозирано от ищеца до
ЧСИ П. Н. искане сумата от 138 000 лв. да бъде преведена обратно по
сметката на ищеца, като е обяснено за допусната счетоводна грешка,
съдебният изпълнител е поискал становището на взикателите по
изпълнителното дело, като някои от тях са възразили. Твърди, че по
отношение на процесната сума е насочено принудително изпълнение, като е
1
извършено разпределение на сумата. Мотивира правен интерес от
предявяване на иска, като развива доводи, че е трето за изпълнението лице,
което е засегнато от насочено срещу имущество на длъжника „А. – Ин“
ЕООД принудително изпълнение, което имущество не принадлежи на
длъжника „А. – Ин“ ЕООД, а на ищеца, тъй като процесната сума от 138 000
лв. е погрешно, без основание преведена по банковата сметка на длъжника.
В срока за отговор по чл.131 ГПК отговори на исковата молба са подали
ответниците „Франкщал България“ ЕООД, „АСТ Бетон“ ЕООД, „Мелита
сървис 2012“ ЕООД, „Роял България“ ЕООД, „Химснаб Наири“ ЕООД и ТД
НАП – Пловдив.
Възражение за недопустимост на иска е направено от ответниците
„Франкщал България“ ЕООД, „Роял България“ ЕООД и „Химснаб Наири“
ЕООД, по подробно изложени от тях в отговорите на исковата молба
съображения.
Като съобрази изложените от ищеца фактически твърдения, на които
основава исковата си претенция, и изложените от ответниците „Франкщал
България“ ЕООД, „Роял България“ ЕООД и „Химснаб Наири“ ЕООД
съображения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, съдът
намира повдигнатите възражения за основателни.
В мотивите по т.4 от ТР № 3/ 10.07.2017г., т.дело № 3/ 2015г. на ОСГТК
на ВКС са дадени разяснения във връзка с правения интерес от воденето на
иск по чл. 440 ГПК. Посочено е, че обстоятелството, което обуславя правния
интерес за предявяване на иск по чл.440 ГПК е засягането на твърдяното от
трето лице право от предприетите изпълнителни действия, а засегнато право
може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така
и притежавано от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или
облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по
публичната продан или съществува възможност да се погаси след
извършването й. Прието е, че искът може да бъде предявен от всяко трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението, затова искът е допустим и е
налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни
действия върху дадена вещ, които засягат правата на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. От изложеното
може да се заключи, че искът по чл.440 ГПК е предоставен за защита само на
третото лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето
лице – длъжник на длъжника по изпълнителното дело, но не и вземане срещу
самия длъжник, е засегнато от принудителното изпълнение.
В настоящия случай ищецът не твърди да е засегнато от
принудителното изпълнение негово вещно право върху вещ или право върху
вземане срещу трето лице /не срещу длъжника/. Твърденията са му, че
всъщност е засегнато негово вземане срещу длъжника, което вземане
произтича от неоснователно обогатяване на длъжника, комуто без основание
2
е преведена, от ищеца по банковата сметка на длъжника, сумата от 138 000
лв. В случая се твърди право не върху конкретно определена вещ –
недвижима или движима, или върху конкретно облигационно вземане срещу
трето лице, а право върху парична престация, която е родово определена. Ето
защо ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.440 ГПК,
поради липса на правен интерес от воденето на такъв. На следващо място с
оглед твърденията, на които се основава исковата претенция: преведена по
сметка на ответника „А. – Ин“ ЕООД парична сума и неоснователното й
получаване от последния, то за ищеца е налице правен интерес от водене на
осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на дадено при
начална липса на основание, като искът бъде предявен само срещу ответника
„А. – Ин“ ЕООД.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от „Туристстрой- Ц.“ ЕООД срещу
„А. – Ин“ ЕООД, „Франкщал България“ ЕООД, „АСТ Бетон“ ЕООД, „Мелита
сървис 2012“ ЕООД, „Роял България“ ЕООД, „Химснаб Наири“ ЕООД и ТД
НАП – Пловдив, с която е предявен иск да бъде признато за установено, че
сума в общ размер 138 000 лв., постъпила по банковата сметка на „А. – Ин“
ЕООД не принадлежи на длъжника и не е част от неговото имущество, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20235300100645/ 2023г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3